ОПРЕДЕЛЕНИЕ

9114
София, 29.07.2015

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 5311/2015. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Г., в качеството му на Управител на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 46 от 13.03.3015 г. на Министъра на околната среда и водите, с което е оставена бе разглеждане жалбата му против дадените с Констативен протокол № УООВП-БХ-22/08.12.2014 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) С. за представяне на ПУП на площадката за дейности с отпадъци на дружеството, като процесуално недопустима и производството е прекратено. Твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като задължителното предписание има характера на индивидуален административен акт, а при неизпълнение на същото се предвижда налагане на имуществена санкция. Моли съда да отмени го отмени и да му присъди направените деловодни разноски.
Ответникът по частната жалба Министърът на околната среда и водите не взема становище по нея.
Върховният административен съд (ВАС), състав на П. отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, като с определение № 7850/29.06.2015 г. по адм.дело № 6896/2015 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд е прието, че същата е подадена в срока по чл. 88, ал.3 АПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспорения от жалбоподателя административен акт Министърът на околната среда и водите е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на [фирма] против даденото с Констативен протокол № УООВП-БХ-22/0812.2014 г. на РИОСВ С. предписание - да се представи ПУП на площадката за дейности с отпадъци на дружеството. Този извод е обоснован с факта, че е оспорено предписание, издадено на основание чл. 155 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) в производството по извършване на текущ контрол и не представлява индивидуален административен акт, доколкото с него не се приключва административното производство. При евентуално неизпълнение на даденото предписание следва да се приложи разпоредбата на чл. 156, т. и чл. 157 ЗООС, при което следва да се издаде наказателно постановление, което е крайният завършващ процедурата акт, подлежащ на оспорване.
Освен това е констатирано, че жалбата е недопустима и поради просрочието й – предписанието е съобщено на жалбоподателя на 08.12.2014 г., чрез връчване на екземпляр от констативния протокол, а жалбата е подадена на 30.01.2014 г.
Настоящият състав намира, че правилно с обжалвания административен акт административният орган приема, че в случая липсва годен за оспорване акт. Оспореното предписание е издадено на основание чл. 155 ЗОСС в производство по извършване на текущ контрол, в което са отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни преписания с конкретни срокове и отговорници за изпълнението им. С разпоредбата на чл. 156 ЗООС е въведен и последващ контрол за проследяване изпълнението на предписанията, дадени от контролните органи при извършения текущ контрол, като при констатация на неизпълнение се ангажира административно наказателната отговорност по реда на чл. 166, т. 3 ЗООС. От изложената правна уредба следва, че дадените предписания са част от процедура по констатиране и съответно санкциониране на административни нарушения. Всички актове, предхождащи крайния, завършващ акт не подлежат на самостоятелно обжалване. На този извод сочи и самата разпоредба на чл. 166, т. 3 ЗООС, която изрично изключва дадените предписания от кръга на индивидуалните административни актове.
Предвид изложеното съдът намира, че частната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 88, ал. 3 АПК във вр. с чл. 234 и с чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 3 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ частната жалба, подадена от Г. Г., в качеството му на Управител на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] срещу решение № 46 от 13.03.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, като неоснователна.
Определението е окончателно.

Особено мнение: