Ново Р/О: Ново Р/О, 10545 / 14.8.2018 г.


РЕШЕНИЕ

1100
София, 25.01.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЛЮБОМИР ГАЙДОВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Динка Коларска
изслуша докладваното
от съдиятаЛЮБОМИР ГАЙДОВ
по адм. дело 75/2016. Document Link Icon

    Производство по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
    Образувано е по жалба на Р. М. Ч., срещу Решение на ВСС по т.5 от протокол №57 от заседание проведено на 19.11.2015 г. по дисциплинарно дело №[номер]/2014 г. С решението, ВСС е наложил на Р. Ч. – съдия в Софийски градски съд за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, 2, 3 и 5 от ЗСВ дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.
    В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на решението. При формиране на дисциплинарния състав е допуснато нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност по смисъла на чл.10 АПК, тъй като двама от членовете на дисциплинарния състав са вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание на Ч.. Въпреки направените трикратно искания за отвод, членовете не са се отвели. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 АПК, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалноправни разпоредби и необоснованост. В изпълнение на задълженията си по чл.318, ал.3 от ЗСВ дисциплинарният състав е установил релевантни факти, които обаче е интерпретирал в противоречие със събраните доказателства. Не е изследвана в нейната пълнота дейността на съдията, не са изследвани фактите. Не са установени и доказани по безспорен начин нарушенията. В съдебно заседание жалбоподателката чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа жалбата.
    Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от В. М., служител с юридическо образование. Изразява становище за неоснователност на жалбата и се присъединява към подаденото в писмен отговор на Пленума на Висшия съдебен съвет становище чрез процесуалния му представител В. Л., в което са изложени съображения за законосъобразност на решението на ВСС. Посочва, че атакуваното решение е издадено при спазване на процедурата в Закона за съдебната власт, след като са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая.
    Заинтересованата страна – Министерство на правосъдието, редовно уведомена се представлява от пълномощника си – юрк.Р.. Присъединява се към изразеното от ответника становище за неоснователност на жалбата.
    Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Мотивира се, че решението на ВСС е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществено нарушение на административно производствените правила. Взето е от материално компетентен орган по смисъла на приложимите разпоредби на чл.311, т.2, б.“а“ от ЗСВ, в изискуемата от закона форма, съгласно чл.316, ал.1 от ЗСВ. Позовава се на т.2 от ТР №7/30.06.2017 г. по т.д. №7/2015 г. на ОСС от Първа и Втора колегия при ВАС, според която е съществено нарушение на административно производствените правила, участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б.”в” и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител. Според чл.130, ал.2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. От фактическа страна е установено, че двама от членовете на дисциплинарния състав – Г. Г. и Д. К. са и вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство, поради което сме изправени пред хипотезата, приета с тълкувателното решение. Фактът на приемане на тълкувателно решение следва да бъде съобразен по реда на чл.142, ал.2 от АПК. Възражението, че тълкувателното решение е неотносимо към приключилото дисциплинарно производство, тъй като решението по същото го предхожда, е неоснователно. Дисциплинарното производство приключва с влизане в сила на акта на дисциплинарнонаказаващия орган. Предлага да се отмени оспорения акт на ВСС.
    Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК във връзка с разпоредбата на чл. 323, ал. 1 ЗСВ, в законоустановения срок.
    Процесното решение е прието на заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 19 ноември 2015 г. Видно от приложения по делото пълен стенографски протокол:
    На заседанието по т.5 е разгледано решение на дисциплинарен състав към ВСС, в което са обединени три предложения –две предложения направени от петчленни състави от членове на ВСС и едно предложение от министъра на правосъдието. Всички те са били обединени в една преписка под №[номер]/2014 г., когато е било образувано второто дисцилинарно производство срещу Р. Ч.. В първата част на решението е изложено становището на вносителите, като са посочили доказателствата. Описана е фактическата обстановка по работата на съдия Ч., като са извлечени (обобщени) 17 пункта нарушения, които са визирани в предложенията на стр.8-9. Позовавайки се на доказателствата, са описани фактите по нарушенията. В заседанието от 19.11.2015 г., вносителят – член на ВСС Г. Г. е направила изложение на основните пунктове на нарушенията, както следва:
    Разгледана и коментирана в предложението е трудовата биография на съдия Ч. от 2009 г., когато тя е встъпила в длъжност, до момента на заседанието. Коментирана е нейната натовареност в СГС, в наказателната и търговската колегия, преместването й от наказателната в търговската колегия и възлагането на съдия Ч. да довърши съответните наказателни производства, със заповед на административния ръководител. На л.29-32 от мотивите на решението на дисциплинарния състав са посочени в 10 точки установените нарушения, които са описани от обективна и субективна страна.
    В параграф І – е посочено системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, по отношение на 85 дела, забавянето на които е констатирано както от Инспектората с влязъл в сила акт, така и от дисциплинарния състав. По параграф ІІ е коментирано нарушението „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“, за допусната забава в администрирането на частни жалби, депозирани по така нареченото търговско дело [фирма] и [фирма] – т.д.№ [номер]/2014 г. по описа на СГС. В параграф ІІІ е коментирано „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, като забавено администриране по ч.нак.дело №[номер]/2011 г., т.е. 4 години непроизнасяне по наказателното дело от частен характер, което е образувано лично от съдия Ч. по дежурства, съгласно правилата за разпределение на делата и касае обезпечителна мярка по делото [фирма]. В тази част наказателното производство е прекратено още в прокуратурата и в продължение на 4 години съдия Ч. не се е произнесла, защото самото дело поначало е било образувано неправилно. Вместо като дежурен съдия по образуване на частните наказателни дела, да препрати молбата на адв.Л. по обезпечителната мярка, съдия Ч. образува ново частно наказателно дело и се оправдава за забавянето си с това, че самото наказателно дело е по инстанциите и няма как да се произнесе. В протокола е отбелязана корекция направена в мотивите от члена на ВСС Г. Г., че е допусната техническа грешка и не става въпрос за нарушение на принципите на ГПК, а на принципите на НПК – нарушени са основните принципи на чл.11, 12, 13 и 15 от НПК и неспазване на задължението по чл.311 НПК за водене на протокола, което е довело до ограничаване правата на страните и представлява нарушение по НОХД №[номер]/2011 г.. В параграф ІV е обсъдено НОХД №[номер]/2011 г. – л.33-34 от решението на дисциплинарния съвет, за така нареченото дело [наименование]. Съдия Ч. е влязла в заседание на 15.12.2014 г. по това дело, без по делото да са подписани от нея протоколите за двете предходни заседания от 17.11.2014 г. и 24.11.2014 г..
    По параграф V е визирано нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, извършено по търговско дело №[номер]/2014 г., където съдия Ч. се е уговорила със синдика по въпросното дело, който очевидно предварително е знаел, че ще става синдик. Цитиран от дисциплинарния съвет е акт за встъпване от 17.10.2014 г., подписан от нотариус в Бургас, който казва, че е встъпил по делото на 10.10.2014 г. в длъжността „временен синдик“. Към този момент търг.дело №[номер]/2014 г. още не е било още образувано, нито е имало определение за назначаване на синдик, от което дисциплинарният съвет е направил извод, че В. предварително се е уговорил с Ч. и е знаел, че ще става синдик. По параграф VІ – „неизпълнение на други служебни задължения“ за нарушаване на адвокатската тайна. По делото [фирма], съдия Ч. е приложила в нарушение на чл.34 от Конституцията, адвокатската кореспонденция между Адвокатско дружество [ЮЛ] подзащитната им страна по делото, което е станало известно на всички и е нарушение на етичните правила.
    В Параграф VІІ дисциплинарният съвет се е занимал с бездействието, както и с действията, довели до забавяне на администрирането на търговско дело №[номер]/2011 г. – т.нар. дело на [фирма]. Установено е наличието на антидатиране на разпореждане по това дело. В Параграф VІІІ – „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ по същото дело №[номер]/2011 г., т.е. е прието, че по това дело Ч. е допуснала няколко нарушения, довели до забавянето на правораздаването по тези дела. В Параграф ІХ от мотивите, дисциплинарният съвет се е спрял на „действие или бездействие“, което неоправдано забавя производството по дело №[номер]/2011 г. В качеството й на докладчик, съдия Ч. отново е въздействала по отношение на сроковете за администриране на делото – една година й е била необходима, за да администрира движението на една жалба. По Параграф Х дисциплнарният орган се е занимал с „действие или бездействие“, което неоправдано забавя производството по търг.дело №[номер]/2011 г. по описа на СГС, ТО, по което страна е [фирма] , изразяващо се в неизпълнение на решението на събранието на кредиторите, досежно назначаване на избраното от тях лице за постоянен синдик.
    В протокола от заседанието на ВСС от 19.11.2015 г. е проведено изчерпателно и задълбочено обсъждане на представеното от вносителите предложение за приемане на процесното решение. Посочва се, че като е анализирал тези конкретни случаи, в които е описана дейността на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в качеството й на съдия, дисциплинарният състав е анализирал и личността на съдията, като на лист 38 от решението е разгледано какъв е ефектът от допуснатите нарушения върху доброто име на съдията, а и на съдебната система в цялост и каква е опасността от злепоставянето на доброто й име. От всички предложения, които съдържат данни за дисциплинарни нарушения, дисциплинарният състав е приел, че само едно от изведените нарушения, вменени на Ч., не би могло да бъде прието за такова, а именно публичното оповестяване по телевизия [фирма] на делото [фирма]. По въпроса има издадено едно прес-съобщение на Софийски градски съд. След като се е запознал подробно с изявленията на Ч., дисциплинарният състав е приел, че всъщност тя не е навлязла по съществото на делото, а само е коментирала движението му. Деянието не може да бъде възприето като нарушение на нормата на Търговския закон, която я задължава да разгледа делото при закрити врати и да не оповестява данните по него.
    Предвид събраните доказателства, анализирани в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарният състав е предложил на ВСС да наложи на Р. М. Ч. – съдия в СГС, за извършени от нея нарушения по чл.307, ал.4, т.1, 2, 3 и 5 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от същия закон, а именно дисциплинарно освобождаване от длъжност. Така направеното предложение за приемане на решение, е било разгледано и обсъдено от членовете на ВСС, като са направени изказвания както следва:
    Членът на ВСС Д. К. е обърнала специално внимание на търговските дела – т.д.№[номер]/2014 г. – делото на [фирма] и [фирма] и т.д.№[номер]/2011 г. - делото [фирма]. Посочила е първо, че процесуалната бързина е основният принцип на производството по несъстоятелност, залегнал в Търговския закон, а именно осигуряване на максимална бързина на това производство, тъй като се касае за дейност на дружества, евентуално по повод тяхната оперативност, както и опасността от блокиране на тяхната дейност. Цитиран е например чл.624 от ТЗ, според който съдът е длъжен да изпрати за вписване в Търговския регистър препис от съдебните актове в деня на постановяването им или най-късно на следващия ден. Разпоредбите на чл.629, ал.1, ал.2 и ал.6 ТЗ също описват изключително кратки срокове на действия извършвани в същия ден, до срок за отвод в разстояние на три дни и 14 дневен срок за произнасяне в хипотезата на ал.2. Разпоредбата на чл.634б, ал.3 е също така незабавно произнасяне, а за въззивната инстанция съответно тридневен срок. Нормата на чл.634б, ал.2 изрично разпорежда, че при отсъствие на съдията, който разглежда делото, председателят на съда разпорежда друг съдия да разгледа делото по време на отсъствието му. Тези разпоредби на ТЗ са цитирани от Д. К. във връзка с бързината, която ТЗ предвижда за делата по несъстоятелността и опасността от засягане на материалните интереси на дружествата. Търговско дело №[номер]/2014 г. по описа на СГС, ТО е разгледано подробно на лист 15, 16 и 17 от решението на дисциплинарния състав. Там много добре е описано недопустимото забавяне на администрирането на частните жалби на [фирма] и [фирма] и по това производство К. счита, че е допуснато едно от най-сериозните нарушения на Търговския закон, които са били констатирани и от въззивния съд. Освен, че Апелативният съд приема, че няма данни за скрито съучастие между двете дружества, следва да се наблегне и на това колко много се бави администрирането на производството. Частна жалба, която е постъпила на 28 октомври 2014 г., най-накрая е достигнала до Софийски апелативен съд, който се е произнесъл с определение едва на 19 януари 2015 г. В едно предварително производство, където още не е имало решение за обявяване на несъстоятелност, при вече обжалвана обезпечителна мярка за назначаване на обезпечителен синдик, докато е забавено администрирането на частните жалби и изпращането им до Софийски апелативен съд, съдия-докладчикът Ч. допуска още една обезпечителна мярка с определение от 27.11.2014 г., като лишава двете дружества от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото си. Такава обезпечителна мярка няма изброена в разпоредбата на чл.629а от ТЗ. Такова решение може да има само при обявяване на дружеството в несъстоятелност, а именно, съобразно разпоредбите на чл.711, ал.1, т.4 от ТЗ, докато в случая дори не е имало разрешение за откриване на производство по несъстоятелност. Д. К. цитира и аналогичен случай по т.д.№[номер]/2011 г. , което е описано на стр.18 от решението на дисциплинарния съвет, където е видно, че е налице умишлено забавяне на общо събрание на [фирма], което се пренасрочва от дата 25.06. 2014 г. за 30.07.2014 г. без да има никакви конкретни причини и мотиви. Всичко това, посочено от Д. К. установява умисъл във вреда на една от страните в производството, което К. смята за категорично доказано и с което допълва мотивите, които дисциплинарният състав е анализирал на стр.32 и 36.
    Членът на ВСС К. К. е изразил несъгласие с посоченото в решението на дисциплинарният състав, че няма извършено нарушение от съдия Ч., изразяващо се в разгласяване на факти, които са предмет от съществото на производството по несъстоятелност, свързано с дружеството [фирма], тъй като тя в интервюто си пред [фирма] е говорила по въпросите в детайли, с конкретни цифри, засягащи съществвото на производството по несъстоятелност. Тя е говорила за финансовото състояние на дружество [фирма], за това какви действия са извършвани във връзка с разпиляване на имуществото и т.н., все въпроси които засягат производството по несъстоятелност в първата му фаза, а именно дали дружеството е изпаднало в неплатежоспособност и поради каква причина. Освен това по време на изслушването на заместник-председателя на СГС по това време Б. Ж., тя е заявила пред ВСС, че докладът (е) качен на сайта на СГС, вярно неподписан и изготвен въз основа на писмен доклад от съдия Ч. до тях. За такъв доклад Ч. е говорила и по време на изслушването в Етичната комисия, поради което К. К. смята, че и това нарушение е доказано. К. К. уточнява, че въз основа на думите на Д. К., той приема, че и по пунктове 4, 7, 9, 11, 12 има извършено нарушение. Според него, става дума за действия процесуално по същество на търговските дела, които обаче са извършени действително с умисъл да се увреди на едната страна и това е казусът, в който един съдия може да носи дисциплинарна отговорност и по въпроси, които касаят съществото на делата.
    Членът на ВСС Г. Г. прави допълнение към казаното от К. и К., обръщайки внимание върху това, че съдия Ч. не е взела становище, макар, че й е дадена възможност да направи това по образуваното дисциплинарно производство. Допълва също, по отношение на личността на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че няма образувано дисциплинарно производство за действията на съдия Ч. по случая [фирма], като има двама други съдии, колегата П. П. от Димитровград, по отношение на когото също има образувано дисциплинарно дело, които „на доверие“ са подписали съдебен акт, който Ч. им е предложила да подпишат, след като вече е била отстранена, разглеждайки спор, който не е подсъден на СГС, и го е забавила достатъчно дълго, вместо да върне преписката да се окомплектова. По думите на Г., Ч. е знаела, че тази преписка идва при нея и я разглежда и постановява съдебен акт, след като вече е била отстранена. По това дело Ч. е заличила ипотеки върху 170 дка земи (Г. уточнява, че не помни точната цифра), в района на [населено място]. През 2014 г. Софийски окръжен съд се е произнесъл точно в обратния смисъл, като е отказал заличаване на ипотеката, като СОС е ресорният съд, който е трябвало да се произнесе по този спор. Г. Г. посочва, че въпреки, че за нарушения по това дело, не е образувано дисциплинарно производство срещу съдия Ч., тя обръща внимание върху личността на привлеченото лице с този факт, който съществува и в доклада на временната комисия, която е проверила работата на СГС. В заключение, Г. Г. призовава членовете на ВСС да подкрепят решението като краен резултат, предложен от дисциплинарния състав. Членът на ВСС, Д. У. – изразява съгласие с изложението на Г. относно личностните качества на дисциплинарно привлеченото лице, като изразява лично становище за липса на професионална компетентност, поради произнасяне по въпрос, попадащ извън определената компетентност на съда, заличавайки ипотеки за милиони левове, отделен въпрос е, че по този въпрос се е произнесъл компетентният съд преди много време. У. посочва и склонност към извършване на нарушение, може и престъпление, след като с акт на кадровия орган на ВСС, функциите на съдията са били отнети и е отстранена, да постанови съдебен акт. У. посочва въпроси, които би задал на съдия Ч., относно това дали е записвала членове на ВСС от тогавашния състав на ВСС, когато тя е била кандидат за председател на Окръжен съд Стара Загора и др.въпроси, записани в протокола от заседанието на ВСС (л.73 от протокола, л.23 по делото). Предлага да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Членът на ВСС Л. П. прави изказване в подкрепа на предложението на дисциплинарния състав, в състав „Г. Г., М. Л. и Д. К.“. Членът на ВСС Г. К. също подкрепя решението и предлага то да бъде подкрепено, както е мотивирано в писмения текст. Всички нарушения, които са предмет на предложенията и на двете петчленки на ВСС и на министъра на правосъдието са много подробно разгледани, установени и мотивирани от дисциплинарния състав. Също така, има достатъчно данни за личността на дисциплинарно привлеченото лице и съставът е направил един прецизен анализ, с оглед изискванията на чл.309 от ЗСВ. Изложеното е напълно достатъчно и обосновава предложеното наказание. К. предлага гласувайки, ВСС да не се спира върху допълнително изложените в заседанието факти, за които в кориците на дисциплинарното дело няма доказателства и няма как да го преценят при прилагане и на чл.309 от ЗСВ и необходимостта от налагане на наказание. Достатъчно е изложеното в решението и преценката по чл.309 ЗСВ. Членът на ВСС Т. Т. смята, че решението на дисциплинарния състав е правилно, деянията, за които е привлечена към отговорност съдия Ч. са подробно посочени в решението на дисциплинарния състав по коментираното дисциплинарно производство. Част от тези деяния са коментирани и в акта на Инспектората от 2014 г., установил факта на системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за неизготвяне на съдебни решения в разумен срок, като за част от делата, неизготвените съдебни актове са по година, достигаща до година и четири месеца. Дисциплинарният състав е събрал и обсъдил, по мнение на Т., значителен обем доказателства, както писмени, така и устни, въз основа на които е установил фактите, относими към деянията. Същите са подробно аргументирани и обосновани, подкрепящи крайния извод за осъществени от Р. Ч. дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1,2,3 и 5 от ЗСВ. Досежно предложеното най-тежко наказание, Т. смята, че същото е единствено приложимо, налице са множество нарушения и то умишлени. Най-яркото, но не само от гледна точка на обществена известност, е нарушението при администриране на частните жалби на [фирма] и [фирма] срещу определението за назначаване на временен синдик при налагане на запор върху банковите сметки на дружествата. В този случай привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е показало по явен начин различно и то съзнателно различно отношение към страните, в ущърб на ответниците. Това означава, че Ч. не е спазила изискването като съдия за конституционно изискуемата безпристрастност. Това сочи на изключителна тежест на извършеното нарушение, а налагането на най-тежкото наказание е единствено съответстващото на тежестта на нарушенията наказание.
    Членът на ВСС К. И. в изказването си посочва, че за да бъде коректен, във второто предложение, защото тук има три предложения на различни вносители и разгледани в едно, по отношение на второто предложение, това от 08 януари 2015 г., той мисли, че си е направил отвод да не участва в дисциплинарен състав, който да събере и да провери доказателства, които да представи на ВСС. Мисли, че това е на стр.2, последен абзац – говори за нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 4 и 5 от ЗСВ и най-вече свързани с едно конкретно дело, по което И. се е произнасял, което е придобило обществена публичност, след което е разглеждано от съдия Ч.. К. И. посочва, че не вижда пречка да участва в гласуването по предложението на дисциплинарния състав наред с останалите членове. Въпреки това, поради съображения да не създаде предпоставки за атакуване на решението на ВСС, К. И. се отвежда от гласуване по дисциплинарното дело.
    След проведеното обсъждане от членовете на ВСС на заседанието по протокол №57 от 19.11.2015 г. , е подложено на тайно гласуване процесното решение по т.5 и е прието с 22 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“. Решението е прието както следва: „По т.5 относно: Произнасяне по решение на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело №[номер]/2014 г. по описа на ВСС, Висшият съдебен съвет реши: Налага на Р. М. Ч. – съдия в Софийски градски съд, за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.т.1, 2, 3 и 5 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ “дисциплинарно освобождаване от длъжност“. Решението е взето без участието на К. С. поради направен самоотвод по чл.35 от ЗСВ. С жалба вх.№[номер]/07.12.2015 г. чрез ВСС, Р. Ч. е оспорила решението на ВСС пред Върховен административен съд.
    Подадената жалба е допустима като подадена в срок от активнолегитимирано лице срещу акт подлежащ на оспорване по АПК на основание чл.323 от ЗСВ.
    При преценка на основателността на жалбата, следва да се вземе предвид, че същата е частично основателна в частта й по отношение на две от направените предложения за образуване на дисциплинарно производство срещу Р. Ч., а именно предложенията направени от двата 5 членни състава от ВСС. Оспорването тази му част е основателно поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила съобразно т.2 от Тълкувателно решение №7/30.06.2017 г. по т.д. №7/2015 г. на ОСС от Първа и Втора колегия при ВАС, според която е съществено нарушение на административно производствените правила, участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния съставп /Г. Г. и Д. К./, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание.
    От друга страна, оспорването е неоснователно в частта му по отношение на предложението направено от министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу Р. Ч., тъй като в дисциплинарното производство проведено по това предложение не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, не е налице хипотезата по т.2 от Тълкувателно решение №7/30.06.2017 г. по т.д. №7/2015 г. на ОСС от Първа и Втора колегия при ВАС.
    Съображенията за това са следните:
    Дисциплинарното производство е образувано по постъпили общо три предложения - от две петчленки на ВСС (предложение вх.№11.00-016/17.12.2014 г. от членовете на ВСС- Г. Г., С. Н., Д. У., Д. К. и К. Н. и предложение вх.№11-00-001/08.01.2015 г. от Д. У., Р. Б., Г. К., Ю. К. и М. К. и на министъра на правосъдието.
    По постъпилото първо предложение вх.№11.00-016/17.12.2014 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Ч., с решение по т.16 от протокол №61/17.12.2014 г. от заседание на ВСС, по т.16.1 ВСС е решил да образува на основание чл.316, ал.2 от ЗСВ дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Р. М. Ч. – съдия в Софийски градски съд за нарушения по чл.307, ал.4, т.т.1,2,3 и 4 от ЗСВ. По т.16.2, на основание чл.316, ал.3 от ЗСВ, ВСС избира чрез жребий дисциплинарен състав : Г. Г., М. Л. и Д. К.. С определение от 18.12.2014 г., дисциплинарният състав е избрал Г. Г. за председател на дисциплинарния състав. С разпореждане от 18.12.2014 г. на председателя на дисциплинарния състав, е определена Г. Г. за докладчик по образуваното дисциплинарно дело №[номер]/2014 г. по описа на ВСС. Насрочено е заседанието на дисциплинарния състав по д.д.№[номер]/2014 г. за 12.01.2015 г. Препис от предложението за налагане на дисциплинарно наказание е разпоредено да се връчи на съдия Ч., с покана да направи в 7-дневен срок от съобщаването писмени възражения и да посочи доказателства, както и да се яви на 12.01.2015 г. от 14.00 часа във ВСС за изслушване от дисциплинарния състав или да представи писмени обяснения в съответствие с изискването на чл.313, ал.1 от ЗСВ. Съобщението, съгласно писмо изх.№[номер] /05.01.2015 г. от председателя на СГС до ВСС, е връчено лично на съдия Ч. на 05.01.2015 г. Поради обстоятелството, че съдия Ч. има заседание на 12.01.2015 г., изслушването е отложено за 19.01.2015 г., като на Ч. за това е съобщено лично с писмо изх.№[номер]/08.01.2015 г. от ВСС, връчено й на 12.01.2015 г. От съдията е изискано и същата е представила график на съдебните си заседания за м.1,2 и 3 2015 г. С писмо изх.№11-06-1121/29.12.2014 г. от Г. Г., до председателя на СГС и председателя на СГС-НО е изискана справка за неприключените наказателни дела към днешна дата от съдия Ч. и справка за тяхното разпределяне : по кои правила и кой ги е разпределил, кои са причините за неприключването им, както и деловодна справка за образуването и движението на всяко от неприключените дела. В случай на констатирани нередности се изисква предоставяне на писмени обяснения от съдията и/или съдебния служител, който ги е допуснал.
    По постъпилото второ предложение вх.№11-00-001/08.01.2015 г. от Д. У., Р. Б., Г. К., Ю. К. и М. К., с решение по т.26 по протокол 2 от заседание на ВСС проведено на 15.01.2015 г.: По т.26.1 – На основание чл.316, ал.2 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Р. М. Ч. – съдия в СГС за нарушения по чл.307, ал.4, т.т. 2, 4 и 5 от ЗСВ. По т.26.2 на основание чл.316, ал.3 от ЗСВ, ВСС избира чрез жребий дисциплинарен състав : Р. Б., К. Н., Я. Т.. С определение от 19.01.2015 г. от заседание на дисциплинарния състав е избрана К. Н. за председател на дисциплинарния състав, а с разпореждане на председателя от 19.01.2015 г. е определен Я. Т. за докладчик по образуваното по второто предложение дисциплинарно дело №[номер]/2015 г. С писмо изх.№11.00-01/19.01.2015 г. на Ч. е съобщено от гл.секретар на ВСС за образуваното дело №[номер]/2015 г. и е поканена в 7-дневен срок от съобщаването да даде обяснения и да представи доказателства. Писмото е съобщено на Ч. на 19.01.2015 г. видно от отбелязване върху л.332, т.І от приложения към адм.д.№[номер]/2016 г. на ВАС, шесто отделение. С определение от 19.01.2015 г. дисциплинарният състав по дисциплинарно дело №[номер]/2015 г. е намерил, че производствата по д.д.№[номер]/2014 г. и по д.д.№[номер]/2015 г. следва да бъдат обединени в едно общо производство и е постановил да се изпрати д.дело №[номер]/2015 г. на дисциплинарния състав по д.дело№[номер]/2014 г. за обединяване на производствата по двете дела, като разглеждането следва да продължи по д.дело №[номер]/2014 г.
    Във Висшия съдебен съвет е постъпило трето предложение с вх.№[номер]/05.02.2015 г. за образуване на дисциплинарно производство на основание чл.312, ал.1, т.5 от ЗСВ от министъра на правосъдието срещу съдия Р. М. Ч. за нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 3, 4 и 5 от ЗСВ. С решение по т.2 от протокол 6 от заседание на ВСС от 09.02.2015 г. ВСС е приел: по т.2.1 на основание чл.316, ал.2 от ЗСВ, образува дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Р. Ч. – съдия в Софийски градски съд, и на основание чл.316, ал.3 от ЗСВ е избран чрез жребий дисциплинарен състав: К. К., М. Л. и Д. У.. С определение от 09.02.2015 г. на дисциплинарния състав е избран Д. У. за председател на дисциплинарния състав, а с разпореждане от 09.02.2015 г. на председателя е определен също Д. У. за докладчик по обрауваното дисцплинарно дело №[номер]/2015 г. С определение също от 09.02.2015 г. по дисциплинарно дело №[номер]/2015 г. е констатирано образуваното по-рано дисциплинарно дело №[номер]/2014 г. срещу съдия Ч. и е изпратено д.дело №[номер]/2015 г. на дисциплинарния състав по д.дело №[номер]/2014 г. за обединяване на производствата по двете дела, като разглеждането е продължило по д.дело №[номер]/2014 г. С писмо изх.№[номер]/15 от 11.02.2015 г., ВСС е уведомил Ч. за образуваното дисциплинарно дело №[номер]/2015 г. като е поканена в 7-дневен срок от съобщението да направи писмени възражения и да посочи доказателства. Писмото е съобщено лично на Ч. видно от отбелязване върху копие от писмото приложено на л.326, т.І по адм.д.№[номер]/2016 г. С писмо вх.№[номер]/12.02.2015 г. , съдия Ч. е уведомила дисциплинарния съвет, че поради временното си отстраняване от длъжност моли да бъдат изпращани съобщенията до нея по образуваното д.д.№[номер]/2015 г. на адрес: [населено място], ул. [улица] № [номер], ет. [номер], ап. [номер].
    С решение на ВСС по протокол №3 от заседание проведено на 22.01.2015 г. по т.22 ВСС е обединил производствата по дисциплинарно дело №[номер]/2015 г. и д.дело №[номер]/2014 г. по описа на ВСС, като производството следва да продължи по д.дело №[номер]/2014 г. Ч. е уведомена за решението с писмо изх.№11-00-01/27.01.2015 г. от гл.секретар на ВСС, връчено й на 28.01.2015 г. видно от копие от известие за доставяне на гърба на л.341, т.І от приложенията по адм.д.№[номер]/2016 г. С решение на ВСС по т.23 от протокол №[номер]/22.01.2015 г. съдия Р. Ч. е отстранена временно от длъжност „съдия“ в СГС за срок от 6 месеца по предложение на дисциплинарния състав по д.дело №[номер]/2014 г. Решението е съобщено на Ч. с писмо изх.№11-00-016/22.01.2015 г., връчено й на 23.01.2015 г. видно от разписка върху писмото на л.347, т.І от приложенията по адм.д.№[номер]/2016 г. Дисциплинарният съвет по д.дело №[номер]/2014 г. е провел първото си заседане на 09.02.2015 г., като заседанието е отложено поради отсъствие на Ч. за 04.03.2015 г., за което същата е била надлежно уведомена на 17.02.2015 г. (видно от разписка върху съобщение на л.375, т.І от приложения към адм.д.№[номер]/2016 г.). Приложено по делото е становище изх.№Ж-14-632/19.09.2014 г. от Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ИВСС) по сигнал вх.№Ж-14-632/10.07.2014 г. , с което е изложено констатирано забавяне на изготвяне на мотиви по присъда по НОХД №[номер]/2010 г. с 1 година, 4 месеца и 20 дни в нарушение на чл.308, ал.2 от НПК. Приложено е и становище изх.№Ж-14-1103/17.02.2015 г. на ИВСС по сигнал вх.рег.№Ж-14-1103/23.12.2014 г., според което е допусната забава по движението на търговско дело №[номер]/2011 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, по време когато председател на състава е съдия Ч..
    С решение по т.16 от протокол №9/26.02.2015 г. е обединено дисциплинарно дело №[номер]/2015 г., образувано по предложението на министъра на правосъдието с д.дело №[номер]/2014 г. на ВСС, като разглеждането следва да продължи по д.дело №[номер]/2014 г.
    Приложени в кориците на т.І и ІІ от приложенията към адм.д.№[номер]/2016 г. в цялост са кадровите досиета на съдия Р. Ч. и съдебен секретар В. В..
    С писмо изх.№А-01-209/20.03.2015 г. от Инспектората на ВСС са изпратени на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело №[номер]/2014 г., във връзка с тяхно писмо изх.№[номер]/14/16.03.2015 г., както следва: Акт с резултати от извършена проверка на СГС, Наказателно отделение, на основание заповед №СС-01-3/14.06.2011 г. на главния инспектор; Акт с резултати от извършена проверка на СГС, Търговско отделение, на основание заповед №Ж-02-7/16.06.2014 г. на главния инспектор; Акт с резултати от извършена проверка на СГС, ТО, на основание заповед №Ж-02-24/24.09.2014 г. на главния инспектор. С тези актове е проверена работата на съдия Р. Ч.. На заседания на дисциплинарния съвет, проведени на 11.05.2015 г. и 16.07.2015 г. са изслушани свидетелите Х. К., А. П., Т. С., И. Д., В. В.. Представено в подкрепа на предложението на министъра на правосъдието е Становище по сигнал с вх.рег.№Ж-15-50/15.01.2015 г. от ИВСС относно установени нарушения по т.д.№[номер]/2011 г., т.д.№[номер]/2011 г., и т.д.№[номер]/2011 г., т.д.№[номер]/2013 г., всички тези дела също приложени по дисциплинарното дело. Приложен е и Доклад на Временната комисия от членове на ВСС, създадена в изпълнение на Решение на ВСС по протокол №1/08.01.2015 г. за проверка по постъпили във ВСС писма и декларация за нарушения на СГС, съдържаща данни и относно дейността на съдия Ч.. Представено е и становище по сигнал с вх.№Ж-15-119/30.01.2015 г. на ИВСС, изготвено от инспектор В. Н.. На заседание от 18.09.2015 г. дисциплинарният съвет е дал ход по същество по д.д.№ [номер]/2014 г. и се е произнесъл с Решение №[номер]/03.11.2015 г.
    В решение №10-00-047/03.11.2015 г. въз основа на установените факти от подробно описаните в решението доказателства, събрани в дисциплинарното производство от съвкупния анализ на трите предложения, включени в предметния обхват на д.дело №[номер]/2014 г., дисциплинарният състав приема, че спрямо съдия Ч. са изложени твърдения за извършени от нея следните нарушения: 1. Допусната забава в постановяването на съдебните решения по 85 броя дела; 2. Допусната забава в администрирането на частни жалби, депозирани от [фирма] и [фирма] срещу актове, постановени в хода на производството по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС. 3. Публично огласяване и излагане на коментари досежно хода на производството по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС от страна на дисциплинарно привлечения магистрат чрез осъществено участие в телевизионно предаване по Частна национална телевизия [фирма], както и посредством изпратен по медията писмен доклад по темата. 4. Несвоевременно направен от Р. Ч. самоотвод от разглеждането на т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС в качеството й на съдия-докладчик. 5. Забавено администриране на ч.н.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС. 6. Неизпълнение на служебни задължения посредством препятстване своевременното прилагане на изготвени 3 броя протоколи от проведените по н.о.х.д. №[номер]/2011 г. по описа на СГС открити съдебни заседания. 7. Допускане обезпечение по нередовна молба и възлагане разноски за сметка на ответниците по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС. 8. Предварително уведомяване на временния синдик по т.д. №[номер]/2014 г. по описа на СГС. 9. Допускане превишаване властта на временния синдик по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС. 10. Нарушаване неприкосновеността на адвокатската тайна. 11. Постановяване на съдебни актове възоснова на изопачаване на доказателства и спекулативни констатации. 12. Продължаване на производството по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС и допускане на оспорения правен интерес на кредиторите да искат откриване на производство по несъстоятелност. 13. Действия и бездействия на дисциплинарно привлечения магистрат, довели до неоправдано забавяне на производството по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващи се в многократно отлагане на насрочените от съдия Ч. съдебни заседания (общо 9 на брой). 14. Действия и бездействия на съдия Ч. довели до неоправдано забавяне на производството по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващи се в липса на постановено по чл.692, ал.3 от ТЗ определение. 15. Действия и бездействия на съдия Ч., довели до неоправдано забавяне на производството по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващи се в несвоевременно администриране на въззивна жалба по производството срещу решение по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, с което се открива производство по несъстоятелност на [фирма] на 21.09.2012 г. 16. Действия и бездействия на съдия Ч., довели до неоправдано забавяне на производството по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващи се в неизпълнение от страна на магистрата на чл.632, ал.1 от ТЗ, имащ императивен характер при наличие на предпоставки за спиране на производството по несъстоятелност. 17. Действия и бездействия на съдията довели до неоправдано забавяне на производството по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващи се в неизпълнение решението на събранието на кредиторите досежно назначаване на избраното от тях лице за постоянен синдик.
    Дисциплинарният състав е преценил, че трябва да формира правни изводи досежно основателността на твърденията за извършени от съдия Ч. нарушения по част от горепосочените точки, а именно: т.т.1, 2, 3, 5, 6, 8, 10, 13, 14, 15 и 17. Посочил е също, че действията и актовете на магистратите, свързани с осъществяваната от последните свободна преценка на фактите и обстоятелствата по производствата и с тълкуване и прилагане на закона, са предмет на инстанционен контрол и са извън обхвата на дисциплинарната отговорност на магистратите. Поради това дисциплинарният състав е счел, че извън проверката за основателност, извършвана по настоящото производство, следва да останат твърденията, залегнали в т.4, т.7, т.9, т.11, т.12 и т. 16. Дисциплинарният състав е приел, като същевременно е изложил в решението си подробни мотиви, придружени с детайлно описание на фактите и обстоятелствата и подкрепящите ги доказателства, че се установяват за безспорно доказани извършените от съдия Р. Ч. дисциплинарни нарушения, както следва: І. По чл.307, ал.4, т.1 от ЗСВ – „системно неспазване на сроковете предвидени в процесуалните закони“ за допусната забава в постановяването на съдебните решения по 85 броя дела /по т.1 от гореописаните твърдения/. ІІ. По чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ – „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ за допусната забава в администрирането на частни жалби, депозирани от [фирма] и [фирма] срещу актове, постановени в хода на производството по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС / по т.2 от гореописаните твърдения/. ІІІ. По чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ - „действие и бездействие, което неоправдано забавя производството“ за забавено администриране на ч.н.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС /по т.5 от гореописаните твърдения/. ІV. По чл.307, ал.4, т.5 от ЗСВ – „неизпълнение на други служебни задължения“ за неизпълнеине на служебни задължения посредством препятстване своевременното прилагане на изготвени 3 броя протоколи от проведените по н.о.х.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, открити съдебни заседания /по т.6 от гореописаните твърдения/. V. По чл.307, ал.4, т.3 ЗСВ – „нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати“, изразяващо се в предварително уведомяване на временния синдик по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС /по т.8 от гореописаните твърдения/. VІ. По чл.307, ал.4, т.5 ЗСВ - „неизпълнение на други служебни задължения“ за нарушаване неприкосновеността на адвокатската тайна /по т.10 от гореописаните твърдения/. VІІ. По чл.307, ал.4, т. 2 ЗСВ - „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващо се в немотивирано отлагане на насрочено за 25.06.2014 г. от съдия Ч. събрание на кредиторите на [фирма] /по т.13 от гореописаните твърдения/. VІІІ. По чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ - „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС за непостановяване на определение по чл.692, ал.4 от ТЗ /по т.14 от гореописаните твърдения“. ІХ. По чл.307, ал.4, т. 2 ЗСВ - „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващо се в несвоевременно администриране на въззивна жалба по производството срещу решение по т.д. №[номер]/2011 г. по описа на СГС, с което се открива производство по несъстоятелност на [фирма] на 21.09.2012 г. /по т.15 от гореописаните твърдения/. Х. По чл.307, ал.4, т.2 ЗСВ - „действие или бездействие, което неоправдано забавя производството“ по т.д.№[номер]/2011 г. по описа на СГС, изразяващо се в неизпълнение решението на събранието на кредиторите досежно назначаване на избраното от тях лице за постоянен синдик /по т.17 от гореописаните твърдения/.
    Дисциплинарният състав е изложил в решението съображения за неоснователност на твърденията досежно съставляващо дисциплинарно нарушение действие по т.3 /публично огласяване и излагане на коментари относно хода на производството по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС от страна на Ч. чрез участието й в телевизионно предаване по Частна национална телевизия [фирма], както и посредством изпратен до медията писмен доклад по темата/, тъй като в хода на дисциплинарното производство не са събрани доказателства, конкретизиращи твърденията за наличие на изказвания на съдията при участието й в предаването [наименование] по [фирма], с които да е накърнен престижът на съдебната власт, нито такива, които да се намират в разрез с принципите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Не се е установило и наличието на писмен доклад , изпратен от дисциплинарно привлечения магистрат до Частна национална телевизия [фирма] по повод т.д.№[номер]/2014 г. по описа на СГС. Дисциплинарният състав е приел като утежняващо вината на магистрата обстоятелство наличието на предходно наложено на съдия Ч. дисциплинарно наказание по д.д.№[номер]/2009 г. по описа на ВСС, по чл.308, ал.1, т.4 ЗСВ – „понижаване от ранг „съдия в апелативен съд“ в ранг „съдия в окръжен съд“ за срок от две години за извършени дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.3 и т.4 от ЗСВ, като виновно е нарушила т.5, 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнила престижа на съдебната власт - очевидно неосъществено превантивно действие на предишната дисциплинарна санкция. Съобразено от дисциплинарния състав е личното кадрово досие на съдия Ч., от което не може да се направи извод за некомпетентност при прилагане на закона, поради което се налага извод за нейно съзнателно, умишлено поведение, несъвместимо с етичните задължения на магистрата и очакванията на обществото. Преценено е, че нарушенията са извършени с особена последователност и настойчивост, при грубо погазване на основните начала на гражданското съдопроизводство и превишаване на правораздавателните правомощия. Според дисциплинарния състав е налице трайно и упорито неизпълнение на служебните задължения от страна на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, което обосновава и неговата вина. Дисциплинарните нарушения се характеризират със своята системност, многобройност и неоправдана продължителност както при бездействието, така и при неспазването на процесуалните правила. Съобразявайки разпоредбата на чл.309 от ЗСВ, интензитета на нарушенията и тяхната многобройност, дисциплинарният състав е определил като съответно дисциплинарното наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“. На основание чл.319 във връзка с чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.5 и чл.308, ал.1, т.2 ЗСВ, дисциплинарният състав с решението си е предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на Р. М. Ч. – съдия в Софийски градски съд , за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“.
    С писмо изх.№11-00-016/2014 г. от 03.11.2015 г. председателят на дисциплинарния състав на основание чл.320, ал.1 от ЗСВ, е представил на министъра на правосъдието преписката по дисциплинарно дело №[номер]/2014 г. по описа на Висшия съдебен съвет, за внасяне в заседание на ВСС. С писмо изх.№11-00-016/2014 / 09.11.2015 г. от ВСС е уведомена съдия Р. Ч. за заседанието на ВСС на 19.11.2015 г., на което ще се разгледа предложението на дисциплинарния състав по д.д.№[номер]/2014 г. по описа на ВСС и е поканена да се яви за изслушване. Писмото е връчено на Ч. на 10.11.2015 г. видно от известие за доставяне на гърба на копие от писмото на л.1857, т.ІV от приложенията по адм.д.№[номер]/2016 г. С решение по т.5 от протокол №57/19.11.2015 г. на заседание на ВСС е прието процесното решение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Ч..
    В дисциплинарната преписка са представени по опис – на л.30-41 по адм.д.№[номер]/2016 г., представени от вносителите на предложенията и събрани в хода на дисциплинарнот произоводство, писмени доказателства, справки, копия и извадки по наказателни и търговски дела, по които е работила съдия Ч., и др. доказателства, свидетелстващи за хода на дисциплинарното производство и извършените от дисциплинарния състав действия по установяване на нарушенията.
    По отношение на предложенията направени от двете петчленки на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Ч., съдът намира, че за тези две предложения е налице хипотезата по Тълкувателно решение №7 от 30.06.2017 г. по тълкувателно дело №7/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховен административен съд, І и ІІ колегия. За тези предложения, направени от двете групи по петима членове на ВСС е налице хипотезата по т.2 от това тълкувателно решение, в която е постановено, че участието на членовете на Висшия съдебен съвет в дисциплинарния състав, когато същите са и вносители на предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 312, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 311, т. 2, б. "в" и чл. 307, ал. 2 от Закона за съдебната власт за изборните членове на Висшия съдебен съвет, и по чл. 312, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, на административен ръководител или заместник на административния ръководител е съществено нарушение на административно производствените правила. В мотивите на тълкувателното решение по т.2 е залегнало виждането, че дисциплинарният състав заема особено място в дисциплинарното производство. От една страна, той е помощен орган на Висшия съдебен съвет, определен измежду състава на изборните членове, а от друга - на него му е възложена функцията на арбитър, който следва да определи кръга на релевантните доказателства съобразно твърдяното дисциплинарно нарушение, да даде възможност на всяка от страните да изрази и развие своето становище по предмета на дисциплинарното производство и приложи, съответно изиска събирането на относимите за спора доказателства или служебно да събере същите с цел вярно изясняване на фактите по спора. След това, дисциплинарният състав предлага на Висшия съдебен съвет, респ. съответната колегия на ВСС, съобразно действащата редакция на закона - решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище по тях и предлага вида и размера на дисциплинарното наказание, посочвайки правното основание за налагането му (чл. 319, ал. 1 ЗСВ). Тези функции на дисциплинарния състав показват необходимостта от гаранции за неговата независимост и безпристрастност. Според ОСС на ВАС, І и ІІ колегия, последната би била накърнена, ако не бъдат изключени от случайния подбор по чл. 316 ЗСВ вносителите на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като въпросните вносители, от една страна, и членовете на дисциплинарния състав, от друга страна, упражняват несъвместими функции в една състезателна по своя характер процедура. Европейският съд по правата на човека квалифицира съвместяването на такива функции като нарушение на правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Това произтича от измеренията на принципа за безпристрастност в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. По аргумент за противното, "пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл. 10 АПК. Гореизложеното налага извода, че участието на едни и същи членове на Висшия съдебен съвет в подготвителния етап на дисциплинарното производство (проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство) и в процеса по фактическо установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните доказателства в хода на производството пред дисциплинарния състав на ВСС, не издържа теста за безпристрастност при упражняване на компетентността за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата. Висшият съдебен съвет е длъжен във всеки случай и на всяка фаза на дисциплинарната процедура да гарантира правото на справедлив процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на изрична законова забрана за формиране на дисциплинарния състав с участието на вносители на предложението за налагане на дисциплинарно наказание.
    По отношение на въпросите за приложимост и задължителност на Тълкувателно решение №7/2017 г., следва да се съобрази разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, която предвижда, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
    С оглед на това се налага изводът за допуснато съществено нарушение на административно производствените правила в дисциплинарното производство в частта му по отношение направените две предложения от 5-членни състави на ВСС, поради което оспорването в тази му част е основателно.
    По отношение на направеното от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Ч. с изх.№11-04-6/05.02.2015 г. и вх.№04-00-024/05.02.2015 г. на ВСС, съдът намира, че не е приложимо тълкувателно решение №7/2017 г. по ТД №7/2015 г. на ОСС на ВАС, І и ІІ колегии. Настоящият състав, воден от горното, следва да прецени основателността на оспорването само срещу дисциплинарното производство досежно предложението на министъра на правосъдието.
    Предвид събраните доказателства по делото съдът намира за неоснователна жалбата по отношение на предложението на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Р. М. Ч. по следните съображения:
    Видно от предложение за образуване на дисциплинарно производство на основание чл.312, ал.1, т.5 от ЗСВ с вх.№11-04-6/05.02.2015 г. (л.292-307, т.І от приложения къв адм.д.№[номер]/2016 г. на ВАС, VІ Отд.), направено от министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет, същото е по повод получен в Министерството на правосъдието сигнал от [фирма] и [фирма] срещу дейността на временния синдик в обезпечителното производство по т.д.№[номер]/2014 г. по описа на Софийски градски съд, фактите по което са били възпроизведени и от посланика на Република Франция в интервю по телевизия [фирма] от 05.12.2014 г. Това е наложило извършване на проверка на дейността на назначения от съдия Р. Ч. временен синдик в обезпечително производство, предхождащо производство по несъстоятелност. Същевременно, на 07.01.2015 г. в деловодството на Министерство на правосъдието е депозиран сигнал с вх.№94-00-1 от „Обединена българска банка“ срещу действията на съдия Р. Ч., извършени по четири търговски дела по описа на Софийски градски съд: т.д.№[номер]/2011 г. , т.д.№[номер]/2011 г., т.д.№[номер]/2011 г. и т.д.№[номер]/2013 г. В хода на проверката на дейността на временния синдик, назначен от съдия Ч. и по сигнала с вх.№[номер]/07.01.2015 г. са установени нарушения, допуснати от Ч., обобщени както следва в предложението на министъра на правосъдието: 1. По търговско дело №[номер]/2014 г. по описа на СГС – 1.1. Допускане на обезпечение по нередовна молба и възлагане на разноски за сметка на ответниците; 1.2. Предварително уведомяване на назначения обезпечителен синдик; 1.3. Необосновано забавяне на администрирането на жалбите на ответниците; 1.4. Допускане превишаване на властта на предварителния временен синдик; 1.5. Нарушаване неприкосновеността на адвокатската тайна; 1.6. Постановяване на съдебни актове въз основа на изопачаване на доказателствата и спекулативни констатации (Определение №[номер]/17.10.2014 г. и Определение №[номер]/28.11.2014 г.); 1.7. Продължаване на производството и допускане на второ обезпечение, без да е извършена проверка на оспорения правен интерес на кредиторите да искат производство по несъстоятелност; 2. Действия и бездействия на съдия Ч., довели до неоправдано забавяне на производството по делата и до тежки последици за страните – по т.д.№[номер]/2011 г., по т.д.№[номер]/2011 г. и по т.д.№[номер]/2013 г. – представляващи нарушаване на служебните задължения на съдия Ч. да разглежда възложените й дела безпристрастно и при добросъвестно приложение на закона (чл.3 и чл.4 от ЗСВ), както и неоправдано и системно забавяне на разглеждането на делата, водещо до злепоставяне на правно защитените интереси на страните. Министърът на правосъдието в предложенито си е достигнал до извода, че систематичният анализ на действията на съдия Ч., обосновава извода, че тя използва едни и същи процесуални методи, които водят до увреждане на кредиторите, като без правно основание, след спиране на производствата по индивидуално принудително изпълнение, неоправдано забавя производството, чрез съвкупното прилагане на различни процесуални възможности и способи, а именно: отлагане събранията на кредиторите на различни основания, замяна на назначените от самата нея временни синдици, забавено администриране на подадените по нейните актове жалби. Тези действия на съдията увреждат страните, тъй като обременяват масата на несъстоятелността с множество допълнителни разноски, което като краен резултат намалява възможността кредиторите да се удовлетворят от нея. Министърът на правосъдието е посочил, че в същото време е изключена възможността действията на съдия Ч. да произтичат от непознаване на закона, тъй като се наблюдава двоен стандарт при осъществяване на правораздавателните й функции – незабавно произнасяне по исканията за обезпечение и изключителна мудност в последващите й действия.
    Конкретните факти и обстоятелства във връзка с изброените нарушения са изчерпателно описани в предложението на министъра на правосъдието. Описаните в предложението на министъра на правосъдието действия и бездействия на съдия Ч. представляват нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 3, 4 и т.5 от ЗСВ. Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.5 във връзка с чл.310, ал.1 и ал.3 от ЗСВ, министърът на правосъдието е предложил на ВСС да се образува дисциплинарно производство срещу Р. М. Ч., съдия в Софийски градски съд, за допуснати от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.2, 3, 4 и 5 от ЗСВ, като й се наложи съответно на тежестта на нарушенията дисциплинарно наказание.
    С оглед така направеното предложение от министъра на правосъдието, съдът преценява законосъобразността на процесното решение на Висшия съдебен съвет върху визираните в това предложение дисциплиплинарни нарушения на привлеченото към отговорност лице, съобразени и анализирани впоследствие и в Решение №[номер]/03.11.2015 г. на дисциплинарния състав и в Решение по т.5 от протокол №57/19.11.2015 г. на ВСС.
    Издаденото решение на ВСС е законосъобразно като постановено в съответствие с административно производствените правила и материалния закон. Не са налице нарушения при постановяване на акта, съставляващи основания за отмяна по чл. 146 от АПК.
    Решението на ВСС е прието от компетентен орган на основание чл.311, т.2 от ЗСВ, с изискуемото от закона мнозинство (22 гласа „за“ , 0 „против“, и 0 „въздържал се“, при направен отвод от члена ва ВСС К. И.), в предписаната от закона форма. В протокола от заседанието на ВСС проведено на 19.11.2015 г., и проведените обсъждания по предложението на дисциплинарния съвет се съдържат и мотивите за приемане на решението и за налагане на дисциплинарната санкция на съдията. Направена е многократно и препратка към приложените в дисциплинарната преписка доказателства, съдържащи се в адм.д.№[номер]/2016 г. и няколко тома с приложения, подробно описани на л.30-41 от адм.д.№[номер]/2016 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Въз основа на преглед на протокола от заседанието на ВСС от 19.11.2016 г., на приложените по делото доказателства, настоящият състав на Върховен адмнистративен съд, шесто отделение намира, че процесното решение на ВСС е подробно и изчерпателно мотивирано, като в описаните материали са изложени подробно, всестранно и ясно фактическите и правни основания за постановяването на решението на ВСС.
    Процедурата по провеждане на дисциплинарно производство за нарушения извършени от съдия, е уредена в чл.310 и сл. от ЗСВ в редакцията му към датата на постановяване на оспорения акт. Съгласно чл.310, ал.1 ЗСВ, (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) - Дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Когато тези срокове са изтекли, дисциплинарно производство не се образува. Според чл.310, ал.2 ЗСВ, дисциплинарното производство приключва в срок до три месеца от образуването му, като изтичането на срока не е основание за отпадане на отговорността. В чл.310, ал.3 е предвидено, че: (3) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) - Когато нарушението се изразява в бездействие, сроковете по ал. 1 започват да текат от откриването му. Според чл.310, ал.5 ЗСВ, сроковете по ал. 1 не текат през времето, през което лицето е в законоустановен отпуск. В разпоредбата на чл.312, ал.1 от ЗСВ е предвидено, че предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия може да се прави от:1. съответния административен ръководител;2. всеки висшестоящ административен ръководител;3. Инспектората към Висшия съдебен съвет;4. не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет;5. министъра на правосъдието. В разпоредбата на чл.313, ал.1 ЗСВ, в приложимата редакция, (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) - Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и 3, и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателствата от значение за случая. Според ал.2 на чл.313 ЗСВ (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Когато привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е било изслушано или не е било прието писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако лицето не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина. В процесния случай, Ч. е поканена да бъде изслушана на заседанието на ВСС от 19.11.2015 г., но видно от протокол №57/19.11.2015 г., тя не се е явила, без да посочи уважителни причини, от което следва, че изискването на изслушване е било спазено от дисциплинарно наказващия орган. По делото не са налице данни, за неспазване от страна на дисциплинария орган на изискването на чл.313, ал.3 ЗСВ, че до влизането в сила на заповедта или на решението за налагането на дисциплинарно наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство. Спазено е изискването за форма по чл.316, ал.1,(1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), че дисциплинарните наказания по чл. 308, ал. 1, т. 3, 4 и 6 на съдия се налагат с решение на Висшия съдебен съвет.
    В дисциплинарното производство са спазени и процедурните правила на чл.316, ал.2, 3, 4 и 5 от ЗСВ. Според тези правила, дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението, Висшият съдебен съвет чрез жребий определя от членовете си тричленен дисциплинарен състав и членовете на дисциплинарния състав избират председател, а председателят на дисциплинарния състав насрочва заседание в 7-дневен срок от образуването на дисциплинарното производство. В изпълнение на чл.316, ал.5 ЗСВ (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.), преписи от предложението за налагане на дисциплинарно наказание и приложените към него писмени доказателства са изпратени на Р. Ч., и е поканена в 7-дневен срок от съобщението по реда на Административнопроцесуалния кодекс може да направи писмени възражения и да посочи доказателства.
    Според изискването на чл.317, ал.1 от ЗСВ, за заседанието на дисциплинарния състав се уведомяват привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и вносителят на предложението. След образуването на дисциплинарното производство вносителят не може да оттегли предложението – чл.317, ал.2 ЗСВ. Според чл.318, ал.1 ЗСВ (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата. Ал.2- Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице има право на адвокатска защита. Съгласно чл.318, ал.3 ЗСВ, (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Дисциплинарният състав изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като може да събира гласни, писмени и веществени доказателства, включително чрез делегиран свой член, както и да изслушва вещи лица, по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал.4 на чл.318 ЗСВ, вносителят на предложението или оправомощен от него представител, привлеченото към дисциплинарна отговорност лице и неговият защитник се изслушват от дисциплинарния състав, ако присъстват на заседанието. По чл.319, ал.1 ЗСВ (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В 14-дневен срок от последното заседание дисциплинарният състав приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието. Решенията на дисциплинарния състав се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му (чл.319, ал.2 ЗСВ). Видно от приложените в дисциплинарната преписка по адм.д.№[номер]/2016 г. по описа на Върховен административен съд доказателства, тези разпоредби са били спазени в хода на дисциплинарното производство по д.дело №[номер]/2014 г., като не се констатират съществени нарушения, ограничаващи правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, досежно производството по предложението на министъра на правосъдието.
    Според чл.320, ал.1 от ЗСВ (1) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) В тридневен срок от приемането на решението дисциплинарният състав го представя на председателстващия Висшия съдебен съвет заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне във Висшия съдебен съвет. (2) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Висшият съдебен съвет разглежда предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание в 14-дневен срок от внасянето му. (3) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2. (4) Решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на Висшия съдебен съвет. (5) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Решението на Висшия съдебен съвет се съобщава незабавно по реда на Административнопроцесуалния кодекс на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, и на вносителя на предложението.
    Съблюдавано е правото на защита на магистрата, същата е уведомена от самото начало за образуванато срещу нея процесно дисциплинарно производство, впоследствие обединено с други дисциплинарни. Съдията е била поканена да даде обяснения, да представи доказателства и да бъде изслушана, видно от доказателствата по делото. Уведомявана е надлежно на всеки етап от дисциплинарното производство. По време на заседанията на дисциплинарния съвет по дисциплинарното дело, видно от протоколите, същата е била представлявана от адвокат, правила е доказателствени искания, представяла е доказателства, изразила е становища устно и писмено. Делото е отлагано по повод заболяване на Ч., с оглед даване на възможност да присъства на заседанията на дисциплинарния съвет. Р. Ч. е била поканена да бъде изслушана на заседанието на ВСС от 19.11.2015 г., но не се е явила, видно от представения протокол №57/19.11.2015 г., като за това не е представила доказателства за уважителни причини, които да обосноват отлагане на заседанието, поради обективната й невъзможност да присъства. Неоснователни са изложените в жалбата възражения за такива съществени нарушения на административно производствените правила, които да са довели до ограничаване на правото й на защита в дисциплинарното производство и при приемане на процесното решение, по отношение предложението направено от министъра на правосъдието.
    В производството по постановяване на решение по т.5 от протокол №57/19.11.2015 г. от заседание на ВСС /в частта относно предложението на министъра на правосъдието/ не са допуснати и нарушения на материалноправните разпоредби на закона, които да го опорочават и да водят до неговата незаконосъобразност.
    Според разпоредбата на чл.307, ал.1 от ЗСВ, в приложимата му към датата на приемане на процесното решение редакция, изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2011г., - Чл. 307. (1) На съдия, прокурор, следовател, държавен съдебен изпълнител и съдия по вписванията се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл.307, ал.3 от ЗСВ, (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарно нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. В чл.307, ал.4 от ЗСВ, са предвидени видовете дисциплинарни нарушения, - (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Дисциплинарните нарушения са: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; 4. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт; 5. неизпълнение на други служебни задължения. Според разпоредбата на чл.308, ал.1 ЗСВ в приложимата й редакция, изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г. - (1) Дисциплинарните наказания за съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител са: 1. забележка; 2. порицание; 3. намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от 6 месеца до две години; 4. понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; 5. освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; 6. дисциплинарно освобождаване от длъжност.
    В предложението на министъра на правосъдието, и в предложението на дисциплинарния съвет, редом с подробното и изчерпателно описание на фактите и обстоятелствата във връзка с дисциплинарните нарушения, са цитирани конкретните текстове от Търговския закон и ГПК, визиращи служебните задължения на съдията при воденето на делата, които са нарушени или не са били изпълнени от дисциплинарно наказаното лице, имащи отношение към приетите от фактическа и правна страна нарушения. Дисциплинарните нарушения са юридически формулирани от фактическа страна като са посочени конкретните действия или бездействия и последиците от тях и причинната връзка между тях. От правна страна са били изведени изводи на основание фактическите констатации от обективна и субективна страна за съставомерност на нарушенията. Също е установено и отношението на нарушителя към извършеното от него и настъпилите последици. Изследвана, обсъдена и преценена е степента на съзнаване от страна на съдията като професионалист и като личност (виж протокола от заседанието на ВСС от 19.11.2015 г.), че с действията или респективно с бездействията си причинява вреди на страните по делата, обществено опасни последици и накърнява престижа на съдебната система, в случая не само в Република България, но и отвъд границите й (виж обсъждането на изказванията на посланика на Република Франция). Правилен е изводът на ВСС, че нарушенията са безспорно установени и от обективна и от субективна страна, като нивото на морално-етична съзнателност очаквано е по-завишено при магистратите, с оглед същността на професионалната им сфера – правораздаването, и може да се очаква от магистратите да прилагат и съблюдават и по отношение на собственото си поведение и действия (професионални и извънслужебни) едни по-високи критерии професионални и морално-етични. Но дори и това да не е така, дори и да са меродавни общовалидните морално-етични и професионални критерии за работа и поведение, то извършените от съдия Р. Ч. действия, респ. бездействия по делата, описани изчерпателно в предложението на министъра на правосъдието и дисциплинарната преписка, далеч не покриват и тези средни норми на работа и поведение. Може да се направи заключението, че тези нарушения от магистрата не вредят само на представата за съдебната система, а като цяло накърняват обществения интерес.
    Наистина извършването на дейността на съдията включва и евентуалното постановяване на неправилни актове, за което се предвижда инстанционна защита за юридически и физически лица, чиито права се нарушават или те считат че се нарушават. Дейността на съдията, изразяваща се в редица действия и разпореждания по движението на съдебното производство е в кръга на законовите му задължения по ЗСВ и изпълнението им или неизпълнението им, без да е налице виновно неизпълнение на служебни задължения или без да се накърнява престижа на съдебната власт не може да се определи като дисциплинарно нарушение. Наказващият орган е приел в случая, че има нарушения на закона при воденето на делата от Ч., като наред с това те съставляват и дисциплинарни нарушения, като са изведени от фактическа и правна страна всички елементи от фактическия състав на дисциплинарните нарушения, с които е нарушен материалният закон и целта на закона. Взета е предвид обществената значимост и респективно високата степен на засягане на обществен интерес на дейсността на съдия Ч., което е съобразено при налагане на дисциплинарното наказание. Въз основа на това е наложено най тежкото наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ (изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г.) – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, като е реализирана дисциплинарната отговорност за извършени нарушения по чл.307, ал.4 (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), т 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. (изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 04.01.2011 г.) нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати; и 5. неизпълнение на други служебни задължения, чрез установяване от фактическа страна в какво се изразяват нарушенията. Правилно дисциплинарният орган не е възприел за убедителна тезата, че действията на магистрата, описани в предложението за налагане на дисциплинарно накание, са в кръга на службата му. В разпоредбата на чл.307, ал.4, т.5 е предвидено дисциплинарна отговорност за неизпълнение на служебни задължения, с оглед на което магистратът носи за действията си, респективно бездействията си, дисциплинарна отговорност по закон, представляващи неизпълнение на служебни задължения в хипотезата по чл.307, ал.4, т.5 във връзка с чл.307, ал.3 от ЗСВ в приложимата към момента на постановяване на процесното решение редакция.
    Изложените мотиви в обжалваното решение на ВСС, самото предложение на министъра на правосъдието и мотивите в решението на дисциплинарния съвет, документите, приложени в дисциплинарната преписка дават възможност за контрол за законосъобразност на издадения акт от съда. В производството безспорно са установени извършените нарушения, установена е тяхната множественост и голяма продължителност като период от време, съпроводени с ярко изразен субективен момент в прилагането на двоен стандарт в дейността на съдията, комбинация от бързи действия и продължително бездействия, съобразно търсен резултат, и не на последно място – засягането по негативен начин на интересите на юридически и физически лица - участници в търговския оборот. Изложените в жалбата и становищата на Ч. аргументи не опровергават по убедителен начин констатациите на административния орган за извършените нарушения от съдия Ч.. Неотносими и недостатъчни да обосноват допуснатите нарушения са изтъкнатите от жалбоподателката причини за неспазване на служебните й задължения, като например, несъвършенства в деловодната организация, несправяне на служители с дейностите и пр., тъй като същите е могло да бъдат установени, разгледани и отстранени своевременно и на по-ранен етап с едно по-активно участие и поведение на съдията, без да се позволи удължаване на сроковете, пропуски и неправомерни действия/бездействия при водене на производствата по значителен брой дела, довели до необосновано усложняване на действията по процедиране на делата. Констатирано е непредприемането на активни действия от страна на магистрата през продължителни периоди от време за справяне с тези недостатъци, неуведомяването на административния ръководител относно срещани пречки и забавяния.
    Допуснатото забавяне и прилагането на двойни стандарти при воденето на някои съдебни дела или спорните от гледна точка на самата съдебна практика на съдията действия при воденето на посочените по-горе дела, не би могло да се обясни само с външни, институционални проблеми и недостиг на време, или със субективни фактори и конфликти, в какъвто смисъл са изложените от жалбоподателката доводи. При упражняване на дейността си и служебните си задължения магистратът следва да се ръководи от нормативно определената рамка за провеждане на съдебното производство и от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.
    В процесното решение на ВСС, основано на решението на дисциплинарния съвет и на предложението от министъра на правосъдието, е посочена точно и ясно правната квалификация на извършените дисциплинарни нарушения, описани са точно и ясно фактите и обстоятелствата във връзка с извършването им и доказателствата, които ги установяват. Налице са основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, като вид юридическа отговорност, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено от установено деяние - действие или бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; вредоносен резултат; причинна връзка между деянието и резултата; противоправност на деянието от обективна страна и вина на дееца от субективна страна.
    Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение, намира, че в случая се установяват по безспорен начин посочените елементи на визираните в решението на ВСС нарушения, установени с решението на дисциплинарния състав, въз основа на предложението на министъра на правосъдието, както и наличието на субективния елемент на виновно поведение (действие или бездействие) на магистрата. Жалбоподателката в хода на дисциплинарното производство не е представила доказателства, които да опровергават по убедителен начин, констатациите от дисциплинарното производство. За установяване на нарушенията, дисциплинарният орган е събрал множество писмени и гласни доказателства, приложени в дисциплинарната преписка и обосноваващи извършените нарушения, от министъра на правосъдието са представяни и в хода на производството актове от проверки и становища от Инспектората към ВСС, както и копия търговските дела, по които са извършени нарушенията, визирани в предложението му. Извършена е задълбочена проверка въз основа на обширен доказателствен материал. В дисциплинарното производство е спазено изискването по чл.309 ЗСВ, според който, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Дисциплинарният орган е изискал и съобразил кадровото досие на Ч., изискал е и справка за водените срещу нея дисциплинарни производства и е взел предвид при налагане на санкцията нейно предходно дисциплинарно наказание, което не е произвело превантивен ефект върху съдията . В хода на дисциплинарното производство, в частта му по отношение на предложението на министъра на правосъдието, е била дадена възможност за осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, поради което не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
    По изложените съображения и след проверка за законосъобразност по чл. 168 АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че следва да се отхвърли оспорването срещу решение по т.5 от протокол №57 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 19.11.2015 г., прието въз основа на решение №[номер]/03.11.2015 г. на дисциплинарния състав във връзка с направеното от министъра на правосъдието предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Р. Ч. с вх.№[номер]/05.02.2015 г. на ВСС.
    Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, състав на шесто отделение,


    РЕШИ:
    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. Ч. срещу решение на Висшия съдебен съвет по т.5 от протокол №57 от заседание, проведено на 19.11.2015 г., по дисциплинарно дело №[номер]/2014 г., с което на Р. М. Ч. – съдия в Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.6 от ЗСВ – „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, за извършени от нея дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.4, т.1, т.2, т.3 и т.5 от ЗСВ.
    РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.