Ново Р/О: Ново Р/О, 16466 / 20.12.2012 г.


РЕШЕНИЕ

9640
София, 03.07.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар Маринела Цветанова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяТАНЯ ВАЧЕВА
по адм. дело 12312/2011. Document Link Icon


Производството е образувано по жалбата на Б. Б. Й. от [населено място] срещу отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за изключване от границите на природен парк "В." поземлен имот № 817, нанесен в к.л. 612, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16, м.в.з. "Б. път", землището на кв. Б.. В жалбата, както и в становището на Й. по същество се твърди, че министърът на околната среда и водите като компетентният по Закона за защитените територии (ЗЗТ) орган не е провел дължимата по чл. 41, ал. 1 от ЗЗТ процедура, след като е сезиран, а отказът му да издаде заповед е незаконосъобразен поради съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяна на административиня акт и произнасяне по съществото на спора в полза на жалбоподателката.
Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като процесуално недопустима, а по същество счита същата за неоснователна. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт.
Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:
Б. Й. е собственик на недвижим имот, находящ се в кв. Б., представляващ поземлен имот № 817, нанесен в к.л. 612, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16, м.в.з. "Б. път", по силата на нот.акт № 59, т. III, рег. № 2964, д. 394 от 2005 година на нотариус с район на действие СРС. С молба вх. № 94-00-187 от 19.04. 2011 год. е сезирала министъра на околната среда и водите с искане имотът да бъде изключен от територията на природен парк "В.", тъй като към 2002 год. той е, от една страна, включен в устройствения план на С., но от друга - все още попада в непроменените граници на природния парк.
От данните по приложената административна преписка е видно, че процедура за промяна границите на природен парк "В." чрез включване на нови територии и изключване на територии от парка е провеждана в периода 2002 - 2007 година. По повод постъпилата от Й. молба административният орган не е провел нарочно производство, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 от ЗЗТ.
С писмо изх. № 94-00-187 от 20.05.2011 год., получено от молителката на 7.07. 2011 год., тя е уведомена за отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за исканата промяна - изключване на собствения й имот от територията на природния парк. Изложените съображения касаят констатации по предходно проведена процедура за промяна границите на парка, при която решението на нарочната комисия е подписано с особено мнение, изразяващо се в несъгласия с проведената процедура на заседанието на този орган. За мотивите и волеизявлението на министъра на околната среда и водите, Б. Й. е уведомена с цитираното писмо, изходящо от заместник-министъра на околната среда и водите.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че насоченото към отказа на министъра на околната среда и водите оспорване е процесуално допустимо. То е направено от лице с доказан процесуален правен интерес и е предявено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита. Същият е винаги налице, когато обжалваното действие на административния орган засяга правната сфера на жалбоподателя. В конкретния случай е налице формиран отказ на административен орган по подадено от Й. искане за удовлетворяване на признато от закона право, поради което тя има правен интерес за постигане на благоприятни правни резултати - отмяна на отказа. Правният интерес за жалбоподателката е налице, тъй като без обжалване не може да защити предявените си пред администрацията права.
Наличието на годен за обжалване административен акт също е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните.
В конкретния случай, поради специфичния характер на дължимото от компетентния по закон орган произнасяне - отказ да удовлетвори заявено от Б. Й. субективно право, обективиран, обаче, в изпратено до адресата писмо от заместник-министъра на околната среда и водите, съдът приема, че е налице формирано изрично волеизявление на министъра на околната среда и водите, което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Компетентният по чл. 35, респ. чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ административен орган е формирал властническото си волеизявление в срока по чл. 57, ал. 5 от АПК. За него жалбоподателката е уведомена с писмо от заместник-министър.
Становището на ответника, че липсва годен за оспорване административен акт, е неоснователно. Правният характер на акта се извежда от неговото съдържание. Министърът на околната среда и водите е формирал своето волеизявление, макар то да е обективирано в писмо, подписано от друг орган. Обратният извод би довел, от една страна, до шиканиране с административния процес, а от друга - до блокиране на всяка възможност за защита от страна на засегнатото лице и на практика води до отказ от административно правораздаване.
При положение, че министърът на околната среда и водите не е провел разписаната в Глава Трета от Закона за защитените територии процедура във връзка с подаденото заявление, то оспореният отказ като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Преписката следва да се върне на компетентния орган за произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 от АПК.
С оглед изхода на правния спор разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТМЕНЯ отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за изключване от границите на природен парк "В." поземлен имот № 817, нанесен в к.л. 612, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16, м.в.з. "Б. път", землището на кв. Б., съгласно писмо изх. № 94-00-187 от 20.05. 2011 год. и ВРЪЩА преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне по молбата на Б. Б. Й. с вх. № 94-00-187 от 19.04. 2011 год. съобразно даденото тълкуване и прилагане на закона.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщенията на страните за постановяването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Особено мнение: