Ново Р/О: Ново Р/О, 293 / 11.1.2021 г.


РЕШЕНИЕ

5479
София, 12.05.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
ПОЛИНА БОГДАНОВА
при секретар Боряна Георгиева
и с участието
на прокурора Емил Георгиев
изслуша докладваното
от съдиятаПОЛИНА БОГДАНОВА
по адм. дело 5937/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М. Тошева от [населено място], обл. [област] срещу Раздел I „Обикновени такси“ от т.1 до т.13 вкл. и от т. 16 до т. 19 вкл. и раздел II, т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление на Министерски съвет № 92/19.04.2006 г., обн ДВ бр. 35/28.04.2006 г.
Иска се отмяна на горепосочените текстове, поради противоречие с морала и Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Навеждат се още доводи, че определените такси, които следва да се заплащат при образуване на изпълнителното дело са завишени и е налице неравно третиране от частните и държавните съдебни изпълнители, като се прилагат различни такси за едни и същи, извършвани от тях действия.
Жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв. Мачев. Поддържат жалбата и искат отмяна на Тарифата в посочените в допълнение към жалбата части, като приета при съществено нарушение на процесуалните прави, противоречаща на нормативни актове от по-висок ред, както и на морала и правилата на конкуренцията. Адв. Мачев прави възражение за прекомерност на поисканите от другите страни разноски.
Жалбоподателката в собствено изказване поддържа казаното от адв. Мачев, като подробно описва недобросъвестни практики на конкретни частни съдебни изпълнители, които събират такси по няколко пъти, без да извършват конкретните действия, без да изпращат необходимите документи до адрес на длъжника и други, като всичко това утежнява положението на последния и води събирането на необосновано големи такси.
В писмена защита допълнително привежда множество примери за конкретно събрани такси по изпълнително дело при ЧСИ, вписан в ЛОС , като сочи че същите са незаконосъобразно събрани и въобще не са дължими, защото конкретните действия не са извършени, но въпреки това са начислени и събрани. Иска отмяна на Тарифата като несъобразена със стандарта на живот, здравословното и финансовото състояние на страните по изпълнителните дела, както и с морала и справедливостта.
Ответникът – Министерски съвет на Република България, се представлява от служител с юридическо образование Ботева. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Обосновава законосъобразност на Тарифата в оспорената й част, подробни аргументи е развила в писмени бележки. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Камара на частните съдебни изпълнители, се представлява от адв. Лазаров и юрисконсулти Данкова и Стайкова. Считат на първо място жалбата за недопустима за разглеждане поради липсата на правен интерес от оспорването, поради което искат отмяна на хода по същество и прекратяване на делото. Алтернативно намират жалбата за неоснователна и недоказана и иска същата да бъде отхвърлена. Обосноват законосъобразност на оспорения нормативен акт.
Заинтересованата страна - Министерство на правосъдието – се представяла от юрисконсулт Борисова. Присъединява се към искането на Камарата на частните съдебни изпълнители за прекратяване на делото поради липсата на правен интерес. Алтернативно, счита жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне по съоръжения изложени в писмени бележки. В последните се обоснова законосъобразност на оспорения нормативен акт. Счита, че събраните по делото доказателства доказват, че при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, той е издаден от компетентен орган при наличие на законова делегация затова и при съобразяване на материалния закон и неговата цел. Сочи се още че Тарифата е била многократно обект на съдебен контрол, като има влезли в сила съдебни решения относно нейната законосъобразност в различни части и силата на прeсъдено нещо следва да бъде отчетена при този спор.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на жалбата. Обоснова, че Тарифата е приета при съществени процесуални нарушения – чл.2а от ЗНА /отменен, но действащ към момента на издаване на Тарифата/. Счита, че не е доказано че проектът за Тарифата не е изпратен до представителните организации на всички засегнати от приемането на Тарифата лица, не е публикуван в средствата за масова информация или Интернет и не е предоставен срок не по-малък от един месец за предложения и възражение на тези лица.
Относно противоречието на оспорените норми с такива от по-висок ранг, представителят на ВАП счита не е налице такова. В допълнение сочи, че не се установява и различие между таксите, които се събират от частните съдебни изпълнители, съгласно оспорената Тарифа и тези събирани от държавните съдебни изпълнители съгласно Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, като всички доводи в тази връзка на жалбоподателката са неоснователни и неверни. В заключение намира, че жалбата следва да бъде уважена и оспорените разпоредби на Тарифата да бъдат отменени.
По възражението за недопустимост на жалбата:
Съдът установи, че действително Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление № 92 от 19.04. 2006 г. на Министерски съвет вцялост е била предмет на съдебен контрол още през 2006 г. непосредствено след приемането й. Образувано е адм. дело № 6828/2006 г. на ВАС по две жалби срещу цялата Тарифа и с искане за отмяната й като издадена при съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон и Конституцията на Република България. Съдът се е произнесъл с решение № 584/18.01.2007 г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия, с което и двете жалби са отхвърлени. Решението е постановено при действието на Закона за Върховния административен съд /отм./ и съгласно чл. 23 от същия закон, решението на петчленния състав е окончателно.
Следователно спорът относно законосъобразността на Тарифата приета с Постановление № 92 от 19.04. 2006 г. на Министерски съвет е решен с влязъл в сила на 18.01.2007 г. съдебен акт. Наличието на влязло в сила решение по оспорването препятства разглеждането на нова жалба срещу подзаконовия нормативен акт. Съгласно чл. 159, т.6 от АПК наличието на влязло в сила съдебно решение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време. Жалбата, поставила начало на настоящото съдебно производство е насочена срещу Раздел I „Обикновени такси“ от т.1 до т.13 вкл. и от т. 16 до т. 19 вкл и раздел II, т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление на Министерски съвет № 92/19.04.2006 г., обн ДВ бр. 35/28.04.2006 г. и предвид влязлото в сила решение № 584/18.01.2007 г., постановено по адм. дело № 6828/2006 г на петчленен състав на ВАС е недопустима за разглеждане, освен в частта относно законосъобразността на нормите претърпели последяващи изменения относно законосъобразността на тези изменения. От оспорените норми, такива претърпели следващи изменения са т. 5, т. 9, т. 16 и т. 26 от Тарифата, като жалбата само в тази част е допустима за разглеждане, а в останалата следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 6 от АПК.
Жалбоподателката има правен интерес да оспорва т. 5, т. 9, т. 16 и т. 26 от Тарифата, тъй като същите пораждат права и задължения за всички частни съдебни изпълнители и взискателните и длъжниците по изпълнителни дела. Разпоредбите рефлектират пряко върху правната сфера на всички ползватели на правните услуги на частните съдебни изпълнители. В този смисъл е решение № 5/2007 г. по к.д. № 11/2006 г на Конституционния съд на Република България. Там се отбелязва, че активна правна легитимация имат всички правни субекти, в случаите когато подзаконовия нормативен акт засята пряко права, законни интереси или създава задължения за тях, а също и когато предстои такова засягане. Жалбоподателката е била длъжник по изпълнително дело /за което има доказателства по делото/ и може всеки момент отново да бъде взискател или длъжник по друго такова дело, т.е да е потенциален ползвател на услугите на частните съдебни изпълнители, което е достатъчно да обоснове активната й процесуална легитимация. В тази връзка възражението на насрещните страни, че жалбоподателката няма правен интерес от оспорването е неоснователно.
По същество в допустимата си част, жалбата е частично основателна.
Предмет на контрол са т. 5, т. 9, т. 16 и т. 26 от Тарифата в редакцията им от ДВ бр.24/2013 г. Изменението на тези разпоредби е прието с Постановление № 52 от 05.03.2013 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерски съвет. Постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 24 от 12.03.2013 г.
В чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е предвидена изрична законова делегация за Министерския съвет да определя с тарифа размера на таксите и вида на разноските по изпълнението, по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата. В рамките на тази компетентност Министерският съвет разполага и с правомощие да изменя или допълва вече приетата Тарифа, какъвто е настоящия случай. Следователно прието изменение на Тарифата от 05.03.2013 г. е направено от компетентен орган.
Съдът приема въз основа на доказателствата по делото, че Постановление № 52 от 05.03.2013 г. е прието при спазване на административнопроизводствените правила за постановяване на подзаконови нормативни актове от Министерски съвет /МС/.
Производството по изработвате и приемане на това изменение на Тарифата е започнало със заповед № ЛС-04-1429/14.09.2012 г.на министъра на правосъдието, с която е създадена работна група, на която е възложено да изготви и предложи проекти за постановления на МС за изменения и допълнения на три тарифи, между които и тази за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. В работна група са включени представители на Камарата на частните съдебни изпълнители, както и на държавните съдебни изпълнители, на висшия адвокатски съвет и на ВСС. С решение по протокол 1 от заседание на работната група от 26.09.2012 г. са създадени подгрупи за всяка една от тарифите. Видно от протоколите за работа на работна група и подгрупите /по различните проекти/ са проведени множество обсъждания, направени са предложения, констатирани са различия между позициите, чието преодоляване и търсено активно. Като особено силни са били обсъжданията относно приложението на чл. 83, ал.3 от ЗЧС, която не е била променена с ЗИД ГПК /ДВ бр. 49/2012 г/. и чл. 73 от ГПК.
Постановлението е прието на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум, по общо съгласие на органа, в съответствие с регламентацията на чл. 42, ал. 1 и чл. 45, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА), в предписаната от закона форма, при спазване изискванията за строеж на актовете по чл. 26, ал. 3 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА, при съобразяване чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, чл. 77 и чл. 78, ал. 1, т. 1 АПК, чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, и е обнародвано в ДВ, бр. 24/2013 г., съгласно чл. 37, ал. 1 ЗНА и чл. 78, ал. 2 АПК. Изпълнено е задължението за публикуване на проекта на интернет страницата на Министерство на правосъдието и в Портала за обществени консултации на Министерски съвет на 11.01.2013 г, както с това е спазено изискването на по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Видно от справка за отразените становища /л.129 и сл. от делото/ всички постъпили становища са били обсъдени и са отразени съответните изменение в проекта.
Представители на Камарата на частните съдебни изпълнители са били включени в работната група по създаването на проекта и са участвали активно в изработването му. Окончателният проект също е бил изпратен на Камарата на частните съдебни изпълнители, видно от писмо от 16.01.2013 г. /л.142/.
С оглед изложено съдът приема, че изискването за съгласуване е изпълнено, както и че при приемане на изменението на Тарифата не са допуснати други съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Неоснователно е възражението по жалбата, че Тарифата /в допустимата и оспорена част/ е приета в противоречие с нормативен акт от по– висока степен.
Конкретното изменение и допълнение на Тарифата, прието с Постановление № 52 от 05.03.2013 г. е наложено именно по повод предхождащо изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/, обнародвано ДВ, бр. 49/29.06.2012 г., с което е предвидено, че сборът на всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техния минимален размер, определен в съответните тарифи, надвишава този размер. Това правило е намерило отражение в чл. 73, ал.4 от ГПК за таксите събирани от държавните съдебни изпълнители и в чл. 83, ал.2 от ЗЧСИ за събираните от тях такси.
Предложените изменения на Тарифата си поставят за цел освен да съобразят определеното от закона правило за максималния размер на таксите, то и да облекчат бизнесклимата в страната и да осигурят условия за намаляване на задължнялостта, видно от доклада към проекта за изменение и допълнение на нормативни актове на МС.
По конкретните норми:
При сравнение на текста на т. 5 в действащата преди изменението от 2013 г. редакция на Тарифата, а именно първоначалния текст от 2006 г. се установява, че изменението касае не размера на таксата, той и в двете редакции е 20 лева, а уточнението че таксата се събира и при връчване на изявления на взискателя по чл. 517, ал.2 и ал. 3 от ГПК, като старата редакция се отнася до изявления на взискателя по чл. 398б ал.2 и 3 от ГПК. Доколкото таксата е запазила размера си и по същество основанието й за събиране е едно и също с първоначалното, то не се установява изменение, което да е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен или с изискванията за пропорционалност на таксата с разходите за извършваната услуга и с нормите на справедливостта. Размерът на таксата е един и същ и след като е намерен за икономически оправдан още през 2006г., то не може да се приеме, че през 2013 г. той не е такъв, тъй като доходите на населението в страната се увеличават, но се увеличават и разходите, включително тези за труд, консумативи и други, които понасят съдебните изпълнители. Изводът се потвърждава от проследяването на определения размер за минималната работна заплата в страната - за 2007 г. съгласно ПМС № 324/06.12.2006 г. - 180 лева, за 2013 г. - ПМС 250/11.10.2012 г. - 310 лева, за 2020 г. - ПМС 350/19.12.2019 г. - 610 лева, както и от статичстическите данни, достъпни на страницата на Националния статистически институт относно икономическите показатели в различни сфери.
Горното се отнася и до изменението на т. 9 от Тарифата, тъй като изменението от 2013 г. се отнася отново до уточнението, че таксата се събира и при връчване на изявления на взискателя по чл. 517, ал.2 и ал. 3 от ГПК, а размерът е запазен – 15 лева.
Приета е нова забележка, която уточнява, че същата такса се събира и при налагането на електронен запор по вземане по сметка/и в банка/и, независимо от броя на запорите.
Житейската логика сочи, че много често физическите и юридическите лица имат по повече от една сметка в банка и ако се спазва правилото на чл. 80 от ЗЧСИ, то при запора на всяка отделен сметка следва са се събира и отделена такса. Следователно забележка е приета с цел облекчаване на положението на взискателя, съответно длъжника, в случаите когато се налага електронен запор върху повече от една сметка, то се събира само една такса. Извън предметът на спора е въпроса дъли системата за електронни запори е въведена в експлоатация въобще.
Положението е същото и при т. 16, тя се отнася до таксата събирана при изпълнението на определено действие, като в редакцията от 2006г , това са действията предвидени в глава четиридесет и петата, от действащия тогава ГПК, а в новата редакция от 2013 г. са действията предвидени в глава четиридесет и осма от ГПК, който действа в момента. Размерът на таксата не е променян.
Следователно точките 5, 9, и 16 от раздел първи на Тарифата „Обикновени такси“ нямат изменение на размера си, което да е прието с Постановление № 52 от 05.03.2013 г., изменението се отнася до съгласуване на нормите с такива от по-висока степен, а именно ГПК в актуалната му редакция към момента на изменението.
Съществено е изменението на т. 26. Тя е в раздел II „Пропорционални такси“ и урежда размер на таксата, която се събира за изпълнение на парично вземане върху събраната сума. Пропорционалната такса по т. 26 се дължи с оглед изпълнението на парично вземане, за събирането му след предявяване на изпълнителния лист пред частен съдебен изпълнител и образуването на изпълнително производство. При съпоставка между редакцията от 2006 г. на нормата от Тарифата и прието с Постановление № 52 от 05.03.2013 г. изменение на същата се установява:

26. (ДВ, бр. 35 от 2006 г.)
26. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.)
а) до 100 лв. - 15 лв.;
а) до 100 лв. - 10 лв.;
б) от 100 до 1000 лв. - 15 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
в) от 1000 до 10 000 лв. - 105 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
г) от 10 000 до 50 000 лв. - 825 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3225 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
е) над 100 000 лв. - 5225 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
че всъщност изменението намалява размера на таксите, които следва да се събират. Видно от сравнението в таблицата всяка от пропорционалните такси е намалена с 5 лева, което не е реално намаление с оглед размера на таксите по т. 26, б"в", "г", "д", "е" съответно 105 лева , 825 лева, 3225 лева, 5225 лева. Съдът счита, че не е постигната целта - с приемане на изменението да се намали икономическата тежест, което от своя страна да доведе до подобряване на бизнесклимата и намаляване на задължнялостта. В доклада към проекта не е представени анализ в тази връзка и не е доказано, дали това символично намаление на минималната част от пропорционалните такси ще доведе до тази цел. Таксите остават значителни и затрудняват икономическия оборот, не е приложен и достатъчен анализ и доказателства за разходите, които покриват тези такси, пореди което не може да се напрви адекватна преценка на икономичестата обоснованост на предложения размер на таксите. Формално в минималната си част предложението отговаря на изискването от закона да не надвишава една десета от задължението, но това не е достатачно за да се приеме предложения размер за икономически оправдан и пропорционалан на раходите, сварзани с предоставяната услуга. С оглед изложеното, оспорената разпоредба следва да бъде отменена като незаконосъобразна и приета при нарушение на чл. 6 от АПК и непостигане на поставената цел за намаление на икономичестата тежест и подобряване на бизнесклимата и задлъжнялостта в страната. Административният орган следва да приеме ново изменение на т. 26 от Тарифата, като съобрази ограничението въведено с чл.83, ал.2, изр. последно от Закона за частните съдебни изпълнители: „Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.“ и обоснове подробно новия размер на пропорционалните такси в мотивите и доклада към предложението за изменение.
Неоснователно е възражението по жалбата, че таксите събирани от частните съдебни изпълнители са по-високи от тези събирани от държавните съдебни изпълнители.
При съпоставка на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ПМС № 38/27.02.2008 г. ДВ бр.22/28.02.2008 г/, раздел втори „Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители“ се установява пълна идентичност на таксите, както по основание, така и по размер. Последната е изменена и допълнена със същото ПМС Постановление № 52 от 05.03.2013 г, с което е изменена и допълнена Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като измененията са относно аналогичните разпоредби и в същия смисъл.
За пълнота: Жалбоподателката се оплаква, че по конкретно изпълнително дело, според нея, са събрани неправомерно такси в по-висок размер, включително че таксите са събирани повече от веднъж.
Настоящият съд не може да проверява законосъобразността на събраните такси по конкретно изпълнително дело. Но в тази връзка има разработен механизъм за финансов контрол върху дейността на частните съдебни изпълнители – Наредба № Н-1 от 20.02.2015 г. на Министъра на правосъдието, обн. ДВ. бр. 17/06.03.2015 г. Предвиденият финансов контрол се отнася именно до точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделни изпълнителни действия съобразно тарифата по чл. 78, ал.2 ЗЧСИ, постъпилите парични средства в банковите сметки по чл. 24, ал.1 ЗЧСИ, както и тяхното движение, правилно им управление, разпореждане и отчитане и постъпилите парични средства в касата на ЧСИ.
Освен това, дори да има неправомерно събрани такси по конкретно изпълнително дело, то това не може да повлияе на законосъобразността на изменението и допълнението на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС Постановление № 52 от 05.03.2013 г., тъй като това е свързано с прилагането на съответните такси, а не с тяхното приемане.
С оглед изложеното съдът намира, че изменението и допълнението на т. т. 5, т. 9, т. 16 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС Постановление № 52 от 05.03.2013 г, е издадено от компетентен административен орган, в установената за тази категория актове форма и структура на съдържанието, съобразен е с целта на закона и с йерархически по-горестоящите му нормативни актове, при спазване на административнопроизводствените правила при издаването му, поради което подадената жалба, в допустимата й част и относно посочените точки от Тарифата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По отношение на изменението на т. 26 от Тарифата, прието с ПМС Постановление № 52 от 05.03.2013 г, съдат намира същото за незаконосъобразно, по съображенията изложени по-горе и следва да бъде отменено.
По делото са направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника и в полза на министъра на правосъдието. Видно от определение от 31.05.2019 г. /л.22 и 23 от делото/ жалбоподателката е освободена от заплащането на такси и разноски по делото, поради което разноски няма да бъдат присъждани.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 159, т. 6 и чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от М. Тошева от [населено място], обл. [област] в частта й срещу Раздел I „Обикновени такси“ от т.1 до т.4 вкл., от т. 6 до т. 8 вкл., от т. 10 до т. 13 вкл. и от т. 17 до т. 19 вкл. от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление на Министерски съвет № 92/19.04.2006 г., обн ДВ бр. 35/28.04.2006 г. и прекратява производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М. Тошева от [населено място], обл. [област] в частта й срещу Раздел I „Обикновени такси“ т. 5, т. 9 и т. 16 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, приета с Постановление на Министерски съвет №№ 52 от 05.03.2013 г.
ОТМЕНЯ изменението на т. 26. от раздел II „Пропорционални такси“ на Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, прието с Постановление на Министерски съвет №№ 52 от 05.03.2013 г.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщението чрез касационна жалба, а в прекратителната му част, която има характер на определение в срок от 7 дни.





Особено мнение на съдия П. Богданова
Считам, че жалбата в частта й срещу т. 26 от Раздел II "Пропорционални такси" на Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, приета с ПМС Постановление № 52 от 05.03.2013 г. е неоснователна, а заложената с изменението цел за намаляване на икономическата тежест, подобряване на бизнесклимата и намаляване на задлъжнялостта за постигната. След като с решение № 584/18.01.2007 г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 6828/2006 г. при преценка на законосъобразността на Тарифата в първоначалната й редакция е прието, че по-високият размер на таксите е икономически оправдан още към данните за 2006/2007 г, то няма логика при намаление на този размер на таксите, макар и минимално, новият, по-нисък размер, да е икономически необоснован и непропорционален на разходите. Видно от данните за размера на минималната работна заплата и другите икономически показатели, следени от Националния статистически институт, доходите на населението се увеличават, но пропорционално се увеличават и всички разходи, включително тези за предоставяне на услуги от частните съдебни изпълнители, поради което намалените размери на пропорционалните такси са съразмерни на разходите и икономически оправдани. По тези съображения считам, че жалбата следваше да бъде отхвърлена и в тази част.

Съдия
П. Богданова