Ново Р/О: Ново Р/О, 4144 / 4.4.2017 г.


РЕШЕНИЕ

9236
София, 27.07.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Искренна Величкова
изслуша докладваното
от съдиятаСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 8972/2014. Document Link Icon

    Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по жалби на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], на В. И. Т., [населено място], [адрес], на Б. Б. Й., [населено място], [адрес] и на П. П. К., [населено място], [адрес] срещу Решение №19 от 31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите.
    С обжалваното решение министърът на околната среда и водите отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на площта на [природен парк] разгледани от комисии, определени с негови заповеди и отразени в протоколи: Заповед №РД-957 от 19.12.2006 г. – протокол от 05.01.2007 г., Заповед №РД-958 от 19.12.2006 г. – протокол от 10.01.2007 г., Заповед №РД-1 от 03.01.2007 г. – протокол от 22.01.2007 г., Заповед №РД-4 от 09.01.2007 г. – протокол от 31.01.2007 г. и Заповед №РД-5 от 09.01.2007 г. – протокол от 26.01.2007 г.

    І. Становища на страните:
    1. Жалбоподателят – [фирма], счита оспореното решение за незаконосъобразно. Същото има характер на общ административен акт. Решението противоречи на материалноправните разпоредби на Закона за защитените територии, необосновано е и противоречи на целта на закона. Единствените мотиви на органа са наличието на особени мнения в протоколите с предложенията на комисиите, назначени със Заповед №РД-957 от 19.02.2006 г. и Заповед №РД-5 от 09.01.2007 г. и липсата на компенсирано на предложеното намаление увеличение на територията на парка. Излага подробно доводи за несъответствие със законовите изисквания на представеното особено мнение на директора на [природен парк], както и за неговата необоснованост. Счита, мотива на министъра за липсата на предложения за включване на територии в парка за противоречащ на Закона за защитените територии (ЗЗТ).
    Счита оспореното решение за противоречащо на целта на закона, защото по отношение на предложените за изключване територии е прието от комисиите, че не представляват част от екосистемите и не могат да бъдат използвани за предвидените в чл. 29 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) дейности. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В представена по делото писмена защита моли съда да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Тодор Табаков, Софийска адвокатска колегия.
    2. Жалбоподателят – В. И. Т., счита оспореното решение за незаконосъобразно. Счита решението за общ административен акт, който е необоснован и противоречи на материалния закон и на целта на закона. Посоченото от органа като мотив за издаване на акта – наличието на особени мнения, не е основание за постановения отказ и не съответства на доказателствата по преписката. Налице е само едно особено мнение и то е на директора на [природен парк]. Счита, че това особено мнение не отговаря на нормативните изисквания и от него не може да се направи обоснован извод за приетите от органа мотиви. Излага фактите по редовността и представянето на особеното мнение.
    Счита за ненамиращ опора в законодателството мотива на органа относно липсата на предложения за увеличаване на територията на парка. Сочи, че решението противоречи на целта на закона, тъй като предложените за изключване територии не отговарят на изискванията на чл. 29 ЗЗТ. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да върне преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В представена по делото писмена защита моли съда да реши спора по същество. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Тодор Табаков, Софийска адвокатска колегия.
    3. Жалбоподателят – Б. Б. Й., счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Излага изключително подробно фактите по делото и сочи, че мотивите на оспореното решение са повърхностни и формални, като не отчитат становището на комисията, която предложила изключване на собствения й имот от границите на [природен парк]. Сочи, че повече от петдесет години компетентните органи не отстраняват допуснатото несъответствие основаващо се на лесоустройствения проект от 1963 г.
    Моли съда да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора като постанови решение, с което да изключи от границите на [природен парк] собствения й поземлен имот №817, кадастрален лист №612, с обособен от него урегулиран поземлен имот Х-817, кв. 16, м. в. з. „Б. п.“, в землището на кв. Б.. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Галина Илиева, Софийска адвокатска колегия.
    4. Жалбоподателят – П. П. К.., счита ожалваното решение за незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да върне преписката на съда със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Теодор Арабаджиев, Софийска адвокатска колегия.
    5. Ответникът – министърът на околната среда и водите, счита жалбите на [фирма], на В. Т. и на Б. Й. за неоснователни, а жалбата на П. К. – за недопустима. Сочи, че предмет на оспорване е Решение №19 в частта му, касаеща имотите на[фирма], на В. Т. и на Б. Й., поради което изхода на делото е ирелевантен за правния интерес на П. К.. Излага подробно фактите по образуване на настоящото съдебно производство и сочи, че проведените съдебни производства обосновават правен интерес единствено за тримата жалбоподатели, не и за П. К.. Алтернативно поддържа искане за неоснователност на жалбата на П. К..
    При преценка на основателността на жалбите на [фирма], на В. Т. и на Б. Й. моли съда да вземе предвид всички представени от органа доказателства по делото. Излага подробно фактите по делото и сочи, че особените мнения на директора на [природен парк] и на представителя на Столична община са изразени в рамките на процедура по глава трета на Закона за защитените територии и са относими към проведената процедура. Прави подробен анализ на изразените особени мнения и като се позовава на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ счита, че процедурата е била законосъобразно проведена. Сочи, че цялата територия на [природен парк] е включена в две защитени зони от Натура 2000. Счита, че Решение №19 е в съответствие с целта на закона, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗТ опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях.
    Излага доводи за неоснователност на заключението на прокурора.
    Моли съда да отхвърли жалбите. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК досежно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на [фирма]. Ответникът се представлява от юрисконсулт Цветослава Тодорова и от служител с юридическо образование Мирослав Калугеров.
    6. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и незаконосъобразност на Решение №19. Същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при неизяснени релевантни факти – попадат ли процесните имоти в границите на природния парк. От решаващо значение за преценката са обстоятелствата относно границите, местоположението на имотите, характеристиките им и актуалното им състояние с оглед на критериите на специалния закон. Решението е и немотивирано. Липсва обяснителната записка и графичните данни. Органът се позовал на особени мнения, които не съдържат възражения по същество, а само по процедурата. С оглед на фактите по делото преписката следва да се върне на органа за изясняване на релевантните факти.

    ІІ. По характера на Решение №19:
    Преди да се произнесе по допустимостта и по съществото на спора съдът счита за необходимо да изложи следното досежно характера на Решение №19:
    Природният парк е една от шестте категории защитени територии, визирани в чл. 5 ЗЗТ. Съгласно действащата нормативна уредба обявяването и промените в защитените територии се извършва от министъра на околната среда и водите – чл. 35 ЗЗТ. Министърът издава заповед, с която обявява защитената територия – природен парк, и определя основанието, основните цели, категорията, наименованието, площното разпределение на горите, земите и водните площи, както и режима на основните дейности в защитените територии – чл. 39 ЗЗТ.
    Видно е, че законодателят не е включил изрично в съдържанието на заповедта за обявяване на природния парк границите на парка, но установяването на специален режим на защита на една определена територия имплицитно съдържа два кумулативни елемента – режима и територията. Без режима не е установен специалният правен статус на съответната територия. Без границите, не е установен обхвата на действие на специалния режим. Впрочем, в исторически план, българският законодател има традицията да вписва изрично в правна норма изискването за определяне на границите на защитената територия в заповедта за нейното обявяване – §3 от Правилника за прилагане на Наредбата-закон за защита на родната природа във вр. с чл. 20-26 и чл. 3 и 10-13 от Закона за горите, Държавен вестник, бр. 124 от 01.09.1925 г.; §3 от Указа за защита на родната природа, Държавен вестник, бр. 74 от 13.09.1960 г.; чл. 25, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита на природата, утвърден с Постановление №16 от 10.04.1969 г. на Министерския съвет и в сила до 09.08.2002 г., когато е отменен със Закона за биологичното разнообразие.
    Следователно, независимо от факта, че в действащото право законодателят не е посочил изрично, че елемент на съдържанието на заповедта по чл. 35 ЗЗТ са границите на защитената територия не може да се направи извод, че този елемент не е задължителен за съдържанието на заповедта. Напротив. Правната и житейска логика правят този елемент иманентен на съдържанието на заповедта за обявяване на природния парк, защото границите са функция на установения характер (качество) на съответната територия по смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ. Границите на природния парк не са и не могат да бъдат предварително нормативно определени. Нещо повече. Те не са и веднъж за винаги определени, а подлежат на промяна с оглед на придобиването или изгубването на съответното качество на дадена територия, защото специалният режим е приложим доколкото и докогато съответната територия има характеристиката по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ. С оглед на това, за да породи една заповед по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ правен ефект, трябва да има съдържание, което да определя границите и режима на природния парк.
    Следва да се посочи, че факта, че в чл. 31 ЗЗТ са определени видовете забранени дейности, не води до извод, че законодателят, а не административният орган със своя акт определя правния статус на защитената територия. Първо, изброяването в чл. 31 ЗЗТ е рамково. То определя по принцип видовете забранени дейности. Но то не се прилагат автоматично към всяка определена със заповедта по чл. 38, ал. 5, съответно по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, защитена територия. Органът е този, които конкретно с акта си следва да определи относимите ограничения и забрани. И второ. Доказателство за този характер на визираното в чл. 31 ЗЗТ е разпоредбата на т. 12. Законодателят е предоставил на министъра правомощието да определи и други дейности, релевантни за конкретната защитена територия, които следва да бъдат забранени. Следователно, законът дава рамката на видовете забранени дейности, посочва ги примерно, но заповедта на министъра за предоставяне на съответната територия на статус на защитена установява конкретните забрани, т.е. установява конкретния правен режим.
    Освен гореизложеното за съдържанието на заповедта на министъра за обявяване на природен парк безспорно е, че тя е административен акт. Издателят й – министърът на околната среда и водите, е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 във вр. с 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Заповедта е властнически акт на този административен орган. Чрез нея министърът пряко и едностранно, въз основа на установена в закон компетентност, предизвиква определени в закон правни последици, чието осъществяване е гарантирано със силата на държавната принуда (виж чл. 81 и 83 ЗЗТ).
    Въпросът е какъв е характерът на този административен акт с оглед на неговите юридически свойства?
    Заповедта, с която се обявява една територия за защитена, и в частност за природен парк, като акт, който установява специален (ограничителен) режим на опазване и ползване, безспорно е акт, който пряко предизвиква правни последици и поради това може пряко да засяга права и законни интереси на различни категории правни субекти.
    Една от категориите правни субекти, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедта за обявяване на природен парк, са собствениците на защитени обекти по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗЗТ – земи, гори, водни площи, които попадат в територията, определена като защитена. Per argumentum a contrario от чл. 9, ал. 1 ЗЗТ и с оглед на посоченото в алинея 2 обявяването на една територия за парк не води до промяна на собствеността. Но обявяването й, т.е. поставянето й под специален режим на опазване и ползване, води до ограничаване на правото на собственост. Съгласно чл. 31 ЗЗТ в природните паркове са забранени гола сеч, внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове, добив на полезни изкопаеми по открит способ, дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване, други дейности, определени със заповедта и с плана за управление. Всички тези забранени дейности пряко рефлектират върху възможността за упражняване на правото на собственост върху обектите по чл. 6, ал. 1 ЗЗТ.
    Освен ограниченията върху собствеността, които заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ налага на собствениците на земи, гори и водни площи, попадащи в обхвата на защитената територия, установяването на правния статус на парка има своето пряко въздействие и върху други правни субекти, защото налагането на забрана за извършването на определени човешки дейности на територията на парка не е с оглед на правния субект, а с оглед на дейностите. Така, освен посочените по-горе забранени дейности, които безспорно могат да засегнат не само собствениците, но и други правни субекти, чл. 31 ЗЗТ забранява и паша на кози, бивакуване, палене на огън. Забраната се отнася до всеки, който и до всички, които биха имали намерение да извършват посочената дейност, т.е. забраната е насочена към неопределен кръг правни субекти. Този кръг правни субекти е не само неопределен, но и неограничен. Никой не може да каже кой, кога и колко пъти би попаднал под действието на установения със заповедта правен статус на природния парк. Забраната действа erga omnes.
    Вярно е, че със заповедта се установява забрана за конкретно човешко поведение. Но първо, тази забрана за конкретно човешко деяние (действие или бездействие) по своята същност е правило за поведение. А предписаното поведение винаги трябва да бъде конкретно и определено. В противен случай то не би могло да изпълни предназначението си на модел за поведение. Второ. Конкретното и определено в заповедта правило за поведение на правните субекти не е конкретизирано по отношение на обстоятелствата, при които трябва да бъде осъществено. То е абстрактно по своето съдържание, защото е приложимо винаги и на всяко едно място в границите на парка, на което има предпоставките за неговото извършване. Трето. Установеният със заповедта правен статус не изчерпва правното си действие с еднократно конкретно предписание, което изисква от индивидуално определен или от неопределен брой лица да се извърши или да не се извърши дадено действие. И четвърто. Както бе посочено и по-горе, това правило не се отнася до персонално определен или до неопределен брой правни субекти, а до неопределен и неограничен брой лица.
    Горното дава основание на настоящия състав да приеме, че заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ на министъра на околната среда и водите, с която се обявява една защитена територия по смисъла на чл. 5 ЗЗТ, в частност природен парк, е подзаконов нормативен акт. Вярно е, че този акт не е включен в номенклатурата на подзаконовите нормативни актове по чл. 7 от Закона за нормативните актове, но от този факт не може да се направи извод за характера на акта, тъй като решаващо за определяне на характера на един акт е не неговото наименование, а неговото съдържание.
    В подкрепа на посоченото досежно характера на заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ е и факта, че от първия нормативен акт, който регламентира правомощието на административен орган за издаване на заповед, с която се обявява една територия за защитена, до действащия закон всички поставят като изискване към формата на заповедта обнародването й в Държавен вестник. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за горите (Държавен вестник, бр. 124, от 01.09.1925 г., отм. 1948 г.), който се прилага за обявяване на защитените територии на основание §3 от Правилника за прилагане на Наредбата-закон за защита на родната природа, съгласно чл. 25, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за защита на природата (Държавен вестник, бр. 33 от 25.04.1969 г., отм. 2002 г.), както и съгласно чл. 43 ЗЗТ заповедта на съответния административен орган задължително се обнародва в Държавен вестник. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗНА нормативните актове на министрите се обнародват в Държавен вестник. Това изискване за обнародване в Държавен вестник е косвено доказателство за приетия от законодателя характер на заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ. Разбира се, обнародването би могло да има и само съобщително действие. Такава правна техника е използвана от законодателя в Закона за устройство на територията, но когато използва обнародването в Държавен вестник за цели на съобщаването законодателят изрично посочва това – виж чл. 128, ал. 1 и 3, чл. 149, ал. 4, чл. 198, ал. 5, чл. 215, ал. 4, чл. 218, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
    В контекста на така установения нормативен характер на заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ, а следователно и на заповедта по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, следва да бъде преценен характера на оспореното в настоящото дело Решение №19.
    Решение №19 е завършващия акт на една процедура по увеличаване и/или намаляване на територията (на площта по израза на закона, но площта е само единия от двата елемента, които идентифицират съответната територия, другият елемент са границите – виж mutatis mutandi чл. 27, т.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър) на [природен парк] проведена от административния орган по реда на чл. 38 ЗЗТ. Съгласно чл. 42, ал. 1 ЗЗТ промените по чл. 41, т. 2 и 3 ЗЗТ – по увеличаване и намаление на територията на парка, се извършват при спазване на същите процедури, както при обявяването на защитените територии. Съгласно чл. 42, ал. 5 ЗЗТ за промените министърът издава заповед. Съгласно чл. 43 ЗЗТ заповедта по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ се обнародва в Държавен вестник.
    В случая министърът, след като провел производство по реда на чл. 38 ЗЗТ и като упражнил правомощието си по чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, издал оспореното решение, с което като отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка фактически отказал да промени неговите граници. Следователно с Решение №19 органът не е внесъл промяна в действащия нормативен акт, не е създал ново правило за поведение, в т.ч. не е разпрострял действащите правила върху нова територия и не е изключил действието на правилата върху част от територията на парка.
    Основен принцип в правото е, че един акт се изменя със същия по характер акт. Единственото изключение от това правило – чл. 155, ал. 1 от Конституцията, първо, е установено в Конституцията, и второ, законът за изменение на Конституцията, т.н. конституционен закон, се инкорпорира в текста на Конституцията и добива нейната юридическа сила. Няма друг по характер акт, с който органът да измени административен нормативен акт освен с друг нормативен административен акт.
    Но Решение №19 не изменя нормативен административен акт. То няма конститутивен ефект, а само установява (декларира) волята на органа да откаже да измени акта. Следователно, като не създава ново правно положение, като не установява правило за поведение Решение №19 няма съдържанието на административен нормативен акт.
    Решение №19 не е и общ административен акт. То не налага еднократно правно действие на неопределен брой лица. То не налага никакво действие. С него органът отказва да удовлетвори конкретни предложения, с които е сезиран, за промяна на територията на парка. Отказът му не касае неограничен брой лица.
    Но Решение №19 е акт, който засяга субективни права на лицата, които считат, че отказаната промяна на територията на парка е трябвало да бъде осъществена, на тези, които претендират, че органът е бил длъжен да постанови акт, с който да измени територията на парка като съответно я намали или увеличи. Отказът да се извърши промяна на територията на парка е отказ да се издаде акт, с който да се създадат права (за тези лица, чиито имоти се изключват от територията на парка) или да се създадат задължения (за тези лица, чиито имоти се включват в територията на парка). Вярно е, че актът с исканото съдържание би бил административен нормативен, а не индивидуален, но в закона няма изрична забрана за обжалване по съдебен ред на отказа на органа по чл. 35 ЗЗТ да извърши промени в правния статус на природния парк, в т. ч. и на неговите граници. Поради това и дотолкова, доколкото Решение №19 е властнически акт на административен орган съдът счита, че това е административен акт – проява на властническа компетентност на издалия го орган, който има качеството едностранно да въздейства върху права и законни интереси на правни субекти.
    С оглед на така установената правна същност на Решение №19 и при действащата нормативна уредба съдът приема, че решението няма белезите на нормативен или на общ административен акт. То представлява сбор от индивидуални откази да се извадят и включат в територията на природния парк конкретни имоти, поради което съдът ще го разгледа именно като сбор от индивидуални административни актове.

    ІІІ. По допустимостта на жалбите:
    Както бе посочено по-горе Законът за защитените територии не съдържа забрана за обжалване по съдебен ред на акта на министъра на околната среда и водите, с който се отказва да се извърши промяна в правния статус на природен парк и в частност на неговите граници. Доколкото не е налице изрична законова забрана за обжалване по съдебен ред и в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията жалбоподателите биха могли да имат право на оспорване, ако техни права и законни интереси са засегнати от Решение №19 и не са налице процесуални пречки за допустимост на производството.
    Очевидно е, че преценката на правния интерес от оспорване на акта, с който се отхвърлят предложения за намаляване на територията на парка, с оглед на характера на акта, който се иска да бъде издаден – установяващ граници и с оглед на това правен режим, и на установената от законодателя специална процедура за неговото издаване, има своята специфика. Безспорно е, че и четиримата жалбоподатели са собственици на недвижими имоти, които са били включени в предложението за намаляване на територията на парка – виж т. ІV. А.1 – 8 по-долу. С оглед на това Решение №19 засяга техни права и законни интереси – правото на неприкосновена частна собственост по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Конституцията и съответния на това законен интерес наложените на собствеността им ограничения да бъдат съответни на закона.
    Въпросът е, че правният интерес на всеки от жалбоподателите се ограничава до онази част от оспореното Решение №19, която визира неговия собствен имот. Нито [фирма] има правен интерес от оспорване на решението в частта досежно имота на Б. Й., нито Б. Й. има правен интерес от оспорване на решението в частта досежно имота на [фирма].
    С оглед на това и при задължителното за настоящия съд влязло в сила Решение №10007 в частта досежно прекратяването на съдебното производство по отношение на жалбите на [фирма] и на В. Т. в частта, с която оспорват Решение №19 извън собствения си имот (виж по-долу т. ІV.56 и 57), предмет на настоящото – второ по ред първоинстанционно съдебно производство, е законосъобразността на Решение №19 в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на природния парк с площта на собствените им имоти, както и с площта на имота на Б. Й..
    Тъй като предметът на делото е законосъобразността на отказа да се изключат от територията на парка имотите, собственост на [фирма], на В. Т. и на Б. Й., за жалбоподателя П. К. не е налице правна възможност да се присъедини към оспорването на Решение №19. Такава възможност би била налице за П. К. ако Решение №19 имаше характер на нормативен или общ административен акт. Но, както бе посочено по-горе, отказът да се издаде исканият акт не е нормативен или общ административен акт. П. К. е имал правната възможност да оспори Решение №19 в частта досежно собствения му имот, но не е сторил това в предвидения от закона срок – чл. 149, ал. 1 АПК. С това неговото право на съдебна защита се е погасило и той не може да бъде страна в настоящото съдебно производство.
    Липсата на право на оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и за нея съдът е длъжен да следи служебно на всеки етап от разглеждането на делото. Съдът може по всяко време до постановяване на съдебното решение да промени преценката си за допустимостта на производството и ако установи липса на процесуални предпоставки за неговата допустимост да го прекрати.
    С оглед на горното съдът счита, че жалбата на П. К. е недопустима. Доводите на ответника, свързани с предмета на второто по ред първоинстанционно съдебно производство, са основателни и правят жалбата на г-н К. недопустима. Съдът следва да прекрати съдебното производство досежно него.
    Жалбите на [фирма], на В. Т. и на Б. Й. са допустими – подадени са от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.
    Разгледани по същество жалбите са основателни.

    ІV. По фактите:
    А. Факти относно жалбоподателите:
    1. Жалбоподателят [фирма] е собственик на урегулиран поземлен имот ХХХ-68, кв. 3а по плана на [населено място], [местност], идентификатор [номер] – нотариален акт №50, том І, рег. №5173, дело №44 от 14.09.2005 г. (л. 78 – 80, административно дело №4370/2013 г. на Върховния административен съд). Част от имота попада в границите на [природен парк], установени със Заповед №РД-179 от 01.02.2004 г. на минопалоистъра на околната среда и водите.
    2. Жалбоподателят В. Т. е собственик на урегулиран поземлен имот І-98, кв. 5 по плана на [населено място], [местност], идентификатор [номер] – нотариален акт №103, том VІІ, рег. №25286, дело №1314/2004 г. и договор за доброволна делба №130, том VІІ от 29.08.2006 г. Част от имота попада в границите на [природен парк], установени със Заповед №РД-179 от 01.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите.
    3. Жалбоподателката Б. Б. Й. е собственик на урегулиран поземлен имот Х-817, кв. 16, [местност], землището на кв. Б., идентификатор[номер] – нотариален акт №59, том ІІІ, рег. №2964, дело №394 от 20.07.2005 г. и Заповед №РД-09-50-796 от 01.08.2005 г. на главния архитект на [населено място] (л. 13-14, административно дело №4438/2013 г. на Върховния административен съд). Имотът попада в границите на [природен парк], установени със Заповед №РД-179 от 01.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите.
    4. Жалбоподателят П. П. К. е собственик на урегулиран поземлен имот ХХІ-599, кв. 15А по плана на [населено място], кв. Б., [местност] – нотариален акт №79, том ІІ, рег. №4376, дело №256 от 14.09.2006 г. (л. 343-344). Имотът попада в границите на [природен парк], установени със Заповед №РД-179 от 01.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите.
    5. На 13.04.2011 г. В. Т. сезирал министъра на околната среда и водите с искане, вх. №94-00-526, собственият му урегулиран поземлен имот І-98, кв. 5 по плана на[населено място],[местност] да бъде изключен от територията на [природен парк].
    6. На 19.04.2011 г. Б. Й. сезирала министъра на околната среда и водите с искане, вх. №94-00-187, собственият й урегулиран поземлен имот Х-817, кв. 16, [местност], землището на кв. Б., да бъде изключен от територията на [природен парк].
    7. На 20.12.2012 г., с Решение №16466, постановено по административно дело №12151/2012 г., петчленен състав на Върховният административен съд оставил в сила Решение №9640 от 03.07.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №12312/2011 г., с което е отменен мълчаливия отказ на министъра на околната среда и водите да се произнесе по искане на Б. Б.Й., вх. №94-00-187 от 19.04.2011 г. за изключване от границите на [природен парк] на поземлен имот №817, кадастрален лист 612, с обособен от него урегулиран поземлен имот Х-817, к. 16, м. в.з. „Б.п.“, землището на кв. Б. и върнал преписката на органа за произнасяне (л. 61 – 66).
    8. На 11.12.2012 г. влязло в сила Определение №9633 от 07.03.2012 г., постановено по административно дело №6313/2012 г., с което Върховният административен съд отменил отказ на министъра на околната среда и водите да издаде заповед за изключване от границите на [природен парк]на урегулиран поземлен имот І-98, кв. 5 по план на [населено място] и върнал преписката за произнасяне по искане, вх. №94-00-526 от 13.04.2011 г., на В. И. Т..
    Б. Факти относно [природен парк]:
    9. На 27.10.1934 г., с Постановление №ІІІа 15422, министърът на народното стопанство обявил за строго-охранителен периметър и национален парк, с резерватите в него, горите и пасбищата – яйлаци, в планината В. при посочени граници. Постановлението е публикувано в Държавен вестник, бр. 178 от 1934 г.
    10. На 01.08.1952 г., с Постановление №621 на Министерския съвет е обявен народен парк „В.“ с площ от 227 258 дка при граници, нанесени с червена линия върху приложената карта на парка. Постановлението е публикувано в Държавен вестник.
    11. На 23.11.1981 г., със Заповед №1075, председателят на Комитета за опазване на природната среда при Министерския съвет, на основание чл. 17 и 22 от Закона за защита на природата (отм.) разширил територията на народен парк „В.“ с посочени отдели по лесоустройствен проект от 1963 г. и лесоустройствен проект от 1972 г. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 101 от 1981 г. (л. 101 – 104, административно дело №4370/2013 г.).
    12. На 28.03.1989 г., с Решение №КЗ-3, Комисията за земята при Министерството на земеделието и горите изключила от селскостопанския фонд и включила в държавния горски фонд – народен парк „В.“, 1 695 дка залесени, силно ерозирани, некатегоризирани земи, стопанисвани от бригадите на Аграрно-промишления комплекс „Средец“, от които в землищата на с. Ж. – 630 дка, с. Б. – 527 дка, кв. „С.“ – 132 дка, кв. „Д.“ – 406 дка, при граници, посочени в приложените скици (л. 260 – 266).
    13. На 08.02.1991 г., със Заповед №82, министърът на околната среда, на основание чл. 17 и 22 от Закона за защита на природата (отм.) включил в територията на народен парк „В.“ отдели 777, 778, 779, 780 от Горско стопанство – [населено място], по лесоустройствен проект от 1988 г., с обща площ 272, 3 ха. Площта на народния парк била определена на 26 606, 6 ха. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 24 от 26.03.1991 г. (л. 105 – 106, административно дело №4370/2013 г.).
    14. На 14.07.2000 г., със Заповед №РД-349, министърът на околната среда и водите, на основание чл. 42, ал. 5 във вр. с чл. 41, т. 4 и чл. 29 и §3 от Закона за защитените територии (отм.) народен парк „В.“ бил прекатегоризиран в [природен парк]. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 66 от 11.08.2000 г. (л. 107 от административно дело №4370/2013 г.).
    15. На 01.03.2004 г., със Заповед №РД-179, издадена на основание §4 във вр. с §3 във вр. с чл. 41, т. 4 и чл. 42, ал. 5 от ЗЗТ (отм.), министърът на околната среда и водите определил границата на [природен парк] в частта относно територията на [Област], с координати на точките по чупките на границата в координатната система 1970 г. с пълен опис, съгласно приложение (л. 134, административно дело №4370/2013 г.). Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 27 от 01.04.2004 г. (л. 46).
    В. Факти относно защитени зони по Закона за биологичното равновесие (Натура 2000):
    16. На 02.03.2007 г., с Решение №122, Министерският съвет, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) приел списъци на защитените зони за опазване на дивите птици и за опазване на природните местообитавания и на дивата флора и фауна. В списъците, приложение №1 и 2, фигурира защитена зона „В.“ с обща площ 27 360, 00 ха. Списъкът е публикуван в Държавен вестник, бр. 21 от 09.03.2007 г. (л. 68 – 82).
    В т. 4 на решението е посочено, че в защитените зони не се включват населените места и селищните образования, териториите с приет общ устройствен план и/или подробен устройствен план към датата на заповедта на министъра на околната среда и водите за обявяване на съответната защитена зона.
    17. На 28.10.2008 г., със Заповед №РД-763, министърът на околната среда и водите, на основание чл. 12, ал. 6 във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗБР и Решение №122 от 02.03.2007 г. на Министерския съвет обявил защитена зона „В.“ с идентификационен код BG0000113 в посочените землища, между които и тези на с. М., с. В., кв. К., кв. Б., кв. Д., кв. С. – район „В.“, Столична община, с. Б., с. Ж. – район „П.“. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 99 от 18.11.2008 г. (л. 67, както и л. 70 – 111).
    18. На 12.12.2008 г. Комисията на Европейския съюз приела Решение за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета на втори актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски регион, в който фигурира защитена зона „В.“ (л. 118 – 121).
    Г. Факти относно общия устройствен план на Столична община:
    19. На 19.11.2009 г., с Решение №697 по протокол №51, Столичният общински съвет и на 16.12.2009 г. Министерският съвет с Решение №960 одобрил общия устройствен план на Столична община – извадки от плана, с. 192 – 194. В общия устройствен план [природен парк] е отразен чрез нанасяне на границата му при площ 11 500 ха.
    20. Съгласно общия устройствен план на Столична община имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], попада в едната си част с площ от 5 765 кв. м. в територията на [природен парк], а с другата с площ 1 017 кв. м. – в жилищна устройствена зона с нискоетажно застрояване, в територии, които изискват специфични правила и норми към подробните устройствени планове.
    21. Съгласно общия устройствен план на Столична община имот с идентификатор [номер], собственост на В. Т., попада в едната си част в територията на [природен парк], а с другата – в жилищно-устройствена зона с нискоетажно застрояване и терени за зелени връзки и озеленяване.
    22. Съгласно общия устройствен план на Столична община имот с идентификатор [номер], собственост на Б. Й., попада в територията на [природен парк].
    Д. Факти относно устройственото планиране на имотите на жалбоподателите:
    23. На 04.06.2004 г., със Заповед №РД-50-176, кметът на район „В.“ одобрил поправка на кадастралния план за нанасяне на верните имотни граници на имоти, пл. №413, 415 и 571 и за попълване на нови имоти, пл. №815, 816 и 817 по кафявите линии, цифри, знаци „Z” и букви „АБВ“ до кв. 16 и 17 по плана на в.з. „Б. п.“, съгласно приложената скица (л. 177 и 178).
    24. На 02.08.2004 г., със Заповед №РД-50-360, кметът на район „В.“ одобрил поправка на кадастралния план за нанасяне на верните имотни граници на имот без планоснимачен номер и попълване на нов имот, планоснимачен №98 по кафявите линии и цифри, в кв. 3а, по плана на [местност], съгласно приложената скица (л. 184 – 185).
    25. На 24.02.2005 г., със Заповед №РД-50-52, кметът на район „В.“ одобрил поправка на кадастралния план за нанасяне на верните имотни граници на имот без планоснимачен номер и попълване на нов имот, планоснимачен №68 по кафявите линии и цифри, в кв. 3а, по плана на [местност], съгласно приложената скица (л. 181 – 183).
    26. На 01.08.2005 г., със Заповед №РД-09-50-796, главният архитект на[населено място], одобрил:
    а) изменение на плана за регулация на урегулиран поземлен имот ІХ-409 и Х-407 за създаване на нови урегулирани поземлени имоти ІХ-481, Х-487, ХІІІ-815 и ХІV-816 от кв. 17; изменение на улична регулация за създаване на пешеходна алея между улица от о.к. 58 – 59 и улица от о. к. 197 – 268, в. з. „Б.п.“, по зелените и кафяви линии, цифри и букви съгласно приложения проект;
    б) план за застрояване за урегулиран поземлен имот ІХ-481, ХІІІ-815 и ХІV-816, кв. 17 и Х-817 от кв. 16, в. з. „Б. п.“, съгласно приложения проект (л. 179 – 180).
    27. На 13.04.2006 г., със Заповед №РД-09-50-405, главният архитект на [населено място] одобрил изменение на плана за застрояване на [местност], за:
    а) създаване на нов кв. 5, урегулиран поземлен имот І-98 и ІІ-98, съгласно приложения проект;
    б) изменение на плана за регулация на [местност], за създаване на нов кв. 5, урегулиран поземлен имот І-98 и ІІ-98, промяна на уличната регулация между о.к. 47 и о.к. 39 за създаване на улица-тупик от о.к. 39а до о.т. 39в по кафявите и зелените линии, цифри и текст, съгласно приложения проект (л. 186 – 188).
    Е. Факти относно процедурата по издаване на Решение №19:
    28. На 09.06.2003 г., със Заповед №РД-700, на основание чл.47, т. 2, 3 и 8 от Закона за защитените територии (отм.), „във връзка с процедирането на Общ устройствен план на [населено място], Столична община и План за управление на[природен парк]министърът на околната среда и водите заповядал комисия в определен със заповедта състав да разгледа и анализира наличните документи и графична информация, касаеща границите на [природен парк] на територията на Столична община, да уточни границата и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница (л. 108 – 109, административно дело №4370/2013 г.).
    29. На 16.09.2003 г. министърът на околната среда и водите одобрил заключителен протокол от работата на комисията, назначена със Заповед №РД-700 (л. 110 – 133, административно дело №4370/2013 г.) Комисията:
    а) установила, че наличните графични материали, указващи законово действащата граница на парка, са във вид, който несъответства на съвременните изисквания за точност и цифрово изобразяване, което възпрепятства сравняването им и уточняването на границата на парка;
    б) установила, че е необходимо да се уточни законово действащата граница на парка; да се направят предложения за увеличаване и намаляване на територията на парка спрямо уточнената, законово действаща граница;
    за кв. 4, 6 и 6а от вилна зона „Малинова долина – Бункера“ е установено припокриване с отдел 53 от лесоустройствения проект на парка от 1963 г.; към времето на издаване на Заповед №1075 от 23.11.2981 г. вилната зона вече е била застроена; предложено е провеждане на процедура по намаляване на територията на парка с частта от отдел 53, която попада в границите на регулационния план на вилната зона;
    за м. „Киноцентъра“ – действащ е регулационен план, одобрен със Заповед №1230 от 15.07.1972 г., но в същото време лесоустройственият проект от 1963 г. регламентира и устройва като горски фонд значителни по площи земи, които попадат в територията на м. „Киноцентъра“, която представлява урбанизирана територия още от 1948 г., когато е одобрен първият регулационен план; предложено е:
    вариант А – цялостно изключване на всички горски масиви от обхвата на регулационния план на м. „Киноцентъра“;
    вариант Б – частично изключване на част от горските подотдели, включени в лесоустройствения проект от 1963 г., но несъществуващи на място;
    в) направила предложения за намаляване на територията на парка на основата на настъпили промени в растителността, промени в качеството на средата и в обхвата на урбанизираните територии; предложените за изключване земи са или фактически застроени и усвоени за други дейности, или загубили качеството на защитени територии; площта на намалението е 60 ха;
    г) направила предложения за увеличаване на територията на парка на основата на наличието и качеството на горски масиви или други от гледна точка на биоразнообразието земи, както и създаване на условия за по-висока степен на опазване и контрол; площта на увеличението е 90 ха;
    д) предложила два подхода за решаване на проблемите с границите на парка:
    на основание чл. 18, ал. 2 от Закона за административното производство поправяне на очевидни фактически грешки в Заповед №1075 от 27.11.1981 г.;
    откриване на процедура по намаляване и увеличаване на площта на парка чрез изключване и включване на територии.
    30. На 26.04.2005 г., с писмо, изх. №15-00-24, заместник-министърът на Министерството на околната среда и водите уведомил [Сдружение], че „намира за целесъобразно Вашето предложение за разширяване на територията на [природен парк] и стартира процедура по реда на ЗЗТ“. „На основание чл. 36, ал. 3 МОСВ възлага изготвянето на необходимата съгласно чл. 36, ал. 4 от ЗЗТ документация на Асоциация на парковете в България“ (л. 181), административно дело №4370/2013 г.
    31. На 26.05.2005 г. и на 30.08.2005 г. [Сдружение] предложило на министъра на околната среда и водите включването в територията на [природен парк] на осем имота, възстановени с решения на „поземлената комисия – Община В.“ (л. 135 – 176, административно дело №4370/2013 г.).
    32. На 03.05.2006 г., с писмо, изх. №91-00-311, заместник-министърът на Министерството на околната среда и водите уведомил: областната администрация, Националното управление на горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията по кадастъра, дирекцията на [природен парк], Столична община – главният архитект, Националният център за регионално развитие, Регионалната инспекция по околната среда и водите, Общинско предприятие „Софпроект“ и [Сдружение], че на основание чл. 36, ал. 2 ЗЗТ „намира за целесъобразни предложенията за включване и изключване на територии н [природен парк], както следва:
    а) териториите, предложени в окончателния протокол на комисията, назначена със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г.;
    б) териториите, предложени от [Сдружение];
    л. 185-186, административно дело №4370/2013 г.
    33. На 21.03.2006 г. [Сдружение], писмо вх. №15-00-24, предложило на министъра на околната среда и водите разширение на територията на парк „В.“ с 66, 87 ха – „имоти от землищата на Б. и К.“ (л. 182 – 183, административно дело №4370/2013 г.).
    34. На 19.09.2006 г. Министерството на околната среда и водите изпратило до главния редактор на в. „Сега“ и на в. „Стандарт“ обява за организиране на обществени обсъждания на предложения за промяна на границите на парка (л. 187 – 189, административно дело №4370/2013 г.).
    35. На 16.10.2006 г. в читалище „Б. М.“, кв. К., се провело обществено обсъждане на предложенията по включване и изключване на имоти по границата на [природен парк]на територията на с. М., с. В. и кв. К. (л. 190, административно дело №4370/2013 г.).
    36. На 17.10.2006 г. в читалище „С. с. К. и М.“, кв. Д., се провело обществено обсъждане на предложенията по включване и изключване на имоти по границата на [природен парк] на територията на кв. Б., кв. Д. и кв. С.. На обсъждането г-н П. К. подкрепил предложението за изваждане на имота му от територията на парка (л. 191, административно дело №4370/2013 г.).
    37. На 18.10.2006 г. в читалище „П.“, с. Ж., се провело обществено обсъждане на предложенията по включване и изключване на имоти по границата на [природен парк] на територията на с. Б. и с. Ж. (л. 192, административно дело №4370/2013 г.).
    38. На 17.11.2006 г. в читалище „Св. Ц. Б.І“, с. Б., се провело обществено обсъждане на предложенията по включване и изключване на имоти по границата на [природен парк] на територията на с. Б. (л. 193 - 194, административно дело №4370/2013 г.).
    39. На 21.11.2006 г., с писмо, вх. №05-08-6362, директорът на [природен парк] дал отрицателно становище по предложенията за изключване на имоти в землищата на с. В., кв. К., кв. Б., кв. Д., с. Б., с. Ж. (л. 195 - 197, административно дело №4370/2013 г.).
    40. На 19.12.2006 г., със Заповед №РД-957, издадена на основание чл. 38, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 42, ал. 1 във вр. с чл. 41, т. 2 и 3 ЗЗТ, министърът на околната среда и водите назначил комисия:
    а) от единадесет членове – представители на: Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областния управител на [Област], Националното управление на горите, Столична община, Столична общинска администрация – район „В.“, Дирекция на [природен парк], Регионалната инспекция по околната среда и водите, собствениците на гори, земи и водни площи, включени в предложенията за увеличаване и намаляване на площта на парка на територията на землище Б.;
    б) която да разгледа и вземе решение по предложенията за увеличаване и намаляване на територията на [природен парк]внесени от дирекцията на [природен парк], [Сдружение] и комисията, назначена със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г.;
    в) решенията комисията следвало да взема с обикновено мнозинство;
    г) ако член на комисията не е съгласен с взетото решение да подпише протокола с особено мнение, което да мотивира в срок от три дни от датата на решението;
    (л. 198 – 199, административно дело №4370/2013 г.)
    41. На 19.12.2006 г. министърът на околната среда и водите издал Заповед №РД-958 идентична по съдържание със Заповед №РД-957 отнасяща се до територията на землищата на М., В. и К. (л. 207 – 208, административно дело №4370/2013 г.).
    42. На 03.01.2007 г. министърът на околната среда и водите издал Заповед №РД-1 идентична по съдържание със Заповед №РД-957 отнасяща се до територията на землищата С. и Д.(л. 216 – 217, административно дело №4370/2013 г.).
    43. На 05.01.2007 г. комисията по Заповед №РД-957 провела заседание, на което присъствали всички представители на държавните институции, без представител на Националното управление на горите, и петнадесет собственици на имоти – общо 23 участници. Комисията приела следните решения:
    а) с 21 „за“ и 1 „въздържал се“ – приела предложенията на комисията, назначена със Заповед №РД-700 за намаляване на територията на парка и втория вариант относно м. „К.“, кв. Б.;
    б) с 21 „за“ и 1 „против“ – приела предложението на [Сдружение] за намаляване на територията на парка;
    в) с 1 глас „за“, 13 „против“ и 5 „въздържал се“ – не приела предложението на [Сдружение] за увеличаване на територията на парка;
    г) протоколът е подписан от присъствалите като срещу подписа на директора на Дирекция [природен парк] е вписано „о.м.“;
    д) към протокола е приложено особеното мнение на директора на Дирекция [природен парк], без датата, в което е посочено, че:
    липса на кворум – комисията заседавала при липса на кворум: „от известните към момента на свикване на комисията над 45 собственика и 9 представители на институции в заседанието“ участвали „13 граждани обявили се за собственици или техни представители и 8 представители на институции“;
    нелегитимност на участвалите граждани – гражданите не представили „документи, доказващи тяхното право да участват в заседанието“, на никого не бил поискан „документ за самоличност“;
    нелегитимност на гласуванията – част от собствениците участвали в гласувания, за които нямат интерес;
    неизпълнение на задачата посочена в Заповед №РД-957 – не било разгледано предложението на комисията, назначена със Заповед №700, „за включване на земи и гори в землището на Б.“;
    процедурни пропуски при провеждане на заседанието – не било гласувано направеното от него процедурно предложение собствениците на имоти да участват в гласуване само за собствения си имот;
    непълнота на протокола – писменото становище на Дирекция на [природен парк], представено на комисията, не било отбелязано в протокола;
    (л. 203 – 206, административно дело №4370/2013 г.)
    44. На 09.01.2007 г. министърът на околната среда и водите издал Заповед №РД-4 идентична по съдържание със Заповед №РД-957 отнасяща се до територията на землище Ж. (л. 224 – 225, административно дело №4370/2013 г.).
    45. На 09.01.2007 г. министърът на околната среда и водите издал Заповед №РД-5 идентична по съдържание със Заповед №РД-957 отнасяща се до територията на землище Б. (л. 232 – 233, административно дело №4370/2013 г.).
    46. На 10.01.2007 г. комисията, назначена със Заповед №РД-958, провела заседание, на което присъствали всички представители на държавните институции без представител на Националното управление на горите и десет собственици на имоти – общо 19. Комисията приела следните решения:
    а) с 11 гласа „против“, 5 „за“ и 2 „въздържал се“ – не приела предложението на [Сдружение] за увеличаване на територията на парка;
    б) с 10 гласа „против“, 2 „за“ и 4 „въздържал се“ – не приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за увеличаване на територията на парка;
    в) с 13 гласа „за“ и 3 „въздържал се“ – приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за намаляване на територията на парка.
    г) протоколът е подписан от 17 членове на комисията; директорът на Дирекция [природен парк] не е положил подпис;
    47. На 22.01.2007 г. комисията, назначена със Заповед №РД-1, провела заседание, на което присъствали седем представители на държавните институции без представител на Националното управление на горите, на районната общинска администрация – район В. и директора на Дирекция [природен парк] и двадесет и един собственици на имоти – общо 28. Комисията приела следните решения:
    а) с 27 гласа „против“ и 1 „въздържал се“ – не приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за увеличаване на територията на парка;
    б) с 28 гласа „за“ – приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за намаляване на територията на парка;
    в) протоколът е подписан от 28 членове на комисията;
    48. На 26.01.2007 г. комисията, назначена със Заповед №РД-5, провела заседание, на което присъствали седем представители на държавните институции без представител на Националното управление на горите, на районната общинска администрация – район П. и директора на Дирекция [природен парк] и седемдесет собственици на имоти – общо 78. Комисията приела следните решения:
    а) със 75 гласа „против“ и 2 „въздържал се“ – не приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за увеличаване на територията на парка;
    б) със 75 гласа „за“ и 2 „въздържал се“ – приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за намаляване на територията на парка;
    в) протоколът е подписан от 78 членове на комисията; представителят на Столична община подписал протокола с особено мнение.
    49. На 29.01.2007 г. представителят на Столична община в работата на комисията по Заповед №РД-5 представил особеното си мнение:
    а) гласуването било проведено общо, а не диференцирано за всеки отделен случай – за всяка отделна територия, предложена за включване или изключване;
    б) неправилно бил приложен чл. 38, ал. 2 ЗЗТ – собствениците участвали „в пълния си списъчен състав и с пълни права за гласуване и вземане на решение“.
    50. На 31.01.2007 г. комисията, назначена със Заповед №РД-4, провела заседание, на което присъствали шест представители на държавните институции без представител на Министерството на земеделието и храните, на Националното управление на горите, на районната общинска администрация – район В. и директора на Дирекция природен парк „В.“ и седем собственици на имоти – общо 13. Комисията приела следните решения:
    а) с 11 гласа „против“ и 2 „въздържал се“ – не приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за увеличаване на територията на парка;
    б) с 13 гласа „за“ – приела предложението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, за намаляване на територията на парка;
    в) протоколът е подписан от 13 членове на комисията;
    51. На 31.01.2013 г., с Решение №19, министърът на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, във връзка с предложения на [Сдружение], на [Сдружение], на Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. и в изпълнение на влезли в сила съдебни решения по адм. д. 12313/2011 г., №12151/2012 г.; 6313/2012 г.; вх. 12126/2012 г. на Върховния административен съд, отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на площта на [природен парк], разгледани от комисии, определени със Заповеди №РД-957 от 19.12.2006 г., №РД-958 от 19.12.2006 г., №РД-1 от 03.01.2007 г., №РД-4 от 09.01.2007 г. и №РД-5 от 09.01.2007 г. обективирани в протоколи на комисиите съответно от 05.01.2007 г., 10.01.2007 г., 22.01.2007 г., 31.01.2007 г. и 26.01.2007 г. В мотивите на решението е посочено, че:
    а) протоколите с предложенията на комисиите по Заповед №РД-957 и РД-5 са подписани с особени мнения, които „поставят под съмнение легитимността на взетите решения за приемане на предложенията за изключване на множество имоти от границите на парка“;
    б) „реализацията на взетите от комисиите решения би довела единствено до намаляване площта на защитената територия, без това да бъде компенсирано със съответното увеличаване на територията, каквито са били първоначалните предложения в своята съвкупност“;
    в) „ВАС постановява съдебни актове, съгласно които министърът на околната среда и водите следва да се произнесе по надлежен ред“ по искания за изключване на имоти от територията на парка;
    г) „предвид големия обществен интерес към опазване и съхраняване на парка“.
    52. На 21.02.2013 г., в Министерството на околната среда и водите, постъпило писмо, вх. №02-00-32, с което главният редактор на Държавен вестник отказал да обнародва Решение №19, защото „решението има информативен характер и не поражда никакви правни последици“.
    На 04.03.2013 г. Решение №19 е публикувано във в. „Монитор“ и на електронната страница на Министерството на околната среда и водите (л. 47 – 48).
    53. На 04.03.2013 г. на Б. Б. Й. било връчено съобщение за Решение №19 (л. 30).
    54. На 07.03.2013 г. на В. И. Т. било връчено съобщение за Решение №19 (л. 34).
    55. На 01.03.2013 г. до [фирма] било изпратено съобщение за Решение №19. По делото няма доказателства за датата на получаване на съобщението, но жалбата е подадена на 18.03.2013 г.
    Ж. По съдебните решения:
    56. На 03.07.2013 г., с Решение №10007, постановено по административно дело №4370/2012 г., Върховният административен съд отхвърлил жалбите на [фирма], на В. Т. и на Б. Й. срещу Решение №19 в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на площта на [природен парк] чрез изключване на собствените им имоти и прекратил съдебното производство по отношение на [фирма] и В. Т. в частта, с която оспорват Решение №19 в останалата му част.
    57. На 03.07.2014 г., с Решение №9337, постановено по административно дело №14662/2013 г., Върховният административен съд отменил Решение №10007 от 03.07.2013 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
    З. В хода на съдебното производство:
    58. Съдът прие заключение на съдебно-техническа експертиза (л. 188 – 209), както и допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 257 – 266).
    59. Съдът приел заключение на съдебно-биологична и екологична експертиза (л. 212 – 225).
    60. Съдът прие заключение на тройна съдебно-биологична и екологична експертиза (л. 270 – 277).
    61. Ответникът представи, но съдът не прие Доклад на междуведомствена работна група, назначена със Заповед №РД-394 от 02.06.2015 г. на министъра на околната среда и водите относно „становището на вещите лица по допуснати съдебно-биологична и екологична и съдебно-техническа експертизи по административно дело №8972/2014 г.“.

    ІV. По съществото на спора:
    При така установените по делото факти, релевантна нормативна уредба, твърденията и доводите на страните по делото и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка на Решение №19 съдът приема от правна страна следното:
    Преди да извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт с оглед на основанията по чл. 146 АПК съдът счита за необходимо да посочи, че тъй като става въпрос за отказ да се издаде един акт, за да се установи законосъобразен ли е той, е необходимо съдът да установи налице ли са били материалноправните предпоставки за неговото издаване. Именно в този контекст съдът ще извърши проверката за законосъобразност с оглед на пороците по чл. 146 АПК.
    1. Компетентността на органа:
    Оспорваното решение е издадено от компетентен орган – министърът на околната среда и водите е органът, който е компетентен да издаде заповед по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, с която да се произнесе по направени предложения за промяна в защитена територия. Компетентността на министъра по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ не е при оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност.
    Факта, че разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗЗТ установява, че при промените по чл. 41, т. 1, 2 и 3 ЗЗТ се спазват същите процедури, както при обявяване на защитени територии не води до извод за приложимост на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, защото чл. 38, ал. 5 ЗЗТ регламентира не процедура, а компетентност. Но дори и да се приеме, че чл. 38, ал. 5 ЗЗТ е приложим и при промяна в защитената територия, логическото тълкуване на разпоредбата не сочи на компетентност при оперативна самостоятелност. Изразът „В случаите на алинея 4 (т.е. при приемане на решение от комисията с особено мнение) министърът на околната среда и водите взема окончателно решение“ не дава основание за такова тълкуване, защото:
    Първо, комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ не е орган, който има правомощието да взема крайни, пораждащи правни последици актове. Комисията от една страна е средство за участие в административното производство на всички заинтересовани страни – виж чл. 38, ал. 2 ЗЗТ, а от друга – е помощен орган на министъра, който подготвя издаването на акта. Дори тогава, когато комисията взема решение с единодушие, не нейният акт поражда валидни правни последици, а заповедта на министъра по чл. 39, ал. 1, съответно по чл. 42, ал. 1 ЗЗТ. Освен това министърът не е задължен да приеме предложението на комисията дори когато е взето с единодушие. Такова задължение за органа не се извежда от чл. 38, ал. 5 ЗЗТ.
    И второ. Правомощието на министъра да приеме или да отхвърли предложението е пряка функция на установеното качество на съответната територия. Тогава, когато съответната територия има качеството по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ министърът е длъжен да издаде заповед за нейното обявяване за защитена под формата на природен парк, съответно тогава, когато една територия е загубила или придобила това качество министърът е длъжен да я изключи или да я включи в обхвата на парка. Засилената защита на всяка една територия, която има качеството по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ е задължение на министъра и това задължение следва от целта на закона. Единственият въпрос, който предпоставя упражняването на правомощието на министъра е качеството на територията.
    Видно от изложеното първо, оспореният отказ е издаден от компетентен орган, второ, този орган е компетентен да издаде и искания положителен акт, и трето, правомощията на органа са при условията на обвързана компетентност дори и при наличие на особени мнения на членовете на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ.
    2. Формата на акта:
    Оспорваното решение е издадено и в исканата от закона писмена форма и с формално изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание. Посочени са фактически и правни основания. Вярно е, че съгласно чл. 42, ал. 5 ЗЗТ наименованието на акта, с който министърът се произнася по предложенията за промени в защитените територии е заповед, а не решение. Вероятно органът е търсил постановяването на акт, който да има наименование различно от визираното в закона – чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, за да разграничи акта, с които допуска промяна от акта, с който отхвърля предложенията за промяна, но поставеното различно от посоченото в закона наименование на акта не може да промени неговия характер. Макар и наречен решение оспореният акт е постановен на основание чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ (вярно е, че органът не се позовал изрично на чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, която норма пряко определя компетентността му, но това не променя основанието, защото и посочените правни норми обуславят същото правно основание) и като такъв следва да носи наименованието, установено в закона. Това нарушение на изискването за форма на акта обаче не е съществено, тъй като не наименованието, а съдържанието на акта е предмет на контрол за законосъобразност.
    Съгласно чл. 43 ЗЗТ заповедта по чл. 42, ал. 5 (както и заповедта по чл. 39, ал. 1, т.е. чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1) ЗЗТ се обявява в Държавен вестник. Изискването за обнародване е част от законния статус на заповедта. То е изрично визирано в закона, поради което представлява законово установена форма. Законодателят не е регламентирал по различен начин изискването за обнародване с оглед на съдържанието на заповедта по чл. 42, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗЗТ. Но е безспорно, че когато със заповедта по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ органът приеме предложения за увеличаване или намаляване на територията на парка актът му, като административен нормативен следва да бъде обнародван, за да поради правни последици. В случая, тъй като характерът на акта не е нормативен обнародването има само съобщителна функция. С оглед на това допуснатото от органа нарушение на установения в закона начин на съобщаване на акта не се явява нарушение на законово установена форма на акта. Това нарушение има значение единствено за валидността на уведомяването на неговите адресати и с оглед на това за началото на срока на правото им на оспорване.
    Факта, че органът изпратил за обнародване в Държавен вестник Решение №19 и главният редактор на вестника отказал да го публикува, защото „решението има информативен характер и не поражда никакви правни последици“ (виж по-горе т. ІV.Е.52) не може да премахне правните последици от неспазването на установения в закона начин на съобщаване. Главният редактор на Държавен вестник не е оправомощен от Закона за защитените територии да извършва преценка за изпълнение на визираното в закон задължение за обнародване. Законът за Държавен вестник също не му дава такова правомощие.
    Видно от изложеното Решение №19 не е съобщено по установения в закона ред, но това нарушение, с оглед на характера на акта, не е нарушение на законово изискване за форма, а на начина на съобщаване, поради което не води до незаконосъобразност на акта, още повече че жалбоподателите са упражнили в срок правото си на оспорване.
    3. Спазването на административнопроизводствените правила:
    Законодателят е регламентирал специално административно производство по издаване на акта по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ. Видно от доказателствата по делото – виж т. ІV.Е.28 – 55, това производство формално е спазено. Производството започнало служебно – с назначаването, на основание чл. 47, т. 2, 3 и 8 ЗЗТ, със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. на комисия, която имала задачата да анализира наличните документи и графична информация за границата на [природен парк] на територията на Столична община, да уточни границата и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница (виж т. ІV.Е.28). Към така започналото административно производство са присъединени направени от [Сдружение] и [Сдружение] предложения за увеличаване на територията на парка.
    Съгласно чл. 37 ЗЗТ било проведено обществено обсъждане на предложенията, удостоверено със съответните протоколи (виж т. ІV.Е.34-39). В съответствие с чл. 38, ал. 1 ЗЗТ министърът на околната среда и водите назначил комисия, която да разгледа предложенията. С оглед на големия обем на предложенията и относимостта им към различни землища министърът назначил пет комисии, разпределени за отделните землища. Този подход на министъра не е в нарушение на законовото изискване. Комисиите провели заседания и формирали решения.
    Комисиите взели решенията си с обикновено мнозинство, съгласно посоченото в чл. 38, ал. 3 ЗЗТ и посоченото в заповедта за назначаване на комисията. Решенията на две от комисиите били взети с изразено особено мнение на по един член, което е в съответствие с чл. 38, ал. 4 ЗЗТ и посоченото в заповедта за назначаване на комисията. Приложеното към решението на комисията по Заповед №РД-957 особено мнение не е датирано (виж т.ІV.Е.43), а особеното мнение, приложено към решението на комисията по Заповед №РД-5 е входирано в Министерството на околната среда и водите с дата 30.01.2007 г., т.е. един ден след установения в чл. 38, ал. 4 ЗЗТ срок (виж т. ІV.Е.48-49).
    Безспорно е, че неспазването на визирания в закона срок за представяне на особените мнения - във втория случай не е спазен с един ден, а в първия – не може да се установи, поради липса на входяща дата, е нарушение на административнопроизводствените правила. Но срокът по чл. 38, ал. 4 ЗЗТ не е преклузивен, той е само инструктивен. Неговата цел е да гарантира бързина на производството, но неспазването му не води до преклудиране на правото да се изложат писмено мотиви на вече изразената от члена на комисията позиция по предмета на гласуване. С оглед на това допуснатото нарушение на чл. 38, ал. 4 ЗЗТ не е съществено и само по себе си не е основание за отмяна на Решение №19.
    Независимо от формалното спазване на процедурата и липсата на съществено нарушение на правилата, органът я осъществил в рамките на срок, който е далеч над законово определените срокове. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗТ министърът е длъжен да формира комисия в рамките на шест месеца от постъпване на предложенията. Предложението на служебно назначената със Заповед №РД-700 комисия е одобрено от министъра на 16.09.2003 г. Следователно именно от този момент за него започнал да тече срока по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ. Срокът досежно това предложение не е спазен. Първото предложение на [Сдружение]няма доказателства кога е постъпило в министерството, но отговорът на заместник-министъра е от дата 26.04.2005 г. Предложенията на [Сдружение], които са представени по делото, са постъпили в министерството на 26.05.2005 г. и на 30.08.2005 г. Първата заповед за формиране на комисия по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ е от дата 19.12.2006 г. – близо година и половина след постъпване на предложенията на сдруженията и три години след постъпване на първото предложение на служебната комисия.
    Комисиите по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ приключили работа на 31.01.2007 г. Органът издал акта си на 31.01.2013 г. – шест години след приключване на работата на комисиите. Съгласно чл. 11 АПК процесуалните действия се извършват в сроковете, определени в закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Това нарушение само по себе си макар да не е основание за отмяна на акта поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила поставя въпроса за съответствието на оспореното решение с целта на закона и ще бъде разгледано по-долу.
    4. Съответствие с материалноправни разпоредби:
    а) правното основание за издаване на акта:
    Оспореното решение е издадено на основание чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, по повод на проведена процедура по глава трета на Закона за защитените територии по предложения на [Сдружение] , [Сдружение] и комисия, назначена със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г., както и съдебните решения по административни дела №12151/2012 г., №12312/2012 г., №6313/2012 г., №12126/2012 г. на Върховния административен съд.
    Така посоченото правно основание, макар да не сочи разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, която визира компетентността на министъра в хипотезата на чл. 41 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, съответства на посоченото фактическо основание за издаване на акта – налице е производство по реда на глава трета на закона за промени в парка. От доказателствата по делото е безспорно, че назначените от органа комисии по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ приели предложенията на комисията по Заповед №РД-700 за намаляване на територията на парка, не приели нейното предложение и предложенията на двете сдружения (доколкото има изразена изрично воля в комисиите по Заповед №РД-97 и заповед №РД-958) за увеличаване на територията на парковете. От доказателствата по делото е безспорно също, че решенията на две от комисиите – тези за землището на с. Б. и за землище Б., били взети с две особени мнения.
    С оглед на това ответникът следвало да упражни правомощието си по чл. 42, ал. 5 (във вр. с чл. 38, ал. 5) ЗЗТ и да вземе окончателно решение за промяна на територията на парка.
    Органът, видно от диспозитива на обжалваното решение, взел своето решение като отхвърлил всички предложения – и за увеличаване, и за намаляване на територията на парка.
    Въпросът е упражнил ли органът правомощието си в съответствие със закона?
    б) мотивите на акта:
    За да отговори на този въпрос съдът изхожда от мотивите на акта. В мотивите на акта органът сочи две основания за взетото решение.
    Първото основание, което органът приел, е, че особените мнения „поставят под съмнение легитимността на взетите решения за приемане на предложенията за изключване на множество имоти от границите на парка“. Преди всичко следва да се посочи, че особените мнения сами по себе си не могат да „поставят под съмнение“ легитимността на взетите решения“. Особените мнения са законово установено средство за изразяване на становище. Посоченото в особените мнения по принцип би могло да мотивира органа да вземе решение различно от решението на комисията, но за да бъде решението на органа законосъобразно мотивите, изложени в особените мнения и приети от органи като негови мотиви на акта трябва да съответстват на законовите изискания.
    Какво сочат особените мнения?
    Видно от приложените по делото две особени мнения те визират липса на кворум, „нелегитимност на участвалите граждани“, „нелегитимност на гласуванията“, неизпълнение на задачата, процедурни пропуски, непълнота на протокола, неправилно проведено гласуване и неправилно приложение на чл. 38, ал. 2 ЗЗТ.
    Първо, комисиите по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ са помощни органи на министъра в производството по реда на глава трета. Състава на комисията е определен в закона – чл. 38, ал. 2 ЗЗТ. Видно от приложените по делото заповеди по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ органът спазил изискванията на закона за състава на комисиите – в тях са включени представители именно на посочените в закона институции и на собствениците на гори, земи и водни площи. Спазването на законовото изискване за състав на комисията значи, че тя е законна, легитимна.
    Второ. Нито в закона, нито в заповедите на органа по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ е установен начин на представителство на собствениците на земи, гори и водни площи. Вярно е, че в закона е посочено „представители на собствениците“. Но условията на такова представителство законът не установява. То не би и могло да се учреди a priori, защото интересите на различните собственици могат да бъдат различни. Целта на участието на посочените в чл. 38, ал. 2 ЗЗТ лица е да се осигури възможност представители на всички институции, които имат отношение към парка, и на всички собственици на земи, гори и водни площи, които попадат в територията на парка, да изразят становище по предложенията.
    Трето. Факта, че броя на представителите на институциите може да е по-голям или по-малък от броя на представителите на собствениците сам по себе си също не прави комисията нелегитимна. За целите на дейността на комисията – като средство за изразяване на мненията на всички заинтересовани лица, е важно да бъдат изразени становищата. Няма как да се постави като предварително условие броя на представителите на институциите да бъде по-голям от броя на представителите на собствениците, защото последните могат да имат различни интереси, а и чрез ограничаване на броя на представителите на собствениците не следва да се предрешава мнозинството. Не броя на представителите, а обосноваността на становищата е важна за този помощен орган. Именно поради това законодателят е предоставил възможност членовете на комисията да изразяват особени мнения, които да бъдат писмено мотивирани и именно поради това при особени мнения министърът не е обвързан от решението на комисията. Следователно съотношението в комисиите между представители на институциите и представители на собствениците само по себе си не може да доведе до нелегитимност на комисиите.
    Четвърто. Законът не е поставил изискване за определен кворум като условие за валидност на взетите от комисията решения. Това, което законодателят е установил, е начинът на вземане на решение – с обикновено мнозинство от присъстващите. Следва да се има предвид, че участието в комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ е една правна възможност за собствениците, а не тяхно правно задължение. Въпрос на лична преценка на всеки собственик е дали ще бъде представляван или не в комисията. За законосъобразността на акта е важно собствениците да се надлежно информирани за предоставената им възможност да вземат участие в работата на комисията. С оглед на това довода, че комисията по Заповед №РД-957 провела заседание „при липса на кворум“ е неоснователен. Впрочем, самият участник в комисията, представил особеното мнение, не уточнява какъв е точният брой на участниците в нея – „над 45 собственика“ не е брой, който установява точно число.
    Пето. Законът не е обвързал правото на гласуване в комисията с друг, конкретен правен интерес освен факта на собственост на земя, гора или водна площ, намираща се в територията на парк. Посоченото в особеното мнение, че представители на собственици са гласували за предложения, „за които нямат правен интерес“, което „опорочава като цяло взетите решения“ не намира опора в закона. Ако се приеме, че право да участва в гласуването има само собственика на съответния обект това a priori значи, че комисията ще се произнася за всеки един обект (имот) отделно и в гласуването ще участват 9 представители на институции и 1 представител на собственика (собствениците) на конкретния обект (имот). Този извод не може да се изведе от чл. 38, ал. 2, 3 и 4 ЗЗТ.
    Шесто. В особеното мнение на директора на природния парк се твърди, че представителите на собствениците не са доказали надлежно правото си на собственост. Вярно е, че в протокола от заседанието на комисията по Заповед №РД№957 не са вписани доказателства за собственост, с които участниците са се легитимирали като такива. Но първо, участието в комисията е станало въз основа на изпратено до съответния собственик писмо, т.е. предварително администрацията на органа установила собствеността на имотите, предмет на предложенията и лично тя информирала (поканила) собственика за участие в комисията. Това значи, че проверката за съответствие между списъка на поканените за участие собственици и присъстващите представители на собствениците е достатъчна гаранция, че в заседанието на комисията участват именно представители на собствениците на засегнатите имоти. Второ. В самото писмо – покана изрично е посочено, че следва при участие в работата на комисията да се представи документ, удостоверяващ правото на собственост и представителната власт. Вярно е, че в протокола не е отразено извършена ли е и какъв е резултата от извършената проверка на исканите доказателства. Безспорно този пропуск не дава възможност да се установи представили ли са представителите на собствениците исканите документи. Трето. В писмото – покана не е посочено, че непредставянето на посочените документи е основание за недопускане до участие в работата на комисията. И четвърто. Ако органът е имал съмнение относно участието на несобственици е могъл да извърши служебно справка по регистрите относно качеството на собственик на съответното лице.
    Седмо. В особеното мнение на представителя на Столична община към протокола на комисията по Заповед №РД-5 е посочено, че предложенията не са гласувани поотделно, а общо, което го лишило от възможността да вземе становище по различните предложения. Вярно е, че от протокола на комисията не може да се установи как са проведени разискванията, но от взетите решения е видно, че те касаят предложенията за увеличаване и за намаляване на комисията по Заповед №РД-700 и предложенията на [Сдружение] за намаляване на територията на парка. Нито в закона, нито в Заповед №РД-597 са поставени изисквания за индивидуално гласуване на всеки отделен имот. Ако представителят на Столична община е имал различно становище по отделни предложения, при така проведеното гласуване, той е имал правната възможност да изложи мнението си за всеки отделен имот като част от особеното мнение и по този начин да даде възможност на органа да вземе мотивирано решение. Това не е сторено.
    И осмо. В особеното мнение на директора на парка се твърди, че при провеждане на заседанието на комисията са допуснати процедурни нарушения – не е гласувано негово процедурно предложение, и са налице пропуски в протокола. Процедурното предложение е за правото на гласуване на представителите на собствениците, т.е. то повтаря посоченото по-горе в изложението под номер шест. Твърдяният пропуск не се отразява на валидността на взетите решения. Досежно пропуските в протокола не е ясно какво точно липсва, а и не протокола, а решенията на комисията са релевантни за органа.
    Видно от изложеното в двете особени мнения са изказани съображения, които касаят организацията на работа на комисията. Както многократно бе посочено, комисията е помощен орган на министъра. Министърът е този, който по силата на закона, отговаря за нейното конституиране и обезпечаване на дейността й. Ако след приключване на дейността на комисиите органът счете, че в хода на работата си комисиите са допуснали процедурни нарушения и пропуски, които имат съществено значение за законосъобразното изпълнение на правомощията им, е следвало да не приема работата на комисиите, а да разпореди повторното извършване на дейността като създаде необходимата регламентация за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски.
    Вместо да изпълни законовото си задължение за обезпечаване на законосъобразна дейност на комисиите органът приел посочените от двама участници нарушения за основания за отказ от одобрение на предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка. Но една територия се отказва да бъде извадена или прибавена към територията на парка не защото комисиите по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ допуснали нарушения в дейността си, а защото съответната територия не притежава или притежава характеристиките по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ. Не нарушения на производството, а материалноправни са изискванията за включване или изключване от територията на природния парк.
    Следователно като използвал незаконово установен критерий за преценка на основателността на предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка министърът постановил акта си в нарушение на материалния закон.
    Второто основание, което органът приел, за да постанови Решение №19 е, че „реализацията на взетите от комисиите решения би довела единствено до намаляване площта на защитената територия, без това да бъде компенсирано със съответното увеличаване на територията, каквито са били първоначалните предложения в своята съвкупност“. Законът за защитените територии не поставя като изискване за намаляване на територията на парка едновременното увеличаване на тази територия. Няма такава нормативна обвързаност между увеличаването и намаляването. И това е логично, защото увеличаването и намаляването не е функция на формалното запазване на територията на парка в съществуващите размери. То е функция на качеството на съответната територия и необходимостта да бъде или да не бъде обект на специалната защита. Следователно като използвал незаконово установен критерий за преценка на основателността на предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка министърът постановил акта си в нарушение на материалния закон.
    Видно от изложеното и двете, посочени от органа основания за постановяване на Решение №19 са не на законово установени изисквания за прибавяне или изваждане на територии от територията на парка. Други мотиви органът не изложил. Следва изрично да се посочи, че в заключителния протокол на комисията, назначена със Заповед №РД-700, е посочено като приложение „Графично приложение №2 – Предложенията за намаляване и увеличаване на ПП „В.“, придружени с кратък обяснителен текст“. Тъй като органът се позовал в мотивите си на този протокол би могло да се приеме, че посоченото в този „обяснителен текст“ съдържа определени мотиви за включването или изключването на отделните територии. Въпреки изричното указание на съда към органа да представи този „обяснителен текст“ представителите на органа декларираха, че у органа този „обяснителен текст“ не се съхранява. Представената по делото графична част сама по себе си не съдържа информация относно мотивите на комисията за включването или изключването на съответните територии. Тя представлява само графично изображение на предложенията на комисията. Поради това и въпреки положените от съда усилия по делото органът не ангажира доказателства за основанието, на което не приел предложенията на комисията досежно имотите на жалбоподателите.
    в) установеното от съда фактическо състояние:
    С оглед на горното и в изпълнение на дадените му в отменителното решение на петчленния състав задължителни указания съдът прие съдебни експертизи – съдебно-техническа и съдебно-биологична и екологична. С оглед на заключенията на приетите съдебни експертизи, останалите доказателства по делото и възраженията на страните съдът приема следното по отношение на имотите на жалбоподателите:
    Днешната територия на [природен парк]е резултат на многогодишно разширение на територията на парка. Започвайки през 1934 г. от площ от 6 410 ха днес паркът има площ от 27 079, 114 ха, от които 11 500 ха на територията на Столична община. Безспорно е, че докато в годините територията на парка се е разширявала граничещите с парка територии са били предмет на регулиране от съответните закони, уреждащи урбанизирани, земеделски и/или горски територии.
    Това наслагване в годините на устройствените режими върху една и съща територия е довело до фактическото състояние по отношение на процесните имоти.
    По отношение на имота на Б. Й.:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на Б. Й., се намира в землище Б., в. з. „Б. п.“, с площ от 7 932 кв. м. Имотът произхожда от имот, планоснимачен №571, който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г. с поставен условен знак за широколистна гора без запис за нейния вид. Имот №571 е бил предмет на подробно планиране с регулационен план през 1959 г. - Заповед №1224 от 16.03.1959 г., в резултат на което става част от урбанизирана територия. В приетия през 1977 г. кадастрален план на [населено място], лист 612, имотът не бил отразен. През 2004 г., след възстановяването на имота на собствениците, е одобрена поправка на кадастралната основа на регулационния план от 1959 г. като са нанесени верните имотни граници на основния имот и са попълнени границите на имоти, в т.ч. и на имот планоснимачен №817, понастоящем имот с идентификатор [номер] – Заповед №РД-50-176 от 04.06.2004 г. на кмета на район „В.“. В кадастралната карта за имота е посочено наличие на бук и габър. През 2005 г., със Заповед №РД-50-796 от 01.08.2005 г. на главния архитект на[населено място], е изменен регулационният план на в. з. „Б. п.“, като са създадени урегулирани поземлени имот, в т.ч. и имот Х-817, кв. 16 и е приет застроителен план. На 10.12.2006 г. за имота е издадена виза за проучване и проектиране на жилищни сгради в парцел Х-817.
    Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк.
    По лесоустройствения план на народен парк „В.“ от 1963 г. част имота (около 2 690 к. м.) попада в отдел 91, подотдели „г“, „д“, „е“ и „ж“, описан като гора с дървесни видове бук, габър и акация. Останалата част от имота (около 5 242 кв. м.) в плана е записана като „земеползване“ и не попада в границите на парка. По лесоустройствения план на [природен парк] от 2009 г. частта от имота, записана в предходния план като „земеползване“ попада в отдел 1091, подотдел „у“ и е в границите на парка. Налице е значителна разлика в границите на имота по двата плана.
    Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „В.“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „В.“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    Приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза установява, че имотът не отговаря на характеристиката на защитена територия, тъй като представлява деградирал фрагмент, без типичен растителен видов състав и структура, с наличие на екзоти (растения от чуждоземен произход, които не са характерни за местната флора) и инвазивни видове, функционално и пространствено откъснат от територията на парка посредством урбанизирана територия – 20 м. широко шосе. Имотът не е продължение на естествена екосистема. В него има насипна маса за укрепване на шосето и множество твърди битови отпадъци. Екологичната оценка – като отрицателен ефект, е висока степен на уязвимост, рядкост, естественост, размери, биологично разнообразие и стабилност.
    Видно от изложеното имот с идентификатор [номер] е придобил – въз основа на актове на компетентните държавни органи, градоустройствен статус още през 1959 г. и е урбанизирана територия. Налице е несъответствие между границите на горските участъци, заснети по лесоустройствените планове от 1969 г. и 2009 г. досежно имота. В имота е изградено укрепващо пътя съоръжение. Към настоящия момент имотът не отговаря на изискванията за защитена територия, не е продължение на естествена екосистема. Така установеното досежно имота обосновава извод за липса на изискуемото от закона качество на имота за продължаване на включването му в границите на защитената територия. Този извод съответства на извода, направен от комисията, назначена със Заповед №РД-700 и формираното от нея предложение за изключване на имота от обхвата на природния парк – л. 5 от картата на [природен парк], обозначена с №25И.
    Що се отнася до доводите на ответника, свързани с факта, че имотът попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 следва да се посочи, че става въпрос за различни по своя характер правни режими на една и съща територия. Установяването, че един имот попада в защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 не е защото имотът е защитена територия по Закона за защитените територии, а защото се е считало, че отговаря на изискванията за защитена територия. Предпоставките за включване на един имот в рамките на защитена зона по екологичната мрежа Натура 2000 не са предмет на регламентиране от Закона за защитените територии, а от Закона за биологичното разнообразие. С оглед на това факта, че имотът попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 е ирелевантен при преценка на съответствието на имота с изисквания на закона за принадлежността му към защитената територия – природен парк.
    По отношение на имота на [фирма]:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], се намира в землище Б., [местност], с площ 6 782 кв. м. (графично изчислена). Имотът произхожда от имот планоснимачен №353, който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г., кадастрален лист №639 и №659, с поставен условен знак за широколистна гора без запис за нейния вид. Имот №353 е бил предмет на подробно планиране с регулационен план през 1972 г. - Заповед №1230 от 15.07.1972 г., в резултат на което става част от урбанизирана територия. В кадастралния план от 1986 г. имотът не е бил отразен. През 2005 г., след възстановяването на имота на собствениците, е одобрена поправка на кадастралната основа на регулационния план от 1972 г. като имотът е нанесен в кадастралния план с нов планоснимачен №68. През 2006 г. – със Заповед №РД-09-50-552 от 25.06.2006 г. на главния архитект на [населено място], е одобрено изменение на регулационния план на [местност], кв. 3а, като е създаден урегулиран поземлен имот ХХХ-68 и е приет застроителен план.
    Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк и в жилищноустройствена зона с нискоетажно застрояване.
    По лесоустройствения план на народен парк „В.“ от 1963 г. имотът попада в отдел 80, подотдели „а“ и „к“. По лесоустройствения план на [природен парк] от 2009 г. имотът попада в границите на горски отдел 1080, подотдел „о“. Налице е съвпадение в границите на имота по двата плана.
    Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „В.“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „В.“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    Приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза установява, че около 80% от площта на имота е заета от естествена дървесна растителност – налице е горски ландшафт. Имотът и растителността в него са продължение на естествена екосистема. Налице е биологично разнообразие – предимно широколистни дървесни видове: бук, явор, габър, полски ясен, бреза, глог, бряст, като съществуващите по периферията на имота видове, които се свързват с пустеещи места, не са рудерални (плевелни). Установен е дървостой (съвкупността от дърветата) с гъстота 1 индивид на 1, 5 – кв. м. и склопеност (степен на доближеност на короните на дърветата) – 90% поради добре развити корони. Налице е тревно богатство – 10-12 вид предимно сенколюбиви житни тревисти видове, широко разпространени. Няма консервационно значими видове висши растения, няма екзоти. Извършената екологична оценка установява средна степен като отрицателен ефект досежно уязвимост, рядкост, естественост, типичност, биологично разнообразие, ниска степен досежно размери и висока степен досежно стабилност.
    Видно от изложеното по отношение на имот с идентификатор [номер], макар да има градоустройствен статус, с оглед на своята екосистема (многообразие на растителни видове) и на своя характерен ландшафт (горски) съответства на изискванията на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ, поради което има характеристиката да бъде защитена територия. Следва обаче органът, при преценка на основателността на искането на [фирма] за изключване на имота от обхвата на природния парк, да отчете и установените от комисията, назначена със Заповед №РД-700, несъответствия в административните актове, въз основа на които в годините е променян устройственият статус на територията, в която попада и имота на дружеството, както и направеното от нея предложение (вариант А) за цялостно решаване на проблема, касаещ територия, означена с №35И, л. 7.2. от картата на [природен парк], приложение по делото.
    По отношение на имота В. Т.:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на В. Т., се намира в землище Д., [местност], с площ 2 458 кв. м. (графично изчислена). Имотът произхожда от имот планоснимачен №98, който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г. с поставен условен знак за борова гора. Имот №98 е бил предмет на подробно планиране с регулационен план през 1972 г. - Заповед №1230 от 15.07.1972 г., в резултат на което става част от урбанизирана територия. В кадастралния план от 1986 г. имотът не е бил отразен. През 2004 г., след възстановяването на имота на собствениците, със Заповед №РД-50-360 от 02.08.2004 г. на кмета на район „В.“, имотът бил нанесен в кадастралната карта, лист №679. През 2006 г., със Заповед №РД-50-405 от 13.04.20166 г. на главния архитект на [населено място], е одобрено изменение на регулационния план на [местност] като е създаден нов кв. 5, урегулиран поземлен имот І-98 (имот с идентификатор [номер]) и урегулиран поземлен имот ІІ-98. Прието е изменение на застроителния план като за имота е допуснато застрояване в съответствие с жилищноустройствената зона, в която попада. На 10.11.2006 г. за имота е издадена виза за проучване и проектиране на ново жилищно застрояване.
    Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк и в жилищно-устройствена зона с нискоетажно застрояване.
    По лесоустройствения план на народен парк „В.“ от 1963 г. част имота (1 890 кв. м.) попада в отдел 1078, подотдел „б“, описан като борова гора. По лесоустройствения план на [природен парк] от 2009 г. частта от имота, попадаща в границите на парка, е в отдел 1078, подотдели „в1“ и „е“. Не е налице разлика в границите на горските участъци по двата плана.
    Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „В.“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „В.“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    Приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза установява, че имотът не попада в екосистема с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, частично е зает със създадена от човека бялоборова култура (5 – 20 годишна), която е извън естествения си височинен пояс и е със заболяване (японска рейнутрия). Имотът не представлява продължение на естествена екосистема. Имотът практически е разположен в урбанизирана територия. Няма характерни ландшафти и обекти на неживата природа. Екологичната оценка – като отрицателен ефект, е висока степен на уязвимост, рядкост, естественост и стабилност и средна степен на биологично разнообразие.
    Видно от изложеното имот с идентификатор [номер] е придобил – въз основа на актове на компетентните държавни органи, градоустройствен статус още през 1959 г. и е урбанизирана територия. Към настоящия момент имотът не отговаря на изискванията за защитена територия, не е продължение на естествена екосистема. Така установеното досежно имота обосновава извод за липса на изискуемото от закона качество на имота за продължаване на включването му границите на защитената територия. Този извод съответства на извода, направен от комисията, назначена със Заповед №РД-700 и формираното от нея предложение за изключване на имота от обхвата на природния парк и в двата варианта – А и Б, л. 7.1. и 7.2. от картата на [природен парк], обозначена с №35И.
    Що се отнася до довода на ответника досежно включването на имота в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 важи изложеното досежно имота на Б. Й..
    Видно от изложеното, с оглед на доказателствата по делото, искането на Б. Й. и на В. Т. за изключване на имотите от границите на [природен парк] е основателно. Искането на [фирма] с оглед на съответствието на имота с изискванията за характера на имота е неоснователно, но органът следва да прецени решението си в контекста на законосъобразността на актовете, въз основа на които имотът е включен в границите на парка.
    С оглед на така установеното Решение №19 противоречи на материалноправните разпоредби на закона.
    5. Съответствие с целта на закона:
    Несъответствието на Решение №19 с разпоредбите на материалния закон значи и несъответствие с неговата цел.
    Целта на Закона за защитените територии е опазването и съхраняването на защитените територии в името на благополучието на обществото. Като отхвърлил предложенията, без да изложи мотиви за наличието и съответно за липсата на качеството на териториите, предмет на предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка, министърът постановил един акт, който е в ярко противоречие с целта на закона. Чрез Решение №19 министърът от една страна, е възможно да е оставил незащитени територии, които следва да бъдат обект на специална защита, и по този начин лишил обществото от национално и общочовешко богатство. От друга страна, е възможно министърът да е нарушил правата на собствениците на имоти, които попадат в територия, които не следва да бъде обект на специална защита и по този начин е нарушил чл. 17, ал. 3 от Конституцията, с което е поставил под съмнение и принципа на правовата държава – чл. 4 от Конституцията.
    По делото има обилен доказателствен материал, че в годините държавата, в лицето на свои различни органи, третирала по различен начин имотите на жалбоподателите като самите нейни органи не зачитали актовете си едни на други и най-вече не са се съобразявали с обективно установеното и търпимо от държавата в продължение на години фактическо състояние на имотите. Това поведение на държавата пряко нарушава правото на жалбоподателите на неприкосновена частна собственост, гарантирано от чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Безспорно е, че гражданите могат и трябва да търпят ограничения на собствеността си в името на публични цели, но тези ограничения трябва да бъдат наложени след провеждането на законосъобразни, в т.ч. и възможно най-кратки, административни производства и чрез законосъобразни актове.
    Десет години административна процедура по никакъв начин не може да се приеме, че е съответна на конкретните обстоятелства и целта на акта – да се гарантира защита на интересите на обществото и на частните правни субекти.
    Видно от изложеното Решение №19 в обжалваната част е незаконосъобразно. Органът, в нарушение на материалноправни разпоредби и целта на закона, отказал да уважи искането на жалбоподателите Б. Й.и В. Т. за промяна на правния статус на имотите им като ги извади от обхвата на природния парк. Що се отнася до искането на [фирма] то същото, с оглед на характеристиките на имота е неоснователно, но с оглед на установеното по делото – заключението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, наличие на противоречие между действащите актове, определящи статуса на територията на [местност] и границите на парка, следва също да бъде уважено и върнато на органа за произнасяне след установяване на йерархията и действието на релевантните актове с оглед на забраната на §7а ЗЗТ. Това е обосновано с конституционно гарантираното право на неприкосновена частна собственост – чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Безспорно е, както бе посочено и по-горе, че правото на частна собственост не само може, но и трябва да бъде ограничено в името на обществения интерес и в частност на целите по чл. 2, ал. 1 ЗЗТ, но това може да става само въз основа и в рамките на закона. Наличието на съмнения относно законосъобразността на наложеното ограничение изискват органа да се произнесе като изрично установи законосъобразно ли е наложено ограничение. Няма никакви ограничения, с оглед на характеристиките на имота, същият да бъде част от територията на природния парк, но само, ако това е станало в резултат на законосъобразно проведена процедура по включването му.
    С оглед на горното съдът следва да отмени Решение №19 на министъра на околната среда и водите в частта, досежно исканията на Б. Б. Й., на В. И. Т. и на [фирма]. Съдът не може да се произнесе по съществото на спора, както настоява жалбоподателят Б. Й., тъй като актът, който следва да издаде органът не може да бъде заместен от съдебно решение. Съдът може само да отмени Решение №19 в оспорената част и да върне преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
    На основание чл. 174 АПК съдът следва да определи срок за произнасяне на административния орган. При отчитане на спецификата на предмета на отменения административен акт и необходимостта от спазване на установеното в закон административно производство съдът счита, че следва да определи шест месечен срок на органа за произнасяне.
    С оглед на изхода от делото, направено от жалбоподателите искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в структурата на което е органът – ответник, да заплати на жалбоподателите направените по делото разноски.
    Жалбоподателят [фирма], видно от доказателствата по делото, е направил разноски в размер на 50, 00 лв., държавна такса (л. 10, 00 от административно дело №4370/2013 г.), 25, 00 лв. държавна такса (л. 2 от административно дело №14662/2013 г.), 20, 00 лв. такса за обявление в Държавен вестник (л. 253 от административно дело №4370/2013 г.), 600, 00 лв. възнаграждение на вещи лица (л. 21, 22, 249, 250), адвокатско възнаграждение – изплатено реално, в размер на 1 466, 87 лв. за първоначалното разглеждане на делото, 977, 92 лв. – за касационното обжалване и 1 466, 87 лв. за настоящата инстанция, съгласно приложени фактури №2356 от 18.0.2013 г. №3290 от 02.02.2015 г., както и извлечение от сметката на адвокатското дружество – страна по договор за процесуално представителство и защита. Общо в размер на 4 606, 66 лв. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не сочи доводи в подкрепа на това възнаграждение. Съдът счита, че делото е изключително сложно от фактическа и правна страна. Налице е обилен и специфичен като материя доказателствен материал, видно от изложеното по-горе в т. ІV. От правна страна делото има за предмет правен спор, по който е налице изключително ограничена съдебна практика и който разкрива сериозни правни въпроси, по които няма формирана нито съдебна практика, нито богата научна литература. Самият ответник ползва помощта на двама процесуални представители, който факт сам по себе си е доказателство за фактическата и правна сложност на казуса. С оглед на това съдът счита, че не са налице основания за прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК.
    Жалбоподателят В. Т., видно от доказателствата по делото, е направил разноски в размер на 10, 00 лв. държавна такса (л.21 от административно дело №4370/2013 г.), 5, 00 лв. държавна такса (неправилно внесена държавна такса в размер на 25, 00 лв. - л. 12 от административно дело №14662/2013 г.); 20, 00 лв. такса за обявление в Държавен вестник (л. 24 от административно дело №4370/2013 г.), 600, 00 лв. възнаграждение на вещи лица (л. 21, 22, 249, 250). Общо в размер на 635, 00 лв.
    Жалбоподателят Б. Й., видно от доказателствата по дело, е направила разноски в размер на 10, 00 лв. държавна такса (л. 7 от административно дело №4438/2013 г. - неправилно внесена държавна такса в размер на 15, 00 лв.); 5, 00 лв. държавна такса (л. 28 от административно дело №14662/2013 г. - неправилно внесена държавна такса в размер на 10, 00 лв.), 600, 00 лв. разноски за вещи лица (л. 24, л. 245, л. 246). По делото е представен договор за правна защита и съдействие №0022167 от 20.05.2013 г. (л. 264 от административно дело №4370/2013 г.), в което е посочено платено възнаграждение в размер на 200, 00 лв., но не са представени доказателства за реално плащане, в т.ч. в самия договор не е вписано плащане в брой, поради което съдът не следва да присъжда посочената сума като разноски. Общо в размер на 615, 00 лв.
    Направените от ответника разноски в размер на 1 800, 00 лв. за възнаграждение на вещи лица следва да останат за негова сметка.
    Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 във вр. с чл. 174 АПК Върховният административен съд


    РЕШИ:


    ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по отношение на жалбата на П. П. К., [населено място],[адрес].
    ОТМЕНЯ Решение №19 от 31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на[природен парк] с площта на имот с идентификатор [номер], собственост на Б. Б. Й.,[населено място], [адрес], имот с идентификатор[номер]собственост на В. И. Т., [населено място], [адрес] и имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес].
    ИЗПРАЩА преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
    ОПРЕДЕЛЯ шест месечен срок за произнасяне.
    ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите,[населено място], [адрес] да заплати на:
    Б.Б. Й., [населено място],[адрес] 615, 00 (шестстотин и петнадесет) лева разноски по делото;
    В. И. Т.,[населено място],[адрес] 635, 00 (шестстотин тридесет и пет) лева разноски по делото; [фирма] , седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] 4 606, 66 (четири хиляди шестстотин и шест) лева разноски по делото.
    РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок в прекратителната част и в четиринадесетдневен срок в останалата част от съобщаването.