РЕШЕНИЕ

8821
София, 25.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ПЕТКОВ
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретар Илиана Илиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА МАТЕЙСКА
по адм. дело 2783/2010. Document Link Icon

    Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І - чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК и с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства (З.).
    Образувано е по постъпила ЖАЛБА от: С. "Екология Б.", представлявано от Надежда С. И.; С. "Е. МРАМОР", представлявано от Снежинка Ц.; С. "ЕКОСДРУЖЕНИЕ В. - НАДЕЖДА", представлявано от В. Д.; С. "ЕКОЛОГИЯ НОВИ ИСКЪР", представлявано от Д. Н. и/или Ц. С.; Читалище "И. Д.", представлявано от А. П. Л.; Надежда С. И., жител на [населено място], р-н "Нови Искър" и Е. К. Я., жител на [населено място], район "Нови Искър", против Решение № 670 / 20.10.2008 г. на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци, представляващи изключителна държавна собственост от находище "Младжавица", Столична община, Област С.. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено по изложени в четири пункта съображения.
    С определение № 13430 от 10.11.2010 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм. дело № 2783/2010 година, тъй като е приел, че е пропуснат 7 - дневния срок за обжалване, регламентиран в разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства (преди изменението в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., според което срокът за обжалване вече е 14 - дневен).
    С определение № 12106 от 29.09.2011 г. по адм. дело № 5641/2011 г., в производство по реда на чл. 229, ал. 1 във връзка с чл. 160 от АПК, петчленен състав на ВАС - І колегия е отменил горното определение и е върнал делото за изпълнение на указанията, дадени в мотивите му, именно, че жалбата не е просрочена.
    С определение № 15504 от 06.12.2012 г. тричленен състав на ВАС отново е оставил без разглеждане подадената жалба и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм. дело № 2783/2010 година, тъй като въз основа на новопредставени доказателства е приел, че жалбата е просрочена, а освен това жалбоподателите нямат правен интерес от оспорването.
    С определение № 5542 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1709/2013 г., петчленен състав на ВАС - І колегия отменя частично горното определение и връща жалбата на Сдружение с нестопанска цел " Екология Б." със седалище [населено място], Сдружение с нестопанска цел "Е. Мрамор" със седалище [населено място], Сдружение с нестопанска цел "Екосдружение В. - Надежда" със седалище [населено място] и Надежда С. И. на тричленния състав на Върховния административен съд за разглеждането й, като оставя в сила в сила определението в частта, в която жалбата на Народно читалище "И. Д. - 1927 " е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено.
    При това положение с оглед двете определения на петчленни състави, жалбоподатели по делото остават: С. (Сдружение с нестопанска цел) "Екология Б.", С. (Сдружение с нестопанска цел) "Е. МРАМОР", С. (Сдружение с нестопанска цел) "ЕКОСДРУЖЕНИЕ В. - НАДЕЖДА" и Надежда С. И..
    В жалбата се твърди, че обжалваното решение на Министерския съвет противоречи на чл. 56, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, а близостта между жилищните сгради и концесионната площ е толкова голяма, че нарушението на Наредба № 7 на МЗ от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на населените места е очевидно - това означава опасност от запрашаване на жилищната среда в регулационните граници на [населено място] и съответно опасност за околната среда и човешкото здраве. На второ място жалбоподателите считат, че решението противоречи на чл. 33 от Конституцията на РБългария - неприкосновеността на жилището на българските граждани, защото има сериозни основания да се предполага, че извършването на добивна дейност в близост до регулационните граници на [населено място] ще има за последица увреждане на жилищата на жителите, чиито къщи са в близост. На трето място според жалбоподателите решението противоречи на чл. 55 от Конституцията на РБългария, гарантиращ правото на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда. На четвърто място заявяват, че цялостната процедура по предоставяне на концесията за добив на подземни богатства, включително и издаването на разрешително за търсене и проучване на пясъци, е проведена без извършване на оценка на въздействието върху околната среда (О.), задължително изискуема според ЗООС и З., и без обществено обсъждане и уведомяване на населението по реда на ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на О.. В открито съдебно заседание пред тричленния състав на ВАС жалбоподателите, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържат жалбата и молят процесния административен акт да бъде отменен. Допълнително са представени писмени бележки.
    Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представя писмено становище.
    Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие като правоприемник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител също оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърден акта на МС като правилен и законосъобразен.
    Заинтересованата страна [фирма], [населено място], чрез редовно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки.
    Заинтересованата страна - Министъра на икономиката и енергетиката, като правоприемник на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
    Заинтересованите страни: С. (Сдружение с нестопанска цел) "ЕКОЛОГИЯ НОВИ ИСКЪР" и Е. К. Я., конституирани като такива след като не са обжалвали първото определение на тричленния състав на ВАС и спрямо тях прекратяването поради просрочие на жалбата е влязло в сила, не заявяват становища.
    Читалище "И. Д.", което участва по делото като заинтересована страна, а не като жалбоподател предвид определението на петчленния състав на ВАС, в което е прието, че няма правен интерес от оспорване на акта на МС, също не взема отношение по жалбата.
    Представител на Върховната административна прокуратура не е упражнил правото си да участва в процеса на основание чл. 16 от АПК, поради което и не е дал заключение по възникналия спор.
    Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че подадената жалба е процесуално допустима предвид постановените от петчленен състав на ВАС определение № 12106 от 29.09.2011 г. по адм. дело № 5641/2011 г. и определение № 5542 от 22.04.2013 г. по адм. дело № 1709/2013 г., с които дори и да не е съгласен, е длъжен да се съобрази предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК, че постановеното определение е задължително за по-долния съд и затова съдебното производство трябва да продължи.
    Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
    С Решение № 670 от 29 октомври 2008 година на Министерския съвет на Република България, обн. в "Държавен вестник", бр. 95 от 4 ноември 2008 г., на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 4 - 6 от Закона за подземните богатства, е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства (З.) - строителни материали - пясъци, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Младжавица", Столична община, област С., определена е концесионна площ в размер 207 625 кв.м, която включва част от площта на утвърдените запаси на находище "Младжавица" и необходимите площи за осъществяване на дейността на концесията, при граници с координати на точките от № 1 до № 12 включително в координатна система "1970 г."; определен е срок на концесията 25 години; определен е пряко за концесионер "Интерминерал" - О., С. - титуляр на Удостоверение за търговско откритие № 0156 от 13 октомври 2004 г.; определени са основните права и задължения по концесията поотделно за двете страни - "концесионера" и "концедента"; определени са условията за осъществяване на концесията; начален срок на концесията; видовете гаранции за изпълнение на задълженията по концесионния договор, както и концесионното възнаграждение. С т. 11 от решението М. съвет е упълномощил министъра на регионалното развитие и благоустройството да проведе преговори и да сключи концесионния договор с "Интерминерал" - О., С., да организира контрола по изпълнението му и да представлява държавата по съдебните дела, свързани с изпълнението и прекратяването на концесионния договор, включително да предявява вземанията на концедента по съдебен ред.
    Както се вижда, обжалваното решение на Министерския съвет е за пряко (без провеждане на конкурс или търг) определяне на [фирма], [населено място] за концесионер за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства (З.) - строителни материали - пясъци от находище "Младжавица".
    Предпоставките по чл. 29 от З. за прякото определяне на титуляра на разрешение за търсене и проучване или за проучване, за концесионер за добив на открито находище са три: титулярът да е заявил по реда на чл. 21, ал. 3 и 5 откритие на находище на подземни богатства в срока и в границите на площта по предоставеното му разрешение; да е получил удостоверение за направено търговско откритие на находище по реда на чл. 21, ал. 7 З. и да е подал писмено заявление за концесия до съответният орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверението за регистрираното откритие (в редакция действаща към процесния момент преди изм. на текста в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.).
    В разпоредбата на чл. 54 от З. (също в приложимата за случая редакция преди изменението в ДВ, бр. 100/2010 г.) са изброени документите, които следва да приложи към заявлението си титуляра, за да му се предостави концесия за добив по право при условията на чл. 29, и измежду тях фигурира в т. 9 - правна, финансово-икономическа и екологична обосновка.
    От събраните по делото доказателства се установява, че [фирма], [населено място] е изпълнил всички законови изисквания.
    Дружеството притежава РАЗРЕШЕНИЕ № 125 от 20 ноември 2001 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - в площ "Младжавица", разположена в землището на [населено място], район Нови Искър, Столична община, област С., издадено от Министъра на околната среда и водите и като титуляр на разрешението има издадено от същия министър УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКО ОТКРИТИЕ № 0156 от 13.10.2004 година. Това удостоверение му дава правото да бъде определен пряко за концесионер за добив на строителни материали на основание чл. 29 от З.. В законоустановения 6 месечен срок дружеството е подало Заявление с вх. № 70-00-7-4/08.03.2005 г., към което са приложени изискуемите се документи, в включително и правна, финансово-икономическа, социална и екологична обосновка.
    За яснота следва да се посочи, че в настоящото производство не подлежи на обсъждане въпроса за издаденото в случая на [фирма], РАЗРЕШЕНИЕ № 125 от 20 ноември 2001 г. и УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКО ОТКРИТИЕ № 0156 от 13.10.2004 г., защото това са други процедури, които се развиват в други административни производства, които са вече приключили, и в конкретния случай спорът е единствено за законосъобразността на Решение № 670 от 29 октомври 2008 година на Министерския съвет на Република България.
    От компетентния по това време административен орган - министъра на регионалното развитие и благоустройството е направено предложение до Министерския съвет (МС) за приемане на решение за предоставяне на концесия. Извършена е съгласувагтелната процедура видно от приложената по делото на лист 92 Справка за отразяване на становищата.
    В т. 6 от обжалваното решение на МС са определени стриктно условията за осъществяване на концесията, които за залегнали и в концесионния договор между "концедента" и "концесионера". В т. 6.2.1. е посочено, че концесионерът е длъжен при осъществяване на концесията и свързаните с нея дейности да изпълнява изискванията, свързани с опазването на околната среда, водите, земеделските земи и горите, защитените със закон територии и обекти, в т.ч. чрез извършване на оценка на съвместимостта на добива на подземни богатства съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите за опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.) ,както и изискванията за опазване на културните и историческите паметници, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред.
    В т. 6.4. е предвидено добивните работи да започнат след съгласуване на проектите по т. 5.2.2.1 и т. 5.2.2.3, а това са цялостен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства и годишен работен проект за добив и първична преработка на подземните богатства, които се представят в съответно посочени срокове от влизане в сила на концесионния договор.
    При така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
    Касае се за процедура, предвидена в чл. 54 от Закона за подземните богатства (З.) за предоставяне на концесия за добив по преференциален ред – без провеждане на търг или конкурс, тоест да се предоставя по право на титуляр на разрешение за търсене и проучване или за проучване при условията на чл. 29 от З..
    Както се установи по-горе, [фирма], [населено място] притежава РАЗРЕШЕНИЕ № 125 от 20 ноември 2001 г. за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - в площ "Младжавица", разположена в землището на [населено място], район Нови Искър, Столична община, област С., издадено от Министъра на околната среда и водите и като титуляр на разрешението има издадено от същия министър УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ТЪРГОВСКО ОТКРИТИЕ № 0156 от 13.10.2004 година.
    От страна на дружеството са спазени и трите изисквания по чл. 29 от З., а от страна на административния орган е изпълнена предвидената процедура по внасяне на предложение и изпращане на проекта на решението за съгласуване на съответните министри и на областния управител на област С. в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от У. правилник на Министерския съвет и на неговата администрация и чл. 26 от З. (в приложимата за случая редакция преди изменението през 2010 година, в която се въвежда и съгласуване с кметовете, на територията на чиято община е разположена концесионната площ).
    Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 82 от З. не намира приложение за конкретния случай. Съгласно ал. 1, в действащата за процесния период редакция, "Търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация и/или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти се осъществяват въз основа на цялостни и/или годишни работни проекти, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване и от концесионерите след съгласуване от компетентните органи по чл. 7", а според ал. 2 - "Цялостните и годишните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства задължително се съгласуват с министъра на околната среда и водите и по отношение на изискванията за опазване на земните недра, рационалното използване на подземните богатства и мерките за опазване и възстановяване на околната среда".
    С. място на тази правна норма е в Глава трета, наименована "Работни проекти" и в контекста на всички останали правни норми, а не самостоятелно извлечена, и с оглед т. 6.4. във връзка с т. 5.2.2.1. и т. 5.2.2.3. от обжалваното решение се достига до извода, че тя се отнася за последващ период, а не в процедурата по пряко предоставяне на концесия за добив. Следователно процедура по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда ще се извърши едва след влизане в сила на решението и на концесионния договор, когато заявителят придобива качеството на "концесионер" и едва тогава той следва да съблюдава посочените по-горе изисквания, а не преди това. Добивът не може да започне и да се провежда преди влизане в сила на решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия и затова на това основание то не е незаконосъобразно.
    Неоснователни са всички оплаквания в жалбата, които се основават на разпоредби от Конституцията на Република България - чл. 33 и чл. 55. Основните права на гражданите са защитени от предвидената, описана по-горе и спазена процедура по предоставянето на процесната концесия. В случая нито се създава опасност за околната среда и човешкото здраве, нито се нарушава неприкосновеността на жилището на българските граждани, чрез увреждане на жилищата, нито се засяга правото за здравословна и благоприятна околна среда. Освен това разпоредбата на чл. 33 от основния закон предвижда неприкосновеност на жилището в смисъл, че никой без съгласието на обитателя му не може да влиза и да остава в него. А разпоредбата на чл. 55 КРБ, че гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда е под условие - в съответствие с установените стандарти и нормативи, които в случая са спазени.
    Позовавянето на чл. 56, ал. 1, т. 1 от З. е неоснователно, доколкото също в приложимата редакция няма основание за отказ от предоставяне на концесия за добив поради опасност за околната среда.
    Относно възражението за непроведеното обществено обсъждане следва да се посочи, че то е в пряка връзка с доклада за О. и е регламентирано в чл. 97 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС). След като не се провежда предварителен О., няма основание и за неговото обсъждане в общината и уведомяване на населението.
    Относно оплакването, че е нарушена Наредба № 7 на МЗ от 25 май 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на населените места следва да се отбележи следното: Тази наредба, издадена от министъра на здравеопазването е отменена в „Държавен вестник”, бр. 38 от 17.05.2011 година и действително е била приложимо право към момента на издаване на процесното решение на МС на 29 октомври 2008 година. В жалбата не е посочено твърдяното отстояние от 300 метра в коя позиция на кое точно Приложение от наредбата попада. Такова конкретизиране се прави едва в писмената защита, която е представена три дни след приключване на устните състезания и обсъждането на това възражение би нарушило равопоставеността в процеса и лишаване от правото им да защитят интересите си. Дори да се приеме, че ХЗЗ (хигиенно-защитната зона) е 300 метра до регулационните граници на [населено място] (като не е доказано, че за поземлените имоти е предвидено жилищно застрояване), то видно от писмо изх. № 35/24.08.2009 г. на [фирма], [населено място], изрично е заявено, че съгласно генералния проект за добив, в находището не се предвижда провеждането на минно-добивни работи, а в площите на отстояние по-малко от 300 метра се предвижда построяването на нов път, който да замести използвания в момента горски черен път от [населено място]. С оглед изложеното, няма опасност от запрашаване на жилищната среда.
    Непосочването в обжалваното решение на МС дали дейността ще включва взривни работи не води до незаконосъобразност поради противоречие с Наредба № 7 на МЗ от 25 май 1992 година.
    Непосочването в обжалваното решение на района от Столична община (район Нови Искър) и землището (на [населено място]), където се намира находище "Младжавица", върху което се предоставя концесията, не води до нищожност на административния акт, както считат жалбоподателите.
    С оглед всичко изложено до тук, решение № 670 от 29 октомври 2008 година на МС е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила и съответства на целта на закона. При служебната проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на представените от страните доказателства настоящият състав не констатира пороци, които да налагат отмяна на оспорения административен акт, поради което жалбата срещу него ще трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
    Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
    Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,


    РЕШИ:


    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел (С.) "Екология Б.", представлявано от Надежда С. И., [населено място], р-н "Нови Искър", [улица]; на Сдружение с нестопанска цел (С.) "Е. МРАМОР", представлявано от Снежинка Ц., [населено място], [улица]; на Сдружение с нестопанска цел (С.) "ЕКОСДРУЖЕНИЕ В. - НАДЕЖДА", представлявано от В. Д., [населено място],[жк], [жилищен адрес] и на Надежда С. И., [населено място], р-н "Нови Искър", против Решение № 670 от 29 октомври 2008 година на Министерския съвет на Република България за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци, от находище "Младжавица", Столична община, област С., на "Интерминерал" - О., С..
    РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно оспорване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщението, че е изготвено.


    Особено мнение: