РЕШЕНИЕ

8193
София, 06.07.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаЕМИЛ ДИМИТРОВ
по адм. дело 3152/2021. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Мавродиев, К. Петева-Мавродиева и Е. Мавродиев, всички чрез процесуален представител адвокат Д. Драгиева, против решение №176 от 27.01.2021г., постановено по адм. д. №2788/2020г. по описа на Административен съд Пловдив/АС-Пловдив/.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски.
Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът В. Симеонов, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.
С обжалвания съдебен акт Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на П. Мавродиев, К. Мавродиева и Е. Мавродиев, срещу решение №470/15.09.2020г., на КЗД- пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка №126/2019г., с което по оплаквания на Мавродиеви за тормоз, осъществен на основата на признак „увреждане“, КЗД:
-установява, че с действията си ответната страна В. Симеонов не е осъществил дискриминация под формата на „тормоз“ по см. на §1, т.1 ДР на ЗЗДискр. по защитения съгл. чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак „увреждане“ по отношение на жалбоподателите П. Мавродиев, К. Петева-Мавродиева и Е. Мавродиев.
-оставя без уважение жалба с вх.№44-01-75/09.05.2019г. подадена от П. Мавродиев, К. Петева-Мавродиева и Е. Мавродиев.
За да постанови съдебния акт първоинстанционния съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съдът е счел, че от ангажираните по делото доказателства не може да се направи и обоснован извод, че по отношение на жалбоподателите е налице пряка или непряка дискриминация или тормоз по признак „увреждане“ по повод изказвания на В. Симеонов направени през м.октомври 2018г. от страна на последния.
Според съда в случая за дискриминатора липсва елементът цел-същият не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицата П. Мавродиев, К. Мавродиева и Е. Мавродиев, като не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване на достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение обекта на дискриминация.
АС-Пловдив е възприел извода на КЗД, че В. Симеонов е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип на равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на чл.39, ал.1 КРБ.
Решението на Административен съд Пловдив е неправилно.
Неправилен е извода на първоинстанционния съд, че при постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че в същия са изложени съображения, обосноваващи постановения правен резултат.
Наведените оплаквания в жалба вх.№44-01-75/09.05.2019г. на Мавродиеви за тормоз, визират лично засягане на лицето П. Мавродиев, страдащо от [заболяване] с 95% ТНР с чужда помощ, и засягане по асоциация на лицата К. Петева-Мавродиева и Е. Мавродиев в качеството им родители на П. Мавродиев и съответно „свързани лица“ по см. на §1 т.9 ЗЗДискр., на основа на посочения по-горе признак по чл.4 от ЗЗДискр. „Увреждане“.
Като дискриминатор е посочен В. Симеонов, който според изложеното в жалбата с изказвания със следното съдържание:
1.на 16.10.2018г. пред репортер на ТВ СКАТ: „Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни хора без грам майчинско чувство, грижа за тях.“
2.на 19.10.2018г. във Фейсбук профил: „Отново поредна кампания, провокирана от извадена от контекст фраза на мое изказване. Този път в едно компрометирано, наскоро разобличено в манипулации и лъжи телевизионно предаване. За всички превъзбудени но непрочели изказването ми медии, предоставям оригиналния текст: Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулираха обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.“ Смисълът на изказването ми е, че с децата инвалиди се спекулира, дори и след като правителството прие законопроект и удовлетвори всички искания на майките. Очевидно в случая става въпрос за политическа кампания. Маските паднаха, в общ хор реват БСП, АТАКА, някои лидери на протеста на майките и всякакви политически маргинали. А на всички превъзбудени по темата искам да кажа, че в семейството си имам човек с тежка инвалидност, за когото полагам грижи, но когото никога няма да изкарам на показ, за да постигна политическа цел(сваляне на правителството). Знам, че истината боли, но не се отказвам от нито една своя дума.“
3.на 24.10.2018г. в сутрешния блок на БНТ: „С други думи, предпочитам да бъда докрай откровен, последователен и честен спрямо обществото, какъвто съм бил, да казвам нелицеприятните истини, които другите не смеят да назоват, но да не бъда лицемерен, двуличен. Така че пак ви казвам, ако се бях извинил, нямаше да бъде искрено.“
4.на 24.10.2018г. след среща с министър-председателя, в сградата на МС: „На проведения коалиционен съвет при министър-председателя беше обсъден въпросът, свързан с медийната кампания по повод мое изявление и ежедневните протести пред МС. В тази връзка поднасям своите извинения на всички, които са били засегнати или са се почувствали обидени от моето изказване в телевизионно интервю. Още веднъж поднасям своите извинения. По никакъв начин не съм целял да обидя когото и да било.“,
е осъществил състава на тормоз, както е посочен в чл.5, ал.1, вр. §1,т.1 ДР ЗЗДискр- нежелано поведение на основа защитения признак „увреждане“, изразено словесно, които са накърнили достойнството на жалбоподателите и водят до създаване на обидна и унизителна среда.
При тези обстоятелства, КЗД е образувала производство по реда на чл.50, т.1 от ЗЗДискр., като с разпореждане от 15.05.2019г., преписката е разпределена за разглеждане от пети постоянен заседателен състав, който е избрал от състава си председател и определил докладчик. Изискани са становища от страните.
Изготвен е доклад-заключение от докладчика. Проведени са две открити заседания, за които страните са призовавани редовно. Събрани са гласни и писмени доказателства. На страните, включително жалбоподателя, е дадена възможност да се запознаят със събраните доказателства, и на 28.01.2020г. е даден ход по същество.
С решение №108 от 18.02.2020г. на КЗД, е отменено взетото на осн. чл.63, ал.1 и 2 ЗЗДискр. протоколно решение от 28.01.2020г., с което преписка №126/2019г. е обявена за решаване, и е насрочено трето ОСЗ по преписката, на 07.04.2020г. 10:00ч.
Това решение е съобщено на страните, но същите в последствие са уведомени за насрочено ОСЗ на 09.06.2020г. Проведени са две заседания на състава, като в ОСЗ на 1.07.2020г. представителя на жалбоподателите изрично е заявил, че поддържа жалбата по изложените в нея аргументи за наличие на тормоз по см. на ЗЗДискр. по признак „увреждане“ по отношение П. Мавродиев и дискриминация по асоциация спрямо К. и Е. Мавродиеви.
В проведеното производство, КЗД е приела решение при наличие на изискуемото от закона мнозинство, но при липса на фактически основания за издаването му съобразно т.2 на чл.66 от ЗЗДискр., свързани установяване и изследване на защитения признак, сочен от жалбоподателите, и поведението на ответника, защото проверката за наличието на тормоз по §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., е пряко свързана с поведението на сочения за дискриминатор Симеонов, основано на визираните от жалбоподателите признаци.
Мотивите на органа практически се състоят от две изречения, които са с характер на окончателен извод, и в които е посочено, че:„В. Симеонов е направил общо изказване, а не конкретно спрямо някого или спрямо и тримата жалбоподатели-П. Мавродиев, К. Мавродиева и Е. Мавродиев. В случая не може да се приеме, че ответната страна е осъществил дискриминация под формата на тормоз спрямо жалбоподателите, а категорично става въпрос за изразяване на мнение по дадена тема.“
От прочита на целия оспорен акт(състоящ се предимно от изложение на твърденията на страните в производството пред КЗД) и съдържащите се данни в съпътстващата административна преписка, не може да се установи защо органа формира този извод.
В този смисъл липсват мотиви налице ли са в засегнатото лице П. Мавродиев лични и обществени качества, определящи социалния признака „увреждане“, съответно приложима ли е спрямо К. и Е. Мавродиеви хипотезата на дискриминация по асоциация.
КЗД не е изяснила твърдените от жалбоподателите факти, релевантни за спора, а имено: участник ли е семейство Мавродиеви в протестите на родители и деца с увреждания през процесния в период и към момента на процесните изказвания на В. Симеонов(каквито са твърденията в жалбата до КЗД) и в тази връзка не е изследвала съдържащите се словесни изрази в изявленията на Симеонов, с оглед не само установяване но и и обосноваване конкретни ли са изявленията( и кои точно от целия текст на изказванията), насочени ли са те срещу конкретен субект и защо, или са срещу към неопределен кръг субекти, включително когато тези субекти са част от социална общност, или са насочени към определен по конкретни белези социален кръг, група( напр. на протестиращи или др.), които субекти, съставящи този социум, могат да бъдат персонално идентифицирани, с оглед преценката на КЗД допустима ли е законодателна санкция спрямо процесното поведение на визирания за дискриминатор.
Не е анализирано от органа нежеланото поведение на Симеонов, обстановката която поведението е създало в личностната сфера на засегнатите лица, включително липсват мотиви как тези лица са възприели начина, по който са били третирани(в случая-словесно), включително асоциираните, като всички тези обстоятелства следва да са изведени в контекста на корелация с предвидените в чл.4, ал.1 вр. чл.5 от ЗЗДискр. признаци, предмет на защита и посочени от Мавродиеви в конкретния казус.
Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателите от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.
АС-Пловдив не е констатирал липсата на мотиви в решението на КЗД в контекста на така установените факти и обстоятелства, поради което е достигнал до погрешен правен извод относно законосъобразността на обжалваното пред него решение и е отхвърлил жалбата въпреки наличието на основания за отмяна по чл.146, т.2 и т.3 АПК.
Мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт на административния съд, са изцяло принципни и лишени от каквато и да е връзка с конкретния казус.
Предвид горното първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на КЗД, а делото да се върне на органа за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход на спора основателно е искането на касаторите за присъждане на разноски в размер общо на 210 лева –заплатена ДТ за касационно обжалване, за чието заплащане следва да се осъди КЗД. Претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение не се уважава, защото няма данни по делото такова да е заплатено на процесуалните представители на касаторите- адвокати Качаунова, Савова и Драгиева.
Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №176 от 27.01.2021г., постановено по адм. д. №2788/2020г. по описа на Административен съд Пловдив, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение №470/15.09.2020г., на Комисията за защита от дискриминация - пети специализиран постоянен заседателен състав по преписка №126/2019г., и
ВРЪЩА преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново разглеждане.
ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация, да заплати на П. Мавродиев, К. Петева-Мавродиева и Е. Мавродиев, сума в размер на 210 /двеста и десет/ лева, направени разноски.
Решението не подлежи на обжалване.