РЕШЕНИЕ

3978
София, 28.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 11794/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. М. А. и П. Г. А., подадена срещу решение № 5735 от 26.08.2016 г. по адм. дело № 2359/2016 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 9353/2010 г., постановено на 25.01.2016 г. от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/комисията). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът КЗЛД оспорва жалбата чрез процесуален представител.
Ответникът кмет на район "Северен" - [община] също оспорва жалбата с доводи в писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.
Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима. За да се произнесе, съобрази следното:
М. и П. А. са сезирали КЗЛД с оплакване за допуснато от кмета на район "Северен" - [община] като администратор на лични данни нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Жалбата им е обявена за основателна от комисията и съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД на органа е издадено задължително предписание, посочено в решението, което да се изпълни в едномесечен срок от получаването му.
Решението на КЗЛД е оспорено пред АССГ от А., които са останали недоволни от правния резултат пред КЗЛД и са поискали от съда да наложи предвидената в закона санкция на администратора на лични данни поради осъществен неправомерен достъп до техни лични данни от длъжностно лице на общината с право на достъп до системата на ЕСГРАО.
Съдът е счел, че жалбата на А. е недопустима поради липса на правен интерес и с определение № 1875 от 31.03.2016 г. на основание чл. 159, т. 4 от АПК е прекратил производството по делото. Тричленен състав на Върховния административен съд е постановил определение № 6694 от 06.06.2016 г. по адм. дело № 5922/2016 г., с което е отменил това определение и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изпълнение на указанията, дадени от тричленния състав, АССГ е разгледал жалбата на А. по същество и се е произнесъл с атакуваното решение. Настоящият касационен състав също счита, че съдебното производство е било недопустимо поради липса на правен интерес от оспорването и в тази връзка споделя мотивите на първоинстанционния съд в прекратителното му определение. Но съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК определението е било задължително за по-долния съд, поради което този процесуален въпрос не може да бъде пререшаван.
Решението на АССГ е правилно. Фактическата обстановка по делото е подробно изяснена. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства АССГ е стигнал до обоснован извод, че оспореното пред него решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон.
Възпроизвеждайки оплакванията си пред АССГ, касаторът неоснователно поддържа немотивираност на задължителното предписание и неправилно приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД.
При проведения контрол за законосъобразност на решението на КЗЛД, съобразно дадените му указания, съдът е определил и изследвал правилно предмета на спора. Посочил е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, когато се установи нарушение, комисията разполага със следните правомощия - да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Преценката на органа относно избора на възможно поведение е при условията на оперативна самостоятелност. Поради това всяко решение на комисията следва да бъде мотивирано с конкретни съображения, обосноваващи предпочетената от административния орган алтернатива.
Видно от атакуваното в първоинстанционното производство решение на КЗЛД, административният орган е изложил аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни са дадени задължителни предписания да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхранение на служебната документация. Не са упражнени другите правомощия, предвидени в закона, включително и налагането на имуществена санкция по Глава осма на ЗЗЛД, какво е искането на жалбоподателя. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на задължителното предписание поради неговата мотивираност в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Предвид изложеното не са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК и решението на АССГ като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на [община] и касаторите следва да се осъдят да й заплатят сумата 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5735 от 26.08.2016 г. по адм. дело № 2359/2016 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА М. М. А. и П. Г. А. да заплатят на [община] сумата 100 (сто) лева разноски.
Решението е окончателно.