ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5206
София, 30.04.2020

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИЯ НИКОЛОВА
по адм. дело 3194/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Р. Стоянов, С. Василев, Д. Богданов, Фондация „ГЛАС - България“, представлявана от С. Василев срещу Определение № 180/09.01.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по административно дело 12610/2019 г.
С обжалваното определение е отхвърлена жалбата на Р. Стоянов, С. Василев, Д. Богданов, Фондация „ГЛАС - България“, представлявана от С. Василев срещу Решение № 481/25.09.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), постановено по преписка № 117/2019 г.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. ЗЗДискр. регламентира два вида производства: 1. Производство пред Комисията за защита от дискриминация - Глава четвърта, раздел първи; 2. Съдебно производство, уредено в раздел втори на същата глава. Решенията на административния орган, постановени в производството по раздел първи, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случаите на искове по чл. 71 от ЗЗДискр., производството се развива по правилата на ГПК, като съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. и за двете съдебни производства не се дължат такси и разноски. Независимо, че нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., систематично е в раздел втори на глава четвърта, същата е обща за съдебните производства по закона, както изрично е посочено в нея. Нормата е специална по своя характер и дерогира приложението на общите норми на чл. 227а, ал. 1 и чл. 235а от АПК, ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 година. Общите правила за дължимите държавни такси не се прилагат, след като в специалния закон е предвидено, че за тези производства не се дължи държавна такса. Аналогично е разрешението в съдебната практика за отношението на чл. 71 вр. чл. 78 ГПК към чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр. като общ към специален закон, поради което държавни такси в исковите производства не се събират. Поради това, обстоятелството, че частният жалбоподател – Фондация „ГЛАС - България“, представлявана от С. Василев не е изпълнил указанията да внесе държавна такса след изтичане на 7-дневния срок от съобщението, не води до нередовност на частната жалба. В изпълнение указанията на председателя на Пето отделение жалбата е приподписана от упълномощен адвокат.
С Решение № 481/25.09.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация е прекратено производството по преписка № 117/2019 г., на основание чл. 52, ал. 3, предл. второ от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр)., поради непоправяне в срок на жалбата и приложенията към нея и е оставена без разглеждане жалба вх. № 44-01-71/02.05.2019 г. подадена от Р. Стоянов, С. Василев, Д. Богданов, Фондация „ГЛАС - България“, представлявана от С. Василев. Погрешно в решението е посочено, че жалбата е подадена и от О. Исаев, което не съответства на фактите по преписката. За да прекрати производството КЗД е приела, че подадения инициативен документ не съдържа реквизити на жалба. Жалбоподателите поддържат оплаквания срещу неизвестни страни, ползващи платформа, предоставена от компания упражняваща дейността си извън територията на Република България „Фейсбук“. Посочила е, че за образуване на административно производство през КЗД законът не въвежда изрично изискване за посочване на „ответник“, но при всички случаи от изложеното в жалбата е необходимо да се съдържа достатъчно яснота относно твърденията на жалбоподателите от кой субект са се почувствали дискриминирани. За да бъде определено едно поведение като дискриминационно не е необходимо като част от фактическия състав установяване на субективно отношение на дееца, но при всички случаи от естеството на дискриминацията като човешка дейност е необходимо нейното описание да включва и конкретен субект – физическо или юридическо лице – извършител.
Производството пред КЗД е започнало по жалба на Р. Стоянов, С. Василев, Д. Богданов, Фондация „ГЛАС - България“, представлявана от С. Василев, в която подробно са описани оплакванията им от публикации на потребители на „Фейсбук“ от които те, с оглед самоопределянето им и предмета на дейност на фондацията, се почувствали дискриминирани по признак сексуална ориентация. В жалбата е посочено, че е срещу М. Михалев и А. (А.) Германов. Жалбоподателите са се почувствали дискриминирани от публикации на потребител на „Фейсбук“ с публично име „Свещеник М. Михалев“ и на потребител на „Фейсбук“ с публично име A. Germanov. Уточнено е, че потребител на „Фейсбук“ с публично име „Свещеник М. Михалев“ е М. Михалев, а потребител A. Germanov живее в [населено място] като профилът му съдържа много снимки, позволяващи идентификацията му. Към жалбата са приложени доказателства – компактдиск с файлове – екранни снимки на процесната публикация и на двата профила на ответниците във „Фейсбук“; разпечатки на екранните снимки на процесната публикация и на двата профила на лицата, срещу които е насочена жалбата във „Фейсбук.
В изпълнение указанията на КЗД дадени с писмо изх. № 44-01-83/20.05.2019 г. жалбоподателите са депозирали уточнение – вх. № 44-01-87/30.05.2019 г., в което са потвърдили срещу кого е насочена жалбата - М. Михалев (потребител на „Фейсбук“ с публично име „Свещеник М. Михалев“), и А. (А.) Германов (потребител с публичното име A. Germanov). С уточнението е поискано КЗД, упражнявайки своите правомощия да установи чрез органите на МВР по представените с жалбата материали - снимки, имената и адреса на лицето с публично име A. Germanov.
По делото са представени доказателства, че след сезиране с жалбата и образуване на производството, КЗД е изискала от Сливенския митрополит информация за свещенослужителя М. Михалев и негов адрес. С писмо вх. № 16-10.121/29.05.2019 г. такава е предоставена.
Изпратено е писмо изх. № 16-10-127/06.06.2019 г. до М. Михалев за становище по подадената жалба. Писмото е получено на 12.06.2019 г., но по делото липсват доказателства за отговор на същото от страна на Михалев.
От министъра на вътрешните работи и от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) е изискана информация за представителя (доставчика) на facebook за България, както и съдействие пред компанията facebook.com да бъде изискана и предоставена информация относно удостоверяване на лицата, потребители на „Фейсбук“ с публично име „Свещеник М. Михалев“ и A. Germanov.
Министъра на вътрешните работи и ГДБОП са изпратили отговори, че исканата информация се предоставя при тежки умишлени престъпления.
За да отхвърли жалбата, съдът е възпроизвел мотивите на оспореното пред него решение на КЗД. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, като не са извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложил е съображения, че за да е налице редовно производство пред КЗД, същата следва да е сезирана с надлежно искане, такова което да съответства на правомощията й по чл. 47 ЗЗДискр. В жалбата следва да е налице ясно изложение в какво се изразява нарушението на ЗЗДискр. или друг закон, уреждащ равенството в третирането - спрямо кои лица и по кои защитени признаци е осъществено неравно третиране, кой е извършителя /в смисъл кой след като е бил длъжен, не е осигурил равенство в третирането, респ. е нарушил забраната за дискриминация/, в какво се състои искането до комисията на засегнатото лице. Приел е, че в случая от изложените в жалбата до КЗД твърдения на жалбоподателите не е ясно от кого те са се почувствали дискриминирани: от потребители на „Фейсбук “, които са изразявали мнения или от посочените в последствие лица – М. Михайлов и А. (А.) Германов. С уточняващото писмо вх. № 44-01-87/30.05.2019г., както и в жалбата до съда, предимно се дават насоки, как КЗД да изиска данни за лицата от МВР, както и как последните да извършат справките в съответните служби. Поради това е приел, че в съответствие с чл. 52, ал. 3, предл. второ ЗЗДискр. комисията правилно е прекратила преписката поради неизпълнени указания.
Определението е неправилно.
Неправилен е изводът на съда, че от изложените в жалбата до КЗД твърдения на жалбоподателите, не е ясно, от кого те са се почувствали дискриминирани. Този извод на съда, не съответства и на изводите на КЗД, която е прекратила производството, не защото не е ясно от кого са се почувствали дискриминирани жалбоподателите, а защото, според Комисията, те не са индивидуализирани в достатъчна степен.
Този извод на КЗД също е неправилен и е направен без Комисията да е упражнила изцяло правомощията си по чл. 56, ал. 1 ЗЗДискр. и по конкретно за установяване на лицето с публично име A. Germanov. По отношение на потребителя с публично име „Свещеник М. Михалев“ жалбоподателите са уточнили трите му имена, като в производството е установен и неговия адрес. Дали това лице е осъществило дискриминационните действия, от които се оплакват жалбоподателите, е въпрос по съществото на спора, с който е сезирана Комисията. По отношение на този „ответник“ изначално е нямало основания за прекратяване на производството от страна на Комисията по посочените от нея съображения.
По отношение на втория потребител, КЗД не е изискала от органите на МВР да предприемат необходимите действия за установяване самоличността на лицето, с оглед предоставената й от жалбоподателите информация.
Чл. 52 ЗЗДискр. регламентира случаите, в който производството пред КЗД се прекратява. Съгласно чл. 52, ал. 3 ЗЗДискр. производството пред комисията се прекратява, когато жалбата или сигналът бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определен от комисията. В случая неправилно Комисията е приела, че жалбата не е поправена в срока, който е предоставен на жалбоподателите за уточняването й. Жалбоподателите са предоставили информацията, с която разполагат по отношение на субектите, от чието поведение са се почувствали дискриминирани. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 2 ЗЗДискр. Комисията е следвало с оглед правомощията си да индивидуализира физическите лица с посочените в жалбата профили, вкл. чрез използване на органите на МВР и едва ако това е невъзможно да даде допълнителни указания на жалбоподателите.
Обжалваното определение на съда като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение на КЗД и делото да бъде върнато на Комисията за разглеждане, съгласно дадените указания.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 180/09.01.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 12610/2019 г.
ОТМЕНЯ Решение № 481/25.09.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по преписка № 117/2019 г.
ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за продължаване на административнопроизводствените действия, съгласно указанията на съда.
Определението е окончателно.