ОПРЕДЕЛЕНИЕ

8652
София, 16.07.2021

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ТИНКА КОСЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТИНКА КОСЕВА
по адм. дело 7263/2021. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК.
Oбразувано е по частна жалба, подадена от И. Асенова, процесуален представител на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, против определение № 4726 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело № 6246/2021г. по описа на Административен съд София - град, с което е допуснато обезпечение на предявения от "Артекс Златен век" ООД иск с правно основание чл. 128, ал.2 от АПК, чрез спиране на производството по издаване на заповед по чл.224 от ЗУТ за спиране на строеж "Административна сграда с офиси, търговски обекти, ателиета, технически помещения, подземни и надземни гаражи и паркинги - Първи етап, с местонахождение - УПИ I - 98,99 от кв..272а, по плана на гр. София, местност "Лозенец" - I част, Район "Лозенец - СО", започнало с издаване на Констативен акт № СТ - 146/18.06.2021г. на служители на ДНСК. Релевирани са оплаквания за неправилност на процесния съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а именно противоречие със събраните по делото доказателства. Конкретно се твърди, че с оспореното определение, съдът е допуснал обезпечение по недопустим иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК, поради липсата на предпоставките за правото на този иск, а именно: да е налице спор за съществуването на съответното административно право или правоотношение, който поражда правния интерес от търсената по този ред съдебна защита и неговото разрешаване със сила на присъдено нещо и липсата на втората предпоставка, търсещият защита да не разполага с друга процесуална възможност за това, т.е да не разполага с друг ред за защита. Твърди също, че не са налице и кумулативните изисквания на чл.391 от ГПК за допускане на обезпечението. Иска се отмяна на оспореното определение.
Ответната страна – "Артекс Златен век" ООД , чрез процесуален представител адв. Вълов в писмен отговор оспорва частната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли оспореното определение като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящият състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение №4726 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело №6246/2021г., Административен съд София - град е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК, поради което е допуснал обезпечение на предявения иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК, чрез налагане на поисканата обезпечителна мярка при условията на чл.391, ал1, т.1 от ГПК. От представените по делото доказателства, съдът е преценил, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, както и че е налице обезпечителна нужда от спиране на административното производство по издаване на заповед за спиране на строежа във връзка с издадения Констативен акт №СТ - 146/18.06.2021г. от служители на ДНСК. От представената по делото справка за финансови вреди, настъпили в резултат на спиране на строежа със заповед №РД -08- 1/15.04.2019г., отменена впоследствие с влязло в сила решение на АССГ, съдът е стигнал до извода, че последващо и евентуално незаконосъобразно спиране на строежа в производството по издаване на заповед, започнало с посочения по - горе Констативен акт би причинило на "Артекс Златен век" ООД значителни и трудно поправими вреди.
Определението е правилно.
Върховният административен съд счита за правилна и обоснована преценката на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките по чл. 389 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение.
За да се допусне обезпечение на даден иск, бъдещ или вече предявен, както и в конкретния случай, следва да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: допустимост на иска, вероятна основателност на същия, наличие на обезпечителна нужда и наред с това поисканата от молителя обезпечителна мярка, следва да бъде съответна на търсената с иска защита. Исковата молба е приета за редовна от докладчика по адм.дело №6246/2021г. по описа на АССГ, предявеният установителен иск е достатъчно добре индивидуализиран и липсва нередовност на същата. В случая предявения по адм. дело №6246/21г. по описа на АССГ иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК е приет за допустим с оглед предмета му, описан в исковата молба, а именно- установителен иск за установяване по отношение на ДНСК и началника на ДНСК, че ищецът е носител на субективно право на строеж, възникнало и със съдържание в съответствие с издаденото разрешение за строеж №134 от 26.01.2007г. на главния архитект на Столична община.
Не може да бъде споделено виждането на частният жалбоподател за недопустимост на иска, поради това, че е налице друг ред за защита на правата на ищеца. Видно от събраните по делото доказателства, както към датата на предявяване на иска, така и при постановяването на обжалваното определение не е налице издаден от ДНСК или друг административен орган, индивидуален административен акт по смисъла на ЗУТ за спиране на строежа, който да подлежи на обжалване от ищеца по административен и съдебен ред и по който ред на защита, същият би могъл да защити правата си. Твърдения за издаден нарочен индивидуален административен акт не са наведени и в частната жалба, както и не са ангажирани доказателства в производството по обжалване на определението, поради което не се споделят от настоящата съдебна инстанция посочените доводи.
Към настоящия момент също не се установява съществуването на друг процесуален ред за търсената същебна защита с предявения иск.
Неснователни са и наведените съображения, че предявения иск не бил вероятно основателен. Правилно първоинстанционният съд счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства може да бъде направен извод за вероятната основателност на предявения иск по чл.128, ал.2 от АПК. Основателността на предявения иск се преценява с оглед на представените по делото доказателства, като тази преценка не следва да измества преценката, която съдът прави при решаване на спора по същество, доколкото би се стигнало до неговото пререшаване, което е недопустимо. Дали и искът е основателен е въпрос по същество, като при допускане на обезпечение на бъдещ или вече предявен иск, съдът преценява неговата вероятна основателност. При допускане на обезпечение, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства /чл.391, ал.1, т.1 ГПК/, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства - при представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД, т.е законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. - чл.391, ал.3 ГПК.
Наред с това, посочената от ищеца обезпечителна мярка - спиране на административното производство по издаване на заповед за спиране на строежа, започнало с Констативен акт №СТ - 146/18.06.2021г. на служители на ДНСК, е подходяща с оглед характера и вида на иска, както и с оглед на търсената с него правна защита. Правилно АССГ е приел, че представените доказателства за финансови вреди, които биха настъпили от последващо спиране на строежа, започнало с издаването на Констативен акт №СТ - 146/18.06.2021г. на ДНСК, безспорно установяват и наличието на обезпечителна нужда от спиране на административното производство, с оглед изричните констатации в акта относно валидността и срока на разрешението за строеж.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно процесното обезпечение е допуснато при условията на чл.391, ал1, т.1 от ГПК без изискване от страна на съда на представянето на гаранция от страна на молителя, първо защото искът е подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства и на следващо място за ответника не биха настъпили каквито и да е вреди от допуснатото обезпечение, с оглед характера на приложената от съда обезпечителна мярка - спиране на административното производство по издаване на заповед за спиране на строежа, поради което и представянето на гаранция би било безпредметно, тъй като същата служи за обезщетение на ответника за вредите от неоснователно допуснато обезпечение, каквито в случая както се каза не биха настъпили.
По изложените по-горе съображения, настоящият касационен състав счита, че определението на Административен съд София - град е правилно и като такова следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд,



ОПРЕДЕЛИ:



ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4726 от 25.06.2021г., постановено по адм. дело № 6246/2021г. по описа на Административен съд София - град.
Определението е окончателно.