РЕШЕНИЕ

6748
София, 08.05.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИНА ДОКТОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РУМЯНА МОНОВА
ТОДОР ПЕТКОВ
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяНИНА ДОКТОРОВА
по адм. дело 5002/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.58, ал.3 във връзка с ал.1 от Изборния кодекс (ИК).
Образувано е по жалба на сдружение „Гражданско движение „БОЕЦ-България обединена с една цел“ (ГД „БОЕЦ“), със седалище в гр. Видин, подадена от законния му представител Г. Георгиев, против отговор на Централната избирателна комисия (ЦИК) с изх. № ЕП-23-43 от 30.04.2019 г., по сигнал на ГД „БОЕЦ“, получен по електронната поща на ЦИК с вх. № ЕП-23-39 от 29.04.2019 г. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на отговора, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. За обосноваване на наведените доводи са направени твърдения, че от отговора не ставало ясно дали сигналът на жалбоподателя е разгледан на заседание на ЦИК, дали се извършени допълнителни проверки за обстоятелствата, посочени в сигнала, както и дали ЦИК се е произнесла с решение по него. Твърди се освен това, че ЦИК с помощта на компетентните държавни органи не е извършила необходимите проверки относно това дали Д. Пеевски фактически е живял на територията на България или на територията на държава-членка на Европейския съюз през последните шест месеца, така както е поддържано в сигнала. В случай, че твърдението е вярно е следвало да се предприемат действия по заличаването на регистрацията му, като кандидат за член на Европейския парламент от Република България от кандидатската листа на политическа партия „Движение за права и свободи“. По изложените съображения жалбоподателят моли съда, да отмени „решението“ и да постанови ЦИК да разгледа по същество подадения сигнал на ГД „БОЕЦ“, като извърши необходимите проверки и действия за установяване на всички факти и обстоятелства, чрез които да се установи обективната истина дали Д. Пеевски реално е живял през последните шест месеца на територията на Република България или на територията на друга държава-членка на Европейския съюз.
Ответната страна по жалбата – ЦИК, чрез процесуалния си представител М. Бойкинова, съгласно решение № 3 от 22.03.2019 г. на ЦИК, взема становище за неоснователност на жалбата. По изложените съображения в съдебно заседание моли, жалбата да не се уважава.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Съобразно чл. 57, ал.1, т.26 ИК ЦИК има правомощие за разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес. В чл. 58, ал.1 ИК законодателят е посочил решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред Върховния административен съд, като между тях е и т.26 на чл.57, ал.1.
Отговора на ЦИК е постановен на 29.04.2019 г., а жалбата против него е подадена на 1.05.2019 г. или в тридневния срок по чл.58, ал.1 ИК.
От данните по делото се установява, че с решение № 196-ЕП от 23.04.2019 г. ЦИК е регистрирала и обявила кандидатската листа на партия „Движение за права и свободи“ с кандидатите за членове на Европейския парламент от Република България на 26.05.2019 г., като под номер втори като кандидат е регистриран Д. Пеевски. Към административната преписка е приложен протокол от 22.04.2019 г. на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от който се установява, че в изпълнение на решение № 106-ЕП от 9.04.2019 г. на ЦИК е извършена проверка на кандидатите, български граждани, в изборите за членове на Европейския парламент от Република България, предложени от политическа партия „Движение за права и свободи“. При тази проверка е установено, че кандидатите отговарят на условията по чл.351, ал.1 ИК. Приложен е и протокол № 30 от заседанието на ЦИК, състояло се на 30.04.2019 г. От него се установява, че сигналът на ГД „БОЕЦ“ е разгледан на това заседание, по него са станали разисквания, след което е гласувано предложение за отговора на подадения сигнал. Гласували са 18 членове, от които „за“ – 15 и 3-ма „против“.
Въз основа на така установените факти, настоящият съдебен състав намира, че отговора на ЦИК на подадения сигнал, предмет на настоящата жалба, по същността си е решение, защото е взето от компетентен орган, изразява волята му, след станали разисквания, които са и мотивите му, при спазване на процедурата, предвидена в чл.53, ал.1-4 и ал.6 и ал.7 ИК. В случая не е от значение наименованието – дали е отговор или решение, а е от значение волята на органа. От това следва, че твърдението в жалбата, че не е взето решение и не е разгледан сигнала на жалбоподателя са неоснователни.
Оплакването върху което се акцентира в жалбата е относно това, че ЦИК не е извършила проверка дали фактически регистрираният за кандидат на Европейския парламент от Република България Д. Пеевски е живял през последните шест месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз.
В отговора на ЦИК е посочена разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ИК, отговорено е, че Д. Пеевски е подал заявление-декларация, в която е декларирал, че отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 ИК, както и че е извършена проверка от страна на Главна дирекция „ГРАО“ относно регистрацията и обявяване на кандидатската листа на пария „Движение за права и свободи“. При тази проверка е установено, че всичките кандидати, регистрирани от партията отговарят на условията на чл.351, ал.1 ИК.
В конкретния случай се оспорва пасивното избирателно право на регистрирания кандидат, визирано в чл.351, ал.1 ИК, в частта му да има постоянен адрес в Република България и да е живял най-малко през последните шест месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз. В раздел V от глава седемнадесета на ИК е визиран редът за регистрация на кандидатските листи, документите необходими за регистрирането им, като с решение № 106-ЕП от 9.04.2019 г. в изпълнение на законовите разпоредби, ЦИК е възложила на Главна дирекция „ГРАО“ да извърши проверка на предложените за регистрация кандидатски листи в изборите за членове на Европейския парламент от Република България, дали отговарят на изисквания та чл.351, ал. 1, чл.364, ал.3, чл.368 и §1, т.3, б. „а“ от ДР на ИК – т.1 от решението. В т.4 от същото решение Главна дирекция „ГРАО“ е задължена да извърши проверката по т.1 в срок до 25.04.2019 г., и да уведоми незабавно ЦИК за резултатите от нея.В изпълнение на това решение е и посочения вече протокол на ГД „ГРАО“ от 22.04.2019 г., в който е установено, че кандидатите от партия „Движение за права и свободи“ отговарят на изискването по чл.351, ал.1 ИК, в това число и регистрираният кандидат Д. Пеевски.
Регистрирането на кандидатските листи по същността си е охранително производство, при което кандидатите трябва да отговарят формално на изискванията на ИК, а проверката на Главна дирекция „ГРАО“ е относно съответствието на декларираните обстоятелства с изискванията да имат постоянен адрес в Република България и да са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз. Рамките на проверката относно изискването на чл.351, ал.1 ИК на ЦИК и Главна дирекция „ГРАО“ е свързана с легалното определение на понятието „Живял най-малко през последните 6 месеца…“, дадено в §1, т.3, б. „а“ от ДР на ИК. Според него това е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен адрес и по настоящ адрес на територията на Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз. От данните по делото безспорно се установява, че такава проверка е извършена от Главна дирекция“ ГРАО“ относно кандидата Д. Пеевски, при която е установено, че не само тай, но и останалите кандидати на партия „Движение за права и свободи“ отговарят на изискването на чл.351, ал.1 ИК. От това следва, че твърдението на жалбоподателя, че не е извършена проверка от страна на ЦИК на изискването на чл.351, ал.1 ИК е неоснователно.
От всичко изложено се налага правният извод, че отговора на ЦИК, предмет на жалбата е обоснован и в съответствие с материалния закон, а жалбата против него е неоснователна.
Воден от изложеното и на основание чл.58, ал.1 ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение


РЕШИ:


ОТХВЪРЛЯ жалбата на сдружение „Гражданско движение „БОЕЦ-България обединена с една цел“ със седалище в гр. Видин против отговор с характер на решение, с изх. № ЕП-23-43 от 30.04.2019 г. на Централната избирателна комисия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.