ОПРЕДЕЛЕНИЕ

13906
София, 10.11.2020

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА АНДОНОВА
ПОЛИНА БОГДАНОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаВЕСЕЛА АНДОНОВА
по адм. дело 8974/2020. Document Link Icon


Производството е по чл. 229 и сл. във вр. с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на И. Брусева от [населено място] срещу Разпореждане №1128 от 23.07.2020 г. по адм. д. № 575/2020 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, с което е отхвърлено искането й за прекратяване на неоснователни действия по извършването на системни проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движението по пътищата и неплатени в срока за доброволно плащане глоби, наложи с тях, при преминаване на Граничен контролно-пропускателен пункт Кулата - Промахон и Граничен контролно-пропускателен пункт Илинден – Ексохи.
Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушения на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за неправилни изводите на съда, че процесните действия не са фактически, а правни, тъй като са извършвани в изпълнение на административни актове и в изпълнение на правомощията по закон на контролните органи.
Съдът неправилно е определил предмета на искането, с което е сезиран. С него не се оспорват действията по прилагане на принудителни административни мерки или по връчването на наказателни постановления, както неправилно приема съдът, а самото извършване на автоматизирани проверки от органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ - въвеждането на данни, проверката в Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ и препращането за „контрол на втора линия” на граничния контролно-пропускателен пункт, където се предприемат последващи действия.
Законосъобразността на извършените действия не може да бъде обоснована с наличието на заповеди, издадени от главния секретар на Министерство на вътрешните работи (МВР), директора на Главна дирекция „Гранична полиция” (ГДГП) и директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград. С вътрешнослужебни актове не следва да се създават задължения на субекти, които не са подчинени на издателя им, в противен случай следва да бъдат квалифицирани като нормативни административни актове, тъй като изпълняват всички предпоставки на чл. 75, ал. 1 АПК.
Счита, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради множество направени от съда изводи без мотиви и необсъждане на всичките му възражения.
Иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на определение, с което да се уважи подаденото искане и се постанови преустановяване на процесните незаконосъобразни действия.
Ответните страни – директорът на Главна дирекция „Гранична полиция” и директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, не изразяват становище по частната жалба.
Върховният административен съд, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна.
Съдебното производство е образувано по искане на И. Брусев за прекратяване извършването на системни проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП и неплатени по тях глоби при преминаване на Граничен контролно-пропусквателен пункт (ГКПП) Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи, осъществявани от името на директора на ОДМВР – Благоевград или на директора на ГДГП, които не се основават на административен акт или на закона.
С обжалваното разпореждане искането е отхвърлено.
При постановяване на обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:
Извършваните от граничните полицейски органи проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП и неплатени, наложени с тях глоби, при преминаване на лица и превозни средства през граничните пунктове на Република България, са на основание следните заповеди на главния секретар на МВР: Заповед №8121з-539/28.05.2020 г., Заповед №8121з-563/10.06.2020 г. и Заповед №8121з-657/29.06.2020 г., издадени в изпълнение на Заповед №8121з-348/26.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи, и на основание Заповед №3286з-1909/08.06.2020 г. и Заповед №3286з-2291/06.07.2020 г. на директора на ГДГП.
С посочените заповеди се създава временна организация за контрол по ЗДвП и повишаване на събираемостта на глобите от водачи на моторни превозни средства (МПС), преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове на Република България, посредством осигуряване на възможност за свързване на Автоматизираната информационна система (АИС) на Министерството на вътрешните работи (МВР), възложени са правомощия за създаване на необходимата организация, техническото обезпечение с ПОС терминали, като са командировани служители. Със заповедите е разпоредено при данни в системата за наличие на невръчени административнонаказателни документи по ЗДвП и дължими глоби по влезли в сила такива на преминаващите лица, съответните контролни органи по ЗДвП, за които е определено местоизпълнение на служебните задължения, при условията на обвързана компетентност, да предприемат последващите, произтичащи от закона действия – да връчат санкционните актове и при наличие на основание за това - да прилагат принудителни административни мерки.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че искането не е основателно и го е отхвърлил.
Съдът е приел, че в искането неправилно са смесени понятията за „граничен контрол“ и „гранични проверки“ по смисъла на § 1, т. т. 2 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правомощията на органите с функции на службите по контрол по ЗДвП, съгласно разпоредбите на ЗМВР. Прилагането на принудителна административна мярка (ПАМ) се осъществява само в хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и по т. 2, б. „к“ ЗДвП, като целта на конкретните проверки е не да се ограничат правата на гражданите, а изпълнение на законовите правомощия на контролните органи.
Първоинстанционният съд е счел, че действията по проверки за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП при преминаване през ГКПП Кулата – Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи, срещу които е насочено искането по чл. 250 АПК, е в изпълнение на административни актове и в изпълнение на правомощията по закон на контролните органи, поради което не може да се квалифицират като фактически действия. Органите по контрол на правилата за движение по пътищата по ЗДвП, освен да издават акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателни постановления, съответно електронни фишове, съгласно териториалната си и материална компетентност, имат задължение и по тяхното връчване, като законът не поставя ограничение досежно мястото и начина на същото. Това е правно регламентирана дейност, поради което не може да се приеме, че са фактически действия, основанието за извършването на които не е в изпълнение на законови правомощия.
По изложените съображения, искането е отхвърлено.
Разпореждането е частично неправилно.
Разпоредбата на чл. 250 АПК дава средство за защита на всеки, на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от фактически действия, извършвани от името на административния орган или от длъжностно лице от администрацията на органа, които не се основават на административен акт или на закона.
В случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че действията се основават на административен акт или на закона, поради което те са правни, а не фактически. За да е основателно искането, фактическото действие трябва да не бъде основано на закон или на административен акт, респективно ако фактическото действие е основано на закон или на административен акт, то искането е неоснователно.
Неправилно първоинстанционният съд е определил предмета на искането, с което е сезиран, както правилно сочи частният жалбоподател. В случая не се оспорват правомощията на полицейските органи на определените от министъра на вътрешните работи служби по чл. 165, ал. 1 ЗДвП, които контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, включително правото им да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство (чл. 165, ал. 2, т. 1 ЗДвП) и да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. „д” и чл. 171, т. 2, б. „к” ЗДвП. Безспорно е че, тези органи могат и да съобщават за издадените административни актове (заповедите за прилагане на ПАМ) по реда на чл. 18а, ал. 7 във вр. с чл. 61 АПК, да връчват електронните фишове по реда на чл. 189, ал. 5, предложение 2 ЗДвП и наказателните постановление по реда на чл. 58 от Закона за административните нарушения (ЗАНН).
В случая се оспорват правомощията на граничните полицейски органи да извършват проверка за наличието на невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движение по пътищата и неплатени в срока за доброволно плащане глоби, наложи с тях, и да задължават преминаващи, за които са установени такива обстоятелства, да преминат на т.нар. „втора линия на контрол“.
Това налага съдът да посочи следното досежно правомощията на граничните полицейски органи и на полицейските органи на службите за контрол на движението, както и досежно правото на гражданите свободно да напускат територията на страната.
Определените от министъра на вътрешните работи служби, на основание чл. 165, ал. 1 ЗДвП, със Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г., са в структурите на Главна дирекция „Национална полиция” (ГДНП) и в областните дирекции на Министерство на вътрешните работи. В съответствие с чл. 39, ал. 1 ЗМВР, Главна дирекция "Национална полиция" е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9, с изключение на тези по ал. 2. Разпоредбата на чл. 35, ал. 6, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи (ПУДМВР), предвижда, че Главна дирекция „Национална полиция” осъществява контрол за спазването на правилата за движение по пътищата: чрез контрол на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на пътните превозни средства и отчет на пътнотранспортните произшествия; чрез централизирана електронна система и автоматизирани технически средства и системи.
За извършване на превантивна дейност ГДНП: 1.) предлага и реализира политиките на МВР в областта на превенцията на престъпленията и правонарушенията, опазването на обществения ред и безопасността на движението; 2.) разработва мероприятия за утвърждаване на превенцията като основен инструмент за опазването на обществения ред и противодействието на престъпността (чл. 35, ал. 7 ПУДМВР), като ал. 8 предвижда, че ГДНП осъществява административнонаказателна дейност, прилага принудителни административни мерки и предоставя административни услуги в предвидените от закон случаи.
Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗМВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 3, 6 – 9 в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, във вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав и другите гранични реки и водоеми. Полицейските органи на Главна дирекция „Гранична полиция“ изпълняват функционалните си задължения по извършване на оперативно-издирвателна дейност и разследване на престъпления на територията на цялата страна.
В съответствие с чл. 45, ал. 2 ПУДМВР, Главна дирекция „Гранична полиция“ извършва дейности по: 1.) гранични проверки на преминаващите през границата лица и вещите в тяхно владение и транспортни средства, включително в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3 ЗМВР; 2.) превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления; разследване на престъпления; 3.) охрана на обществения ред в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и контрол по спазване на правилата за движение в района на международните летища; 4.) приемане, придружаване и предаване на нарушители на режима на влизане и пребиваване от и на други държави в съответствие със закон или международен договор, по който Република България е страна; 5.) поставяне и поддържане в изправност на граничните знаци, обозначаване на граничната линия на държавната граница, недопускане на разрушаване, изместване или на други действия по отношение на държавната граница; 6.) изработване на карти и друга документация на държавната граница и поддържане на геодезическо-картографски фонд; 7.) събиране, обработване, анализиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация по направленията на дейности; 8.) обмен на информация и взаимодействие с други структури на МВР, органи на държавна власт и на местно самоуправление, юридически лица и граждани и полицейски служби на други държави; 9.) методическо ръководство, помощ и контрол за осъществяване на дейностите по т. 1 – 8, с изключение на дейността по разследване на престъпления. Главна дирекция "Гранична полиция" за осъществяване на превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления извършва оперативно-издирвателна дейност самостоятелно или съвместно с други структури на МВР (чл. 45, ал. 3 ПУДМВР).
Съгласно чл. 35 от Конституцията всеки има право да напуска пределите на страната. Това право може да бъде ограничено само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани (решение №2 от 31.03.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело №2/2011 г.)
Съгласно член 2, параграф 2 и 3 на Протокол 4 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), всеки е свободен да напусне пределите на всяка държава, включително и на своята, като упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите (решение от 23.05.2006 г., Riener v Bulgaria, no 46343/99; решение от 26.11.2009 г., Gochev v Bulgaria, no. 34383/03).
Съгласно член 21, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. В своята практика Съдът на Европейския съюз приема, че ограничение на свободите на движение, закрепени в ДФЕС, представлява всяко национално правило, което е способно да попречи или да направи по-малко привлекателно упражняването на основна свобода, гарантирана от ДФЕС (решение по 30 ноември 1995 г., Gebhard, С-55/94, ECLI:EU:C:1995:411; решение от 5 юни 2018 г., Coman, С-673/16, ECLI:EU:C:2018:385). Съдебната практика приема, че като ограничение на свободното движение на хора по чл. 21, пар. 1 ДФЕС се квалифицират създадени от националното право „сериозни неудобства от административен, професионален и частен характер.“ (решение от 2 октомври 2003, Garcia Avello, С-148/02, ECLI:EU:C:2003:539; решение от 12 май 2011 г., Runevic-Vardyn and Wardyn, С-391/09, ECLI:EU:C:2011:3291, т. 76).
Правото на свободно движение, закрепено в чл. 21 ДФЕС, е доразвито в Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) №612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (Директива 2004/38).
В съответствие с член 4 „Право на излизане“, параграф 1 от Директива 2003/38, без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държавата членка, за да пътуват до друга държава членка.
Разпоредбата на член 5 „Право на влизане“, параграф 1 от Директива 2004/38 предвижда, че без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, държавите членки дават на гражданите на Съюза разрешение да влизат на тяхна територия с валидна карта за самоличност или паспорт и дават на членовете на семейството, които не са граждани на държава–членка, разрешение да влязат на тяхна територия с валиден паспорт.
От гражданите на Съюза не следва да се изискват входни визи или да се налага равностойно задължение.
В българското законодателство, правилата на Директива 2004/38 са транспонирани в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Съгласно чл. 4 от този закон, гражданин на Европейския съюз влиза и напуска територията на Република България с валидна лична карта или валиден паспорт. В съответствие с чл. 22 от същия закон, правото на влизане и правото на пребиваване в Република България на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му може да се ограничава по изключение и на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
С оглед на горното и на трайната съдебна практика на Конституционния съд, на Съда по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, обстоятелството, че държавата не може да изпълни задължението си по връчване на електронни фишове и на наказателни постановления, издадени въз основа на Закона за движението по пътищата, както и да събира вземанията си по тях, по никакъв начин не може да бъде основание за възпрепятстване на правото на напускане на страната.
В чл. 9 от Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове (НГКПП) са регламентирани видовете граничен контрол, като ал. 1 предвижда, че на граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници се извършват граничен паспортно-визов, митнически, ветеринарномедицински контрол и карантина, фитосанитарен контрол и карантина, граничен държавен здравен контрол и контрол на транспортните средства.
По силата на чл. 27, ал. 1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на вътрешните работи, граничният полицай на първа линия осъществява минималната гранична проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва: 1.) установяване на самоличността на лицето чрез идентификация; 2.) проверка на валидността на документа; 3.) проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа. Съгласно ал. 2, граничният полицай може да извърши проверка на лицето и в АИС „Граничен контрол" в рамките на минималната гранична проверка, а ал. 3 предвижда, че по правило лица, които се ползват с право на свободно движение, съгласно правото на Съюза, подлежат на минимална гранична проверка.
От изложеното се установява, че липсва законово правомощие на органите и на служителите на Главна дирекция „Гранична полиция“ да извършват контрол по Закона за движението по пътищата, включително проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП и неплатени глоби в срока за доброволно плащане при преминаване на ГКПП Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи. Проверките при преминаване на ГКПП могат да бъдат свързани със самоличността на лицата, валидността и истинността на представените документи (лична карта или паспорт).
От мотивите на първоинстанционния съд не може да се установи, въз основа на кой от представените по делото административни актове, съдът е приел, че се извършват процесните действия. Ето защо, следва да бъде направен анализ на представените по делото заповеди.
Заповед №8121з-348 от 26.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи е относно създаването на работна група за изготвяне на предложения за подобряване ефективността от административнонаказателната дейност по Закона за движението по пътищата и повишаване на събираемостта на глобите от водачи на моторни превозни средства, преминаващи през граничните контролно – пропускателни пунктове на Република България.
Със Заповед №8121з-539 от 28.05.2020 г. на главния секретар на МВР, с цел тестване на разработената нова функционалност на АИС „Граничен контрол“ в периода 01.06.2020 – 30.06.2020 г. е възложена проверка от служители на ГДГП – Калотина за невръчени административнонаказателни документи по ЗДвП; дължими глоби по влезли в сила административнонаказателни документи по ЗДвП; пренасочване за контрол на втора линия – служители с компетентност по ЗДвП.
Тази заповед е неотносима към предмета на настоящия спор доколкото касае ГКПП - Калотина, а не процесните два гранични контролно-пропускателни пункта.
Със Заповед №8121з-563 от 10.06.2020 г. на главния секретар на МВР е разпоредено на директора на Дирекция „Комуникационно-информационни системи“ да създаде организация на съществуващи работни места (едното от които е на ГКПП Кулата – Промахон) за реализация на справка в АИС „Граничен контрол” и АИС „Административнонаказателна дейност” за наличието на невръчени административнонаказателни документи по ЗДвП и дължими, неплатени в срока за доброволно плащане, глоби по влезли в сила административнонаказателни документи по ЗДвП на преминаващи лица за периода 15.06.2020 – 30.06.2020 г.
Тази заповед, от една страна, не се отнася до ГКПП Илинден – Ексохи, а от друга - с нея не се установява правомощието за извършване на проверки от страна на служители на граничния контролно-пропускателен пункт, а единствено създаването на работни места.
Заповед №8121з-657 от 29.06.2020 г. на главния секретар на МВР също не касае извършването на проверки в системата, а е свързана с провеждането на специализирана полицейска операция за контрол на движението на т. нар. „втора линия“.
Заповед № 3286з-1909 от 08.06.2020 г. и Заповед №3286з-2291 от 06.07.2020 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” са свързани с командироване на служители и не могат да служат за основание за извършване на процесните действия.
Заповед №244з-1462 от 12.06.2020 г. на Директора на ОДМВР – Благоевград е относно контрола и организацията на специализираните полицейски операции в сектор „Пътна полиция“ на Районно управление – Петрич и Районно управление - Сандански за периода от 17.06.2020 г. до 30.06.2020 г.
Заповед №244з-1630 от 30.06.2020 г. на директора на ОДМВР – Благоевград е относно контрола и организацията на специализираните полицейски операции в сектор „Пътна полиция“, 01 РУ – Благоевград, 02 РУ – Благоевград, РУ – Сандански, РУ – Петрич, РУ – Разлог, РУ – Гоце Делчев и РУ – Банско за периода от 01.07.2020 г. до отпадане на необходимостта.
В т. 4 и т. 5 от Заповед №244з-1462 от 12.06.2020 г. и Заповед №244з-1630 от 30.06.2020 г. на директора на ОДМВР – Благоевград е разпоредено: в т. 4. да се акцентира върху следните задачи: 1.) връчване на невръчени електронни фишове на български и чужди граждани на вход или изход на Република България; 2.) търсене на административнонаказателна отговорност и прилагане на принудителни административни мерки в законово предвидените случаи, при установени неплатени в срока за доброволно заплащане глоби с фиш; в т. 5 е разпоредено проверката да се извършва чрез РСОД (работна станция за отдалечен достъп), като освен водачите се проверяват и пътници.
Това значи, че тези две заповеди не визират извършването на процесните действия от граничните полицейски органи на ГКПП Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи, отделно от факта, че те не биха и могли с оглед на функционалната компетентност на директора на областната дирекция.
От анализ на заповедите, приети от първоинстанционния съд и сочени от двамата ответника за основание за извършване на процесните действия от граничните полицейски органи на ГКПП Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи, е видно, че извършваните от служителите на Главна дирекция „Граничен контрол“ проверки в АИС „Административнонаказателна дейност” за невръчени наказателни постановление и/или електронни фишове по ЗДвП и неплатени в срока за доброволно плащане, наложени въз основа на тях, глоби при преминаване на ГКПП Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи не се основават на нито една от посочените заповеди.
Следователно, процесните действия на граничните полицейски служители не се основават на закон или на административен акт по смисъла на чл. 250 АПК.
Поради това исканата защита срещу тези неоснователни действия е следвало да бъде предоставена от съда като се нареди тяхното незабавно и безусловно преустановяване. Като е приел обратното и е отхвърлил предявеното искане в тази му част, първоинстанционният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено определение, с което на основание 254, ал. 2 във вр. с чл. 235, ал. 1 АПК въпросът се разреши по същество.
От представените по делото доказателства не се установява твърдените от жалбоподателя действия при преминаване на ГКПП Кулата - Промахон и ГКПП Илинден – Ексохи да са извършвани от длъжностни лица (полицейски органи) на ОДМВР – Благоевград. От една страна, тези длъжностни лица нямат достъп до АИС „Граничен контрол“, а от друга, видно от доказателствата по делото, именно при провеждане на граничния контрол преминаващите лица са били насочвани към т. нар. „втора линия на контрол“, с цел последващи действия от служителите с компетенции по ЗДвП, които действия не са предмет на процесното искане.
По изложените съображения, жалбата в тази й част е неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:


ОТМЕНЯ Разпореждане №1128 от 23.07.2020 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. №575/2020 г., В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането на И. Брусева за прекратяване на действия по извършване на проверки за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движението по пътищата и неплатени в срока за доброволно плащане на наложени с тях глоби от длъжностни лица (полицейски органи), които осъществяват дейност по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи на територията на ГКПП Кулата – Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАРЕЖДА на длъжностните лица (полицейски органи), които осъществяват дейност по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи на територията на ГКПП Кулата – Промахон и на ГКПП Илинден – Ексохи ДА ПРЕКРАТЯТ безусловно действията по установяване чрез автоматично генериране в Автоматизираната информационна система „Граничен контрол“ и Автоматизираната информационна система „Административнонаказателна дейност“ на информация за невръчени наказателни постановления и/или електронни фишове и за неплатени в срока за доброволно плащане на наложени с тях глоби на преминаващи граждани и с оглед на резултата от проверката да ги пренасочват към „втора линия на контрол“ с цел последващи действия от компетентни органи по Закона за движението по пътищата.
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.