Предишно Р/О: Предишно Р/О, 12758 / 15.10.2020 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

15743
София, 18.12.2020

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
ТАНЯ КОМСАЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело 12204/2020. Document Link Icon


Производството e по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба на В. Петров, съдия в Софийския районен съд срещу определение № 12758 от 15. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 10832 от 2020 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба му срещу решения на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/, приети по т. 1.2 и т.1.3 на протокол № 19 /23.07.2020 г., в частта , с която се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата / ЕИСС/ и е прекратено производството по делото. С доводи за незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване на приложимите материални и процесуални норми,се претендира отмяна на определението със законните последици.
Ответникът Пленум на ВСС оспорва основателността на частната жалба в писмено възражение и моли за оставяне в сила на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 230 АПК, а разгледана по същество- неоснователна.
С определението, в обжалваната му част, на основание чл. 159, и т. 1 и т.4 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу решения на Пленума на ВСС по т. 1.2 и т.1.3 от протокол № 19 / 23.07.2020 г., в частта , с която се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г. ЕИСС и е прекратено производството по делото като недопустимо. Прието е, че с решението по т. 1.2 от протокол № 19/23.07.2020 г., Пленумът на ВСС е приел окончателен график за внедряване на ЕИСС във всички съдилища на Република България,с изключение на пилотните, административните съдилища и Върховен административен съд, съгласно Приложение 2, а с решението по т. 1.3 от същия протокол Пленумът на ВСС е указал на административните ръководители на съдилищата, които към момента работят с ЕИСС, както и на съдилищата, в които ще се внедрява ЕИСС, да създадат необходимата организация в съда на основание чл. 9 от Правилника за вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт /приет от Пленума на ВСС с решение по т. 39 от Протокол № 10/16.03.2017 г., обн. в ДВ, бр. 32/21.04.2017 г./ за прилагане на правилата по чл. 8 от правилника за осигуряване привеждането в изпълнение на разпоредбите на чл. 360ж и чл. 360з от ЗСВ. Изложени са мотиви, с оглед разпоредените последици с двете решения на ВСС, че решенията са постановени при упражняване на правомощията по чл. 30, ал. 2, т. 18 и чл. 360б от ЗСВ за одобряване автоматизираните електронни системи за органите на съдебната власт и осигурява системната им интеграция и оперативната им съвместимост. Изведен е извод,че решенията са приети във връзка с правомощието на ВСС по чл. 16, ал. 1 от ЗСВ да определя организацията на работата на съдилищата и да обезпечава технически тяхната дейност,поради което оспорените актове имат качеството на вътрешнослужебни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК - обезпечават работата на съответните органи на съдебната власт. В тази връзка е прието, че тези актове са поставоновени в хипотезата на оперативна самостоятелност на Пленума на ВСС по прилагане на ЗСВ, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Изложени са мотиви и за липса на активна процесуална легитимация,тъй като оспорените решения не засягат права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес по смисъла на чл. 15, ал. 1 от АПК във връзка с § 1, т. 2 от ДР на АПК,като е направено разграничение на функциите на съдията по правоприлагане и правораздаване и тези на физическото лице във връзка с разпоредбите на чл. 147, ал. 1 от АПК и чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Така постановеното определение е обосновано и законосъобразно.
При правилна преценка за характера , правната природа и разпоредените правни последици на обжалваните решения на Пленума на ВСС, първоинстанционният съд е извел решаващия правен извод, че обективираните волеизявления не притежава белезите на подлежащ на съдебен контрол административен акт. Липсва изискването за разпоредени преки и непосредствени последици и за оспорващия в качеството му на съдия в орган на съдебната власт, попадащ в обхвата на двете решения. Правните последици, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права или законни интереси следва да възникват автоматично и директно от оспорения акт, което в случая не е налице, с оглед материализираните в двете решения на ВСС волеизявления.
От установените по делото релевантни за спора юридически факти не се обосновава наличие на процесуални предпоставки за упражняване на съдебен контрол върху решенията на Пленума на ВСС. Изразената в тях воля на административния орган касае вътрешноорганизационен въпрос, а оспорените решения имат вътрешнослужебния характер, т.е. не подлежат на съдебен контрол. съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК и т. 2 от Постановление № 4 от 22.09. 1976 г. на Пленума на ВС. Макар и да се създават предпоставки и условия, при които могат да бъдат засегнати права или защитени от правото интереси на други лица, АПК не се прилага за актове, отнасящи се до извършване на вътрешна административно-организационна дейност, тъй като те не предизвикват едностранно правните последици и не засягат пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на оспорващия по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и чл. 147, ал. 1 АПК . В Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г., Конституционният съд определя съдържанието на понятието "засягане" като нарушаване или застрашаване на субективни права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. За да бъде релевантно за правото на оспорване засягането трябва да е правно / на установени в правото субективни права или законни интереси/, лично / обектите на закрила са лични за носителя на правото на оспорване/, пряко и непосредствено / да е пряк резултат на действието на оспорените решения на ВСС/. В случая не се установява такъв вид засягане на права на оспорващия,както правилно е прието в обжалваното определение.
Наличието на засягане е конституционно установена предпоставка за допустимост на съдебния контрол, чиято липса прави обжалването недопустимо. След като актът не поражда непосредствени правни последици за жалбоподателя, то той не е процесуално легитимиран да го оспорва.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. 1, във вр. с чл.236 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав


ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 12758 от 15. 10. 2020 г., постановено по адм. дело № 10832 от 2020 г. по описа на Върховен административен съд,шесто отделение,в частта, с която е оставена без разглеждане жалба му срещу решения на Пленума на Висшия съдебен съвет /ВСС/, приети по т. 1.2 и т.1.3 на протокол № 19 /23.07.2020 г., в частта , с която се внедрява в Софийския районен съд, считано от 08.09.2020 г., Единната информационна система на съдилищата.
Определението е окончателно.