РЕШЕНИЕ

12943
София, 25.10.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
КАЛИНА АРНАУДОВА
при секретар Боряна Георгиева
и с участието
на прокурора Цветанка Борилова
изслуша докладваното
от съдиятаКАЛИНА АРНАУДОВА
по адм. дело 13015/2017. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Мобилтел“ ЕАД, към настоящия момент „А1 България“ ЕАД, срещу решение № 5466 от 26.09.2017 г. постановено по адм. дело № 4374 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон,при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи за неизяснени обстоятелствата относно предсрочното прекратяване на договорите, което следва да стане след заплащане на регламентираните неустойки. Такива действия не са предприети от потребителите, съответно последните не са спазили определения в договорите начин за предсрочно прекратяване. Излага, че липсват доказателства за отказ от приемане на заявление за прекратяване на договор в магазините на оператора, както и не са посочени конкретните действия на потребителите. Счита, че описанието и проверката на единичен случай в магазин на дружеството не доказва по безспорен начин, че е налице практика, която се прилага трайно в останалите обекти и спрямо всички клиенти. Прави искане решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира разноски.
Ответникът - Председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „Мобилтел“ ЕАД, към настоящия момент „А1 България“ ЕАД, срещу заповед № 166 от 07.03.2017 г. издадена от председателя на КЗП и е осъдил дружеството да заплати на КЗП сумата от 200, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че административното производство е започнало по жалби на потребители постъпили в КЗП, с твърдения че са били възпрепятствани да прекратят договорите си с мобилния оператор. При извършената проверка от съответните длъжностни лица е съставен констативен протокол № К – 0206690 от 02.12.2016 г. При проверката е установено, че в общите условия и договорите на дружеството изрично е записано, че потребителите имат право да прекратят своите договори, независимо срочни или безсрочни, чрез отправяне на едномесечно писмено предизвестие до оператора, без да са налице изисквания към съдържанието на предизвестието или към средствата и начините за неговото отправяне да търговеца. В хода на административното производство от дружеството е иззета от търговския обект типова бланка – заявление за прекратяване на договор, съдържаща изисквания, които не са били предложени и известни на потребителя при сключването на договор за предоставяне на услуга. Типовата бланка се попълва при прекратяване на договора и потребителят се задължава с извъндоговорни изисквания, които го обвързват да предизвести намерението си за отказ от ползването на услугата, за която е сключил договор, като приема нови условия, без те са включени в договора с мобилния оператор. С оглед така установеното с протокол № 7 от 16.02.2017 г. КЗП е взела решение, че дружеството прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика. На основание решението е издадена процесната заповед № 166 от 07.03.2017 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 1, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68з, пр. 2, във вр. чл. 68и, т. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е забранено на „Мобилтел“ ЕАД, към настоящия момент „А1 България“ ЕАД, да прилага нелоялна търговска практика, а именно - да създава прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителите, когато те желаят да упражнят правата си по договорите и да ги прекратят по указания в тях ред, като отказва да приема и изпълнява отправени до него в свободен текст писмени заявления и предизвестия за прекратяването на потребителски договори и принуждава потребителите да попълват негови типови бланки за прекратяването на договорите им.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при постановяването й не са допуснати нарушения на административно производствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 68в от ЗЗП, чл. 68г от ЗЗП и чл. 68и от ЗЗП, съдът е приел, че заповедта е в съответствие с материалния закон. Посочил е, че дружеството използва агресивна търговска практика, доколкото не приема и не отчита в системата си заявления на потребители за отказ и прекратяване на договорите, оформени в свободен текст.
Решението е правилно.
Съгласно пар. 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 от ЗПП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Нормата на чл. 68з от ЗЗП изрично определя като самостоятелна форма на осъществяване на агресивна нелоялна търговска практика, случаите, в които от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. При извършване на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилагат тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец (чл. 68и, т. 4 от ЗЗП). Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на агресивна търговска практика, като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
В настоящия казус, както правилно е приел и първоинстанционният съд, чрез задължаването на потребителя да попълни заявление за прекратяване на договор, оформено като типова бланка, при упражняване правата за прекратяване на договор с дружеството, се променя направения вече от него договорен избор по отношение на услугата предлагана от мобилния оператор. Както административният орган, така и съдът, са достигнали до съответния на доказателствата правен извод, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика – да не приема и да не отчита в системата си заявления на потребители за отказ и прекратяване на договорите свободен текст, е агресивна, доколкото със същата търговецът упражнява върху потребителите тормоз, свързан със създадените у него негативни усещания от невъзможността за прекратяване на договора, сключен без допълнително заложените в типовата бланка условия, като напр. прекратяване и договора за лизинг или договора за продажба на изплащане, ако такива са сключени от негова страна, както и да придобие собствеността на вещите, предоставени му по силата на тези договори, в замяна на което се задължава да заплати дължимите вноски съгласно условията на тези договори. Потребителят е задължен да приложи доказателства към типовата бланка, че е заплатил задълженията си по гореспоменатите договори, в т.ч. задължения за услуги, неустойки и вноски по договора за лизинг и/или по договора за продажба на изплащане. Освен това, с подписване на типовата бланка, потребителят декларира и се съгласява договора за услуги да се счита за прекратен от началото на непълния месечен отчетен период, ако такъв период започва в рамките на срока на предизвестието, а това почти винаги ще е така, освен ако предизвестието не бъде отправено точно на началната или крайната дата на месечния отчетен период. Т.е. при отправяне на предизвестието на дата, различна от началната или крайната дата на месечния отчетен период, при всички положения в рамките на срока на предизвестието ще започва непълен месечен отчетен период и договорът ще се прекратява преди изтичане срока на предизвестието. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68з и чл. 68и, т. 4 от ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл. Касационните възражения на дружеството в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното решение, следва да бъде оставено в сила, като валидно допустимо и правилно.
При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с чл. 144 от АПК с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ в сила решение № 5466 от 26.09.2017 г. постановено по адм. дело № 4374 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, с адрес гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на Комисия за защита на потребителите, сумата от 100, 00 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.