РЕШЕНИЕ

480
София, 16.01.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
СВЕТЛАНА БОРИСОВА
при секретар Снежанка Василева
и с участието
на прокурора Цветко Главеев
изслуша докладваното
от съдиятаИСКРА АЛЕКСАНДРОВА
по адм. дело 12391/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община-район”В.” срещу решение № 5618/24.08.2015г., постановено от Административния съд С.-град по адм.д.№ 4861/2015 година.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора.
Ответникът в касационното производство – [фирма] не изразява становище по касационната жалба.
Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:
С обжалваното решение е отменен отказ с изх.№ КО-92 00-12-(1) 15.04.2015г. на кмета на район „В.” на Столична община, издаден по искане с вх.№ КО-92 №№-12/07.04.2015 г. като преписката е изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е определен 7-дневен срок за издаване на удостоверение за наследници на С. Т. Я. по искането на банката. Със същото решение е осъдена Столична община да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 300 лева. За да постанови този резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на банката, в което тя е посочила като правно основание чл.106, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл.5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Поискано е издаване на удостоверение за наследници на починал кредитополучател за защита на правата на банката в качеството й на кредитор за индивидуализация на задължените лица. Съдът е установил, че кметът на район „В.” е отказал с мотива, че според становище на КЗЛД, удостоверението за наследници би могло да се издаде след съдебно удостоверение по чл.186 ГПК, каквото в случая липсвало. Съдът е квалифицирал оспореното писмо на кмета на район”В.” като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Съдът е обосновал правото на жалба по съдебен ред с разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК и чл.107 ЗГР.
Съдът е преценил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, позовавайки сe на чл.4, ал.3 ЗГР и чл.35, ал.1 и 3 от същия закон, както и на чл.2, ал.1 от Наредбата. Приел е, че актът е издаден в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочил е, че редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в чл.106,ал.1 ЗГР. Съдът е изходил от причините поради които се иска издаване на удостоверението за наследници, приемайки че административният орган неправилно е поискал съдебно удостоверение, за да издаде искането удостоверение за наследници. Съдът е посочил, че такова съдебно удостоверение може да се издаде в рамките на висящо исково производство, насочено срещу наследниците на починалия длъжник, които първо обаче следва да се индивидуализират за целите на заповедното производство. Съдът е преценил като ирелевантно за спора становището на КЗЛД, описано в акт, представен по делото, посочвайки, че то е във връзка с друго искане и е издадено при друга фактическа обстановка.
Съдът е преценил, че банката е доказала интереса си от исканото удостоверение, а специалните правила, регламентиращи банковата дейност и регистрацията на банката като администратор на лични данни в достатъчна степен регламентират защитата им.
Настоящият съдебен състав преценява, че решението на съда е неправилно.
Видно от молбата, с която е инициирано административното производство е, че с нея [фирма] е поискала издаване на удостоверение за наследници на С. Т. Я. на осн. чл. 5, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. като същевремено се е позовала и на чл. 106, ал.1, т.1 от ЗГР.
Кръгът на лицата, които могат да искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. , издадена от министъра на МРРБ е очертан в чл.5, ал.1 и 2 от същата наредба. Безспорно е, че банката не е измежду лицата по ал.1, тя не е и трето лице по смисъла на ал.2, тъй като не е субект, който разполага с правомощия, каквито са държавните и общински органи, и институциите.
След като е извън кръга на лицата, които биха могли да бъдат издадени удостоверения по реда на посочената Наредба, то административният орган законосъобразно е издал отказа.
Както се посочи по-горе, в молбата си до кмета на район "В.", [фирма] сочи като нейно правно основание и чл.106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация. Тази разпоредба, предвижда обаче друг ред, обслуждавщ различни цели и приложим при различни предпоставки от реда по Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година. Посочената наредба установява реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Разпоредбата на чл.106 и сл. от ЗГР установява ред за предоставяне на данни от ЕСГРАОН. В чл.106, ал.1 се очертава кръга на лицата, които могат да искат предоставяне на данни от ЕСГРАОН и банката попада измежду тях.
Въпреки че в молбата си, с която е инициирала административното производство, банката е посочила като правно основание на искането й, и чл.106, ал.1, т.1 ЗГР, тази молба не може да се възприеме като такава, с която се иска предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Редът за предоставяне на данни от регистрите е посочен в чл.141 и сл. от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на ЕСГР, който в случая не е спазен.
По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че първоинстанционният административен съд недопустимо е преценявал наличието на предпоставките по чл.106, ал.1, т.1 ЗГР спрямо молба за издаване на удостоверение за наследници. Както се посочи по-горе издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са две различни административни услуги, за всяка от които е налице различаващ се нормативноочертан кръг от лица, които могат да ги получат, отделни процедури и различни предпоставки за получаването им. В конкретния случай, банката е поискала издаване на удостоверение за наследници, което не е имала правото да иска, поради което отказът на административния орган е законосъобразен.
Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящия съдебен състав, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на жалбата, с което тя се отхвърли.
Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5618/24.08.2015г., постановено от Административния съд С.-град по адм.д.№ 4861/2015 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма] против отказ с изх.№ КО-9200-12(1)/15.04.2015г. на кмета на район "В." по искане с вх.№ КО-92 00-12/07.04.2015г. за издаване на удостоверение за наследници на С. Т. Я..
Решението не подлежи на обжалване.



особено мнение на съдия Искра Александрова:
Не съм съгласна с решението на мнозинството от съдебния състав.
Считам, че молбата на банката, с която е инициирано административното производство може да се възприеме като такава по чл.106 ЗГР. Действително, с нея е поискано издаване на удостоверение за наследници на починало лице, но видно от съдържанието й ( абзац последен от първата страница) е, че банката сочи, че се нуждае от информация за определяне на кръга на наследниците на починалото лице, която смята, че може да получи чрез издаване на удостоверение за наследници. Следователно, банката е посочила удостоверението за наследници само като форма, в която може да получи исканата информация.
От друга страна, считам, че и административният орган е възприел молбата като такава за получаване на данни от ЕСГРАОН, а не за издаване на удостоверение за наследници. Видно от съдържанието на оспорения отговор е, че в него е посочено, че е във връзка с исания относно предоставяне на информация за наследници на починали кредитополучатели.
Не на последно място по значение е обстоятелството, че молбата на банката не е по образеца, който наредбата изисква за издаването на удостоверение за наследници ( чл. 11, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението ), а е в свободен текст, какъвто се предвижда съгласно чл. 143 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единна система за гражданска регистрация.
По тези съображения, аз възприемам оспорения отказ като такъв за предоставяне на данни от ЕСГРАОН, а не като отказ за издаване на удостоверение за наследници.
Считам, че административният съд правилно е отменил отказа и е върнал преписката на органа, но неправилни са указанията му към органа за издаване на удостоверение за наследници във връзка с което е определен и срок за това. Съображенията ми са следните: Данните от ЕСГРАОН са лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни. Кметът на общината в качеството му на отговорно лице за гражданската регистрация на територията на общината по силата на чл.4, ал.3 ЗГР е и администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД. При тази връзка на ЗГР със ЗЗЛД, при обработването (елемент от което е и предоставянето) на данни от ЕСГРАОН, кметовете на общините, респективно длъжностните лица по гражданско състояние следва да спазват относимите разпоредби и от двата закона - ЗГР и ЗЗЛД. В ЗЗЛД - чл.4 и чл.5 са посочени случаите и предпоставките, при които в полза на трети лица могат да се разкрият лични данни за физическо лице от администратора на тези данни. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, трето лице е физическо или юридическо лице, орган на държавната власт или на местно самоуправление, различен от физическото лице, за което се отнасят данните.
Следователно, в хипотезата, в която предоставяне на данни от ЕСГРАОН е поискано от българско ЮЛ, какъвто е настоящият случай, администраторът им ( кметът или органът по гражданско състояние) трябва да извърши преценка, доколко установените от него обстоятелства във връзка с твърденията в молбата, осъществяват сочената хипотеза измежду визиранитев чл.4 и 5 от ЗЗЛД. Тоест, налице е закон (каквото е изискването на чл.106, ал.1, т.3 ЗГР) и той е Законът за защита на личните данни, по силата на който, на трето лице, каквото е и банката могат да бъдат предоставени лични данни за физическо лице от ЕСГРАОН при определени законоустановени предпоставки, чието наличие, респективно отсъствие администраторът на лични данни следва да провери.
В конкретния случай, тази релевантна преценка не е направена от административния орган, респективно в отказа липсват мотиви по този въпрос. Отказът правилно е преценен от съда като незаконосъобразен, което е предпоставка за отмяната му и връщане на преписката на органа за нова преценка.
Считам също така, че дори молбата на банката, с която е инициирано административното производство да се възприеме като неясна, то резултатът от обжалването на съдебното решение следва да е същият, тъй като административният орган не е изпълнил задължението си по чл.30, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс да изясни действителното искане на молителя, да му укаже необходимостта от уточняване на обема данни, чието предоставяне се иска и посочване на основанието за получаването им съобразно специалния закон - ЗЗЛД.
По тези съображения, считам, че правилното решение по спора би било отмяна на административния акт и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по нея.


Митивирала особеното мнение:.....................................