РЕШЕНИЕ

7405
София, 20.05.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РАДКОВА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
при секретар Снежана Иванова
и с участието
на прокурора Камелия Николова
изслуша докладваното
от съдиятаАНЕЛИЯ АНАНИЕВА
по адм. дело 12328/2018. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО "НСК") Благоевград при Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) - Югозападен район (ЮЗР), срещу решение № 1447 от 07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 348/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена негова заповед № ДК-11-1/20.03.2018 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването.
Ответниците - главният архитект на община Симитли, чрез пълномощника си адв. Иванчев и "Миле Инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя Г. Фарфаров, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № ДК-11-1/20.03.2018 г. на началника на РО "НСК" Благоевград при РДНСК - ЮЗР, с която при извършена служебна проверка по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, са отменени съгласуваните на 06.03.2018 г. инвестиционни проекти и издадено от главния архитект на община Симитли разрешение за строеж (РС) № 7/06.03.2018 г. за „МВЕЦ Баба Цвета“, с подобекти: 1. „Водохващане“, находящо се на кота дъно река 938 м на р. Градевска/Еловица и имот № 186031, м. „Десподец“, землище на с. Градево, община Симитли; 1. „Водохващане“, находящо се на кота дъно река 935 м. на р. Стружка и имот № 187131, м. „Данчов Чукар“, землище на с. Градево; 3. „Напорен тръбопровод“ с трасе през имоти 000262, 000752, 120034, 186047, 186051, 186061, 186064 и 187128 до имот 000109, землище на с. Градево и 4. „Присъединяване към мрежа 20кV – с трасе през имоти 000114 и 186033 до имот 000109, землище на с. Градево, с възложител "Миле Инженеринг " ЕООД. Заповедта е мотивирана с допуснато нарушение на чл. 148, ал. 4 ЗУТ, поради издаването на РС на несобственик и без наличие на отстъпено право на строеж на името на "Миле Инженеринг " ЕООД за предвиденото строителство във водите на р. Градевска (Еловица) и р. Стружка и принадлежащите им земи – публична държавна собственост по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ) и в противоречие с разпоредбите на чл. 7, ал. 5, т. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ЗУТ.
За да отмени оспорената пред него заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изложил е съображения, че се касае за изграждане на водовземно съоръжение във воден обект – публична държавна собственост, което се разрешава по реда и при условията на ЗВ, който е специален по отношение на ЗДС. За одобряване на инвестиционните проекти с цел издаване на разрешение за строеж пред главния архитект на община Симитли са представени разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 41140214/29.05.2015 г. с приложение към него и решение № ПО-01-66/06.04.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БДЗБР) – Благоевград за изменението му, с което са спазени изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Според съда с тези влезли в сила административни актове правото на изграждане на водовземните съоръжения с ясно определени параметри е предоставено на дружеството и то има качеството на възложител по смисъла на чл.161 ЗУТ. Обосновал е извод за липса на установените от административния орган нарушения на разпоредбите на чл. 182, ал. 1 ЗУТ и чл. 7, ал. 5 ЗДС.
Решението е неправилно.
Безспорно е установено, че предмет на отмененото РС е МВЕЦ „Баба Цвета“, която представлява деривационна ВЕЦ с две масивни водохващания и следните подобекти: водохващане, находящо се на кота дъно река 938 м на р. Градевска (Еловица), водохващане, находящо се на кота дъно река 935 м. на р. Стружка, напорен тръбопровод, сграда на МВЕЦ и ел. захранване- присъединяване към мрежа 20кV. С одобрените работни проекти по част „хидротехническа и конструктивна“ се предвижда в коритата на р. Градевска (Еловица) и р. Стружка изграждане на масивен яз над кода дъно река, рибен проход с ширина 0.80 м, водовземна решетка с дължина 5,0 м и широчина 0,80 м, преливник, утайник, водобоен кладенец, дънен праг и рисберма.
Съгласно чл. 39 ЗВ използването на водите и водните обекти включва водовземане и водоползване на водния обект. В § 1, т. 34 ДР ЗВ е дадена легална дефиниция на понятието "воден обект", който е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим в земните недра и в естествено или изкуствено създадени форми на релефа заедно с принадлежащите към тях земи. Съдът е направил разграничение между разрешителните по чл. 44 ЗВ, които се издават за извършване на водовземане, осъществявано чрез отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на водата и разрешителните по чл. 46 ЗВ за ползване на воден обект, които се издават за извършване на изброените дейности в ал. 1.
В случая ответното дружество е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, изменено с решение от 06.04.2017 г. на директора на БДЗБР – Благоевград. На основание чл. 44, ал. 1 и чл. 46, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗВ е разрешено водовземане от повърхностен воден обект р. Градевска (Еловица) и р. Стружка, с цел на водовземането: производство на електрическа енергия и цел на водоползването: изграждане на водовземни съоръжения на кота дъно река. Схемата, техническите параметри на съоръженията и срокът на действие на разрешителното са изменени с посоченото решение.
При така издаденото разрешително за водовземане по ЗВ е спазено условието на чл. 46а, ал. 1 ЗВ за одобряване на проекта и за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. Проектирането и разрешаването на строителството, вкл. и това предвидено във водните обекти, се подчиняват на разпоредбите на ЗУТ.
Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава на възложителя. Според разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Водите на реките и принадлежащите им земи са публична държавна собственост - чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗВ. В случая два от подобектите, предмет на строителното разрешение, попадат във водни обекти - публична държавна собственост. Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗУТ строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж. По делото не се твърди и не се установява собственикът на имота, в който ще се извършва строителство, да е учредил по установения в ЗДС право на строеж в полза на "Миле Инженеринг" ЕООД.
Незаконосъобразен е изводът на съда, че разрешителното по чл. 44 ЗВ придава на неговия титуляр качеството на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Органът по чл. 44 и чл. 46 ЗВ няма правомощия да учредява вещни права върху водните обекти. В подкрепа на този извод е новоприетата разпоредба на чл. 46а, ал. 5 (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) ЗВ, съгласно която разрешителното по чл. 44 и/или чл. 46 не създава вещни права върху имотите, в които се реализират разрешените дейности. Разрешителното за водовземане не придава на ответното дружество качеството на лице, което може да строи в чужд имот по силата на специален закон, както неправилно е приел съдът. То е само предпоставка за одобряване на инвестиционните проекти и издаване на РС съгласно чл. 46а, ал. 1 ЗВ и чл. 144, ал. 1, т. 6 ЗУТ. Изискването за представяне на разрешително за водовземане, издадено по реда на ЗВ, не изключва приложението на чл. 182 ЗУТ. Доказателства за учредено вещно право върху обектите - публична държавна собственост по реда на чл. 7, ал. 5 ЗДС не са представени от ответното дружество, поради което инвестиционните проекти са одобрени и строителното разрешение е издадено от главния архитект на община Симитли в противоречие с чл. 182, ал. 1 ЗУТ във вр. с чл. 7, ал. 5 ЗДС, поради което законосъобразно са отменени при извършената от контролния орган служебна проверка.
Обстоятелството, че два от подобектите по отмененото РС попадат в имот - публична държавна собственост, а не целия строеж, не обуславят извод за липса на необходимост от учредяване на право на строеж, в какъвто смисъл са доводите на ответниците в настоящото производство.
Предвид изложеното, като е отменил оспорената пред него заповед, съдът неправилно е приложил материалния закон. Решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което оспорването на главния архитект на община Симитли срещу заповедта на началника на РО "НСК", Благоевград при РДНСК - ЮЗР следва да се отхвърли като неоснователно.
По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 1447 от 07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 348/2018 г. по описа на Административен съд – Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на главния архитект на община Симитли срещу заповед № ДК-11-1/20.03.2018 г. на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол", Благоевград при Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югозападен район.
Решението е окончателно.