ОПРЕДЕЛЕНИЕ

4703
София, 27.04.2015

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ХИНОВА
КРАСИМИР КЪНЧЕВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТАТЯНА ХИНОВА
по адм. дело 4688/2015. Document Link Icon


Производството е по чл.121а, ал.7 от закона за обществените поръчки.
Образувано е по частна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество „А. България” срещу определение № 299 от 01.04.2015г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № К.-195/2015г. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение по същество на искането, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата”.
Ответникът по частната жалба [фирма] е подал писмено възражение, с което излага доводи за неоснователност на частната жалба и прави искане обжалваното определение като правилно да бъде оставено в сила.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.121а, ал.7 от ЗОП и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване на решение № 2/27.02.2015 г. на управителя на [фирма] за откриване на процедура на договаряне с обявление за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Застрахователна услуга, чрез сключване на задължителна застраховка "Злополука на пътниците в обществен транспорт" за нуждите на [фирма] за период от пет години".
С жалбата, на основание чл.121а, ал.3 от ЗОП, е направено искане за налагане временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка.
К. е преценила особеното искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за неоснователно. За да стигне до този извод, К. е приела, че оспорващата страна излага формални мотиви в подкрепа на направеното особено искане и не сочи конкретни доказателства във връзка с последиците от налагане на временната мярка. В жалбата са изложени твърдения, имащи отношение единствено към законосъобразността на решението за откриване на процедурата, по които К. не дължи произнасяне в акцесорното производство. Във връзка с тези мотиви, К. е преценила и предвидения в чл. 41, ал. 5 от ЗОП механизъм за защита на интересите на жалбоподателя.
По направеното искане К. е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. В тази връзка е прието, че налагането на временна мярка би оказало негативно въздействие както върху възложителя, така и върху обществото. Този извод следва от специфичния предмет на обществената поръчка, който е свързан със сключването на договор за предоставянето на задължителна застраховка "Злополука на пътниците в обществения транспорт". Евентуалното забавяне на процедурата би могло да постави възложителя в невъзможност да осъществява функциите си на основен превозвач и ще причини вреди на пътниците, използващи обществения железопътен транспорт.
По тези доводи К. е приела, че отрицателните последици за интересите на възложителя и обществото като цяло превишават ползата от налагане на временна мярка "спиране" на обществената поръчка, поради което особеното искане на жалбоподателя е оставено без уважение.
Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения.
Производството по разглеждане на искане за налагане на временна мярка спиране на процедура за възлагане на обществена поръчка се развива само при подадена жалба срещу решение на възложителя, с изключение на решението му за определяне на изпълнител. В случая е налице редовно подадена жалба срещу решение за откриване на възлагателна процедура, в която след доводите за незаконосъобразност на решението е направено искане за налагане на временна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от ЗОП, К. се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес, направена въз основа на твърденията по жалбата, становище на възложителя и приложените доказателства от страните.
Изводът, след анализ на цитираната уредба, е че производството е различно по предмет от производството по разглеждане на жалбата за законосъобразност на решението за откриване на процедурата. Това означава, че въпросите относно законосъобразността на изискванията заложени в обявлението и документацията за участие не е предмет на произнасяне в производството по налагане на временна мярка спиране.
Поради това твърденията, в искането пред К. и в частната жалба, че налагането на временната мярка следва да бъде изведено от изискването процедурата да бъде проведена законосъобразно, като се осигурят равни възможности за участие на всички лицензирани застрахователи, са неоснователни като неотносими към настоящето производство. Тези изисквания на закона съществуват и са приложими, но ще бъдат разгледани при постановяване на решение по съществото на жалбата. В настоящето производство следва да бъдат разгледани само наличието на материалните предпоставки посочени в чл. 121а, ал. 4 от ЗОП с общото съдържание за увреждане на интереси, при преценка за възможните последици от налагането на мярката. Законът не е предвидил кои факти са от значение за преценката, но те следват от твърденията в жалбата, становището на възложителя и доказателствата, представени от страните. В случая искането не е мотивирано по начина, предвиден в закона, което е констатирано в мотивите на обжалваното определение, поради което К. е извела преценката си с оглед изрично разписаните в закона основания за налагане на временната мярка и правилно е предпочетен общественият интерес свързан предмета на поръчката. Оспорването на тези мотиви не може да бъде проведено успешно с повтарянето на доводите в жалбата за незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата.
Временната мярка има различна процесуална цел от преследваната от жалбоподателя да осигури участието си в процедурата и да бъде определен за изпълнител. Както правилно е преценено в мотивите на обжалваното определение налице и значим обществен интерес, тъй като секторният възложител е единствения национален железопътен превозвач и осъществява най-масовия и социално ориентиран превоз. Условие за извършване на възложения масов превоз е наличие на валидна и действаща застраховка „Злополука на пътници в обществен транспорт”. С оглед датата, на която изтича действащата застраховка – 26.05.2015г. не може да се приеме, че е възможно приключване на възлагателната процедура, включително и производствата по преразглеждане на решенията на възложителя да тази крайна дата.
С оглед предмета на обществената поръчка, в случая е налице значим обществен интерес, който приоритенто следва да бъде защитен при преценката за налагане на временна мярка.
По тези доводи настоящият състав прецени, че подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното определение не страда от релевираните нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.121а, ал.7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 299 от 01.04.2015г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № К.-195/2015г.
Определението е окончателно.

Особено мнение: