Ново Р/О: Ново Р/О, 14987 / 5.12.2018 г.


РЕШЕНИЕ

5510
София, 26.04.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНАТАЛИЯ МАРЧЕВА
по адм. дело 3922/2017. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 88, ал. 3 ЗООС.
Образувано по жалба на Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място], против решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве.
При условията на чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, към настоящето дело са присъединени адм. д. № 4818/2017 г., адм. д. № 4788/2017 г. и адм. д. № 4787/2017 г., всички по описа на Върховния административен съд, VI отделение, които са образувани по жалби на Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място], на Т. Г. Б. от [населено място] и на А. С. К. от [населено място] против същото решение на министъра на околната среда и водите.
В жалбите на Сдружение [ЮЛ], Сдружение [ЮЛ] и на Т. Г. Б. са наведени идентични оплаквания за липса на ясен обект, противоречивост на административния акт, неизложени мотиви относно съществени и изискуеми от националното законодателство и от правото на Европейския съюз норми, регламентиращи опазването на околната среда и нейните компоненти. Твърди се, че Плана за управление на Национален парк „Пирин”, като съдържащ предвиждания в областта на туризма, горското стопанство и биоразнообразието е следвало задължително да бъде подложен на екологична оценка по силата на чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2001 г. Иска се отмяна на оспореното решение като постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателят А. С. К. изтъква съображения, че с оспорения административен акт, неговият издател е дал възможност в обхвата на позволените на територията на НП „Пирин” дейности да попаднат и такива, които биха могли да имат съществено отрицателно въздействие върху парка. Моли решението на министъра на околната среда и водите да бъде отменено, като противоречащо на ЗООС и на ЗЗТ.
Заинтересованата страна - Дирекция „Национален парк Пирин”, не е взела отношение.
Ответникът - министърът на околната среда и водите, в становище от 07.11.2017 г. и писмени бележки от 22.03.2018 г., лично и чрез процесуалните си представители, излага подробна теза за законосъобразност на оспореното решение и моли подадените срещу него жалби да бъдат отхвърлени.
Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място], видно от удостоверение от 06.12.2016 г. по ф. д. № 2763/2006 г. на Софийски градски съд, е екологична организация с цели да съхранява и възстановява природата в [регион], да поправя увреждания в екосистемите, да поощрява развитието на опазването на околната среда, да подобрява използването на природните ресурси и поддържа генетичното разнообразие, както и да контролира замърсяването на водите в [регион].
Сдружение [ЮЛ] със седалище и адрес на управление в [населено място], съгласно удостоверение от 01.02.2017 г. по ф. д. № 1246/2003 г. на Софийски градски съд, е създадено за осъществяване на дейност в обществена полза и има цели, свързани с популяризиране, опазване и изучаване на българските паркове и системата от защитени територии и зони от Националната екологична мрежа (НЕМ); Опазване на биологичното и ландшафтното разнообразие, културното и духовното наследство на българските паркове и системата от защитени територии и зони от НЕМ, както и тяхното развитие.
Следователно посочените сдружения с идеална цел имат правен интерес да обжалват решението на министъра на околната среда и водите, с което е прието, да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г.
По отношение на правния интерес на физическите лица Т. Г. Б. от [населено място] и на А. С. К. от [населено място] се съобразяват текстовете на чл. 3, т. 4 и т. 11 от Закона за опазване на околната среда, както и тези на чл. 9, § 3 във вр. с чл. 2, т. 5 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция).
Във връзка с правния интерес на жалбоподателите се преценява и писмо изх. № 05-08-1381 от 13.02.2018 г. на процесуалните представители на МОСВ, с което се заявява, че след решение № 821 от 29.12.2017 г. на Министерския съвет за изменение и допълнение на Решение № 646/2004 г. на Министерския съвет за приемане на плана за управление на НП „Пирин”, министърът на околната среда и водите не е издавал нов административен акт за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на План за управление на НП „Пирин” и няма стартирана такава процедура.
Предвид изложените по-горе съображения се приема, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорването на процесното решение. Жалбите са подадени чрез административния орган на 07.03.2017 г., което означава, че 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК е спазен. Казаното дотук налага извод за допустимост на жалбите.
С решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г., министърът на околната среда и водите, е постановил да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., тъй като е приел, че при прилагането му няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.
По силата на чл. 85, ал. 4 ЗООС, министърът на околната среда и водите е компетентният орган да прецени с решение необходимостта от екологична оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90. Решението по оценката има характер на индивидуален административен акт, издаването на който и преценката да се извърши или не екологична оценка за предложения план или не, е в правомощията на органа по чл. 85, ал. 4 ЗООС. Следователно оспореното решение е издадено от компетентния орган.
В конкретния случай, с оглед правната природа на оспореното решение, като акт по чл. 85, ал. 4 ЗООС, следва да бъде преценена неговата законосъобразност.
По изложените от жалбоподателите тези, относно съдържанието на Плана за управление на Национален парк „Пирин”, съдът приема, че предмет на спора е конкретния административен акт, с който министърът на околната среда и водите е решил да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин”, а не цитирания план. В тази връзка следва да бъдат обсъдени фактическите и правни основания, изложени в мотивите към решението. Съобразява се също така, че административният орган е бил длъжен без да възпроизвежда изцяло съдържанието на цитирания план, да го подложи на цялостен и задълбочен анализ, с оглед действащото законодателство.
Съгласно чл. 57, т. 3 ЗЗТ плановете за управление съдържат норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на дейностите в горите, земите и водните площи; развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели. Следователно не може да се приеме, че плановете за управление на парковете представляват такива за селското и горското стопанство, нито за туризма, както се твърди от жалбоподателите.
В раздел „Характеристика на проекта на актуализация на ПУ на НП „Пирин” от решението е посочено, че цитираният план се отнася за територията на НП „Пирин”, която е с обща площ 40 368.9 ха и засяга 7 общини. Предназначението на актуализацията на плана за управление (ПУ) е да бъде инструмент за управление на Националния парк и обекта на световното природно наследство на ЮНЕСКО за десетгодишен период на основата на актуализирани/нови данни за биологичното и ландшафтното разнообразие и оценка на състоянието на световното наследство и буферните зони в НП „Пирин”, интегриране на всички бази данни в нов Цифров модел на територията и Географска информационна система на горските и безлесни територии, техническа и туристическа инфраструктура, отразяване социално-икономическото и екологично развитие на общините в района на НП.
В т. 1 от мотивите е казано, че актуализацията на ПУ цели осигуряване на ефективно управление и опазване на НП „Пирин” като защитена територия съгласно националното законодателство и като обект на световното природно наследство по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, като определените главни цели, отразени в решението, интегрират екологичните съображения с оглед насърчаването на устойчиво развитие.
Както бе посочено по-горе, в мотивите е отразено, че цитираният план се отнася за територията на НП „Пирин”, която е с обща площ 40 368.9 ха. Никъде в оспореното решение не е посочено къде се намират и каква е площта на Резерватната зона, на Зоната за ограничено човешко въздействие, на Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, на Зоната за туризъм и на Зоната на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парка и спортните съоръжения. Този недостатък на административния акт го лишава от конкретика и създава неяснота относно преценката на министъра на околната среда и водите по критериите на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Разпоредбата чл. 85, ал. 4, т. 2 ЗООС изисква обсъждане и на територията, която е вероятно да бъде засегната.
В оспорения административен акт не е посочено какво включва обектът на световното природно наследство, неговото местонахождение и граници, площта му спрямо общата такава на НП „Пирин”. От първи абзац на т. 4, стр. 3 само става ясно, че съществуват и територии – Ски зони с центрове [населено място] и [населено място], които са извън границите на цитирания обект. Не са посочени мотиви за състоянието на обекта на световното природно наследство и от там не могат да се направят изводи относно специфичните му потребности и в тази връзка как България, с новия ПУ, съблюдава международноправните си задължения по ратифицираната от нея Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, в сила от 17.09.1975 г., както и тези, произтичащи от актовете, издадени от компетентните по тази Конвенция органи. Само фактът, че в границите на обекта на световното природно наследство не се допуска развитието на ски-спорт и други дейности със значително въздействие в други територии, не е достатъчно като мотиви, от които да се направи обоснован извод, че Планът предвижда дължимата грижа по защита и съхранение на цитирания обект.
Съгласно чл. 4 от Конвенцията всяка държава - страна по нея признава задължението си да осигури идентификация, защита, съхранение, популяризация и предаване на бъдещите поколения на посоченото в чл. 2 природно наследство, разположено на нейна територия. Тя трябва да се стреми да полага максимални усилия за осъществяването на тази цел, като използва както наличните си ресурси, така и международната помощ и сътрудничество. Според чл. 57, т. 4 ЗЗТ, плановете за управление съдържат краткосрочни и дългосрочни програми за действия, свързани с мониторинг на компонентите на околната среда, поддържането на застрашени видове, съобщества и местообитания. Анализ на Плана във връзка с това законово изискване липсва. Посоченото в т. 6 от решението, че изпълнението на Програма 7 е свързано с косвено положително въздействие в резултат на изследванията и мониторинга, резултатите от които ще дадат информация за състоянието и тенденциите в развитието на компонентите на околната среда, туристическото натоварване, съответно възможност за своевременно реагиране при установяване на неблагоприятни тенденции, е твърде общо, не отразява актуалното състояние на компонентите на околната среда и специфичните им изисквания с оглед на това състояние, както и с какво предвидените в Плана режими способстват за подобряване на състоянието им.
В т. 4, абзац първи, стр. 3 от решението е отразено, че предложеното зониране на територията на Националния парк (Част 3), не определя рамка за развитие на конкретни инвестиционни предложения с посочено местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия. Но в т. 4, абзац 2 е казано, че планираните 7 групи програми и 86 проекта (Част 4), включени в Работния план, са насочени към главните цели на ПУ, като някои от проектите предполагат реализиране на инвестиционни предложения (локални пречиствателни съоръжения за отпадъчни води, поддържане и обновяване на туристическата инфраструктура), като в съответствие с нивото на подробност на Плана, не са определени техните параметри, местоположение, експлоатационни условия. Административният орган не сочи в какво ще се изразява обновяването на туристическата инфраструктура, а наред с това казва, че на ниво ПУ не се идентифицират конкретни инвестиционни предложения. Относно пречиствателните съоръжения за отпадъчни води не е посочено в кои зони трябва да се намират, експлоатационните условия и други параметри на функционирането им. Освен това с т. 11 на стр. 7, в подраздел III „Специфични условия по зони”, административният орган прави изменение на т. 12, изречение първо на зона IV „Зона за туризъм”, в смисъл, че се забранява строителството, освен за водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужване на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения”.
Казаното означава, че ПУ налага инвестиционни предложения и непоставянето на предварително разписани изисквания към тях от страна на административния орган, съдържа заплахи за околната среда и обезсмисля актуализацията на плана като инструмент за управление на Национален парк „Пирин” в продължение на 10 години. Това не се променя от т. 1 и 2 от условията на стр. 11 от решението. Съгласно чл. 57, т. 3 ЗЗТ плановете за управление съдържат норми, режими, условия или препоръки за осъществяване на развитието на инфраструктурата и строителството; организацията на управлението и други, осигуряващи достигането на поставените цели. Заплахите за околната среда и нейните компоненти трябва да се премахват на всеки етап от одобряването на планове, програми, инвестиционни предложения и др.
Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват. Следователно идентифицирането, описването и оценката на възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения е задължително.
Съгласно чл. 85, ал. 4, т. 1, б. „а” ЗООС, министърът на околната среда и водите или директорът на съответната РИОСВ, при преценката за необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение, задължително преценява характеристиките на плановете и програмите по отношение на степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности, като това обаче става според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите. В случая в така възпроизведените по-горе мотиви на административния акт липсва цитираната задължителна по закон преценка.
По отношение на очакваното въздействие на ниво „Норми, режими, условия и препоръки за осъществяване на дейностите”, относно Резерватна зона, в т. 6 от решението е посочено само, че зоната е с най-строг режим на защита и че същата с новия ПУ е разширена. Казаното се отнася и до Зоната за ограничено човешко въздействие - „зоната е със строг режим на защита - въздействието е изцяло положително, като в зоната не се допускат дейности с потенциал за негативно въздействие”.
В т. 11 от решението е посочено, че границите на НП „Пирин” съвпадат с границите на две защитени зони по смисъла на ЗБР, а именно: Защитена зона BG0000209 „Пирин” за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-572 от 08.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 84/2008 г.) и Защитена зона BG0000209 „Пирин” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включена в списъка от защитени зони, приет с Решение на МС № 122 от 02.03.2007 г. (обн. ДВ, бр. 21/2007 г. В т. 12.1, абзац първи от заповедта е посочено, че според направеното с плана зониране в зона I „Резерватна зона” и зона II „Зона за ограничено човешко въздействие” попадат площи от изрично отразени в административния акт природни местообитания.
Без да направи анализ на изискуемите рестриктивни режими и на допустимите дейности, както и на съответствието на плана с тях, административният орган декларативно и при липса на мотиви сочи, че не се очакват въздействия като загуба, увреждане или фрагментация на природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в двете защитени зони. Също така без мотиви приема, че предвид предложените строги ограничителни режими на антропогенна дейност в „Резерватна зона” и в „Зона за ограничено човешко въздействие” няма вероятност от значително отрицателно въздействие, поради обезпокояване на видовете в степен и продължителност, които да доведат до промени в структурата и числеността на популациите им.
По отношение на Зоната за опазване на горските, високопланинските, тревните, езерни и речни екосистеми, в т. 12.1, абзац трети от заповедта е посочено, че според направеното в плана зониране в тази зона попадат площи от природни местообитания, които са изрично посочени в административния акт. Но в т. 6 от заповедта е казано, че съществуват изключения от забраните, които нямат потенциал за значително въздействие върху околната среда. Обстоятелството, че изключенията не са изрично посочени не дава възможност за преценка за въздействието им върху околната среда.
За Зона на хижите, административни центрове за управление и поддръжка на парка и спортни съоръжения не е посочено кои дейности ще бъдат осъществени, къде следва да бъдат разположени административните центрове за управление и охрана и свързаните с тях ограничения. В Зоната за туризъм е констатирано наличие на изброени в заповедта площи от природни местообитания и местообитания на видове на фауната, които подлежат на защита, но убедителни аргументи в смисъл как ще се осъществи тя според плана, в мотивите липсват. Казаното се отнася и до подзона „Специална буферна зона” към Зоната за туризъм.
В решението липсва коментар на Плана с оглед релевантни актове от Европейското законодателство, а именно Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година, относно опазване на естествените хабитати местообитания и на дивата флора и фауна (Консолидирана версия) и Директива на Съвета от 2 април 1979 година, относно опазването на дивите птици, в частност и като цяло значението на плана за изпълнението на общностното законодателство, което е самостоятелно основание за отмяната на решението, поради неизпълнение на задължителен реквизит по чл. 85, ал. 4, т. 1, б. „г” ЗООС.
В т. 12.2 от решението е казано, че ПУ поставя като главни цели съхраняване на Парка като обект на световното природно наследство към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство - ООН, вкл. други като опазване на представителни за България и за Европа типове местообитания на растителни и животински видове, опазване на естествения характер на екосистемите в резерватите и други територии с потенциал за резервати, усъвършенстване на управление на посетителите в НП, осигуряващо съхранена природна среда и др. При цитираното съдържание на оспорения административен акт не става ясно как се постигат тези цели, както и посочените такива в част „Характеристика на проекта на актуализация на ПУ на НП „Пирин”.
Наред с изложеното съдът съобразява, че с решение № 27 от 06.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, т.е. по-малко от една седмица след издаване на решение ЕО-1 от 01.03.2017 г., последното е отменено от същия административен орган. В решение № 27 от 06.03.2017 г. изрично е посочено, че тази отмяна е във връзка с образувано административно производство по повод внесена в МОСВ информация и документация от Дирекция „Национален парк Пирин” относно актуализацията на План за управление на НП „Пирин” за периода 2014 г. - 2023 г., а в допълващото го решение № 33 от 13.03.2017 г. са констатирани постъпили жалби.
Решение № 27 от 06.03.2017 г. е допълнено от издалия го министър на околната среда и водите с решение № 33 от 13.03.2017 г. с мотиви за съществуване на основни и специфични проблеми в НП „Пирин”, а именно: наличието на потенциална уязвимост на екосистеми, местообитания и видове в парка; проблеми по състоянието и дейностите в горите, влошено състояние на високопланински тревни местообитания и езера от паша на домашни животни; наличието на заплахи за водорасловата флора; уязвимост на видовете от ихтиофауната и местообитания, вследствие на човешка дейност; нерешени проблеми с отвеждане и пречистване на отпадъчните води; състояние на обслужващите обекти за подслон и прилежащите им площи; отсъствие на регламентирани и устроени места за палатъчни лагери и места за каравани; нерегламентирано паркиране на моторни превозни средства; ползване на лечебни растения за стопански/търговски цели; рекреационна деградация на пешеходни маршрути и места за отдих; неизяснена собственост на сгради; отсъствие на маркировка по някои основни туристически маршрути.
В цитираната заповед изрично е посочено, че са налице недовършени процедури в защита на изключителната държавна собственост; непълноти и неточности по граничния контур на парка, допуснати в процеса на отстраняване на възникнали проблеми при съвместяване на картите на земеделските земи; наличие на неподдържан сграден фонд, нефункциониращи обекти в предаварийно състояние, които могат да представляват опасност за здравето и сигурността на хората, и замърсяване на околната среда.
Така изложените в решение № 33 от 13.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите съображения са от съществено значение за преценката по чл. 85, ал. 4 ЗООС и задължителен реквизит по чл. 85, ал. 4, т. 1, б. „в” ЗООС, които не са намерили своето отражение в решение ЕО-1 от 01.03.2017 г. Това означава, че последното е издадено в нарушение на чл. 85, ал. 4, т. 1, б. „в” ЗООС и на чл. 35 АПК, изискващи административният акт да съдържа екологичните проблеми от значение за плана и бъде издаден едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Цитираните нарушения са самостоятелно основание за отмяна на решение ЕО-1 от 01.03.2017 г.
При издаване на решение № 27 от 06.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите и допълващото го решение № 33 от 13.03.2017 г., като правно основание са посочени нормите на чл. 6, ал. 4, чл. 62, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 АПК. Съгласно последната разпоредба, в 7-дневен срок от получаването на жалбата или протеста административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени. В конкретния случай, с решение № 27 от 06.03.2017 г., министърът на околната среда и водите сам е отменил своето предходно решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г.
По своята същност правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 АПК представлява определена от закона възможност органът сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при наличие на предвидените за това предпоставки – жалба/жалби от заинтересованата страна/страни и определен срок. С оглед на това нормата на чл. 91, ал. 1 АПК може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения административен акт. Касае се до законово регламентирано право на отзив и упражняването на това право е предоставено на преценката на административния орган. Това само по себе си означава, че административният орган вече не поддържа предходния издаден от него акт и е предприел действия по заличаване на последиците от издаването му. Обстоятелството, че цитираните решения са били отменени от Върховния административен съд, не променят демонстрираната от административния орган воля за отзив, на който той има законово регламентирано право.
Всичко изложено в тези мотиви налага извода, че процесното решение е издадено при неизяснени факти и обстоятелства, от значение за случая. В него се съдържат мотиви, които имат декларативен характер, страдат от противоречия, липса на задълбочено изследване на новия план за управление на НП „Пирин” по всички критерии на чл. 85, ал. 4 ЗООС. Налице е нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В тази връзка се съобразява, че административният акт не може да се допълва със становища и възражения на действащия министър на околната среда и водите, както и на неговите процесуални представители, изразени в хода на това дело. Ето защо се приема, че е налице нарушение по чл. 146, т. 3 АПК, съставляващо основание за отмяната му. Този извод не се променя от спазването на изискванията за съгласуване на новия план с компетентните институции и изискване на становища от засегнатите общини.
При отмяна на административния акт и по аргумент на противното от чл. 143, ал. 4 АПК, разноски в полза на ответника не се дължат, а жалбоподателите не са поискали присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ЕО-1 от 01.03.2017 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за актуализация на План за управление на Национален парк „Пирин” за периода 2014-2023 г., при прилагането на който няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението.