РЕШЕНИЕ

5034
София, 24.04.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
ЮЛИЯН КИРОВ
при секретар Ирена Кръстева
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от съдиятаСВЕТЛАНА БОРИСОВА
по адм. дело 1356/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на дружеството, против решение № 6681/02.11.2015 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 6091/2015 г. по описа на съда. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на район "В." бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба - Кметът на район "С." при Столична община, не изпраща представител.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 3 АПК, поисканите от касационния жалбоподател данни биха подлежали на предоставяне само в трите изчерпателно посочени хипотези. В настоящия случай никое от трите условия не е налице, поради което обжалваният акт е постановен при правилно приложение на закона.
Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Административният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Район „С.“-СО за издаване на удостоверение за наследници на Е. Д. П. по молба вх. № АО 17 00-2/15.04.2015г. В искането е посочено, че на 30.05.2012 г. между банката и наследодателката е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 7500 лева със срок на издължаване 60 месеца. Погасяването на отпуснатия кредит не било извършвано своевременно в посочените срокове като към 15.04.2015 г. не били внесени 13 месечни погасителни вноски, вследствие което за банката възникнало правото да го обяви за предсрочно изискуем в размер на пълния му остатък. Предвид това е налице правен интерес за жалбоподателя да потърси по съдебен ред правата си срещу наследниците на кредитополучателя.
Съдът е отхвърлил жалбата, поради това, че не е налице нито едно от алтернативно предвидените в закона условия за издаване на удостоверение за наследници. В мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че издаването на удостоверение за наследници съставлява извършване на административна услуга и волеизявлението за издаването му, респ. отказът за това, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал .3 АПК и по арг. от разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК.
За да отхвърли жалбата, съдът е посочил,че условията за предоставяне на данните от ЕСГРАОН по чл. 106, ал. 1 ЗГР, са различни и са обусловени от вида на правния субект, поискал достъп до личните данни. Съществуването на т. 3 на чл. 106, ал. 1 ЗГР, налага стеснително тълкуване на понятието „трети лица“, използвано в т. 1 и налага извода, че същото обхваща само трети физически лица. Юридическите лица са адресати на нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР и единствено при наличието на юридическите факти, установени в нейната хипотеза, административният орган следва да предостави на заявителя исканите данни от ЕСГРАОН. В съответствие с приложимата спрямо жалбоподателя като юридическо лице норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, поисканите от него данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Поради това, че нито едно от трите условия не е налице, съдът е приел мълчаливия отказ за правилен.
Постановеното решение е правилно.
Законосъобразен е изводът на съда относно характера на оспорения административен акт. Правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, а именно, реализирането на законния интерес на администратора да събере необслужвания кредит няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а административното производство по неговото издаване е уредено в ЗГР.
В случая законосъобразно административният съд е счел, че е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото е [фирма]. В съответствие с приложимата норма на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, поисканите от [фирма] данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
В подкрепа на горепосочените съображения е и приложеното по делото Становище на Комисията за защита на личните данни, издадено на 17.07.2015 г. по повод искане от кмета на район „С.“ по чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗГР, касаещо удостоверение за наследници на Е. Д. П.. Независимо, че становището е постановено след формирането на мълчалив отказ на административния орган, в него се съдържат съображения на КЗЛД, касаещи настоящия спор. Комисията не е дала разрешение на кмета на район „С.“–СО да предостави удостоверение за наследници на Е. П. на банката без наличие на съдебно удостоверение. Изложени са съображения, че наследниците на едно лице не придобиват автоматично качеството на длъжници на кредитора на своя наследодател. Това зависи от редица обстоятелства и правни действия като приемане на наследството, отказ от наследство, наследяване по завещание и др.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6681/02.11.2015 г. по адм. д. № 6091/2015 г. на Административен съд – София.град.
Решението е окончателно.