РЕШЕНИЕ

215
София, 10.01.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ КУЦАРОВА
ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното
от съдиятаТАНЯ КУЦАРОВА
по адм. дело 14660/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против решение № 6758 от 05.11.2015 г., постановено по адм. д. № 4866 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град. Релевират се твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуални правила - касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречието му с чл. 106, ал. 1, т. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР), чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита на личните данни –(ЗЗЛД). Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, като се уважи жалбата му, и администрацията на район "В." бъде задължена да издаде исканото от него удостоверение за наследници. Претендира разноски.
Ответникът - кмета на район "В.", Столична община, чрез процесуалния си представител в писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на [фирма], [населено място], срещу отказ с изх. № КО– 92-00-16 (1) от 15.04.2015 г. на кмета на район „В.”, Столична община да бъде издадено удостоверение за наследници на Е. П. Д. - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление. Искането е основано на интереса на банката да потърси по съдебен ред срещу наследниците на Д. правата на банката, произтичащи от непогасен кредит.
В мотивите на обжалваното решение съдът е разграничил правната регламентация, дадена в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и тази на чл. 106, ал. 1, т. 3 от същия закон. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР данните от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма, български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. Въз основа на така очертаната правна уредба, административният съд е приел, че ако законодателят е имал предвид данни от гражданската администрация да се предоставят на юридическите лица при същите условия, както и на физическите, това би било записано в закона, като не би било правено разграничение между физически и юридически лица. Тъй като в случая липсват алтернативно посочените от законодателя условия на хипотезата на чл. 106, т. 3 от ЗГР, то жалбата на Банка [фирма] е неоснователна.
С обжалваното решение жалбата на [фирма] е отхвърлена, като съдът е приел, че обжалвания отказ е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съответствието с материалния закон е основал на приложението на разпоредбата на чл. 106, ал. 1,
т. 3 от ЗГР.
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението - чл. 24, ал. 1 от ЗГР. Регистърът на населението е функция на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението - национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Според чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси, а съгласно ал. 1, т. 3 на цитираната норма, на български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.
Законосъобразно административният съд е счел, че в случая е приложима нормата на чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквото и [фирма]. В съответствие с приложимата норма, поисканите от банката данни биха подлежали на предоставяне от страна на ответника само в три изчерпателно посочени хипотези - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В процесния случай липсва което и да е от трите алтернативно предвидени условия, поради което постановеният от общинската администрация отказ е постановен при правилно приложение на закона, като в него изрично е посочено, че с оглед нуждите, за които се иска издаване на удостоверение за наследници, такова ще бъде издадено след представяне на съдебно удостоверение.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на закона, основано на приложимостта на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 във вр. с т. 3 от ЗГР. Ако законодателят е имал предвид данни от ЕСГРАОН да се предоставят на юридическите лица при същите условия, относими за физическите лица, не би направил съществуващото в закона разграничение. Независимо от това следва да се отбележи, че удостоверението, което се иска от общинската администрация, в случая не покрива изискването търсените данни да са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на законни права и интереси. Материалното право, произтичащо от твърдяно неизпълнение на договорно задължение, пораждащо и право на иск не е обусловено от търсеното удостоверение за наследници.
Съответно, упражняване на правото на иск пред съд не може да бъде прието като право по чл. 106 ал. 1, т. 1 от ЗГР. Невъзможността за предявяване на иск от жалбоподателя се основава на негови предположения. Следва да се отбележи, че производството пред съд е надлежно уредено в закона, като: съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права – чл. 2 от Гражданския процесуален кодекс; съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона и в разумен срок всяко подадено до тях искане – чл. 127, ал. 1 от АПК. Процесуалните способи за осъществяване на дължимото се от съда разглеждане на делото са законово регламентирани, от тях касационния жалбоподател не се е възползвал, отричайки ги.
Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на противоречието му с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, съгласно която обработването, каквото е и разкриване чрез предаване съгласно §1, т. 1 от ЗГР на лични данни е допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банка [фирма] е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чиито законен интерес, предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни се основава единствено и само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на касационния жалбоподател. Съществува възможност получените данни да не се използват за изведените нужди, което основава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. Както бе посочено, жалбоподателят не е и лишен от право на съдебна защита. Това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни да се разкрият с акт на съда, включен в хипотезата на чл.106, ал. 1, т. 3 от ЗГР.
Не е налице неправилност на решението, основана в касационната жалба на противоречието му с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно която обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна. Данните, които се искат в случая, не касаят физическото лице, страна по договора, които данни са известни на касационния жалбоподател и за които данни лицето е дало съгласие да бъдат обработвани, а за трети лица, които стоят извън договорните правоотношения. Не са налице и предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, при липса на съгласие на физическите лица, за които се отнасят данните. Даденото такова от наследодателя касае само обработването на неговите лични данни в определения обем.
С оглед изложеното решението на административния съд, следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение


РЕШИ:



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6758 от 05.11.2015 г., постановено по адм. д.
№ 4866 по описа за 2015 г. на Административен съд София – град.
Решението не подлежи на обжалване.