Предишно Р/О: Предишно Р/О, 10007 / 3.7.2013 г.


РЕШЕНИЕ

9334
София, 03.07.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ КАЛИНОВ
ГАЛЯ КОСТОВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Христо Ангелов
изслуша докладваното
от съдиятаНАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
по адм. дело 14662/2013. Document Link Icon


Производството е по реда н ачл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по три касациони жалби, подадени съответно от [фирма] със седалище С., чрез пълномощника на дружеството адв. Т. Т.”, от В. И. Т., чрез пълномощника му адв. Т. Т., и от Б. Б. Й., чрез пълномощника й адв. Г. И., срещу решение № 10007 от 03 юли 2013 година, постановено по адм.д. № 4370/2013 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което са отхвърлени жалбите им против решение № 19/31 януари 2013 година на министъра на околната среда и водите.
В трите касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Министърът на околната среда и водите, чрез пълномощниците си юрк. М. К. и юрк. Ц. Т., намира подадените касационни жалби за неоснователни. Подробни съображения за това са изложени в представените по делото писмени възражения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Производството пред тричленния сътав на Върховния административен съд е образувано по жалби на [фирма], В. И. Т. и Б. Б. Й. срещу решение № 19/31 януари 2013 година на министъра на околната среда и водите, с което са отхвърлени предложенията за увеличаване и намаляване на площта на Природен парк „В.”. Съдът е приел, че при издаване на оспореното решение, в частта му, касаеща имотите на тримата оспорващи, министърът на околната среда и водите не е допуснал нарушения, водещи до отмяната на акта, поради което е отхвърлил подадените жалби. Съдът е приел, че жалбите на [фирма] и на В. И. Т. са недопустими в частите им, с които оспорват решението на министъра на околната среда и водите извън собствените си имоти, поради което ги е оставил без разглеждане в тези части и е прекратил производството по делото. В тази си част решението като неоспорено е влязло в законна сила и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Решението е неправилно.
От данните по делото е установено, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответната форма, след провеждане на предвидената в глава Трета на Закона за защитените територии (ЗЗТ) процедура по намаляване и увеличаване площта на парка. Тази процедура се състои от няколко етапа – предложение от съответните имащи право на това субекти (чл. 36, ал. 1 от ЗЗТ); произнасяне на Министерството на околната среда и водите по целесъобразност (чл. 36, ал. 2 от ЗЗТ); изготвяне на документация (чл. 36, ал. 3 от ЗЗТ); провеждане на обществено обсъждане (чл. 37 от ЗЗТ); назначаване на комисии в определен състав (чл. 38, ал. 1 и 2 от ЗЗТ); вземане на решение от комисиите относно приемане на предложенията за намаляване на територията на парка и за отхвърляне на тези за разширяването му (чл. 38, ал. 3 от ЗЗТ); изразени и представени особени мнения от несъгласни с решенията членове (чл. 38, ал. 4 от ЗЗТ); вземане на решение от министъра на околната среда и водите за отхвърляне на предложенията за увеличаване и намаляване на площта на ПП „В.” (чл. 38, ал. 5 от ЗЗТ).
Законосъобразно е приетото от тричленния състав, че процесното решение на министъра на околната среда и водите е издадено при оперативна самостоятелност на органа при условията на чл. 38, ал. 5 от ЗЗТ. Неправилен е обаче извода, че оспорения пред него административен акт е издаден след изясняване на релевантните по случая факти. Последните не са били изяснени и пред инстанцията по същество, която е постановила оспорения съдебен акт при неизяснени факти и обстоятелства, имащи релевантно значение за спора. Съдът е приел, че процесните имоти попадат изцяло в границите на ПП „В.”. Такива доказателства по делото обаче няма, а и тримата оспорващи сочат, че само части от техните имоти попадат в границите на парка. В тази насока от административния орган са представени три броя цифрови ортофотокарти с нанесени имотни граници и границата на ПП „В.”. Липсват обаче данни от кого са издадени тези карти, както и кой е нанесъл границите на поземлените имоти, собственост на оспорващите, поради което посочените карти не могат да се послужат като доказателство за соченото обстоятелство. По делото не е изяснен и въпроса относно границите на природния парк. Представен е пълен опис на координатите на точките на границата на ПП „В.” за територията на област С., в координатна система 1970 г., както и схема на координираните точки от границата на природния парк. За установяването на границите на парка въз основа на тези доказателства обаче са необходими специални знания, каквито съдът няма. Въпреки направеното от оспорващите искане за назначаване на техническа експертиза първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че фактите, чието доказване се цели чрез това доказателствено средство, са неотносими към предмета на спора. Предмет на спора по първоинстанционното съдебноадминистративно производство е законосъобразността на решение № 19/31 януари 2013 година на министъра на околната среда и водите, с което са отхвърлени предложенията за увеличаване и намаляване на площта на ПП „В.”, разгледани от комисии, определени с цитираните в решението заповеди на министъра на околната среда и водите, в оспорените части. При този предмет са относими обстоятелствата относно границите на природния парк и местонахождението на процесните три поземлени имота спрямо тях. По делото липсват и доказателства относно това с какъв акт и кога са определени границите на парка.
Необоснован е извода на първоинстанционния съд, че собственият на жалбоподателката Б. Й. поземлен имот и съседните поземлени имоти, които попадат в границите на защитената територия, не са застроени и представляват гора. Такива доказателства по делото не са представени.
Необосновано е приетото от съда, че „с оглед постъпилите особени мнения и при липсата на данни предложените от комисиите за изключване имоти да са унищожени или увредени, да са загубили характеристиките си на защитени по смисъла на чл. 29 и сл. ЗЗТ, да не изпълняват предназначението си, актуалното им фактическо състояние да не отговаря вече на критериите на закона, оставането им в парка да е несъвместимо с предмета и целите на ЗЗТ, изключването им от границите на ПП да е целесъобразно от гледна точка на природоопазването и т.н., решението на компетентния орган за отхвърляне на предложенията за намаляване на територията на парка с процесните имоти изпълнява в пълна степен заложените в специалния закон цели и осигурява адекватно прилагане на принципа на законността (чл. 4 АПК). С оглед фактите по делото, министърът не би могъл да издаде позитивен за жалбоподателите акт, с който да удовлетвори претенциите за изключване на имотите им от териториалния обхват на Природния парк.” Преди всичко следва да се отбележи, че и двете особени мнения, на които се позовават както административният орган, така и съдът, не съдържат възражения по същество във връзка с характеристиките на имотите, за които е направено предложение за изключването им от територията на парка, а касаят процедурни въпроси, при което само въз основа на тези особени мнения не може да се обоснове извод за липсата на основания за намаляване на защитената територия. Освен това от данните по делото е видно, че оспорващите са правили искания за допускане на доказателства – експертизи, с цел установяването характеристиките на поземлените си имоти, актуалното им състояние предвид критериите на закона за включването на дадена територия в границите на природния парк. Тези искания също са отхвърлени от решаващия състав като неотносими. Тези данни обаче имат значение при преценка законосъобразността на оспореното решение на министъра на околната среда и водите, тъй като по време на определянето границите на природния парк специалния закон не е бил приет и следователно критериите за защитена територия не са били нормативно определени. Липсата на посочените в закона характеристики, определящи дадена територия като защитена, е основание за изключването й от границите на природния парк.
С оглед горното при постановяване на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е събрал доказателства за относими към правния спор обстоятелства. В тази връзка решението е и необосновано, като без да са изяснени тези обстоятелства е прието, че решението на министъра на околната среда и водите е законосъобразно. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението ще следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на седмо отделение. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да изясни посочените по-горе обстоятелства, включително и с назначаването на експертизи.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10007 от 03 юли 2013 година, постановено по адм.д. № 4370/2013 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, в частите му, с които са отхвърлени жалбите на [фирма] със седалище С., на В. И. Т. и на Б. Б. Й. срещу решение № 19/31 януари 2013 година на министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение.
Решението е окончателно.

Особено мнение: