РЕШЕНИЕ

6976
София, 09.06.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Цветанка Борилова
изслуша докладваното
от съдиятаЮЛИЯ КОВАЧЕВА
по адм. дело 11591/2020. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] (наричано по-нататък Сдружението), представлявано от председателя А. Й., чрез пълномощник по делото адв. А. К., против решение № 3706 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1334/2020 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което съдът e отхвърлил жалбата на Сдружението срещу решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), първи специализиран заседателен състав. С решението КЗД е установила, по жалба на Сдружението, че Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, с изказванията си, излъчени в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., не е извършил нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 и т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на същия закон.
    Касаторът оспорва първоинстанционното съдебно решение като неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществено процесуално нарушение – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на изводите на съда, мотивирали крайния резултат за отхвърляне на оспорването. Въз основа на наведените в касационната жалба доводи и възражения, които поддържа в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К., моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да бъде отменено решението на КЗД и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Касационният жалбоподател прави и особено искане – да се отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), доколкото твърди, че от значение за решаването на настоящото дело е тълкуването на разпоредба от правото на Съюза, във връзка с което формулира шест конкретни въпроса. В допълнително депозирана молба излага аргументите, които според него обуславят нуждата от отправяне на преюдициално запитване.
    Ответникът по касация – Комисията за защита от дискриминация, в писмено становище по делото, подадено чрез старши юрисконсулт Б. Б., поддържа тезата за неоснователност на касационната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение на АССГ – потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на претендирано от касатора адвокатско възнаграждение над минималния размер, възразява за прекомерност, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото.
    Ответникът по касация – Красимир Каракачанов, не ангажира становище по делото, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
    Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и липса на основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.
    Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като взе предвид релевираните касационни основания, прецени установените по делото факти и приложимата към тях материалноправна уредба, в рамките на правомощията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното:
    Касационната жалба на Сдружение „Единство“ е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по делото с право на касационно обжалване съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, упражнено в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
    Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, по следните съображения:
    Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е решение № 17/10.01.2020 г. на КЗД, първи специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 7 по описа за 2019 г., с което административният орган е приел за неоснователно оплакването на Сдружение „Единство“, че със свое изказване, направено по време на посещението в с. Войводино, общ. Марица и впоследствие излъчено в национален телевизионен ефир на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., по "БТВ Медиа Груп" ЕАД, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов е осъществил дискриминация спрямо визираната в изказването ромска общност, като освен дискриминация, изказването предизвиквало и напрежение, което много лесно би могло да доведе до етнически конфликт в страната.
    След извършена проверка и анализ на съдържанието на оспореното изказване: „Циганите са станали изключително нагли. Парадоксално е, че циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен. Това не може да продължава повече и търпимостта на българското общество се изчерпва“, КЗД е приела, че то не осъществява състав на нежелано поведение „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като, на първо място, не е насочено към конкретен субект – лице, още по-малко това да е самият жалбоподател, на следващо място, не формира отрицателно отношение към ромите повече от допустимото в конкретния случай предвид контекста, в който е направено изказването, както и не обективира омраза и агресия към дадения етнос, а единствено отразява гражданската позиция на неодобрение на автора към стореното и участниците в него. КЗД се е позовала на свободата на изразяване на мнение в демократичното общество, от която, подчертава, че следва да се ползва не само благоприятната или с неутрален характер информация, а и тази, която може да предизвика неодобрение, да изненада и дори да шокира част от обществото. При тези обстоятелства, решаващият състав на КЗД е посочил, че личните, субективни усещания и емоции на едно лице, отразяващи вътрешния му светоглед при възприемането на подобна информация с неоспоримо негативно съдържание, не могат да имат значението на общовалиден критерий при оценката на дадено изказване като враждебно или дискриминационно. Поради това отправената от Сдружение „Единство“ претенция до КЗД е била отхвърлена като неоснователна, с основния довод, че изразената от оплакващия се субективна преценка за накърняване на правата и достойнството на етническата група, засегната в изказването на Красимир Каракачанов, не е достатъчна, за да е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника за извършено нарушение по смисъла на § 1, т. 1 и 5 ДР на ЗЗДискр.
    Решението на КЗД е обжалвано от Сдружението пред административния съд с доводи за постановяване му при липса на достатъчно мотиви, противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и процесуални правила.
    Въз основа на изяснените факти по спора и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на процесния административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е приел от правна страна, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган в пределите на предоставените му правомощия, в предписаната от закона форма, при спазени изисквания за реквизити и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.
    По отношение на съответствието на акта с материалния закон, върху което се концентрира спорният по делото въпрос, първоинстанционният състав е възприел становището, че претендираната пред КЗД дискриминация не се доказва поради липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства за създаването на унизителна или застрашителна среда за членовете на Сдружението, която е задължителен елемент от фактическия състав на претендираното нарушение на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. За създаването на такава среда не е достатъчно самото изказване, т. е. използваните в него изразни средства, нито публичният му характер, превръщането му в публично достояние чрез средствата за масова информация. Според съда, за да може едно нежелано поведение да доведе до визираната в нормата неблагоприятна среда, то трябва да е проявявано системно, да не се касае за еднократно действие, тъй като само системно проявявано негативно отношение спрямо дадено лице, на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., е от естество да предизвика чувство на тревожност, несигурност, отхвърляне и враждебност у потърпевшия. Съдът е приел, че в настоящия случай липсва и друг съществен елемент от фактическия състав на нарушението „тормоз“ по смисъла на ЗЗДискр., а именно – целта на сочения като дискриминатор с изявлението си да предизвика негативни последици спрямо конкретно лице или група лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на тези лица и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Съдът е отхвърлил и хипотезата на осъществен състав на „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 ДР на ЗЗДискр. на основата на признака „етническа принадлежност“, като е застъпил тезата, че процесното изказване на Красимир Каракачанов по повод нападението и побоя над военнослужещ в с. Войводино не сочи на насърчаване и подтикване към дискриминационно поведение, не съдържа указание и не оказва натиск към извършване на дискриминация.
    Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че решението на АССГ е неправилно по отношение на извода за материална законосъобразност на процесния административен акт, в частта, с която е отхвърлено оспорването за нарушение на забраната за дискриминация в хипотезата на чл. 5 във вр. § 1, т. 1 ЗЗДискр., при следните съображения:
    По делото няма спор за факти. Същите са установени правилно още в производството пред административния орган, възприети са от първоинстанционния съд, поради което не следва да се преповтарят от касационната инстанция.
    Спорът по делото е относно законосъобразността на изводите на КЗД, потвърдени и допълнени с решението на АССГ, с които е отхвърлена като неоснователна жалбата на Сдружение „Единство“ срещу министъра на отбраната Красимир Каракачанов с искане за установяване на дискриминационно поведение в хипотезата на „тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“.
    Неправилен е изводът на съда за недоказаност на претенцията за създаване на унизителна или застрашителна среда като задължителен елемент от фактическия състав на дискриминацията по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ЗЗДискр. Съдът не е обсъдил какви обстоятелства следва да са налице, за да се приеме, че е възникнала враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, като се е ограничил единствено до съображението, че сами по себе си думите и публичният характер на изказването съставляват само част от цялостната преценка за наличието или отсъствието на враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда, поради което разглеждани самостоятелно, не могат да обосноват извод за създадена такава среда.
    Преценката дали дадено поведение е годно да доведе до накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда следва да се извършва в зависимост от съвкупност от обективни критерии, дефинирани от конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Към тези критерии без съмнение спадат естеството на използваните изрази и начинът на тяхното поднасяне, контекстът, в който са били изказани, общественото положение на техния автор и това на адресата/адресатите им. Нито субективната оценка на потенциално засегнатия от изказването за това как е възприел информацията, нито обясненията на сочения като дискриминатор за действителните му намерения при обективиране на обсъжданото изявление, съставляват достатъчно обективен критерий за извършване на горната преценка. Във всеки отделен случай компетентният правоприлагащ орган следва да прецени, въз основа на фактите по спора, дали въпросното поведение на лицето, изразено словесно или по друг начин, е от естество да породи у един безпристрастен и разумен, с нормална чувствителност и възприятия наблюдател, поставен в същите условия като претендиращите дискриминация, усещането, че се намира във враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
    Особено значение в съвкупността от обстоятелства, обхванати от преценката за реализиране на състав на дискриминация, изразена в словесна форма и представляваща „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., имат естеството на конкретните изявления и фактът, че същите биват широко разпространени чрез средствата за масово осведомяване. Макар последният факт да не може да бъде вменен пряко във вина на автора на изявлението, доколкото не той е отговорното лице за избора на съдържание на излъчваните в национален ефир репортажи и предавания, то несъмнено заместник министър-председателят и министър на отбраната на Република България Красимир Каракачанов следва да може да държи сметка за повишения интерес на обществеността към неговите изказвания по актуалните теми на деня, поради което да съзнава и високата степен на вероятност коментарите му, изразяващи било лично мнение по даден обществено значим въпрос или позицията на институцията и властта, които представлява, да бъдат разпространени и публично разгласени чрез средствата за масова информация.
    По своето естество, процесното изказване на Красимир Каракачанов, цитирано дословно по-горе, в което се съдържат негативни коментари спрямо ромите като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъпления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от с. Войводино. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характеристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата ромска общност посредством използвания похват на обобщаването. Без съмнение изрази като: „... циганите в България станаха изключително нагли вече. Преди няколко години набиха полицай, преди два дни бият военен... търпимостта на българското общество се изчерпва“ не могат да бъдат тълкувани по друг начин освен като стигматизиращи и представящи цялото ромско население в страната под знака на негативната, осъдителна оценка, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на ромския етнос. Независимо какви са били намеренията и подбудите, мотивирали изказването на касационния ответник, дали същият е искал да насочи критиката и неодобрението си единствено и само към извършителите на конкретните престъпления или не, факт е, че използваните от него изрази (словесно изразено нежелано поведение по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр.) говорят за ромското етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „циганите в България“. По този начин се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като ром и стереотипизиране на образа на ромите като „нагли“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да накърни и накърнява достойнството на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на трайно негативни, потенциално враждебни и конфликтогенни нагласи, насажда отношение на недоверие и нетърпимост в обществото спрямо всеки представител на ромския етнос. Това неминуемо унизява, а следователно и накърнява човешкото достойнство на хората, които се определят етнически като роми, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че в своята практика (решение по делото Aksu v. Тurkey, жалби № 4149/04 и № 41029/04) Европейският съд по правата на човека признава, че „ ... всяка негативна стереотипизация на група, когато достигне до определено ниво, е в състояние да засегне чувството за идентичност на групата и чувствата на самоуважение и самочувствие на членовете на групата. В този смисъл, тя може да се разглежда като засягаща правото на личен живот на членовете на групата“, гарантирано в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в чийто обсег попадат и правото на добро име в обществото и на лично достойнство, както и ненакърнимостта на личната идентичност, в случая – проявена чрез защитения от закона признак „етническа принадлежност“. По друго свое дело (Будинова и Чапразов срещу България, жалба № 12567/2013 г.) ЕСПЧ отново има повод да защити тезата, че силно стереотипизиращите форми на изказвания спрямо ромите могат значително да повлияят на чувството за идентичност на групата или на чувствата за себестойност и самочувствие на нейните членове, което съставлява засягане на правото на личен живот по чл. 8 от ЕКПЧ и се свързва със създаването на враждебна, унизителна, обидна среда. Възникването на такава среда не е обвързано с настъпването в обективната действителност на други неблагоприятни последици за потърпевшите членове на обособената по своя защитен признак общност, различни от произтичащите от самото деяние неблагоприятни въздействия, свързани с уронване на човешкото достойнство, засягане правото на добро име, личностен и етнически интегритет. В този смисъл решение № 607 от 14.01.2009 г. по адм. дело № 10911/2008 г. по описа на ВАС, седмо отделение, в което се сочи, че в конкретния случай от значение за квалифициране на деянието като дискриминационно е съдържанието на процесните коментари, публикувани на сайта на електронната медия, които коментари са с етническа насоченост (…) и накърняват човешкото достойнство, без оглед на формата на вината и дали са настъпили последици или не.
    На следващо място, касационният състав намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд относно необходимостта от наличие на елемента системност на проявеното негативно отношение, с оглед доказване създаването на враждебна среда по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Такъв извод не може да се изведе от определението за „тормоз“ в посочената допълнителна разпоредба на закона. Дефиницията не поставя изискване за определена продължителност или повторяемост във времето на нежеланото поведение, носещо характеристиките на „тормоз“. Не е налице каквато и да е законова пречка да се приеме, че единични публични изявления, т.е. поведение, изразено словесно и еднократно, могат да съставляват „факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация“ по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр., респективно чл. 8 от Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третирате на лица без разлика на расата или етническия произход. В този смисъл е и практиката на СЕС, постановена с решение по делото Firma Feryn NV, C-54/07, ECLI:EU:C:2008:397 и решение по делото Asociaţia Accept срещу Consiliul Naţional pentru Combaterea Discriminării, C-81/12, ECLI:EU:C:2013:275.
    Настоящият касационен състав не споделя и довода на административния съд, че за да е съставомерно деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., авторът на процесното поведение следва да е целял настъпването на негативни последици спрямо конкретно лице или лица от ромски произход, изразяващи се в накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Това становище е в разрез с даденото от законодателя легално определение за „тормоз“ като самостоятелна проявна форма на дискриминация, съгласно което за осъществяване на нарушението е необходимо алтернативно наличието на цел или резултат, а не единствено на цел или кумулативно на цел и резултат. Редакцията на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. не оставя никакво съмнение относно точния смисъл, вложен в текста на разпоредбата, която кореспондира и с аналогичния текст от Директива 2000/43/ЕО, закрепен в нормата на чл. 2, § 3 от този акт – „Тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла на параграф 1, когато нежеланото поведение, свързано с раса или етнически произход, се извършва с целта или последицата на уронване на достойнството на личността и създаването на сплашваща, враждебна, срамна, унизителна или обиждаща среда“. В настоящия случай, както бе посочено по-горе, без значение остава конкретното намерение на министър Красимир Каракачанов да насочи изказването си към индивидуално определено лице или към всички представители на ромския етнически етнос, доколкото достатъчен е фактът, че изявлението е от естество да причини очертания в нормата на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. недопустим правен резултат, рефлектиращ върху правната сфера на онези членове и заети в Сдружение „Единство“ лица, които са част от обособената по защитения признак „етническа принадлежност“ общност, обект на процесното нежелано поведение.
    В контекста на изложеното следва да бъдат разгледани мотивите в решението на КЗД, възприети и от първоинстанционния съд, че установените словесни изрази не са насочени към конкретно лице, поради което не биха могли да бъдат възприети като оскърбителни и обидни по отношение на идентифициран субект – адресат на изказванията. Това разбиране противоречи на същността на предвидената от законодателя възможност дискриминационното отношение да бъде осъществено в словесна форма, посредством формулирането на обидни и принизяващи изказвания, които засягат не конкретно лице, а цяла група лица, по причина и въз основа на притежаван от тях характерен общ признак, обхванат от закрилата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В цитираното по-горе решение по делото Firma Feryn NV, C-54/07, ECLI:EU:C:2008:397 СЕС дава разяснения относно тълкуването на чл. 7 от Директива 2000/43/ЕО, отнасящ се до правните средства за защита на гарантираните с директивата права, като уточнява, че разпоредбата „не изключва по никакъв начин възможността държавите-членки да предвиждат в националните си законодателства право за сдруженията, които имат законен интерес от гарантиране спазването на тази директива, […], да инициират съдебно или административно производство с цел осигуряване спазването на произтичащите от посочената директива задължения, без да действат от името на определен тъжител или при липсата на тъжител, който може да бъде идентифициран. Само националният съд обаче може да прецени дали законодателството на неговата държава предоставя такава възможност“ - § 27 от решението на СЕС. В светлината на цитираната юриспруденция на СЕС, настоящият касационен състав застъпва виждането, че чл. 3, ал. 2 ЗЗДискр. осигурява необходимото ниво на ефективност при защита правата и интересите на физически лица, членуващи или заети в сдружения на физически лица или юридически лица, посредством признаване правото на сдружението/юридическото лице да предявява претенции за осъществена дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. В тези случаи не е необходимо процесното поведение да е насочено към конкретно индивидуализирано лице, доколкото осъществяваната от колективния орган защита е от името и в подкрепа на група физически лица, определени съобразно принадлежността им към организацията. Практиката на Върховния административен съд е последователна във възприемане на становището, че за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. не е наложително с поведението си касаторът да е накърнил достойнството на конкретно определено лице, стига със същото да се засягат интересите на определена социална група, формирана по расов, етнически, религиозен, политически, национален, социален, сексуален или друг защитен от закона признак – решение № 607 от 14.01.2009 г. по адм. дело № 10911/2008 г., седмо отделение, решение № 12259 от 14.09.2012 г. по адм. дело № 1916/2012 г., петчленен състав на Втора колегия, решение № 16554 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г., седмо отделение, решение № 4328 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г., пето отделение, решение № 7269 от 15.05.2019 г. по адм. дело № 11803/2017 г., пето отделение на ВАС.
    Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, не споделя становището на КЗД, изразено в мотивите на обсъждания административен акт, подкрепено от съда, че в случая поведението на Красимир Каракачанов, в качеството му на заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, е обхванато от прогласената в Конституцията на Република България свобода на изразяване на мнение и разпространяването му чрез слово - писмено или устно (чл. 39, ал. 1 от КРБ), която съставлява неразделна част от изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта. Отчитайки ценността на неизменната и присъща за всяко демократично общество категория на свободата на словото, следва да се имат предвид и заложените в самата конституционна уредба допустими ограничения за нейното прилагане.
    Според Конституционния съд на Република България, не всяко изказване, изразено публично и свободно в съответствие с нормата на чл. 39, ал. 1 от КРБ, се ползва с еднаква степен на обективна обществена полезност, с еднакъв принос към публичната дискусия – решение № 7 от 04.06.1996 г. по конституционно дело № 1/1996 г. Различните изказвания могат да имат различен характер от гледище на своята насоченост и предназначение, така че да бъдат третирани различно. Изказвания, които накърняват човешкото достойнство и правото на добро име на личността (посредством употребата на стереотипизиран, принизяващ и обиден език, който не държи сметка за необходимостта от разграничаване при представянето им в обществото на отделните членове на една и съща общност), не допринасят за формиране на демократични мнения и не следва да се ползват от конституционноправната закрила на свободата на словото.
    В чл. 39, ал. 2 от Конституцията е предвидена възможност свободата на изразяване да бъде ограничена тогава, когато чрез упражняването й се накърняват правата и доброто име на другиго. С други думи, правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение в рамките на едно демократично общество не може да има превес над правата, защитени с нормите, установяващи забрана за дискриминация, включително такава под формата на тормоз по см. на чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗдискр., изразена чрез употребата на „враждебна реч“, реч на „омразата“, с която се накърнява доброто име и достойнството на личността и се създава, като целенасочено преследван или обективно настъпващ резултат, враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда – в т.см. вж. решение № 16554 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. на ВАС, седмо отделение, решение № 4328 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г. на ВАС, пето отделение.
    По аналогичен начин стои въпросът за съотношението между свободата на изразяване и конкуриращите я права на личността, признати в чл. 10, § 2 ЕКПЧ като основание за ограничаване упражняването на тази свобода в интерес на защитата на здравето и морала, репутацията или правата на другите. Европейският съд по правата на човека е имал възможността да аргументира тезата, че необходимостта от защита на изразяването тежи по-малко в демократичното общество от обществения интерес за защита на репутацията и правото на другите да живеят в среда, свободна от дискриминация, както и от необходимостта да бъдат предотвратени евентуални безредици, конфликти и напрежение, породени в резултат на дискриминационни изказвания – Aksu v. Turkey (жалби № 4149/04 и № 41029/04); Vejdeland and Others v. Sweden (жалба № 1813/07); Feret v. Belgium (жалба № 15615/07); Lingurar v. Romania (жалба № 48474/14).
    Предвид горното, изказването на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, предмет на обсъждане в настоящото дело, не може де бъде прието като проява на критична гражданска позиция на личността, изключена от действието на ЗЗДискр. във връзка с КРБ. Не може да бъде споделен и мотивът на първоинстанционния съд, че в случая аргумент в полза на заключението за липса на нарушение на антидискриминационното законодателство е характерът на изявленията като лично мнение на една публична личност, заемане на лична позиция по конкретен обществен въпрос, при което начинът на изразяване на лицето оставал негов личен избор, който не може сам по себе си да бъде обект на преследване. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че в хипотезата на изразен словесно „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр., законът не се интересува от това дали мнението е лично, възпроизвеждащо чуждо мнение или отразяващо позицията на по-широк кръг от хора, дали авторът му е публична или непопулярна в обществото личност. Абсолютният характер на забраната за тормоз не допуска изключения, било то и за лични мнения на публични личности. По принцип всяка публична личност, в това число и представителите на държавната власт и управление, разполагат с по-голям потенциал за влияние, а изказаните от тях мнения се възприемат с по-голяма степен на доверие, достигайки по-бързо и лесно до широката общественост. Нещо повече, авторитетът и общественият интерес, в които е облечена фигурата на заместник министър-председателя и министър на отбраната на Република България, придава автоматично на неговите изявления, независимо от качеството, в което са направени (лично или служебно), облика на въздействащо слово, способно на насочва и моделира в по-голяма степен обществените настроения и нагласи.
    Предвид изложеното, поведението на Красимир Каракачанов, изразено словесно в коментара, направен по време на посещението му в с. Войводино и разпространено чрез три отделни излъчвания по „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г., съдържа признаците на фактическия състав на тормоз по смисъла на чл. 5, във вр. с §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Като е обосновал извод в противоположен смисъл, административният орган е постановил решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон спрямо фактите по спора, което погрешно е било потвърдено и от първоинстанционния съдебен състав. Решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на Сдружение „Единство“ срещу решението на КЗД, следва да се отмени като неправилно по отношение на извода за липса на дискриминационно поведение в хипотезата на „тормоз“ по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., и спорът да се реши по същество, като се отмени процесният административен акт поради наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК – материална незаконосъобразност и се върне административната преписка за ново разглеждане в тази част.
    По отношение на установената липса на „подбуждане към дискриминация“ по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., което да е обективирано с процесното изказване на Красимир Каракачанов, мотивите на административния акт и тези, изложени в решението на съда, се споделят изцяло от касационната инстанция като обосновани и законосъобразни. Действително, по своето съдържание и насоченост, процесното изявление не разкрива умисъл за насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършването на дискриминация.
    По изложените съображения и съгласно чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК, решение на АССГ следва да се отмени частично и вместо него се постанови друго, с което да се отмени решението на КЗД, като се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне по оплакването за дискриминация във формата на „тормоз“, съгласно чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. При повторното разглеждане на преписката, КЗД следва да се произнесе като съобрази дадените с настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
    Върховният административен съд, в настоящия касационен състав, намира, че искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по предложените шест конкретни въпроса, следва да се отхвърли.
    Преюдициално запитване до СЕС се отправя при необходимост да се провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, приложим към предмета на делото в главното производство, или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото, висящо пред националната юрисдикция. Анализът на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, във вр. с чл. 628 и чл. 629 от ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС и/или тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно прилагане. Съдът на ЕС не се произнася по съществото на националните правни спорове, за чието разрешаване е от значение правилното тълкуване на приложимите общностни разпоредби.
    В настоящия случай, въпросите са във връзка с тълкуването на член 2, параграф 3 от Директива 2000/43/ЕО, съгласно който тормозът се приема като форма на дискриминация по смисъла на параграф 1, когато нежелано поведение, свързано с раса или етнически произход, се извършва с целта или последицата на уронване на достойнството на личността, и приложението на правилото за тежестта на доказване по член 8, параграф 1.
    Формулираните под № 1 и № 5 въпроси на касатора се отнасят именно към решаването по същество на висящия пред националния съд административноправен спор, в който с оглед конкретно установените релевантни юридически факти, съдът като правоприлагащ орган преценява доколко посочените от оплакващото се лице обстоятелства отговарят на обективните критерии за квалифициране на деянието като уронващо достойнството на личността и водещо до създаването на „сплашваща, враждебна, срамна, унизителна или обиждаща среда“, т. е. доколко представените от жалбоподателя пред административния орган и пред съда факти са такива, от които може да бъде заключено, че е налице осъществена дискриминация от вида на претендираната, при което за ответника да възникне задължението да докаже, че няма нарушение на принципа на равно третиране.
    Други два от предложените въпроси – тези под № 2 и № 4, също не биха могли да бъдат свързани по никакъв начин с необходимостта от разясняване смисъла на разпоредбата на член 2, параграф 3 от Директива 2000/43/ЕО, за целите на правилното й прилагане от националния съд. Цитираният текст от Директивата не буди съмнение относно значението, с което е използвана съюзната частица „или“. Неоснователно е и отправянето на преюдициално запитване до СЕС въз основа на формулираните под № 3 и № 6 въпроси в касационната жалба, доколкото по отношение на първия е налице постановена практика на СЕС (решението по дело Firma Feryn NV, C-54/07, ECLI:EU:C:2008:397), а последният допълва и доразвива предходния № 5, като отново поставя твърде общия и неотносим към тълкуването на конкретни общностни разпоредби въпрос, как следва да бъде проведено доказването в главното производство, с какви доводи и доказателствени средства, за да бъде доказано в конкретния случай нарушение на принципа на равно третиране под формата на „тормоз“, основан на признака раса или етнос.
    По тези съображения, искането, съдържащо се в касационната жалба, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
    Въпреки изхода на спора и заявената с касационната жалба претенция за присъждане на разноски, доказателства за действително сторени такива от касатора не са представени в производството пред настоящата инстанция, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани с касационното решение.
    Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

    РЕШИ:

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение „Единство“ ЕИК [ЕИК] за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по настоящото дело.
    ОТМЕНЯ решение № 3706 от 09.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1334/2020 г. по описа на Административен съд – София-град в частта, с която е отхвърлена жалбата на Сдружение „Единство“ срещу решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част и вместо него постановява:
    ОТМЕНЯ решение № 17/10.01.2020 г. по преписка № 7/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която е установено, че с направените в ефира на „БТВ Медиа Груп“ ЕАД на 08.01.2019 г., 14.01.2019 г. и 15.01.2019 г. изказвания Красимир Каракачанов, заместник министър-председател по обществения ред и сигурността и министър на отбраната не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 от същия закон и е оставена без уважение жалбата на Сдружение „Единство“ в тази част.
    ВРЪЩА делото в отменената част като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Сдружение „Единство“, ЕИК [ЕИК] при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.
    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3706 от 09.07.2020 г. по адм. дело № 1334/2020 на Административен съд – София-град в останалата част.
    Решението не подлежи на обжалване.