Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9236 / 27.7.2016 г.


РЕШЕНИЕ

4144
София, 04.04.2017

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
КАЛИНА АРНАУДОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
ВЕСЕЛА АНДОНОВА
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Цветко Главеев
изслуша докладваното
от съдиятаМИРОСЛАВА КЕРИМОВА
по адм. дело 12973/2016. Document Link Icon


    Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите срещу решение № 9236 от 27.07.2016г. на Върховен административен съд по адм.д. № 8972/2014г., в частта в която е отменено Решение №19 от 31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на природен парк „Витоша“ с площта на имот с идентификатор [номер], собственост на Б. Б. Й., [населено място], [улица], имот с идентификатор [номер], собственост на В. И. Т., [населено място], [адрес] – надпартерен етаж и имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] и преписката е изпратена на същия орган за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, за което е определен срок от шест месеца. Релевират се отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Накратко възраженията могат да се групират в следните точки: - Първо: Твърди се, че неправилно съдът определил забраните по чл. 31, т.1-11 от Закона за защитените територии като нямащи пряко приложение по силата на закона, а действащи само ако са включени в заповедта за обявяване на защитените територии. Второ: Неправилно съдът във връзка с изследване на предпоставките по чл. 29, ал.1 ЗЗТ приел, че от значение за определяне на територията като защитена е фактът дали същата представлява „естествена екосистема“. В този смисъл законът използвал понятието „разнообразни“, а не „естествени“ екосистеми. Трето: За настоящото производство бил без значение видът на акта с правно основание чл. 42, ал.5 ЗЗТ. Четвърто: Оспорва се характера на обжалваното решение № 19/31.01.2013г. на министъра като сбор от индивидуални откази, като се претендира, че актът е общ административен. Пето: По отношение на жалбата на П. К. се претендира липса на правен интерес от оспорване, независимо от характера на оспорения акт. Шесто: Претендира се изменение и допълнение на решение № 122/2007г. на Министерски съвет с решение № 52/05.02.2008г. на МС, при което т.4 от решението била отменена. Седмо: На стр. 13, т.28 от решението неправилно било отбелязването, че ЗЗТ бил отменен. Осмо: Поддържа се становището, че при приложението на чл. 38, ал.5 ЗЗТ министърът действа при условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Девето:Оспорва се извода на съда, че комисията по чл. 38, ал.1 ЗЗТ не взема крайни решения, а е помощен орган. Десето: Твърди се, че в конкретната хипотеза не е налице отказ за издаване на индивидуален административен акт, както и че министърът не е длъжен във всички случаи, в които имотът е изгубил качествата на такъв по чл. 29, ал.1 ЗЗТ, да издаде акт по чл. 42, ал.5 ЗЗТ, с който да изключи имота от защитените територии. Единадесето: Излагат се съображения относно наименованието на акта с правно основание чл. 42, ал.5 ЗЗТ, както и за характера на обнародването на същия, което в случая е отказано от главния редактор на Държавен вестник. Дванадесето: Излагат се съображения относно твърдените от органа допуснати в хода на процедурата съществени процесуални нарушения във връзка с особените мнения на директора на ДПП „Витоша“ и представителя на СО досежно т.нар. „легитимност“ на взетите от комисиите решения; представителството на собствениците на имотите; правния интерес на собствениците да гласуват; проверката на техните актове за собственост; изискванията за индивидуално гласуване за всеки имот, съдържанието на протоколите на комисиите като материален носител на решенията. Тринадесето: Оспорва се извода на съда, че решението дали един имот следва да се извади от защитената територия зависи от това дали същия попада в хипотезата на чл. 29, ал.1 ЗЗТ. Посочва се разпоредбата на чл. 42, ал.4 ЗЗТ, в която е предвидено, че заличаване на една защитена територия се допуска само когато същата е напълно и необратимо унищожена или увредена, не изпълнява предназначението си и не може да бъде прекатегоризирана. Доказателства за установяване на последните релевантни факти не били събрани в хода на делото. Оспорва се извода на съда, че решението на министъра не е мотивирано с релевантни за спора обстоятелства относно състоянието на имотите. Четиринадесето: Поддържа се твърдението, че обстоятелството, че имотите попадат в защитени зони по Закона за биологичното разнообразие е индиция за богатото биоразнообразие там, което е предмет на опазване. Петнадесето: Оспорва се извода на съда базиран на съдебно-биологичната и екологичната експертизи, като се твърди, че за да се установи биоразнообразието в процесните имоти е необходим не само разнообразен експертен потенциал, но и продължителен период от време за проучване и събиране на данни, с каквито експертите по делото не разполагали. В тази насока се оспорва и извода на съда, че обжалваното решение на министъра е постановено в противоречие с целта на закона. Твърди се, че опазването на природата има предимство пред другите дейности /чл. 15 от Конституцията на Република България/. И на последно място се оспорва извода на съда, че в процедурата по изменение на границите на природния парк поради това, че имотите не отговарят на необходимите изисквания следва да се извършва имплицитно и проверка дали правилно и законосъобразно е проведена процедурата по включване на един имот в тези граници. В тази насока се обръща внимание на нормата на пар.7а, ал.1 ПЗР на ЗЗТ, съгласно която актовете за обявяване на природни паркове и за промените в тях, издадени до 30.06.2007г. не подлежат на обжалване по съдебен ред. Твърди се, че ПП „Витоша“ е обявен с Постановление на Министъра на народното стопанство от 1943г., като последното изменение е от 2004г. със заповед на Министъра на околната среда и водите. Прави се извод за законосъобразност на обжалваното решение № 19/31.01.2013г. на министъра на околната среда и водите, действащ при условита на оперативна самостоятелнаст в хипотеза на чл. 38, ал.5 ЗЗТ, който взема окончателно решение поради наличието на особени мнения на членовете на комисите. Отказът законосъобразно бил базиран на съществени процедурни слабости при провеждането на заседанията на комисиите, назначени да разгледат предложенията за изключване на територии от защитените такива, а по делото не били събрани доказателства, че процесните имоти са необратимо унищожени или увредени, не изпълняват предназначението си и са загубили характеристиките си на защитени територии по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЗТ, както и че оставането им в парка е несъвместимо с предмета и целите на ЗЗТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят жалбите на Б. Й., [фирма] и В. Т. срещу решение № 19/31.01.2013г. на министъра на околната среда и водите.
    В отговор на касационната жалба, Б. Й., [фирма] и В. Т. изразяват писмени становища за нейната неоснователност, като изцяло поддържат изложеното в мотивите на обжалваното решение.
    Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като приема за обосновани и в съответствие с изискванията на материалния закон изводите на съда.
    Производството е образувано и по частна жалба на П. П. К. срещу съдебното решение, в частта в която производството е прекратено по отношение на него. Твърди, че решение № 19/31.01.2013г. на министъра на околната среда и водите е общ административен акт, като с него се засягат законните права и интереси на неопределен брой лица, сред които и той, като собственик на УПИ [номер], кв. [номер], по плана на [населено място], [жк], местност „[наименование]“. Твърди се, че самият орган е посочил, че решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му; изпратил е решението за обнародване в ДВ-к; ВАС на основание чл. 181, ал.1 АПК е публикувал в ДВ-к , бр. 36 от 16.04.2013г. съобщение за оспорване на Решение № 19 от 31.01.2013г. Решението не е съобщено на П. К. като индивидуален административен акт, поради което и неговото право на съдебна защита не било погасено, дори и да се приеме, че актът е сбор от индивидуални откази.

    При извършена служебна проверка за допустимост на жалбите, съдът приема, че същите са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на съдебен контрол за правилност съдебен акт.

    По основателността на частната жалба на П. П. К. срещу съдебното решение, в частта в която производството е прекратено по отношение на него:
    По делото не се спори и се установява от приетите писмени доказателства, че жалбоподателят П. П. К. е собственик на урегулиран поземлен имот [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [жк], м. „[наименование]“ – нотариален акт №[номер], том ІІ, рег. №4376, дело №256 от 14.09.2006 г. (л. 343-344). Имотът попада в границите на природен парк „Витоша“, установени със Заповед №РД-179 от 01.02.2004 г. на министъра на околната среда и водите. Имотът на г-н К. е бил включен в предложението за изключване от територията на Природен парк „Витоша“, което не е прието с Решение № 19 от 31.01.2013г. Г-н К. е участвал в общественото обсъждане на процедурата по глава трета на ЗЗТ за намаляване и увеличаване на площта на ПП „Витоша“, завършила с издаването на оспореното решение.
    За да прекрати производството по делото по отношение на П. К., съдът е обосновал, че предвид характера на обжалвания акт – сбор от индивидуални откази да се изключат от територията на парка имотите, собственост на [фирма], на В. Т. и на Б. Й., за жалбоподателя П. К. не е налице правна възможност да се присъедини към оспорването на Решение № 19. Същият имал правна възможност да оспори решението в частта относно собствения си имот, но не сторил това в предвидения срок по чл. 149, ал.1 АПК, поради което и съдебното му право на защита било погасено.
    Настоящият състав на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение, в частта в която производството е прекратено по отношение на г-н К., е правилно предвид определения характер на обжалваното решение. В производство по оспорване на съвкупност от индивидуални актове, разпоредбата на чл. 182 АПК, на която се е позовал съда в определението си от 18.01.2016г., за да конституира К. като страна в производството, е неприложима. Подадената от същия молба от 23.11.2015г. на л. 333 по делото е за присъединяване към вече образуваното производство на основание чл. 182, ал.1 и ал.3 АПК. В тази насока правилен е извода на съда в обжалваното решение, че по настоящото дело с предмет – отказ да се изключат от ПП „Витоша“ имотите на жалбоподателите Б. Й., [фирма] и В. Т., молбата на К. за присъединяване като страна е недопустима доколкото същият няма правен интерес по отношение на имотите на тези лица, а единствено по отношение на своя. В частта по отношение на своя имот обаче К. не е сезирал съда със заявление, което да носи името жалба срещу решение № 19.
    За защита интересите на това лице и с оглед фактите, че решение № 19 е обявено от административния орган като общ акт, съдът е насрочил делото като срещу общ акт, конституирал е К. като страна по дело срещу общ акт, и едва с решението си е определил характера на акта като съвкупност от индивидуални откази, настоящият петчленен състав на ВАС приема, че въпреки, че участието на това лице по това дело е недопустимо, същият има самостоятелно право на жалба срещу решение № 19 в частта относно неговия имот, което решение следва да му бъде съобщено от органа по реда на чл. 61, ал.2 АПК поради липса на специални разпоредби досежно съобщаването в ЗЗТ.
    За пълнота съдът излага и факта, че съдебното решение, в частта в която делото е прекратено по отношение на К. има характер на определение и няма сила на присъдено нещо по отношение на правото на жалба на К. срещу решението в частта относно собствения му имот. Ето защо, това право може да бъде упражнено в нарочно самостоятелно производство при установяване на предпоставките за допустимост на същото.
    Като правилно, решението на тричленния състав, в частта в която производството по делото е прекратено по отношение на К. следва да се остави в сила.
    Единствената ревизия към мотивите на съдебния акт в тази част, която не променя крайния извод, касае срока по чл. 149, ал.1 за оспорване на решението от страна на К.. От съдебния акт не е видно съдът да е установил на коя дата решението е съобщено на К. по реда на съобщаване на индивидуалните административни актове и дали същият срок е спазен. По делото не са представени доказателства за съобщаване на решение № 19 на К. по реда на чл. 61, ал.2 АПК. На л. 179 и следв. по дело № 4370/2013г. по описа на ВАС са представени доказателства за обявяване на това решение като общ акт. С оглед на гореизложеното, необоснован е извода на тричленния състав на ВАС, че правото на К. на жалба не е упражнено в срока по чл. 149, ал.1 АПК. С молбата си по чл. 182, ал.1 и ал.3 АПК К. е упражнил правото си на присъединяване като страна в производството по делото пред тричленния състав на ВАС, тъй като същото е било обявено в ДВ-к по реда на чл. 181 АПК. Доколкото съдът с финалния си съдебен акт е приел, че актът не е общ, а съвкупност от индивидуални откази, правилен е извода досежно липсата на право на К. да бъде конституиран в производството по делото по реда на чл. 182 АПК. В тази насока, производството по делото правилно е прекратено по отношение на същия, тъй като е с предмет законосъобразността на отказите по отношение на имотите на други три лица, сред които г-н К. не е.
    Но доколкото по делото липсват доказателства дали оспорваното решение е надлежно съобщено на К. като сбор от индивидуални актове в частта относно неговия имот; доколкото в самото обжалвано решение органът е посочил срок за обжалване 1 месец от съобщаването му; доколкото молбата на К. по това дело е единствено за присъединяване като страна по него, същите спорни пунктове дават възможност на съдебния състав да постанови, че правото на жалба на К. срещу решение № 19 в частта досежно собствения му имот може да бъде надлежно упражнено в самостоятелно производство в срока по чл. 149, ал.1 АПК след съобщаване на акта на К. по реда на чл. 61, ал.2 АПК от административния орган.

    По основателността на касационната жалба на министъра на околната среда и водите:
    Тъй като оспорваният акт касае три самостоятелни имота, по отношение на всеки от които следва да се преценяват предпоставките за изключването му като защитена територия от границите на Природен парк „Витоша“, изложението на съда относно правилното приложение на материалния закон, следва да касае прилагането на закона по отношение на всеки от имотите самостоятелно. Що се отнася обаче до характера на обжалвания акт и спазването на процедурата по издаването му, изложението ще бъде едно по отношение на всички актове.
    При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК на обжалваното съдебно решение, в частта в която спорът между страните е решен по същество, касационната инстанция приема, че решението е валидно и допустимо.

    По въпроса досежно характера на Решение № 19 от 31.01.2013г. на министъра на околната среда и водите:
    Касационната инстанция приема изводите на тричленния състав на ВАС обосноваващи обжалваното решение като съвкупност от индивидуални откази да се изключат определени имоти от територията на ПП „Витоша“. Предмет на настоящото производство са отказите да се изключат от територията на ПП „Витоша“ имотите, собственост на [фирма], на В. Т. и на Б. Й., тъй като делото е образувано по жалби на тези лица. Доколкото отказите касаят и имоти на други лица, те могат да бъдат предмет на самостоятелни производство или да са влезли в сила по отношение на някой от имотите поради неоспорването им.
    Касационната инстанция изцяло споделя изводите на тричленния състав относно характера на актовете с правно основание чл. 39, ал.1 ЗЗТ - заповед на министъра на околната среда и водите за обявяване на защитена територия, и чл. 42, ал.5 ЗЗТ в два аспекта – заповед на министара на околната среда и водите за извършване на промени в обявените защитени територии и акт на същия орган, с който отказва извършване на заявени промени.
    За да не повтаря изложението в решението на тричленния състав, касационният състав ще маркира единствено мотиви относно характера на тези актове с оглед наведените от касатора касационни основания и възраженията в касационната жалба: В тази насока не споделя възражението на касатора, че въпросът относно характера на акта с правно основание чл. 39, ал.1 ЗЗТ и акта с правно основание чл. 42, ал.5 ЗЗТ е неотносим към спора по същество. Значението на характера на актовете е не само с оглед правилната преценка на допустимостта на жалбите предвид различния механизъм и срок за оспорване, но и при преценка относно спазване на процедурата по издаването им.
    Тъй като актът, който се цели от жалбоподателите в настоящото производство е позитивен акт за промяна на границите на защитените територии чрез изключване на техните имоти от същите, правилен е подходът на съда при определяне на характера на този акт, чрез определяне първоначално на характера на акта, чрез който се обявяват границите на тези територии и режимът на основните дейности в тях.
    Безспорно, както актът с правно основание чл. 39, ал.1 ЗЗТ, така и актът с правно основание чл. 42, ал.5 ЗЗТ са административни актове на министъра на околната среда и водите, като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 във вр. с 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията (ЗА). Чрез тях министърът пряко и едностранно, въз основа на установена в закон компетентност, предизвиква определени в закон правни последици, чието осъществяване е гарантирано със силата на държавната принуда (виж чл. 81 и 83 ЗЗТ), като в първия случай обявява границите и режима на защитените територии, а във втория – промените в тях в хипотезите на чл. 41, т.1 – 5 ЗЗТ. Правилен е изводът на тричленния състав, че актът с правна квалификация чл. 42, ал.5 ЗЗТ изменя акта с правна квалификация чл. 39, ал.1 ЗЗТ, поради което и същите следва да се третират като актове от един и същи вид. Правилен е извода в обжалваното решение, че предвид правните последици от тези актове; кръга адресати, към които са насочени; както и многократното действие на същите, те следва да се определят като нормативни подзаконови актове. Дори и заповедта на министър като вид акт, да не е включена принципно в номенклатурата на подзаконовите нормативни актове по чл. 7 от Закона за нормативните актове, решаващо за определяне на характера на един акт е не неговото наименование, а неговото съдържание. В подкрепа на посоченото досежно характера на заповедите по чл. 39, ал. 1 и чл. 42, ал.5 ЗЗТ е и факта, че от първия нормативен акт, който регламентира правомощието на административен орган за издаване на заповед, с която се обявява една територия за защитена, до действащия закон всички поставят като изискване към формата на заповедта обнародването й в Държавен вестник. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че това изискване за обнародване в Държавен вестник е косвено доказателство за приетия от законодателя характер на заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ.
    В контекста на така установения нормативен характер на заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ, правилен е извода за нормативен характер и на заповедта с правна квалификация чл. 42, ал. 5 ЗЗТ в хипотези на позитивен акт, извършващ промени в обявените защитени зони.
    Решение №19 на министъра на околната среда и водите обаче не е такъв позитивен акт, с който се извършват промени в защитените територии.
    В случая министърът, след като провел производство по реда на чл. 38 ЗЗТ и като упражнил правомощието си по чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, издал оспореното решение, с което като отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка, фактически е отказал да промени неговите граници. В действителност, с Решение №19 органът не е внесъл промяна в действащия нормативен акт, не е създал ново правило за поведение, в т.ч. не е разпрострял действащите правила върху нова територия и не е изключил действието на правилата върху част от територията на парка.
    Касационната инстанция споделя извода на тричленния състав, че тъй като с Решение №19 не се изменя нормативен административен акт, то първото няма конститутивен ефект, а само установява (декларира) волята на органа да откаже да измени акта. Тъй като това решение не създава ново правно положение, като не установява правило за поведение то няма и съдържанието на административен нормативен акт.
    Касационната инстанция не споделя възражението на касатора относно характера на акта като общ. Решение №19 не е общ административен акт, тъй като то не налага еднократно правно действие на неопределен брой лица. С него органът единствено отказва да удовлетвори конкретни предложения, с които е сезиран, за промяна на територията на парка и отказът му касае конкретни субективни права на определени лица.
    Сложността на подхода идва от установяването на различен характер на акта при позитивно и негативно решение. В действителност обаче, ако позитивният акт с правна квалификация чл. 42, ал.5 ЗЗТ има нормативен характер, тъй като създава промени в нормативен акт, като установява нови правила за поведение, негативният единствено отказва да приеме такива правила, поради което и същият има характер на сбор от индивидуални административни откази спрямо адресатите, чиито права се засягат от отказа.
    Тъй като Законът за защитените територии не съдържа забрана за обжалване по съдебен ред на акта на министъра на околната среда и водите, с който се отказва да се извърши промяна в правния статус на природен парк и в частност на неговите граници и в съответствие с чл. 120, ал. 2 от Конституцията, правилен е изводът на тричленният състав, че жалбоподателите имат право на оспорване на решение № 19, като жалбите им са подадени в срока по чл. 149, ал.1 АПК.
    Правният интерес на всеки от жалбоподателите правилно е ограничен до онази част от оспореното Решение №19, която визира неговия собствен имот.
    С оглед на този извод, правилно е определен и предмета на спора като касаещ законосъобразността на отказа да се изключат от територията на парка имотите, собственост на [фирма], на В. Т. и на Б. Й..

    По наведените от касатора възражения досежно неправилното приложение на закона от тричленния състав на ВАС:
    След анализ на възраженията на касатора и предвид събраните по спора доказателства, съдът приема, че не се спорят между страните фактите относно собствеността на жалбоподателите, реализираната процедура по чл. 41 и следв. ЗЗТ, фактите относно природен парк „Витоша“, относно защитените зони по Закона за биологичното равновесие /Натура 2000/, както и относно ОУП на Столична община и устройственото планиране на имотите на жалбоподателите.

    По отношение на процедурата по издаване на решение № 19, тричленният състав на ВАС правилно е установил, че така реализирана, същата не обосновава изводи за допуснати съществени процесуални нарушения.
    Тъй като касационната инстанция споделя фактическите установявания на тричленния състав, не следва да изписва същите отново.
    Процедурата финализира на 31.01.2013 г., с Решение №19, с което министърът на околната среда и водите, на основание чл. 38, ал. 5 във вр. с чл. 42, ал. 1 ЗЗТ, във връзка с предложения на Сдружение [ЮЛ], на Сдружение [ЮЛ], на Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. и в изпълнение на влезли в сила съдебни решения по адм. д. 12313/2011 г., №12151/2012 г.; 6313/2012 г.; вх. 12126/2012 г. на Върховния административен съд, отхвърля предложенията за увеличаване и намаляване на площта на природен парк „Витоша“, разгледани от комисии, определени със Заповеди №РД-957 от 19.12.2006 г., №РД-958 от 19.12.2006 г., №РД-1 от 03.01.2007 г., №РД-4 от 09.01.2007 г. и №РД-5 от 09.01.2007 г. обективирани в протоколи на комисиите съответно от 05.01.2007 г., 10.01.2007 г., 22.01.2007 г., 31.01.2007 г. и 26.01.2007 г. В мотивите на решението е посочено, че:
    а) протоколите с предложенията на комисиите по Заповед №РД-957 и РД-5 са подписани с особени мнения, които „поставят под съмнение легитимността на взетите решения за приемане на предложенията за изключване на множество имоти от границите на парка“;
    б) „реализацията на взетите от комисиите решения би довела единствено до намаляване площта на защитената територия, без това да бъде компенсирано със съответното увеличаване на територията, каквито са били първоначалните предложения в своята съвкупност“;
    в) „ВАС постановява съдебни актове, съгласно които министърът на околната среда и водите следва да се произнесе по надлежен ред“ по искания за изключване на имоти от територията на парка;
    г) „предвид големия обществен интерес към опазване и съхраняване на парка“.
    Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че така постановеният акт, макар и негативен е с правна квалификация чл. 42, ал.5 ЗЗТ, финален акт в рамките на нарочно производство за изключване на имоти от границите на ПП "Витоша". Последното формално е спазено.
    Производството е започнало служебно – с назначаването, на основание чл. 47, т. 2, 3 и 8 ЗЗТ, със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. на комисия, която имала задачата да анализира наличните документи и графична информация за границата на природен парк „Витоша“ на територията на Столична община, да уточни границата и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница (виж т. ІV.Е.28).
    Към така започналото административно производство са присъединени направени от Сдружение [ЮЛ] и Сдружение [ЮЛ] предложения за увеличаване/намаляване на територията на парка, като намаляването е чрез изключване на определени имоти от границите на ПП "Витоша". Видно от текста на предложенията, същите са на основание, че имотите са престанали да отговарят на изискванията за защитени територии /в частност - природен парк/. Въз основа на тези предложения е стартирала процедура по глава трета от ЗЗТ за увеличаване/намаляване на площта на ПП "Витоша", като намаляването е чрез изключване на определени имоти от границите на ПП "Витоша". Съгласно чл. 37 ЗЗТ било проведено обществено обсъждане на предложенията, удостоверено със съответните протоколи (виж т. ІV.Е.34-39). В съответствие с чл. 38, ал. 1 ЗЗТ министърът на околната среда и водите назначил комисия, която да разгледа предложенията. С оглед на големия обем на предложенията и относимостта им към различни землища министърът назначил пет комисии, разпределени за отделните землища. Този подход на министъра не е в нарушение на законовото изискване. Комисиите провели заседания и формирали решения. Комисиите взели решенията си с обикновено мнозинство, съгласно посоченото в чл. 38, ал. 3 ЗЗТ и посоченото в заповедта за назначаване на комисията. Решенията на две от комисиите били взети с изразено особено мнение на по един член, което е в съответствие с чл. 38, ал. 4 ЗЗТ и посоченото в заповедта за назначаване на комисията. Приложеното към решението на комисията по Заповед №РД-957 особено мнение не е датирано (виж т.ІV.Е.43), а особеното мнение, приложено към решението на комисията по Заповед №РД-5 е входирано в Министерството на околната среда и водите с дата 30.01.2007 г., т.е. един ден след установения в чл. 38, ал. 4 ЗЗТ срок (виж т. ІV.Е.48-49).
    Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че независимо от формалното спазване на процедурата и липсата на съществено нарушение на правилата, органът я е осъществил в рамките на срок, който е далеч над законово определените срокове /комисиите по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ приключили работа на 31.01.2007 г., а органът издал акта си на 31.01.2013 г. – шест години след приключване на работата на комисиите/, което обосновава извод за нарушение на чл. 11 АПК в частта досежно използването на най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на административния акт. Това нарушение само по себе си макар да не е основание за отмяна на акта поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в действителност поставя въпроса за разумността на сроковете, в които действа администрацията.

    Касационната инстанция не споделя изводите на касатора относно допуснатите в хода на административното производство съществени процесуални нарушения на процедурата, които според същия се явяват и основание за отказа на министъра:
    Страните не спорят, че решение № 19 е постановено от компетентен орган, във валидна писмена форма.
    Спорът относно компетентността на органа е досежно извода на съда, че органът, компетентен да издаде акта действа при условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност.
    Касационната инстанция споделя този извод, като прави следното разграничение:
    Министърът на околната среда и водите като компетентен орган да издаде актове с правна квалификация чл. 39, ал.1 ЗЗТ и чл. 42, ал.5 ЗЗТ действа при условията на оперативна самостоятелсност спрямо комисията по чл. 38, ал.1 ЗЗТ в следния смисъл: Последната не е орган, който има правомощието да взема крайни, пораждащи правни последици актове. Същата е средство за участие в административното производство на всички заинтересовани страни – виж чл. 38, ал. 2 ЗЗТ, както и помощен орган на министъра, който подготвя издаването на акта. Дори тогава, когато комисията взема решение с единодушие, не нейният акт поражда валидни правни последици, а заповедта на министъра по чл. 39, ал. 1, съответно по чл. 42, ал. 1 ЗЗТ. Освен това министърът не е задължен да приеме предложението на комисията дори когато е взето с единодушие /оперативна самостоятелност/. Такова задължение за органа не се извежда и от чл. 38, ал. 5 ЗЗТ. Правилен е изводът на съда, че правомощието на министъра да приеме или да отхвърли предложението е пряка функция на установеното качество на съответната територия. Тогава, когато съответната територия има качеството по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ, министърът е длъжен да издаде заповед за нейното обявяване за защитена под формата на природен парк, съответно тогава, когато една територия е загубила или придобила това качество министърът е длъжен да я изключи или да я включи в обхвата на парка. Засилената защита на всяка една територия, която има качеството по чл. 29, ал. 1 ЗЗТ е задължение на министъра и това задължение следва от закона. В тази насока, като орган, от чието волеизявление се пораждат правните последици, министърът извършва преценка досежно фактите и правото при спазване на изискванията за законосъобразност на постановените от него актове, а не е обвързан от решението на комисията по чл. 38, ал.1 ЗЗТ, без значение дали член на състава е изразил особено мнение или не. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че дори и в процедурата по изменение да намира приложение разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ в хипотеза на особено мнение, каквото в случая е постъпило в две от комисиите, логическото тълкуване на разпоредбата сочи на компетентност на министъра при спазване на изискванията за законност при съобразяване с наличните материалноправни предпоставки и без обвързаност с решението на комисията. Правото на особено мнение е нормативно регламентирано.

    Правилен е извода на тричленния състав на ВАС в насока, че различното наименование на акта /решение/ от изписаното в чл. 42, ал. 5 ЗЗТ /заповед/ не се отразява върху законосъобразността на същия. Вероятно органът е търсил постановяването на акт, който да има наименование различно от визираното в закона – чл. 42, ал. 5 ЗЗТ, за да разграничи акта, с които допуска промяна от акта, от акта, с който отхвърля предложенията за промяна.
    По отношение на отказа на главния редактор на ДВ-к да обнародва решението, касационната инстанция споделя извода на тричленния състав на ВАС относно оповестителното действие на обнародването в случая предвид характера на акта. Тъй като характерът на акта не е нормативен, обнародването има само съобщителна функция. С оглед на това допуснатото от органа нарушение на установения в закона начин на съобщаване на акта не се явява нарушение на законово установена форма на акта, тъй като не е елемент от фактическия състав. Това нарушение има значение единствено за валидността на уведомяването на неговите адресати и с оглед на това за началото на срока на правото им на оспорване.

    Досежно мотивите на оспорения акт:
    Касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че изписаните в акта мотиви представляват основание за отказ да се издаде акт с правно основание чл. 42, ал.5 ЗЗТ и без в акта за всеки от имотите да са изследвани предпоставките за качеството на съответната територия съгласно изискването на чл. 29, ал.1 ЗЗТ:
    Първото основание, което органът приел, е, че особените мнения „поставят под съмнение легитимността на взетите решения за приемане на предложенията за изключване на множество имоти от границите на парка“. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че особените мнения сами по себе си не могат да „поставят под съмнение“ легитимността на взетите решения“. Особените мнения в действителност са законово установено средство за изразяване на становище различно от това на мнозинството. Изложените аргументи в особените мнения на членове на комисията могат да се възприемат от решаващия орган като негови мотиви. Но и в последния случай законосъобразността на решението се преценява с оглед съответствието му с изискванията на закона.
    Касационната инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС относно законността на комисиите, определени със заповед на министъра; относно поставените въпроси за кворум при вземане на решенията, „нелегитимност на участвалите граждани“, „нелегитимност на гласуванията“, неизпълнение на задачата, процедурни пропуски, непълнота на протокола, неправилно проведено гласуване и неправилно приложение на чл. 38, ал. 2 ЗЗТ. Комисиите по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ са помощни органи на министъра в производството по реда на глава трета. Министърът е този, който по силата на закона, отговаря за тяхното конституиране и обезпечаване на дейността им. Ако след приключване на дейността на комисиите органът счете, че в хода на работата си комисиите са допуснали процедурни нарушения и пропуски, които имат съществено значение за законосъобразното изпълнение на правомощията им, в действителност е следвало да не приема работата на комисиите, а да разпореди повторното извършване на дейността като създаде необходимата регламентация за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски.
    Правилни са съжденията на тричленния състав на ВАС, че вместо да изпълни законовото си задължение за обезпечаване на законосъобразна дейност на комисиите, органът приел посочените от двама участници нарушения за основания за отказ от одобрение на предложенията за увеличаване и намаляване на територията на парка, без да изложи аргументи дали териториите отговарят или не на изискванията на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ, т.е. без да извърши преценка на материалноправните изискванията за включване или изключване от територията на природния парк.
    Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че всеки от изписаните в решението аргументи не се явява законосъобразно основание за постановения отказ.

    В хода на производството по делото тричленният състав на ВАС е събрал относими, допустими и необходими за решаване на спора по същество доказателствени средства, въз основа на които правилно е извършвал преценка досежно наличието на материалноправните предпоставки за изключване от защитените територии на всеки от имотите на жалбоподателите /каквото задължение е имал и не е изпълнил министъра/:

    По отношение на имота на Б. Й.:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на Б. Й., се намира в землище Б., в. з. „[наименование]“, с площ от 7 932 кв. м. Имотът произхожда от имот, планоснимачен №[номер], който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г. с поставен условен знак за широколистна гора без запис за нейния вид. В кадастралната карта за имота е посочено наличие на бук и габър. През 2005 г., със Заповед №РД-50-796 от 01.08.2005 г. на главния архитект на гр. София, е изменен регулационният план на в. з. „[наименование]“, като са създадени урегулирани поземлени имот, в т.ч. и имот [номер], кв. [номер] и е приет застроителен план. На 10.12.2006 г. за имота е издадена виза за проучване и проектиране на жилищни сгради в парцел [номер]. Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк. Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „Витоша“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „Витоша“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    За да установи качеството на имота с оглед изискването на чл. 29, ал.1 ЗЗТ, съдът е изслушал и приел като доказателства по делото съдебно-биологична и екологична експертиза. Правилен е извода на тричленния състав на ВАС, че от заключенията на експертите се установява, че имотът не отговаря на характеристиката на защитена територия, тъй като представлява деградирал фрагмент, без типичен растителен видов състав и структура, с наличие на екзоти (растения от чуждоземен произход, които не са характерни за местната флора) и инвазивни видове, функционално и пространствено откъснат от територията на парка посредством урбанизирана територия – 20 м. широко шосе. Имотът не е продължение на естествена екосистема. В него има насипна маса за укрепване на шосето и множество твърди битови отпадъци. Екологичната оценка – като отрицателен ефект, е висока степен на уязвимост, рядкост, естественост, размери, биологично разнообразие и стабилност. Правилно въз основа на доказателствата по делото е заключението на съда, че имот с идентификатор [номер] е придобил – въз основа на актове на компетентните държавни органи, градоустройствен статус още през 1959 г. и е урбанизирана територия. Налице е несъответствие между границите на горските участъци, заснети по лесоустройствените планове от 1969 г. и 2009 г. досежно имота. В имота е изградено укрепващо пътя съоръжение. Към настоящия момент имотът не отговаря на изискванията за защитена територия, не е продължение на естествена екосистема.
    Така установеното досежно имота обосновава като правилен извода на съда за липса на изискуемото от закона качество на имота за продължаване на включването му в границите на защитената територия. Този извод съответства на извода, направен от комисията, назначена със Заповед №РД-700 и формираното от нея предложение за изключване на имота от обхвата на природния парк – л. 5 от картата на природен парк „Витоша“, обозначена с №[номер].
    По отношение на довода на касатора свързан с факта, че имотът попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 и касационната инстанция приема, че става въпрос за различни по своя характер правни режими на една и съща територия. Установяването, че един имот попада в защитена зона от екологичната мрежа Натура 2000 не е защото имотът е защитена територия по Закона за защитените територии, а защото се е считало, че отговаря на изискванията за защитена територия. Предпоставките за включване на един имот в рамките на защитена зона по екологичната мрежа Натура 2000 не са предмет на регламентиране от Закона за защитените територии, а от Закона за биологичното разнообразие. С оглед на това факта, че имотът попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 е ирелевантен при преценка на съответствието на имота с изисквания на закона за принадлежността му към защитената територия – природен парк.
    По отношение на възражението на касатора, че имотът не е напълно и необратимо унищожен или увреден, като може да изпълнява предназначението си на защитена територия, съдът приема извода за неподкрепен с доказателства. Видно от изслушаната по делото съдебно-биологична и екологична експертиза, в южната си част имотът е зает от стръмен скат, представляващ земен насип, който укрепва преминаващия по границата на имота път – ивица с ширина около 20 м. Западната граница е с ясно изразена антропогенна намеса. Южната граница е път с трайна настилка, след който следват застроени територии и засилено антропогенно влияние. В частта относно този имот тройната съдебно-биологична и екологична експертиза дава заключение за имот, представляващ напълно деградирал фрагмент на някогашен буков хабитат. Не са установени водещи видове. Имотът е изолиран пространствено. Територията е доминирана от обикновена коприва, репей и къпина. Не се наблюдава биологично разнообразие. В имота има насипна маса за укрепване на шосето и множество твърди битови отпадъци. Изрично експертизата прави заключение, че при тези условия – шосе с интензивен трафик, не може да се очаква възвръщане на средата към естественото й състояние.
    Според касационната инстанция, събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства обосновават извод за необратимо увреждане на терена, който е престанал да изпълнява предназначението си на защитена територия. В тази насока, изводът на тричленния състав на ВАС за уважаване на искането за изключване на имота от границите на природен парк „Витоша“ е правилен.

    По отношение на имота В. Т.:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на В. Т., се намира в землище Д., м. „[наименование]“, с площ 2 458 кв. м. (графично изчислена). Имотът произхожда от имот планоснимачен №[номер], който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г. с поставен условен знак за борова гора. Прието е изменение на застроителния план като за имота е допуснато застрояване в съответствие с жилищноустройствената зона, в която попада. На 10.11.2006 г. за имота е издадена виза за проучване и проектиране на ново жилищно застрояване. Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк и в жилищно-устройствена зона с нискоетажно застрояване.
    Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „Витоша“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „Витоша“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    За да установи качеството на имота с оглед изискването на чл. 29, ал.1 ЗЗТ, съдът е изслушал и приел като доказателства по делото съдебно-биологична и екологична експертиза. Приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза установява, че имотът не попада в екосистема с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, частично е зает със създадена от човека бялоборова култура (5 – 20 годишна), която е извън естествения си височинен пояс и е със заболяване (японска рейнутрия). Имотът не представлява продължение на естествена екосистема. Имотът практически е разположен в урбанизирана територия. Няма характерни ландшафти и обекти на неживата природа. Екологичната оценка – като отрицателен ефект, е висока степен на уязвимост, рядкост, естественост и стабилност и средна степен на биологично разнообразие.
    Така установеното досежно имота обосновава като правилен извода на съда за липса на изискуемото от закона качество на имота за продължаване на включването му в границите на защитената територия. Този извод съответства на извода, направен от комисията, назначена със Заповед №РД-700 и формираното от нея предложение за изключване на имота от обхвата на природния парк и в двата варианта – А и Б, л. 7.1. и 7.2. от картата на природен парк „Витоша“, обозначена с №[номер].
    Що се отнася до довода на ответника досежно включването на имота в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 важи изложеното досежно имота на Б. Й..
    По отношение на възражението на касатора, че имотът не е напълно и необратимо унищожен или увреден, като може да изпълнява предназначението си на защитена територия, съдът приема извода за неподкрепен с доказателства. Видно от приетата по делото тройна съдебно-биологична и екологична експертиза, имотът практически е в урбанизирана територия – улици, застроени имоти, черни пътища и подземна инфраструктура, като е престанал да изпълнява предназначението си на защитена територия. В тази насока, изводът на тричленния състав на ВАС за уважаване на искането за изключване на имота от границите на природен парк „Витоша“ е правилен.

    По отношение на имота на [фирма]:
    Имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], се намира в землище Б., м. „[наименование]“, с площ 6 782 кв. м. (графично изчислена). Имотът произхожда от имот планоснимачен №[номер], който бил заснет в кадастралния план от преди 1956 г., кадастрален лист №[номер] и №[номер], с поставен условен знак за широколистна гора без запис за нейния вид. Тричленният състав на ВАС е установил, че имот №[номер] е бил предмет на подробно планиране с регулационен план през 1972 г. - Заповед №1230 от 15.07.1972 г., в резултат на което става част от урбанизирана територия. В кадастралния план от 1986 г. имотът не е бил отразен. През 2005 г., след възстановяването на имота на собствениците, е одобрена поправка на кадастралната основа на регулационния план от 1972 г. като имотът е нанесен в кадастралния план с нов планоснимачен №[номер]. През 2006 г. – със Заповед №РД-09-50-552 от 25.06.2006 г. на главния архитект на гр. София, е одобрено изменение на регулационния план на м. „[наименование]“, кв. [номер], като е създаден урегулиран поземлен имот [номер] и е приет застроителен план.
    Съгласно Общия устройствен план на Столична община и съответно утвърдените със Заповед №РД-179 от 01.03.2004 г. граници на природния парк имот с идентификатор [номер] попада в границите на природния парк и в жилищноустройствена зона с нискоетажно застрояване.
    По лесоустройствения план на народен парк „Витоша“ от 1963 г. имотът попада в отдел 80, подотдели „а“ и „к“. По лесоустройствения план на природен парк „Витоша“ от 2009 г. имотът попада в границите на горски отдел 1080, подотдел „о“. Налице е съвпадение в границите на имота по двата плана.
    Процесният имот попада в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 – BG0000113 „Витоша“ за опазване на дивите птици и BG0000113 „Витоша“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
    Правилен е изводът на тричленния състав на ВАС, че от приетата по делото съдебно-биологична и екологична експертиза се установява, че около 80% от площта на имота е заета от естествена дървесна растителност – налице е горски ландшафт. Имотът и растителността в него са продължение на естествена екосистема. Налице е биологично разнообразие – предимно широколистни дървесни видове: бук, явор, габър, полски ясен, бреза, глог, бряст, като съществуващите по периферията на имота видове, които се свързват с пустеещи места, не са рудерални (плевелни). Установен е дървостой (съвкупността от дърветата) с гъстота 1 индивид на 1, 5 – кв. м. и склопеност (степен на доближеност на короните на дърветата) – 90% поради добре развити корони. Налице е тревно богатство – 10-12 вид предимно сенколюбиви житни тревисти видове, широко разпространени. Няма консервационно значими видове висши растения, няма екзоти. Извършената екологична оценка установява средна степен като отрицателен ефект досежно уязвимост, рядкост, естественост, типичност, биологично разнообразие, ниска степен досежно размери и висока степен досежно стабилност.
    Касационната инстанция приема за обоснован и в съответствие с разпоредбите на материалния закон извода на тричленния състав на ВАС досежно качеството на имота като съответстващ на изискванията на чл. 29, ал. 1 ЗЗТ, поради което същият има характеристиката да бъде защитена територия.
    За да отмени решението на министъра на околната среда и водите в частта по отношение на този имот съдът е приел, че преди органът да изследва въпроса относно изключването на имота от обхвата на природния парк, същият следва да постави въпроса относно законосъобразността на включването на имота в границите на защитената територия, като в тази насока отчете и установените от комисията, назначена със Заповед №РД-700, несъответствия в административните актове, въз основа на които в годините е променян устройственият статус на територията, в която попада и имота на дружеството, както и направеното от нея предложение (вариант А) за цялостно решаване на проблема, касаещ територия, означена с №[номер], л. 7.2. от картата на природен парк „Витоша“, приложение по делото.
    По отношение на този имот съдът е направил извод, че с оглед на характеристиките на имота изключването е неоснователно, но с оглед на установеното по делото – заключението на комисията, назначена със Заповед №РД-700, наличие на противоречие между действащите актове, определящи статуса на територията на м. „[наименование]“ и границите на парка, следва същото да бъде уважено и върнато на органа за произнасяне след установяване на йерархията и действието на релевантните актове. Предвид забраната на §7а ПЗР на ЗЗТ, е мотивирал, че същата се преодолява с конституционно гарантираното право на неприкосновена частна собственост – чл. 17, ал. 3 от Конституцията.
    Според касационната инстанция, за да се прецени правилността на решението в тази последна част, следва да се определи точно предмета на спора:
    Производството пред министъра на околната среда и водите е започнало служебно – с назначаването, на основание чл. 47, т. 2, 3 и 8 ЗЗТ, със Заповед №РД-700 от 09.06.2003 г. на комисия, която имала задачата да анализира наличните документи и графична информация за границата на природен парк „Витоша“ на територията на Столична община, да уточни границата и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница (виж т. ІV.Е.28).
    Към така започналото административно производство са присъединени направени от Сдружение [ЮЛ] и Сдружение [ЮЛ] предложения за увеличаване/намаляване на територията на парка, като намаляването е чрез изключване на определени имоти от границите на ПП "Витоша". Видно от текста на предложенията, същите са на основание, че имотите са престанали да отговарят на изискванията за защитени територии /в частност - природен парк/. Въз основа на тези предложения е стартирала процедура по глава трета от ЗЗТ за увеличаване/намаляване на площта на ПП "Витоша", като намаляването е чрез изключване на определени имоти от границите на ПП "Витоша".
    Решението, предмет на контрол за законосъобразност пред тричленен състав на ВАС не е решение, с което се определят границите на защитените територии. С него органът се произнася единствено по предложението на намаляване на територията на ПП "Витоша" чрез изключване на определени имоти от границите на парка поради това, че са предстанали да отговарят на изискванията за защитена територия, като предложенията на сдружението и асоциацията са отхвърлени.
    Предвид така определения предмет на спора, релевантни за решаването му са единствено фактите досежно статута на имотите с оглед на изискването да отговарят на определени предпоставки, за да изпълняват предназначението си на защитени територии, както правилно е приел и първоинстанционния съд.
    Въпросът относно наличието на техническа грешка или незаконосъобразност на акта досежно включването на имота в рамките на защитената територия не следва да бъде предмет на това производство. Видно от л. 4 на жалбата на [фирма], дружеството е претендирало, че имотът му вече не е част от естествената екосистема и не може да бъде използван за предвидените в чл. 29 ЗЗТ дейности, поради което и следва да бъде изключен от защитената територия. Обосновано тричленният състав на ВАС приема, че в рамките на това производството органът следва да извърши преценка при реализиране на нормативно определената процедура досежно качеството на имота с оглед изискванията на чл. 29, ал.1 ЗЗД да осъществява целите и характеристиките на защитена територия. Ако един имот попада в границите на природния парк и същият не е напълно и необратимо унищожен или увреден, като не е престанал да изпълнява предназначението си на защитена територия, искането за изключването му на това основание е неоснователно. Това не преклудира правото на собственика да претендира грешка или незаконосъобразност на акта, с който имота е включен в тази защитени територии. Но в последната хипотеза се реализира отделна самостоятелна процедура, при различен ред и предпоставки за уважаване на искането. Отхвърлянето на искането за изключване на имота от защитената територия, тъй като същият отговаря на изискването за природен парк, не представлява пречка за собственика на имота да иска поправка на грешка или да претендира незаконосъобразност на акта за включване на имота в рамките на защитените територии. Относно приложимостта на пар. 7а ПЗР на ЗЗТ, компетентен да се произнесе е съдът в рамките на производство с предмет законосъобразност на акта за включване на имота в рамките на защитените територии, издаден до 30.06.2007г. Тъй като с процесния акт не се определят границите на ПП "Витоша", така поставеният от тричленният състав на ВАС въпрос досежно наслагването на различни планове при определянето им е неотносим към предмета на настоящия спор и на това основание.
    Горното обосновава извод за неправилно приложение на закона от страна на тричленния състав на ВАС досежно имота на [фирма]. След като искането на дружеството е за изключване на имота от защитената зона, тъй като не отговаря на изискванията за природен парк, материалноправните предпоставки за уважаване на искането от страна на министъра, както посочва съдът и по отношение на другите имоти, са наличието/липсата на характеристиките на защитени територии по смисъла на чл. 29, ал.1 ЗЗТ. В тази насока неправилно съдът е отменил отказа на министъра в частта по отношение на този имот подменяйки предмета на спора. Предмет на установяване пред министъра са именно качествата на имота с оглед годността му да изпълнява предназначението си на защитена територия. След като същият имот има такива характеристики, искането му за изключване от защитената територия на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Дали имотът е включен законосъобразно в рамките на защитените територии или при допусната техническа грешка, дали при определяне на границите на ПП "Витоша" органът е извършил правилно нанасяне, като е съобразил йерархията на използваните актове, този спор би могъл да бъде предмет на друго производство и фактите и установяванията по него не касаят характеристиките на имота като защитена територия, а законосъобразността на актовете досежно включването му в границите на тези територии и правилното определяне на границите на природния парк.
    Горното обосновава като правилен извода на тричленния състав на ВАС в частта в която се приема, че искането на [фирма] с оглед на съответствието на имота с изискванията за характера на имота е неоснователно, но неправилен в частта, в която преписката е върната на органа да прецени решението си в контекста на законосъобразността на актовете, въз основа на които имотът е включен в границите на парка. В тази част съдебното решение следва да се отмени, като се постанови друго, с което жалбата срещу решението на министъра се отхвърли като неоснователна.

    Предвид изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта относно присъдените в полза на [фирма] разноски по делото пред първата инстанция, вместо което да се постанови друго, с което дружеството да се осъди да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 700лв., представляваща 1/3 съобразно отхвърлената част на претенцията от направените от тази страна разноски за първа инстанция. /Направените разноски са в размер на 1800лв. депозити за вещи лица и 300лв. юрисконсултско възнаграждение или общо - 2100лв./3 = 700лв./. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в редакцията й от 01.03.2008г. във връзка с чл. 18, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

    На ответника по касационната жалба Б. Й. следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които да се осъди Министерство на околната среда и водите. Ответникът В. И. Т. не е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция.
    На Министерство на околната среда и водите следва да се присъди сумата от 100лв. юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция при приложението на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за която сума следва да се осъди [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес].

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК Върховният административен съд



    Р Е Ш И:



    ОТМЕНЯ Решение № 9236/27.07.2016г. на Върховен административен съд по адм.д. № 8972/2014г. в частта в която съдът е отменил решение № 19 от 31.03.2013г. на министъра на околната среда и водите, в частта с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на Природен парк "Витоша" с площта на имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес], и преписката е върната на органа за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в срок от шест месеца, вместо което постанови:
    ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] срещу Решение №19 от 31.03.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на територията на природен парк „Витоша“ с площта на имот с идентификатор [номер], собственост на това дружество.
    ОТМЕНЯ Решение № 9236/27.07.2016г. на Върховен административен съд по адм.д. № 8972/2014г. в частта В КОЯТО Министерството на околната среда и водите, [населено място], [адрес] е осъдено да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] сумата от 4 606, 66 (четири хиляди шестстотин и шест) лева разноски по делото за първа инстанция, вместо което постанови:
    ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] ДА ЗАПЛАТИ НА Министерството на околната среда и водите, [населено място], [адрес] сумата от 700лв, представляваща 1/3 съобразно отхвърлената част от направените от тази страна разноски за първа инстанция.
    ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9236/27.07.2016г. на Върховен административен съд по адм.д. № 8972/2014г. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
    ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, [населено място], [адрес] да заплати на Б. Б. Й., [населено място], [адрес], сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща разноски пред касационната инстанция;
    ОСЪЖДА [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] да заплати на Министерството на околната среда и водите, [населено място], [адрес] сумата от 100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
    РЕШЕНИЕТО е окончателно.