Ново Р/О: Ново Р/О, 3064 / 17.3.2016 г.


РЕШЕНИЕ

11297
София, 28.10.2015

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
СИБИЛА СИМЕОНОВА
при секретар Жулиета Славова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаСИБИЛА СИМЕОНОВА
по адм. дело 11606/2014. Document Link Icon

    Производството е по реда на. чл. 145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по жалбата на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" [населено място], представлявано от Д. И. – председател на УС против решение № 6-ПР/2014 г. на министъра н околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. С обжалваното решение на основание чл. 93, ал. 2, т.4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредба за О./, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (З.) и чл. 40, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Продължаване срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на А. “К.”, с възложител А. [фирма]. В жалбата се поддържа, че процесното решение е незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалноправни разпоредби и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска да се обяви неговата нищожност, алтернативно – да се отмени като неправилно, необосновано и неоснователно. Претендират присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и правят възражение за прекомерност по отношение на направените искания на ответника и заинтересованите страни за присъждане на адвокатски хонорар и възнаграждение за юрисконсулт.
    Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност по отношение на обжалваното подробно мотивирано решение, постановено от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Представено е писмено становище. Претендират присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
    Заинтересованата страна – А. [фирма] оспорва жалбата. Представена е писмена защита. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
    Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, обуславящо отхвърляне на оспорването.
    Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност съгласно чл.168 във вр. чл.146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
    Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, след публикуване на административния акт на интернет страницата на МОСВ (констативен протокол от 25.07.2014 г.), и е процесуално допустима.
    Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
    С Решение по О. № 28-8 /2001 г. на министъра на околната среда и водите е разрешена по-нататъшната производствена дейност на А. [фирма] (л.184 от делото). Видно от писмо на МОСВ с изх. №26-00-1614/2002г. до А. [фирма], [населено място] е отбелязано, че горното влиза в сила от 21.10.2002г., а условия 1, 37 и 38 е прието, че са изпълнени (л.188 от делото). Приобщени към съвкупния доказателствен материал по делото са: Условие 1 – Програма за привеждане дейността на обекта в съответствие с нормативната уредба по околна и работна среда (л.204 –217 от делото); условие 37 – допълнение към доклада за О. на А. “К.” И., отразяващо общите и редакционни забележки на експертите от КИАЕМЦ (л.218 – 231 о делото); условие 38 – допълнение на доклада за О. на А. [фирма], съдържащо необходимата информация за издаване на разрешително за заустване, съгласно изискванията на Закона за водите (л.232 – 261 от делото).
    Инвестиционното предложение е част от управленската програма на правителството. С Решение № 755 от 21.09.2004 г. на Министерския съвет за утвърждаване списък на стратегическите обекти от национално значение в енергетиката, А. [фирма] е обявен за обект с национално значение (л.81-87 от делото). В приетата с Решение № 42 от 26.01.2015 г. на Министерски съвет Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г., водещ приоритет в сектор „Енергетика" е продължаване живота на 5-ти и 6-ти блок иа А. „К." (л.88-94 от делото).
    С уведомление (вх. № 26-00-2936 /17.10.2013 г.) съгласно чл.95, ал.1 от ЗООС и чл.4, ал.1 от Наредбата за О. възложителят [фирма], [населено място] внася инвестиционно предложение /ИП/ „Продължаване срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на А. „К." в Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ - (л.312 от делото).
    По реда на чл.98, ал.1 от ЗООС и чл. 3 от Конвенцията за О. в трансграничен контекст, МОСВ информира засегнатата страна – Р Румъния, с оглед предполагаемо възникване на значително въздействие върху околната среда на територията й (л.95-122 от делото).
    По преписката са налични и доказателства за изпълнение на предвиденото в чл.4, ал.2 от Наредбата за О. задължение за възложителя за уведомяване на кмета на [община] (писмо № 7460 /14.10.201Зг. (л.313 от делото) и кмета на [населено място], [община] (писмо № 7451 /14.10.201Зг. (л.314 от делото). В цитираните писма на А. „К." е изискано предоставената на хартиен и електронен носител информация съгласно чл.4, ал.З, т.1-7 от Наредбата за О. относно уведомление за ИП да бъде поставена на подходящите за това места за осигуряване на обществен достъп и информиране на засегнатото население. Към писмо на А. [фирма] до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /03.07.2014 г. (л.331 от делото) са приложени писма - отговори от кмета на [община] с изх. № 73-00-37 /1/ 12.06.2014 г. (л.333 от делото) и кмета на кметство [населено място] с изх. № 223 /09.06.2014 г. до А. [фирма] (л.340 от делото) относно спазване на изискването по чл.4, ал.2 от Наредбата за О. за уведомяване на засегнатото население, както и разпечатка от интернет страницата на [община] с публикувано уведомление за ИП (л.332 от делото). Отделно от това към искането за преценяване на необходимостта от извършване на О. е приложена и разпечатка от интернет страницата на А. [фирма] от 10.02.2014 г. относно съобщение, с което се уведомяват всички заинтересовани лица за ИП. Посочено е, че писмени становища относно ИП могат да бъдат представяни в [община], в кметство [населено място] и на адреса за контакт с възложителя (л.318 от делото).
    Уведомлението е изпратено до Б. дирекция за управление на водите „Дунавски район" (БДУВДР) - П. за становище по чл. 155, ал. 1, т. 23 от Закона за водите, съгласно чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за О.. С писмо на директора на БДУВДР до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /05.11.2013 г. е изразено становище за допустимост на ИП от гледна точка на постигане на целите на околната среда и мерките за постигане на добро състояние на водите, заложени в плана за управление на речния басейн на Дунавски район (л.13 от преписка).
    С писмо на МОСВ с изх. № 26-00-2936 /11.11.2013 г. съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 от Наредбата за О. е определена приложимата процедура по реда на глава шеста от ЗООС като възложителят е уведомен, че ИП представлява изменение на обект по Приложение № 1 от ЗООС, което може да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда, поради което съгласно чл.93, ал.1, т.З от ЗООС подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на О. (л.15-17 от преписка). Посочено е още, че съгласно чл.93, ал.2, т.2 от ЗООС предвид възможно значително трансгранично въздействие на ИП върху територията на Р Румъния, компетентен орган за произнасяне с решение е министърът на околната среда и водите. В писмото е отразено, че ИП не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в границите на защитени зони (33) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие. Най-близко разположените 33 са „З." BG0002009 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-548 /05.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 83 /2008 г.) и 33 „Острови К." BG0000533, „Река О." BG0000614 и „Река С." BG0000508 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в списъка от защитени зони, приет с Решение № 122 /2007 г. на Министерски съвет (ДВ бр. 21/2007 г.). ИП попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.1 от Наредбата за ОС и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитените зони по реда на чл.31, ал.4 във връзка с ал.1 от З., която се провежда чрез процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на О.. Във връзка с горното с цитираното писмо на МОСВ са дадени указания на възложителя за действията, които следва да предприеме за провеждане на процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на О..
    В. А. [фирма] уведомява с писмо МОСВ с вх. № 26-00-2936 /04.03.2014 г., че са изпълнени дадените указания като е внесено искане с изх. № 1738 /26.02.2014 г. за преценяване на необходимостта от О. за ИП, придружено е с информация по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О. и информация на български и английски език във формата, приета е решение I/4 на първата среща на страните по Конвенцията за О. в трансграничен контекст до Р Румъния (л.315 от делото).
    С писмо на А. [фирма] до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /10.03.2014 г. е изпратено становище от г-н П. П. - член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „А. П." и зам. председател на Национално движение „Е.", в което се настоява за необходимостта от провеждане на „пълна" процедура по О., поради характеристиките на предлаганите дейности и значимия обществен интерес за намерението.
    Междувременно в МОСВ постъпват и становища от „Г." - България с вх. № 26-00-2936 /11.03.2014 г. и от г-н П. К. с вх. № 94-00-130 /14.03.2014 г., с които също се настоява за провеждане на пълна процедура по О. на ИП .
    С писмо на МОСВ с изх. № 26-00-2936 /02.04.2014 г. до А. [фирма] възложителят е уведомен, че Р Румъния е информирана с писмо на МОСВ с приложена нотификация по Конвенцията за О. в трансграничен контекст за започналата процедура на основание чл. З, параграф 1 от Конвенцията по О. в трансграничен контекст и чл.98, ал.1 от ЗООС. Посочено е, че Министерството на околната среда и климатичните промени на Румъния, с писмо до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /28.03.2014 г., заявява желание за участие в трансграничната процедура за ИП (л.95 от делото).
    Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за О. искането за преценяване на необходимостта от извършване на О. за ИП и приложена към него информация по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О. е изпратено с писмо с изх. № 26-00-2936 /10.03.2014 г. за становище от Министерство на здравеопазването във връзка с определяне на необходимостта от извършване на О. по отношение на степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве.
    По преписката е налично писмо от А. [фирма] до министъра на икономиката и енергетиката с вх. № 26-А-85 /13.03.2014 г., с което се иска съдействие пред МОСВ за обосноваване липсата на необходимост от провеждане на процедура по О. за ИП (л.325 от делото).
    Писмото е обосновано с факта, че продължаването на срока на експлоатация на 5 и 6 блок на А. [фирма] се изразява в анализи и оценки на ресурса на съществуващото оборудване на блоковете и при необходимост в подмяна на оборудване в зависимост от резултатите от оценките, както и че ИП не е свързано със строителство, промяна на пътна инфраструктура, изменение на количествата на ползваните води и формираните отпадъци. Посочено е още, че А. „К." има изготвен доклад за О. от 1999 г. като всички условия от Решение по О. № 28-8 /2001 г. на министъра на околната среда и водите за по­нататъшната производствена дейност на А. „К." са изпълнени, а тези които са с постоянен срок на изпълнение се контролират от контролните органи по околна среда /РИОСВ, ИАОС, БД/.
    Във връзка с горното в МОСВ е постъпило писмо с вх. № 26-00-2936 /19.03.2014 г. от заместник министъра на икономиката и енергетиката, с което се изразява подкрепа относно ИП на А. [фирма] (л.323 от делото).
    С писмо от Министерство на здравеопазването до МОСВ е вх. № 04-00-2936 /14.04.2014г. е изразено становище, че от здравно-хигиенна гледна точка няма основание да се очакват негативни промени в радиационното въздействие и възникване на здравен риск при реализирането на ИП, поради което не е необходимо извършване на О. (л. 80 от преписката).
    Във връзка със заявеното от Р Румъния желание за участие в трансграничната процедура за ИП с писмо от А. [фирма] до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /20.05.2014 г. е внесена информация по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О. за преценяване на необходимостта от О. на ИП на български и на английски език.
    С писмо на А. [фирма] до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /03.07.2014 г. е предоставена информация относно: осигуряване на обществен достъп до уведомлението и информиране на обществеността от кмета на [община] и кмета на [населено място], включително съобщение за организирана дискусия за ИП, както и позиция на А. [фирма] по становищата на г-н П. П., г-н П. К. и „Г." - България. Към писмото са приложени писма - отговори от кмета на [община] с изх. № 73-00-37 /1/ 12.06.2014 г. и кмета на кметство [населено място] с изх. № 223 /09.06.2014 г. до А. [фирма] относно спазване на изискването по чл.4, ал.2 от Наредбата за О. за уведомяване на засегнатото население, както и разпечатка от интернет страницата на [община] с публикувано уведомление за ИП (л.331 от делото).
    С писмо на МОСВ с изх. № 26-00-2936 /15.07.2014 г. до кмета на [община] е изискано предоставяне на информация за оповестяването и проявения обществен интерес към информацията по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О.. (л.329 от делото)
    От МОСВ е изпратено до А. [фирма] писмо с изх. № 1320 /А.К/14.07.2014 г. на Министерство на околната среда и изменението на климата на Румъния, съдържащо коментари относно ИП (л.109-116 от делото).
    На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за О. в писмо на МОСВ с изх. № 26-00-2936 /18.07.2014 г. е изискано становище от Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ относно основателността на получените мнения и възражения от г-н П. П., г-н П. К. и „Г." - България. В получения отговор на ИАОС до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /22.07.2014 г. е дадено заключение, че при строго спазване на всички международни и национални норми и правила за безопасност, продължаването на експлоатацията на ядрените блокове не следва да доведе до неблагоприятно въздействие върху населението и околната среда в района на централата, поради което е прието, че твърденията, изразени в становища от г-н П. П., г-н П. К. и „Г." - България са неоснователни (л.143 от преписка).
    В МОСВ е постъпило писмо от кмета на [община] с вх. № 08-00-2517 /22.07.2014г. относно осигурен обществен достъп съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата за О. и липсата на постъпили мнения, становища и/или възражения от засегнатото население в законоустановения срок (л.146 от преписка).
    В отговор на коментарите на Министерство на околната среда и изменението на климата на Румъния от А. [фирма] е изпратено становище до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /23.07.2014 г. (л. 147-151 от преписка).
    На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за О. с писмо на МОСВ с изх. № 26-00-2936 /18.07.2014 г. е изискано становище от Агенция за ядрено регулиране /АЯР/ относно основателността на получените мнения и възражения от г-н П. П., г-н П. К. и „Г." - България. В получения отговор на АЯР до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /24.07.2014 г. е изразено становище, че блокове 5 и 6 на А. „К." имат лицензии за експлоатация съгласно Закона за безопасно използване на ядрена енергия съответно до 2017 г. и 2019 г., а експлоатацията на ядреното съоръжение след изтичане на лицензията може да продължи след подновяването й. Посочено е още, че продължаването на експлоатацията на блокове 5 и 6 на А. „К." не предполага разработване на нов технически проект или изменение на съществуващия (л.153 от преписка).
    По повод постъпилите становища от г-н П. П., г-н П. К. и „Г." - България е представена позиция на А. [фирма], приложена към писмо до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /03.07.2014 г., която мотивира неоснователност на твърденията, което се потвърждава и в цитираните по-горе становища от ИАОС и АЯР (л.114-118 от преписка).
    Въз основа на събраните по административната преписка документи е постановено Решение № 6-ПР/ 25.07.2014 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на О. с характер „да не се извършва О." за ИП, в което са съобразени освен представената документация от възложителя и получени становища от МЗ, БДУВДР, ИАОС и АЯР (л.1-8 от преписката).
    При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
    Процедурата по издаване на оспореното решение е детайлно регламентирана в глава шеста „Екологична оценка /ЕО/ и О.", раздел III „О. на инвестиционни предложения" от ЗООС и Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с ПМС № 59 /2003 г. обн. ДВ. бр. 25 от 2003г„ наричана за краткост - Наредба за О., Закона за биологичното разнообразие (З.) и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони - Наредба за ОС (ДВ бр.73/2007 г.).
    Обжалваното Решение №6 -ПР е издадено на основание чл.93, ал.2, т.4 и 5 от ЗООС. Съгласно цитираната разпоредба министърът на околната среда и водите преценява необходимостта от извършване на О. за ИП, техни разширения или изменения, които са определени като обекти с национално значение с акт на Министерския съвет. Видно от т. 1, II от приложението на Решение № 755 от 21.09.2004 г. на Министерския съвет, А. [фирма] е обявен за стратегически обект от национално значение в областта на енергетиката. Процесното ИП е за изменение на обект по Приложение № 1 на ЗООС, а именно удължаване на срока на експлоатация на 5 и 6 блок на А. «К.» за срок от 20 години. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган - министърът на околната среда и водите.
    По своето предметно съдържание оспореното решение представлява акт, с който компетентният орган преценява необходимостта от оценка на въздействието на околната среда на инвестиционното предложение. Съгласно §1, т.30 ЗООС този акт е индивидуален административен. Волеизявлението на административния орган е облечено в надлежна писмена форма, посочени са фактическите и правни основания за издаването му и съдържа предвидените както в чл. 59, ал. 2 АПК, така и указаните в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за О. реквизити. Решението е подробно мотивирано и детайлно обосновава защо не се налага извършване на О. по всички критерии, посочени в ЗООС, Наредбата за О., З. и Наредбата за ОС.
    При тези данни съдът счита, че оспореният индивидуален административен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
    Нищожността на административния акт е форма на недействителност. Липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.
    С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира искането на жалбоподателя за прогласяване нищожността на оспорения акт за неоснователно.
    При последващата проверка за законосъобразност на акта, съдът счита, че при постановяването му са спазени нормативно установените административно-производствени правила за издаването му. Неоснователни и недоказани са наведените в жалбата доводи, че процесното решение е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е събрал всички необходими доказателства.
    Оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, поради което не е налице основание за отмяната му като незаконосъобразно по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно и в съответствие със ЗООС, Закона за биологичното разнообразие /З./ и наредбите за тяхното прилагане компетентният административен орган е приел, че за конкретното инвестиционно предложение следва да бъде направена преценка за необходимостта от извършване на О. по смисъла на чл. 93 ЗООС, като преценката на органа е била обоснована по всички критерии, посочени в ЗООС, З. и наредбите за тяхното прилагане.
    ИП е свързано с продължаване на срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на А. “К.” и поради тази причина не следва да се разглежда като ново инвестиционно предложение, за което е необходим О.. ИП е съвместимо с нормалния експлоатационен режим на ядрените съоръжения в съответствие с действащите Лицензии за експлоатация. С Решение по О. № 28-8/2001 г. е разрешена цялостната производствена дейност на А. “К.”. Решението е влязло в сила, потвърдено с Писмо изх. № 26-00-1614/2002 г., както и с представените по делото доказателства за изпълнение на условие 1, 37 и 38 от същото решение. ИП представлява „разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 1, като правилно и в съответствие със закона е направена преценка от страна на МОСВ, че не са налице хипотезите по чл. 92, ал. 1 ЗООС (за задължителен О.). За ИП закономерно е била проведена процедура за преценка за необходимостта от О. по смисъла на чл. 93 ЗООС (чл.93, ал.1, т.З ЗООС).
    С разпоредбата на чл. 93 ЗООС на компетентния административен орган е предоставена дискреционната власт да прецени необходимостта от извършване на О. за всяко попадащо в обхвата на този законов текст ИП във всеки конкретен случай. В тази хипотеза органът действа при условията на оперативна самостоятелност. Следователно в конкретния случай е безспорно, че министърът на околната среда и водите разполага с оперативна самостоятелност да прецени дали да реши да се извърши О. или да приеме, че не е необходимо извършването на подобна оценка. Предвид горното, съдебният контрол следва да се извърши при условията на чл.169 АПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС (напр. Решение №3864/20.03.2013 г., по адм.д. №2386/2013 г., 5 членен състав на ВАС, Решение №3910/20.03.2014 г., по адм. д. №13765/2013 г., V отделение, ВАС, Решение №16448/20.12.2012 г., по адм. д. № 4033/2012 г., I. отделение, ВАС).
    Съгласно чл. 8, ал. 3 Наредбата за О. при преценка на необходимостта от извършване на О. независимо от заключенията по останалите критерии по чл. 93, ал. 4 от ЗООС компетентният орган задължително се произнася с решение да се извърши О. когато: а/ са налице обстоятелства по чл. 31, ал. 8 З., или б/ със становището си съответният специализиран компетентен орган - в случая Министерство на здравеопазването („МЗ"), мотивира предположение за значително въздействие и възникване на риск за човешкото здраве от осъществяване на ИП. В конкретния случай е безспорно, че и двете хипотези не са налице, което обосновава преценката на МОСВ, че не е необходимо извършване на О..
    При издаване на оспореното решение е осигурена от [фирма] необходимата информация, вкл. по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за О. и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ОС. ИП е съгласувано/оценено от дирекциите и отделите, ангажирани с проверката му от гледна точка на З. (защитени зони по НАТУРА 2000) и Закона за защитените територии ЗЗТ, както и от МЗ. Осигурени са и становища на АЯР, ИАОС, Б. дирекция за управление на водите „Дунавски район" - [населено място] (БДУВ) и Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ). Въз основа на горните становища административният орган преценява, че за конкретното ИП не е необходимо извършване на О., като при издаване на оспореното решение се е ръководил от посочените в чл. 93, ал. 4 ЗООС критерии, осигурена е необходимата по закон информация, вкл. обществен достъп до информацията, и са обсъдени всички релевантни становища, необходими за извършването на преценка на необходимостта от О. по смисъла на чл. 93 ЗООС.
    С оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователно и недоказано изложеното в жалбата възражение, че решението за преценка не гарантира спазването на Наредба за безопасно управление на радиоактивни отпадъци, Наредба за радиационна защита при дейности с йонизиращи лъчения, Закона за безопасно управление на ядрената енергия и Наредба за безопасност при извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения. Безопасността на ИП е предмет на доказване пред специализиран компетентен орган – Агенцията за ядрено регулиране. От МОСВ са проведени консултации с АЯР, видно от представеното становище с вх. № 26-00-2936/24.07.2014 г.
    Неоснователен е наведеният в жалбата довод относно липса на произнасяне в диспозитива на решението за вероятността на въздействие върху човешкото здраве, както и възражението относно необосноваността на становището на Министерството на здравеопазването (МЗ), квалифицирано като “кух” съгласувателен документ. Въздействието върху човешкото здраве е описано подробно в част IV, подточка 4 от мотивите на обжалваното решение. В последното е инкорпорирано становището на Министерство на здравеопазването рег.№04-09-42/10.04.2014г., изискано на основание чл. 7, ал. 2, т. 2, буква „а" oт Наредбата за О., получено в МОСВ с вх. № 04-00-2936 /14.04.2014 г. в което изрично е посочено, че от здравно-хигиенна гледна точка няма основание да се очакват негативни промени в радиационното въздействие и възникване на здравен риск при реализирането на ИП, поради което не е необходимо извършване на О.. Отговорът на МЗ е изготвен в резултат на изразено становище от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) с изх. № РД-02-07-38 /02.04.2014 г.
    Възраженията на оспорващия относно формалността на начина на взаимодействието с обществеността по реализацията на ИП са неоснователни. Следва да се отбележи, че процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на О. не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към ИП, ако такъв е бил проявен. В случая нормата на чл. 99, ал. 2 от ЗООС е неотносима, тъй като в случая се обжалва решение за преценяване на необходимостта от О., а не решение по О.. Съгласно разпоредбите на ЗООС и Наредбата за О. няма императивно въведено изискване за уведомяване („нотификация") на съседна държава (е случая: Република Румъния) в етапа на извършване на преценката на необходимостта от О.. Такова изискване не е въведено и с Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (,,Конвенцията"). Конвенцията е приложима само в случаите на провеждане на задължителен О., т.е. за инвестиционно предложение в обхвата на чл. 92 ЗООС, както и в случай, че след преценката по чл. 93 ЗООС органът е издал решение за извършване на О.. Независимо от това, предвид спецификата на конкретното инвестиционно предложение, МОСВ е предприело действия за нотификация на Република Румъния с оглед възможността за евентуално (очаквано) трансгранично въздействие, но не и по силата на негово задължение по Конвенцията, ЗООС и Наредбата за О..
    С оглед местоположението на ИП, находящо се на площадката на А. [фирма], която се намира в землището на [населено място], [община], предвид разпоредбата на чл.6, ал.9 във вр. чл. 4, ал. 2 от Наредбата за О. като засегнато население се определя съответната община и кметство, на чиято територия е разположено ИП. В изпълнение на изискванията на Наредбата за О., възложителят е публикувал на интернет страницата си информацията (писмо на А. [фирма] до МОСВ с вх. № 26-00-2936 /04.03.2014 г.) за преценяване на необходимостта от извършване на О. откъдето всеки би могъл да се уведоми за характера на намерението. Изпълнението на изискванията за информиране на засегнатото население и осигуряване на обществен достъп до информацията за преценяване необходимостта от О. са описани в част V на обжалваното решение. Видно от посоченото, възложителят е спазил изискванията на чл.4, ал.2 и чл.6, ал.9 от Наредбата за О..
    Неоснователни и недоказани са твърденията в жалбата относно съдържащи се в Решение №6-ПР/2014 г. на министъра на околната среда и водите на неверни констатации и обещания, пропуски, бланкетни пожелания за безопасност и контрол. За пълното изясняване на очакваните въздействия, свързани с дейностите по осъществяване и експлоатация на ИП, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за О., МОСВ е изискало и становища от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС). Становищата на ИАОС и АЯР са предоставени в рамките на тяхната компетентност, поради което МОСВ не може да се произнася по тяхната основателност. Те са изискани от МОСВ с цел изясняване на основателността на мненията на П. П., „Г." - България и П. К., получени в хода на процедурата по глава шеста от ЗООС. В конкретния случай оспорващият не сочи и не ангажира никакви доказателства, а навежда само доводи.
    Съгласно информацията по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О., представена от възложителя не се очаква въздействие, включително кумулиране с други предложения, които са на различни етапи на реализация, експлоатация и/или в процес на процедура по О. върху компонентите и факторите на околната среда предвид, че 5 и 6 блок на централата са изградени и работещи съоръжения.
    Налице е мотивирана преценка от страна на административния орган за обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, поради което правилно и в съответствие с приложимите нормативни актове Министърът на околната среда и водите е решил, че не е необходимо извършването на О. в конкретния случай. Оспореното решение съдържа подробна обосновка защо не се налага извършването на О. по всички критерии, посочени в ЗООС и наредбите по прилагането му, като компетентният орган се е съобразил и взел предвид всички постъпили становища било с положителен или отрицателен характер (потвърдено от Дирекция „Превантивна дейност" към МОСВ в отговор на Писмо на МОСВ изх. №08-00- 2672, Ж-224,225/10.03.2015 г.). В тази връзка следва да бъде взета предвид и практиката на Съда на ЕС (Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 30.04.2009 г. по дело С-75/08).
    Неоснователно е твърдението в жалбата, че оспореното решение е непълен административен акт, тъй като не се произнася за това има ли опасност без О. oт замърсяване при аварии. Съгласно приложената към делото информация за преценяване на необходимостта от О. по Приложение № 2 към чл.6 от Наредбата за О., представена от възложителя, в т.8.2.2 „Аварийни ситуации" на стр.18 е посочено, че А. „К." има утвърден Авариен план за действие при възникване на различни аварии, в който е определена аварийната организация и поддържането на аварийната готовност, критериите за определяне на аварийната обстановка, зоните за аварийно планиране, аварийно-техническите съоръжения и средства, редът за прилагане на неотложни защитни мероприятия за персонала, населението и околната среда и взаимодействието с органите на централната и местна власт. Посочено е, че аварийното планиране и поддържането на аварийната готовност в А. „К." се извършват в съответствие с изискванията на националното законодателство и международните спогодби, за които Р България е поела ангажимент. Въпросът за управление при аварии от А. „К." е разгледан и в част IV „Характеристики на потенциалните въздействия", т.2 и 3 от мотивите на обжалваното решение.
    Неоснователно е и развитото в допълнителното становище на жалбоподателя от 27.03.2015 г. възражение, че в обжалвания акт не е мотивирана липсата на отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове. Преценката на компетентния орган е извършена в съответствие с критериите на чл.16 от Наредбата за ОС. Отчетено е обстоятелството, че ИП не е свързано с усвояване на нови площи и изграждане на нова инфраструктура, няма да се усвояват допълнителни природни ресурси, а генерирането на отпадъци и емисии няма да се измени в сравнение с досегашното. Отчетено е и отстоянието от най-близко разположените защитени зони, като в тази връзка няма да се засегне площта и да се фрагментират местообитания и популации на видове. Нивата на генерираните шум и вибрации на промишлената площадка в сравнение с реализираните до момента такива от експлоатацията на двата блока, няма да се изменят значително, поради което ИП няма да доведе до безпокойство на видовете, включително птици. Предвид спецификите на предложението, и обстоятелството, че е свързано с удължаване експлоатация на вече съществуващи съоръжения, без необходимост от ново строителство определят и липсата на кумулативен ефект, както и заключението, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, включително птици, предмет на опазване в най-близко разположените защитени зони (33) BG0002009 „З.", BG0000533 „Острови К.", BG0000614 „Река О." и BG0000508 „Река С.". В тази връзка са спазени изискванията на Наредбата за ОС, като преценката се основава на мотивирани аргументи въз основа на критериите на чл.16 от същата.
    По отношение на изложените в жалбата доводи за необходимост от извършване на пълен О. за ИП, съдът намира същите за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗООС, процедури по реда на глава шеста, раздел трети от ЗООС се извършват на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии или техни изменения или разширения, при чието осъществяване са възможни значителни въздействия върху околната среда. В конкретния случай, заявените от възложителя дейности за модернизация или реконструкция на системите, конструкциите и компонентите на енергоблоковете, се считат за ИП предвид дефиницията за инвестиционно предложение по т. 17, буква „б" от §1 на Допълнителните разпоредби на ЗООС, като „друга намеса в естествената околна среда и ландшафта... ". В тази връзка ИП подлежи на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на О. съгласно чл.93, ал.1, т.З от ЗООС. Предвид приета Декларация за дейности, свързани с производството на електроенергия от ядрени централи (ЕСЕ/МР.Е1А/ 20.A..3 ECE/MP.E./S. 4 A..3 ), одобрена от страните по прилагане на Конвенцията за О. в трансграничен контекст, характерът на решението за преценяване на необходимостта от извършване на О. е съобразен с точка А6 от същия документ, което съответства на консолидираното разбиране на страните по прилагане на Конвенцията за О. в трансграничен контекст. С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че при постановяване на акта е спазена и целта на закона.
    Съгласно проверката по чл. 169 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че с оглед събраните по делото доказателства, подробната мотивировка от страна на възложителя за характеристиките на ИП и обоснованата преценка от страна на административния орган за обстоятелствата по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, както и с оглед становищата на Б. дирекция - П., Министерство на здравеопазването. Министерство на икономиката и енергетиката, ИАОС и АЯР за липса на очаквани негативни промени и предполагаеми вредни последици от ИП върху околната среда и здравето на населението, правилно и в съответствие с нормативната база, министърът е решил, че не е необходимо извършването на О. в конкретния случай.
    По горните съображения обжалваното решение се явява законосъобразно, поради което жалбата против него следва да бъдат отхвърлена като неоснователна.
    По делото е направено искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за извършен превод на документи. От страна на оспорващия е релевирано възражение за прекомерност на претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение и неоснователност по отношение на претенцията за извършените преводи на документи, част от административната преписка. С оглед изхода на спора - отхвърляне на оспорването, искането за присъжане на разноски за юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и се дължи на основание чл. 143, ал.4 вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с §1. във вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 (триста) лева, които жалбоподателят следва да заплати на МОСВ. Претенцията за разноски за превод на документи, съдът намира за неоснователна както предвид нормата на чл.185 от ГПК, която установява документите, представени на чужд език, да бъдат придружени с точен превод на български, заверен от страната, така и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в чл.170 от АПК.
    На основание чл.143, ал.3 от АПК разноски следва да бъдат присъдени и в полза на страната, за която административният акт е благоприятен - заинтересованата страна А. [фирма]. Видно от представения договор от 27.02.2015г. за процесуално представителство, фактура №781/04.03.2015г. и платежно нареждане на О. от 11.03.2015г. за плащане на адвокатско възнаграждение, същото е в размер на 36 000 лева /тридесет и шест хиляди лева/. Своевременно, в проведеното съдебно заседание на 30.09.2015г., процесуалният представител на оспорващия е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира, че адвокатският хонорар за един адвокат, следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и съобразно правната и фактическа сложност на делото да бъде намален в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, разноски които следва да се поставят в тежест на оспорващия.
    С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.5 от АПК Върховният административен съд, П. отделение

    РЕШИ:


    ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" [населено място], представлявано от Д. И. – председател на УС против решение № 6-ПР/2014 г. на министъра на околната среда и водите за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение “Продължаване срока на експлоатация на 5-ти и 6-ти блок на А. “К.”.
    ОСЪЖДА Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" [населено място], представлявано от Д. И. – председател на УС, БУЛСТАТ:176045668 да заплати на Министерство на околната среда и водите, с адрес [населено място], [улица] сума в размер на 300 лева /триста лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
    ОСЪЖДА Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" [населено място], представлявано от Д. И. – председател на УС, БУЛСТАТ:176045668 да заплати на А. [фирма], ЕИК[ЕИК] сума в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/ - адвокатско възнаграждение.
    Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.


    Особено мнение: