Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5510 / 26.4.2018 г.


РЕШЕНИЕ

14987
София, 05.12.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
ТОДОР ТОДОРОВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ
ДЕСИСЛАВА СТОЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Камелия Николова
изслуша докладваното
от съдиятаГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело 8492/2018. Document Link Icon


Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Н. Димов в качеството му на министър на околната среда и водите против решение № 5510 от 26.04.2018г. на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение по адм. дело № 3922/2017г. по описа на ВАС.
С него се отменя решение № ЕО-1 от 1.03.2017г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк "Пирин" за периода 2014- 20123 г. при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и върната преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.
Ответникът, Сдружение "ВВФ-Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България" чрез процесуални представители адвокат В. Кавръкова и адвокат Коджабашев вземат становище за неоснователност на жалбата с подробни съображения относно нарушение на материалния закон при издаване на решението на министъра на околната среда и водите. Поддържа се, че в хипотезата на чл. 85, ал. 1 ЗООС екологичната оценка е задължителна, което е в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 а от Директива 2001/42/ЕО като се иска отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС следва ли чл. 3, ал. 2 а от Директивата да се тълкува в смисъл, че на екологична оценка по чл. 2б от директивата подлежат не само планове, изготвяни специално за някоя от посочените в първата част на чл. 3, ал. 2а области и съдържащи в себе си детайлни предвиждания за процедиране на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, но и такива планове, какъвто е актуализацията на Плана за управление на национален Парк "Пирин", които определят императивно както възможностите за последващо даване на съгласие за одобряване на специални планове, изготвяни в една или повече от посочените области, така и възможностите за даване на последващо съгласие за одобряване на проектите изброени в приложение II към Директива 85/337/ЕИО.
Ответникът, Т. Белев взема становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът, Асоциация на парковете в България чрез председателя на Управителния съвет Т. Белев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Ответникът, А. Карагьозов не се представлява и не взема становище по жалбата.
Ответникът, Дирекция "Национален парк Пирин" не се представлява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд в петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения:
Производството пред Върховен административен съд, тричленен състав е образувано по жалба на Сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България" със седалище и адрес на управление в гр. София, против решение № ЕО-1 от 1.03.2017г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк "Пирин" за периода 2014-2023 г. при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. По присъединени за съвместно разглеждане дела при условията на чл. 213 ГПК във вр. с чл. 144 АПК жалбоподатели са и Сдружение "Асоциация на парковете в България, на Т. Белев и на А. Карагьозов против същото решение на министъра на околната среда и водите.
В жалбите се поддържат идентични доводи за липса на ясен обект, противоречивост на административния акт, неизложени мотиви относно съществени и изискуеми от националното законодателство и от правото на Европейския съюз норми, регламентиращи опазването на околната среда и нейните компоненти. Също така, че Планът за управление Национален парк "Пирин" като съдържащ предвиждания в областта на туризма, горското стопанство и биоразнообразието е следвало задължително да бъде подложен на екологична оценка по силата на чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001г.
Съдът е разгледал по същество жалбите, които приел за основателни. Приел, че от разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС министърът на околната среда и водите е компетентният орган да прецени с решение необходимостта от екологична оценка за предложен план или програма или за тяхното изменение, съгласно процедурата по наредбато по чл. 90 ЗООС. В конкретния случай решението като акт по чл. 85, ал. 4 ЗООС е преценено за неговата законосъобразност, а не Планът за управление на Национален парк Пирин. След това с извод за съдържанието на планът за управление съгласно чл. 57, т. 3 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/ съдът е приел, че не може да се приеме, че плановете за управление на парковете представляват такива за селското и горското стопанство, нито за туризма, както се твърди от жалбоподателите. След това разглеждайки съдържанието на Плана за управление е установено, че няма посочване къде се намира и каква е площта на резерватната зона, на зоната за ограничено човешко въздействие, на Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерните и речни екосистеми, на Зоната за туризъм и на Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддържка на парка и спортните съоръжения. Този пропуск се изразява в липса на конкретика и създава неяснота относно преценката на министъра на околната среда и водите по критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС, като разпоредбата на чл. 85, ал. 4, т. 2 ЗООС изисква обсъждане и на територията, която е вероятно да бъде засегната. На следващо място са констатирани пропуски, изразяващи се в това, че не е посочено какво включва обектът на световното природно наследство, неговото местонахождение и граници, площ, не са посочени мотиви за състоянието на този обект и не могат да се направят изводи за специфичните му потребности и в тази връзка как България съблюдава международноправните си задължения по ратифицираната от нея Конвенция за опазване на световното, културно и природно наследство в сила от 1975 г., както и от тези, произтичащи от актовете, издадени от компетентните по тази конвенция органи. Поради това не може да се изведе извод, че планът предвижда дължимата грижа по защита и съхранение на цитирания обект. На следващо място, съдът е констатирал противоречия в мотивите на административния акт като в съдържанието е посочено, че не се предвижда рамка за развитие на конкретните инвестиционни предложения, а същевременно се предвиждат изменения и обновления в инфраструктурата, без да има конкретика за тях, с което в Плана за управление се съдържат заплахи за околната среда и се обезмисля плана като инструмент за управление на националния парк. На следващо място е прието от съда, че без да се прави анализ на изискуемите рестриктивни режими и на допустимите дейности, както и на съответствието на плана с тях административният орган декларативно при липса на мотиви сочи, че не се очакват въздействия като загуба, увреждане или фрагментация на природни местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в двете защитени зони. Констатирани са и нарушения по отношение на Зоните за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, в Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортни съоръжения и в решението липсва коментар на Плана с оглед на релевантни актове на Европейското законодателство. Констатирано е, че има последващи решения на министъра на околната среда и водите, отменени от съда с влезли в сила решения, които административни актове са мотивирани от същия административен орган, че при издаване на решението предмет на оспорване по настоящето дело са налице пропуски, наложили издаване на последващите актове. Тези обстоятелства съдът отчел в подкрепа на правния извод за незаконосъобразност на решението, поради което го е отменил.
Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, като последица от съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд.
При постановяване на решението си тричленният състав правилно е приел, че предмет на спора е решението да не се извършва екологична оценка, а не планът за управление. Наред с това абаче, след като е приел, че съгласно чл. 57, т. 3 ЗЗТ плановете за управление съдържат норми режими, условия и препоръки за осъществяване на дейностите в горите земите и водните площи, развитието на инфраструктурата и строителството, организацията на управлението и др. осигуряващи достигането на поставените цели и следователно не може да се приеме, че плановете за управление на парковете представляват такива за селското и горското стопанство, нито за туризма, както се твърди от жалбоподателите, следва изложение в изпълнение на чл. 85, ал. 4 ЗООС с обсъждане и на територията, която е вероятно да бъде засегната, респективно съдържанието на плана.
Разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС предвижда, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите на селското стопанство, горското стопанство и др., когато тези планове и програми очертават рамката на бъдещото развитие на инвестиционните предложения по приложения № 1 и 2. Идентична е разпоредбата на чл. 3, т. 2а от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 2001г,. която предвижда екологична оценка – дефиниция е дадена в чл. 2чл. 2“Дефиниции“, да се извършва за всички планове и програми, които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма и др. и които определят рамката за даване на съгласие за бъдещо развитие на проектите изброени в приложение I и II към директива 92/43/ЕИО. Съгласно чл. 85, ал. 2 ЗООС планове и програми по ал. 1 на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1 се оценяват само когато при прилагането им предполагат значителни въздействия върху околната среда. Идентична е разпоредбата на чл. 3, т. 2б от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент на Съвета. Разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС предвижда министърът на околната среда и водите да преценява с решение необходимостта от екологична оценка за предложен план и програма или тяхно изменение съобразно критерии за определяне значимостта на въздействието им, изброени в 1-3. Наред с това в § 1 от Допълнителната разпоредба на Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии по смисъла на наредбата „актуализация на план за управление“ е изготвяне или утвърждаване на нов план за управление.
При така цитираната уредба спорът за законосъобразност на оспореното решение да не се извършва екологична оценка на Проект за актуализация на План за управление на НП "Пирин" се свежда до отговор на въпросът каква е правната природа на планът за управление на защитената територия според приложимата за него уредба по създаване и приемане в Закона за защитените територии /ЗЗТ/. На следващо място следва да се отговори на въпроса за значението на съдържанието на този план и предвижданията в него, какъв характер имат тези предвиждания - общи и конкретни в отделни области и дейности, очертават ли рамка/рамки на бъдещи инвестиционни намерения и в какви области и сфери и в какъв обем. Следва да има отговор за квалификацията на този план попада или не в хипотезите на чл. 85, ал. 1 и ал. 2 от ЗООС, респективно хипотезите на европейските норми, приложими за опазването на околната среда. Отговорът е важен с оглед преценката дали принципно планът за управление, респективно настоящият план за актуализация на план за управление на национален парк, подлежи задължително на екологична оценка, без значение своето съдържание, характер и цел и това ли предвижда разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ЗООС, както и дали органа има право на преценка да се извърши или не екологична оценка и кои са критериите и процедурите за извършването й.
С обжалваното решение в мотивите си съдът не е отговорил на първия спорен въпрос от контрола за законосъобразност, кои са приложимите норми според които следва да се прецени следва ли да се извърши екологична оценка и според коя процедура да се извърши това. Доводите на жалбоподателите без отговор в мотивите на съда са, че следва задължителна екологична оценка по чл. 85, ал. 1 ЗООС и чл. 3, т. 2а на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета без право на преценка от органа. При направен извод, че планът за управление не е план по отношение на отраслите в хипотезите на чл. 85, ал. 1 или ал. 2 ЗООС не става ясно от мотивите на съда каква квалификация е дадена на „проекта за актуализация на планът за управление“, а направо е прието, че органът е компетентен да извърши преценка следва ли да се извърши екологична оценка. Наред с това преценката за законосъобразност е на параметрите и критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС, приложими за планове в областите селско стопанство, горско стопанство рибарство и др., към които области съдът приема, че планът за управление не може да бъде причислен. Съдът е изложил подробни съображения относно съдържанието на плана, но констатираните противоречия в мотивите на решението и липсата на отговор по съществените въпроси от контрола за законосъобрзаност по предмета на делото правят невъзможна преценката за правилността му и е съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане съдът следва да отговори на въпросите, повдигнати по горе относно квалификацията на планът за актуализация на планът за управление на Национален парк "Пирин" след анализ на разпоредбите на Закона за защитените територии. Следва да се даде отговор на въпроса попада ли, и ако да, в коя от хипотезите на разпоредбите на чл. 85 ЗООС планът за актуализация на план за управление и коя е приложимата процедура и критерии за извършване на екологична оценка. При новото разглеждане на делото следва да се отговори на всички възражения и искания на страните по прилагането на закона.
При този изход на делото и при невъзможност спорът да бъде разрешен по същество в настоящата инстанция се явява неоснователно като безпредметно на настоящият етап искането за отправяне на преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 а от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 т. 1 АПК Върховен административен съд петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5510 от 26.04.2018г. на Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение по адм. дело № 3922/2017г. по описа на ВАС и ВРЪЩА делото за ново разглегждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно.









ОСОБЕНО МНЕНИЕ:
Не споделям изводите на мнозинството от петчленния съдебен състав на Върховния административен съд, че тричленният състав на Върховния административен съд е постановил обжалваното решение при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост и неточно прилагане на материалния закон.
Първоинстанционният състав на Върховния административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, анализирал e фактите от значение за спорното право и е направил верни изводи. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон.
Целта и смисъла на екологичните оценки съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г. е да позволят стратегическо планиране на ниво ОУП или план за управление, включително чрез оценка на кумулативното въздействие на предвижданията на целия план за управление върху природата. В проекта за нов план за управление на НП „Пирин“ се предвижда по-голямо антропогенно въздействие спрямо сега действащия план, което в по-голяма степен предполага подлагането му на екологична оценка и оценка за съвместимост.
Съгласно чл. 85 от Закона за опазване на околната среда екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. Планове и програми на местно равнище за малки територии и незначителни изменения на изброените планове и програми се оценяват само когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда.
Безспорно е, че в случая не се касае за план на местно равнище и за малка територия, както и не е налице план за изменение на план за управление с незначителни изменения.
Критериите за определяне значимостта на въздействието са ясно разписани в чл. 84, ал.4 ЗООС.
Отчитайки, че чл. 85 ЗООС е транспозиция на чл. 3, ал.2, а) на Директива 2001 / 42 / ЕО то при тълкуване съдържанието му следва да се съобрази наличната практика на Съда на ЕС, поставяща изискване за извършване на екологична оценка на планове за управление на национални паркове и техните актуализации.
Решението за извършване или неизвършване на екологична оценка е акт, който задължително трябва да се издаде в началото на процедурата по изготвяне на плана (чл.81, ал.3 ЗООС).
Ирелевантно за преценката дали за проекта на актуализация на ПУ на НП „Пирин“ е необходимо извършването на екологична оценка е необходимостта от извършването на такава при конкретните планове и проекти и другите последващи процедури.
В раздел „Характеристика на проекта на актуализация на ПУ на НП „Пирин“ от решението е посочено, че цитираният план се отнася за територията на НП „Пирин“, която е с обща площ 40 368,9 ха и засяга 7 общини. Изменението на плана за управление цели този обект на световното природно наследство на ЮНЕСКО да се актуализира за десетгодишен период на основата на осъвременени, нови данни за биологичното и ландщафтно разнообразие и оценка на състоянието на световното наследство и буферните зони на НП „Пирин“, интегриране на всички бази данни в нов Цифров модел на територията и Географска информационна система на горските и безлесни територии, техническа и туристическа инфраструктура, отразяване социално-икономическото и екологично развитие на общините в района на националния парк.
По въпроса необходима ли е екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на НП „Пирин“ за периода 2014 – 2023 г. министърът на околната среда и водите в рамките на 13 дни е издал 7 акта.
- решение № ЕО – 1 / 01.03.2017 г. (да не се извършва екологична оценка)
- решение № 26 / 02.03.2017 г. (за предварително изпълнение на решение № ЕО – 1 / 01.03.2017 г.)
- решение № 35 / 13.03.2017 г. (за оттегляне на решение № 26 / 02.03.2017 г.)
- решение № 27 / 06.03.2017 г.(за отмяна на решение № ЕО – 1 / 01.03.2017 г.)
- решение № 33 / 13.03.2017 г. (за допълване на решение № 27 / 06.03.2017 г.)
- решение № 30 / 08.03.2017 г. (за извършване на екологична оценка)
- решение № 34 / 13.03.2017 г. (за допълване на решение № 30 / 08.03.2017 г.)
Доводите на министъра на околната среда и водите, че по последващите актове, с които се отменя решение № ЕО – 1 / 01.03.2017 г., Върховният административен съд се е произнесъл с влязло в сила решение № 10233 / 02.08.2017 г. по адм. дело № 3919 / 2017 г., което следва да се съобрази по настоящия правен спор с оглед силата на пресъдено нещо, която формира следва да бъдат обсъдени. Правното значение на последващите административни актове и постановеното във връзка с тях съдебно решение е правилно съобразено от тричленния състав на Върховния административен съд. Първоинстанционният състав на Върховния административен съд не е подменил предмета на спора, нито си е позволил да решава спор, който не е бил висящ пред него, когато е отчел, че последващите актове на министъра на околната среда и водите са валидни. До този извод са достигнали и съдебните състави, които са се произнасяли по тяхната законосъобразност. Отчитайки преюдициалния характер на спора по адм. дело № 3919 / 2017 г., тричленният състав на Върховния административен съд е спрял съдебното производството пред себе си, за да съобрази решението по посоченото дело. С последното е постановена унищожаемост на актовете по процесуални съображения. Метериалноправният въпрос необходима ли е екологична оценка на проекта за актуализация на План за управление на НП „Пирин“ за периода 2014 – 2023 г. не е бил изследван. В мотивите към последващите актове министърът на околната среда и водите е обсъждал потенциална уязвимост на екосистеми, местообитания и видове в парка; проблеми по състоянието и дейностите в горите, влошено състояние на високопланински тревни местообитания и езера от паша на домашни животни; наличието на заплахи за водорасловата флора; уязвимост на видовете от ихтиофауната и местообитания, вследствие на човешка дейност; нерешени проблеми с отвеждане и пречистване на отпадъчни води; състояние на обслужващите обекти за подслон и прилежащите им площи; отсъствие на регламентирани и устроени места за палатъчни лагери и места за каравани; нерегламентирано паркиране на моторни превозни средства; ползване на лечебни растения за стопански/търговски цели; рекреационна деградация на пешеходни маршрути и места за отдих; неизяснена собственост на сгради; отсъствие на маркировка по някои основни туристически маршрути; незавършени процедури в защита на изключителната държавна собственост; непълноти и неточности по граничния контур на парка, допуснати в процеса на отстраняване на възникнали проблеми при съвместяване на картите на земеделските земи; наличие на неподдържан държавен фонд, нефункциониращи обекти в предаварийно състояние, които могат да представляват опасност за здравето и сигурността на хората и замърсяване на околната среда.
Противоположното съдържание на описаните актове повдига много въпроси, част от които не са от административноправно естество и не биха могли да бъдат обсъждани и анализирани в настоящото съдебно производство поради неговата специфика.
Ограничавайки се в предмета на спора следва да се отбележи, че доводите на касатора за същността, действието и обвързаността на съдебните състави от СПН по приключилите дела е неточно.
Съгласно чл. 145 АПК съдебният контрол за законност е контрол за законност на актовете. Съдебните производства по АПК като правосъдие, за разлика от производствата по издаване на административни актове имат за предмет защитата на нарушени субективни права. Затова съдебните производства по АПК са организирани като защита – санкция. Те целят да разрешат правния спор като издирят действителното правно положение между спорещите и го потвърдят със сила на пресъдено нещо (СПН). Затова предмет на административното дело е субективното преобразуващо право да се иска отмяна на обжалвания административен акт.
Терминът СПН е наложен в доктрината от проф. Живко Сталев с докторската му дисертация „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“ от 1959 г. и там той изрично е отбелязал, че се касае не за присъждане (даване някому), а за отсъждане (нещо, което е преминало през съд). Терминът СПН бе официално наложен и утвърден в съдебната практика на административното правосъдие с ТР № 1 / 08.06.2001 г. по т.д. № 1 / 2000 г. на ООС на ВАС (касаещо субективните предели на СПН) и ТР № 6 / 25.11.2010 г. по т.д. № 4 / 2010 г. на ОСК на ВАС (касаещо обективните предели на СПН). Силата пресъдено нещо е характерна само за правораздавателните актове. Тя е основен техен белег и правна последица, която ги отличава от всички други юридически актове. Три са основните нейни проявления (действия): правоустановително (чл. 168 АПК); регулиращо (чл. 177, ал.1 АПК) и непререшаемост на разрешения спор(чл. 177, ал.3 АПК).
Когато отмени административния акт съдът уважава материалното потестативно право за отмяна на акта (необходимо е да се прави разлика от процесуалното право на съдебно оспорване) като СПН създава необходимата основа, върху която се поражда конститутивното действие на съдебното решение. СПН има действие между страните, а конститутивното действие освен страните по делото касае и адресатите на акта, дори и да не са участвали по делото(чл. 177, ал.1 АПК).
Страни по адм. дело № 3919 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд са: жалбоподатели - Община Банско; ТД „Юлен“ АД; ТД“Пролес-Инженеринг“ ООД и Община Разлог, а ответник – министърът на околната среда и водите. СПН на съдебното решение по посоченото дело се формира между изброените страни и в този смисъл тя трябва да се съобразява. Тя обаче не се разпростира за неучаствали в процеса лица, дори за последните да се реализира конститутивното действие на съдебното решение, че определен административен акт е бил отменен.
Основанията за оспорване по чл. 146 АПК в тяхната конкретика са самостоятелните юридически факти, които са предмет на доказване и не са самостоятелен предмет на установяване от СПН.
В контекста на изложеното не следва да бъдат толерирани опитите на административния орган да създава правни прецеденти, при които по чисто процесуални съображения (нарушения във формата на акта или нарушения в административнопроизводствените правила - като например липса на мотиви, незаконосъобразно реализиран отзив или отмяна) да се преодолява разглеждането по същество от съда на важния за обществото и правото въпрос подлежи ли на екологична оценка и оценка за съвместимост проекта за нов план за управление на НП „Пирин“. Това е свързано именно със зачитане действието на влязлото в сила решение № 10233 / 02.08.2017 г. по адм. дело № 3919 / 2017 г. на Върховния административен съд, отчитайки неговия предметен обхват. Разглеждайки и решавайки спора по същество в неговите материалноправни проекции, съобразявайки точно обективните и субективни предели на СПН на решението по адм. дело № 3919 / 2017 г. по описа на Върховния административен съд, тричленният състав на Върховния административен съд не е нарушил разпоредбата на чл. 297 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствени правила в този смисъл.
Друг относим за касационното производство довод, който е заявен като първи в касационната жалба е за частична недопустимост на първоинстанционното съдебно решение в частта му, с която е налице произнасяне от тричленния състав на Върховния административен съд по жалбите на физическите лица (жалбоподатели) срещу решение № ЕО – 1 / 01.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите. Касаторът в своето изложение си служи неточно с термините неправилност и незаконосъобразност, защото въпросите, които той поставя във връзка с правния интерес на жалбоподателите - физически лица и тяхната процесуална легитимация са свързани с недопустимостта на съдебното решение, а не с неговата неправилност или незаконосъобразност (последната е частен случай на неправилността в съдебната фаза на административния процес). В случай, че липсват посочените абсолютни положителни процесуални предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване те биха обусловили порок на съдебното решение недопустимост, а не неправилност.
Субективното процесуално право на оспорване (по-горе в изложението на особеното мнение беше направено разграничение от материалното потестативно право да се иска отмяна на акта) е уредено в чл. 147 АПК, съгласно който право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правото на оспорване е преобразуващо субективно право, насочено към съда и е частен случай на правото на съдебно производство. То принадлежи на онези лица (физически или юридически), чиито субективни права са нарушени или застрашени от административния акт и това е типичната процесуална легитимация. Фактът на засягането е достатъчен за ограничаването на правната сфера на засегнатия. Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване възниква, когато засягането е неблагоприятно.
Обосновано тричленният състав на Върховния административен съд е изследвал участието на двамата жалбоподатели физически лица в производството по издаване на оспорения индивидуален административен акт и е приел, че е налице засягане по смисъла на закона. Тези негови изводи могат да бъдат подкрепени и с допълнителни аргументи.
Република България е страна по Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция или Конвенцията). В чл.9 от нея е уреден достъпът до правосъдие на представителите на обществеността. Съгласно чл. 2, §4 от Конвенцията „общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи. Съгласно чл. 2, §5 от Конвенцията „засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. С §1, т.24 и т.25 ЗООС е въвел във вътрешното ни законодателство понятията „общественост“ и „засегната общественост“, с оглед дефинициите на чл. 2, §4 и §5 от Орхуската конвенция, макар същите да се прилагат и по силата на чл. 5, ал.4 от Конституцията на Република България.
Във всички случаи когато един акт нарушава разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда, ако оспорващият има качеството на засегната общественост той може да го оспорва.
По изложените съображения подписвам съдебното решение с особено мнение.


СЪДИЯ:

( Тодор Тодоров )