РЕШЕНИЕ

1209
София, 04.02.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от съдиятаСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 3187/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №1917 от 17.11.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №430/2014 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №1125 от 03.12.2013 г. на орган по приходите в [община].
С обжалваното решение съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №1125 от 03.12.2013 г. на орган по приходите в [община], в частта с която на [фирма] за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 73, 30 лв. и съответната лихва и отхвърлил жалбата на [фирма] в останалата част.
І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], счита решението в обжалваната част за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че за 2010 г. дружеството не е декларирало, че няма да ползва имота, поради което е установено задължение за такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Неправилен счита извода на съда за непредоставяне от общината на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Сочи, че за дължимостта на таксата не е необходимо имотът задължително да е прилежащ или в близост до имоти, предназначени за обществено ползване. Достатъчно е имотът да се намира в населеното място, в което услугата се предоставя, което в случая е налице. За поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване по делото са представени доказателства – трудови договори и длъжностни характеристики на лица, извършващи дейността, както и план-сметките на общината за разходите за услугите.
Касаторът моли съда да отмени решението в обжалваната част.
2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Доказателствата по делото безспорно установяват, че имотът на дружеството се намира извън границите на [населено място], в местност „Мешелика“, която не попада в обхвата на заповедите на кмета, с която са определени границите на районите с обхванато сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съдът правилно приел, че по делото не са представени доказателства за реално изпълнение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Представените трудови договори и длъжностни характеристики не могат да съставляват доказателство за реално извършване на услугите сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени места.
Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от адв. Д. В., Адвокатска колегия, [населено място].
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно приел, че общината не е престирала услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Правилно е констатирал, че местността „Мешелика“ не попада в обхвата на заповедите на кмета, поради което задълженията за 2009 и 2010 г. са недължими.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, офис 2, е собственик на поземлен имот с идентификатор 53045.503.130, находящ се в м. „Мешелика“ – територията на [населено място], кв. 503, с трайно предназначение урбанизирана територия, нотариален акт №56, т. ІІІ, рег. №1467, дело 431/2007 г.
2. На 23.04.2007 г. дружеството подало за имота декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. №562, в която посочило отчетна стойност 122 161, 17 лв.
3. На 30.10.2008 г., със Заповед №1193, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на [община] определил районите на територията на общината, включени в организираното поддържане на чистотата, в които през 2009 г. ще се предоставят услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. За услугите сметосъбиране и сметоизвозване е включен [населено място], а в границите на районите, в които ще се предоставят услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не е посочена м. „Мешелика“ – границите са определени по улици.
4. На 29.01.2009 г. Общинският съвет Н. приел Решение №495, с което одобрил план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2009 г. В план-сметката е предвиден разход за обезвреждане на битови отпадъци, изграждане и мониторинг на депо за 2009 г. С решението е определена основа за таксата за нежилищни имоти – отчетната стойност на имота, и размер за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – 2, 0 промила и за обезвреждане на битови отпадъци – 0, 3 промила.
5. На 29.10.2009 г. със Заповед №1265, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на [община] определил районите на територията на общината, включени в организираното поддържане на чистотата, в които през 2010 г. ще се предоставят услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. За услугите сметосъбиране и сметоизвозване е включен [населено място], а в границите на районите, в които ще се предоставят услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не е посочена м. „Мешелика“ – границите са определени по улици.
6. На 23.12.2009 г. Общинският съвет Н. приел Решение №855, с което одобрил план-сметка по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за 2010 г. В план-сметката е предвиден разход за обезвреждане на битови отпадъци, изграждане и мониторинг на депо за 2010 г. Определени са основата за изчисляване на таксата за нежилищни имоти – отчетната стойност, и размерите на таксата – 5, 0 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 2, 0 промила за поддържане на чистотата и 0, 3 промила за обезвреждане на битови отпадъци.
7. На 08.06.2010 г. дружеството подало декларация по чл. 14 ЗМДТ.
8. На 26.04.2012 г., със Заповед №394, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на общината определил служителите на общината, в т.ч. на длъжност „главен експерт“ в отдел „Местни данъци и такси“, за орган по приходите.
9. На 03.12.2013 г., орган по приходите Д. Н., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Местни данъци и такси“ в общината, издал Акт за установяване на задължения по декларация №1125, с който установил на [фирма] задължения за такса за битови отпадъци за имот с идентификатор 53045.503.130 за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. в размер на 280, 97 лв. и лихви – 125, 79 лв. и за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. в размер на 891, 78 лв. и лихви – 303, 04 лв. В акта е посочено, че размера на таксата е установен на база данъчната оценка на имота, определена съобразно Приложение 2 към чл. 20 ЗМДТ за всяка една от услугите по чл. 62 ЗМДТ.
10. На 17.01.2014 г., с Решение №Н4-4592#3, началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация №1125.
11. В хода на съдебното производство органът представил:
а) акт за частна общинска собственост №5744 от 30.05.014 г. за имот с трайно предназначение депо за битови отпадъци;
б) справка за налични моторни превозни средства и закупени материали за 2009 г. и 2010 г., както и информация за проведените обществени поръчки относно закупените материали;
в) справка за щатната численост и длъжностното разписание на дейността „Битово-комунално стопанство“ за 2009 г. – 10 шофьори на специални коли, 4 механици, 10 събирачи на смет, 12 чистачи на улици и 3 чистачи на улици – нещатна численост, и за 2010 г. - 9 шофьори на специални коли, 4 механици, 10 събирачи на смет, 12 чистачи на улици и 1 чистачи на улици и 1 шофьор на специална кола – нещатна численост;
г) трудови договори и длъжностни характеристики на длъжността „шофьор на товарен автомобил“ 1 брой, „хигиенист – разносвач“ – 1 брой, „механик на МПС“ – 1 брой.
12. В хода на съдебното производство органът декларирал, че не може да предостави данъчната оценка на имота, въз основа на която е установена таксата, поради естеството на ползвания програмен продукт.
13. В хода на съдебното производство съдът приел съдебно-икономическа експертиза, която дала заключение, че:
а) към датата на проверката – 09.10.2014 г., на място в имота не се извършват и не са извършвани строително-монтажни или други дейности; имотът не се ползва за търговски или жилищни нужди; граничи с черен път; не е електрифициран и водоснабден; няма поставени контейнери и няма следи от извършване на дейност сметосъбиране и сметоизвозване;
б) определил размера на задълженията, който съвпада с установения в акта, като за 2009 г. таксата е за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци, а за 2010 г. и за услугите сметосъбиране и сметоизвозване;
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. По делото липсват доказателства за предоставяне по отношение на имота на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., поради което установената такса е недължима. В заповедите на кмета за границите на районите, в които се предоставят услугите, не е включена местността „Мешелика“, както и липсват доказателства за налични в тази местност територии за обществено ползване по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 4 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредба №11). С оглед на представения акт за частна общинска собственост и план-сметки приел, че общината предоставяла услугата обезвреждане на битови отпадъци. Приел, че непредставянето от органа на данъчната оценка на имота не влияе на съществото на спора с оглед на чл. 160, ал. 5 ДОПК. Въз основа на това направил извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, с която са установени задължения в размер над 36, 65 лв. за 2009 г. и над 36, 65 лв. за 2010 г., представляващи задължение за такса за обезвреждане на битови отпадъци, и го отменил в частта за установените задължения над 73, 30 лв. и съответната лихва за забава, представляващи задължения за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г., и за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2010 г.
Крайният извод на съда е правилен.
V. По съществото на спора:
От доказателствата по делото – акта за установяване на задължения по декларация и заключението на съдебната експертиза по т. 2 от заключението е безспорно, че за 2009 г. на ответника е установено задължение за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци, а за 2010 г. – за услугите сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци. По делото не е представена декларация на дружеството – ответник по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, но извън предмета на делото, с оглед на чл. 160, ал. 5 ДОПК, е установяването на дължимостта и на размера на таксата за услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г. Извън предмета на делото са и задълженията на ответника за 2008 г. Факта, че в мотивите на акта е посочен периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г., при неформирано волеизявление за дължимост на такса за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г., не може да доведе до установяване на задължения и за 2008 г.
Извън предмета на касационната проверка е и съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата [фирма] досежно установеното му задължение за обезвреждане на битови отпадъци за 2009 и 2010 г.
Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.
Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. Тъй като е възможно лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ да не ползва за съответния отчетен период имота и с оглед на това да не генерира битови отпадъци, законодателят в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е приел, че общинският съвет с наредбата по чл. 9 ЗМДТ, определя реда, по който лицата, които не ползват услугата през съответната година, установяват този факт.
В случая, от доказателствата по делото е видно, че общинският съвет, с приетата по чл. 9 ЗМДТ наредба, не е определил специален ред, по който собствениците на имоти декларират, че няма да ползват имота. Но по делото ответникът не твърди, че е подал декларация за неползване на имота през 2010 г., поради което за 2010 г., не може да се позове на декларирано неползване на имота, за да обоснове недължимост на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С оглед на това таксата ще бъде дължима, ако общината е престирала услугата по отношение на територията, на която е разположен имотът на дружеството.
Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“. Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване.
Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.
За да бъде законосъобразен актът, с който на [фирма] са установени задълженията, е необходимо, при неподадена декларация за неползване на имота за 2010 г., да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги за 2010 г. и на двете услуги – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. по отношение на дружеството. Доказателствената тежест е на органа, т.е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Престирането на услугата е фактическо основание – един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата, а съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с §2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа.
Какво установяват фактите по делото?
Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет. За 2009 г. и 2010 г. Общинският съвет Н. определил основата за изчисляване на таксата за нежилищни имоти – отчетната стойност на имота, и размера на таксата (виж по-горе т. 4 и 6).
Освен решенията на общинския съвет за определяне на основата и на размера на таксата, по делото е безспорно, че със заповеди на кмета на общината, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, са определени видовете услуги и границите на районите, в които те се предоставят. И в двете заповеди кметът на общината определил, че общината ще престира и трите вида услуги в [населено място] - за точно определени улици, в Курортен комплекс „Обзор- север“ и в „Обзор – южен плаж“. От доказателствата по делото е видно, че имотът на ответника попада в строителните граници на [населено място] – нотариален акт №56, т. ІІІ, рег. №1467, дело 431/2007 г. (виж по-горе т. 1). Видно е също, че предназначението на имота е урбанизирана територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Но по делото касаторът не представил доказателства за административния адрес на имота на ответника. Имотът навсякъде – в декларациите по чл. 14 и 17 ЗМДТ и в акта и потвърдителното решение, е идентифициран с идентификатора по кадастралната карта. С оглед на това не може да се установи имотът на ответника попада ли в границите на района, определен със заповедта на кмета, за предоставяне на услугите, тъй като тези граници са определени чрез посочване на улици в [населено място].
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за фактическите основания за издаване на административния акт е на органа. Вярно е, че съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът не е дал указания на касатора, че за този съществен за предмета на делото факт не сочи доказателства. Неизпълнението на това задължение на съда е съществено процесуално нарушение. Но съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В жалбата не се сочи порок допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила. Служебно, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът следи само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Следователно, с оглед на доказателствата по делото обоснован е изводът на съда, че органът не е доказал наличие на правните предпоставки за предоставяне на услугата сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г. – включването на местността, в която се намира имота на ответника, в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване. При липсата на този елемент на фактическия състав на предоставянето на услугата не е необходимо съдът да прави проверка престирана ли е фактически услугата общината.
По различен начин стои въпроса за правните предпоставки за предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил улиците, в обхвата на които общината ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Факта, че по делото няма доказателства, че имотът на ответника попада в границите на районите, определени чрез посочените в заповедта улици, не води автоматично до извод за недължимост на таксата за този вид услуга. Законът не изисква в местността, в която попада имота на задълженото лице, да има територии за обществено ползване. Член 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ изисква „почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване“. Видно е, че териториите, предназначени за обществено ползване, следва да бъдат в рамките на населеното място, а не в рамките на района/местността или друго ограничаващо територията в рамките на населеното място понятие.
Това съответства на целта и характера на услугата (виж изложеното по-горе досежно целта и характера на услугата). С оглед на това неправилно съдът приел, че органът следвало да докаже наличието на територии за обществено ползване в рамките на местността, в която се намира имота на ответника. При наличие на правните предпоставки за дължимост на услугата – попадане на имота в границите на районите, в които услугата е предоставена – строителните граници на [населено място], е необходимо да се установи фактически престирала ли е общината услугата.
Законодателят не е ограничил общините в начина, по който могат да предоставят услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет да определи не само дали общината ще предоставя услугата, но и как ще я предоставя. В случая Общинският съвет Н. приел, че ще извършва дейността по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не чрез сключването на договор с фирма - изпълнител, а чрез създаването и използването на собствена структура. По делото са представени доказателства за щатното/нещатното и длъжностното разписание на дейността „Битово-комунално стопанство“ в кметство Обзор, представени са длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на товарен автомобил – тип „сметосъбирач“ и характеристика на длъжността „механик на моторно превозно средство“, както и два броя трудови договори за тези длъжности.
Щатното и длъжностното разписание и длъжностните характеристики безспорно установяват, че в общината са създадени правни предпоставки за извършване на дейността по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване чрез собствени структури на общината, но представените по делото само два броя трудови договори – при щатно разписание 10/9 бройки, не доказват осъществяване на дейността. Наред с това по делото е представена и длъжностна характеристика на „хигиенист-разносвач“. Неговите задължения са неотносими към дейността поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, защото дейността му е единствено в сградата на кметство Обзор. По делото не е представена длъжностна характеристика на длъжностите „събирач на смет“ и „чистач на улици“, както и не са представени трудови договори за заемане на тези длъжности.
Вярно е, че по делото са представени доказателства за закупуване на съдове и торби за смет, както и за наличие на собствени на общината сметосъбиращи автомобили, но в представените по делото извлечения от Решение №495 и №855 на общинския съвет не са посочени разходите за издръжка на личния състав на структурни звена „Чистота“, „Екология“ и „Озеленяване“, както и за нещатната численост на тези структури, както и за издръжка на осъществяваната от тях дейност.
Тези релевантни за доказване престирането на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ факти са останали недоказани по делото. Вярно е, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, което е съществено процесуално нарушение, но както бе посочено и по-горе, с оглед на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, касационният съд не може да се произнесе служебно по наличието на този порок на обжалваното съдебно решение. (За доказването на тези факти виж Решение №884 от 21.07.2015 г. по административно дело №12402/2014 г. на Върховния административен съд).
При така установените по делото доказателства и с оглед на така релевираните от касатора отменителни пороци на обжалваното съдебно решение касационният съд следва да приеме, че по делото не е доказано по отношение на имота на ответника предоставянето на услугите сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г., както и предоставянето на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ за 2009 г. и 2010 г. Това прави крайният извод на съда за незаконосъобразност на обжалвания акт за установяване на задължения по декларация в частта, с която на ответника са установени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2010 г. и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. и 2010 г. за правилни.
С оглед на горното съдът следва да остави в сила Решение №1917, в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №1125.
С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК съдът следва да осъди [община], юридическото лице, в чиято структура се намира органът – касатор, да заплати на [фирма] направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото – договор за правна защита и съдействие №288515 от 04.12.2015 г., са в размер на 400, 00 лв. адвокатско възнаграждение, платени в брой. Съдът не следва да се произнася по искането на ответника за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски, защото с оглед на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. Ако ответникът счита, че съдът не се произнесъл по направено от него искане за разноски следвало да упражни правата си по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 144 АПК
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1917 от 17.11.2014 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №430/2014 г. в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация №1125 от 03.12.2013 г. на орган по приходите в [община].
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, офис 2 400, 00 (четиристотин) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: