Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9640 / 03.7.2012 г.


РЕШЕНИЕ

16466
София, 20.12.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
при секретар Мария Попинска
и с участието
на прокурора Мери Найденова
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 12151/2012. Document Link Icon

    Производството е по реда на чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
    Образувано е по жалба на Министъра на околната среда и водите (МОСВ) срещу решение № 9640 от 03.07.2012 г., по адм.дело № 12312/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменен отказа му да издаде заповед за изключване от границите на природен парк „В.” поземлен имот № 817, нанесен в к.л. 612, обособен от него УПИ Х-817, кв.16, местността вилна зона „Б. път”, землището на кв.Б. в писмо изх. № 94-00-187 от 20.05.2011г. и преписката е върната за произнасяне съобразно даденото тълкуване и прилагане на закона. По навадени доводи за незаконосъобразност се иска отмяна решението.
    Ответникът – Б. Б. Й., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на тричленния състав на Върховния административен съд.
    Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
    Върховният административен съд, петчленен състав при Втора колегия при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218 ал.2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:
    Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения:
    С обжалваното решение тричленният състав на ВАС е отменил отказа на МОСВ да издаде заповед за изключване имота на Й. от Природен парк(ПП) „В.”.
    От приетата от съда преписка се установява, че със заповед № РД-700 от 02.06.2003 г. на основание чл.47 т.2, т.3 и т.8 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), във връзка с процедирането на Общ устройствен план на [населено място] и Столична община (СО) и План за управление на ПП „В.” е наредено комисия в поименно изброен състав да разгледа и анализира наличните документи и графична информация, касаеща границите на ПП”В.” на територията на СО, да уточни границите на ПП”В.” на територията на СО в цифров вид, като вземе предвид наличните документи и база данни, имотни регистри, планове за земеразделяне и др. и да предложи на МОСВ механизъм за процедиране на уточнената граница.
    Така назначената комисия със заключителен протокол от 16.09.2003 г. е предложила на МОСВ да възложи на изпълнител техническата дейност за реализиране на предложенията по т.ІІІ – механизъм за процедиране на уточнената граница на ПП”В.” на територията на СО, което включва и откриване на процедура по намаляване или увеличаване на площта на парка чрез изключване и включване на територии в обхвата на ПП „В.”.
    На 26.05. и 30.08.2005 г. в МОСВ са постъпили предложения от сдружение „Геофорум В.” с конкретни предложения за изключване на имоти от границите на парка.
    На 19.12.2006 г. МОСВ издава заповед № РД-957, с която на основание чл.38 ал.1 и ал.2, във вр. с чл.421 ал.1, във вр. с чл. 41 т.2 и т.3 ЗЗТ назначава комисия, която да разгледа и вземе решение по предложенията за увеличаване и намаляване площта на парка, внесени от комисията, назначена със заповед № 700/2003 и тези от ДПП В. и Сдружение „Геофорум „В.”. В изпълнение на заповедта на 05.01.2007 г. така назначената комисия приела решения за намаляване площта на парка по приложената документация, включително втори вариант от предложението отнасящо се до Киноцентър Б., както и предложението на „Геофорум” и не приела предложението на А. на парковете в България за увеличаване на площта на ПП”В.”, като предложила на МОСВ в заповедта за промени на парка да се отразят приетите предложения по т.1 и т.2 от протокола. В гласуването участвали 22 членове, като един от тях , подписал с особено мнение, което мотивирал писмено. Доколкото липсва краен административен акт за промени, за увеличаване или намаляване на границите на парка, правилно и законосъобразно в случая тричленният състав е приел, че процедурата по Глава трета ЗЗТ не е проведена от МОСВ.
    Не е спорно между страните, че имотът на Й. попада в границите на ПП „В.” и същевременно попада във вилна зона в землището на Б., като същият е урегулиран имот.
    Съгласно разпоредбата на чл.41 във вр. с чл.42 ал.1 и чл.36 ал.1 ЗЗТ предложения за промени в защитените територии, между които и намаляване площта на природни паркове се правят от министерства и ведомства, от общини и областни управители, научни и академични институти и обществени организации, като такива права не са предоставени на останалите физически и юридически лица за тази категория. Обявяването на тези промени, съгласно чл.35 се извършва от МОСВ, като процедурата за това е разписана в Глава трета ЗЗТ.
    В случая, жалбоподателката няма законово установена компетентност да прави предложение за промени на ПП „В.”, като физическо лице, но същата има правен интерес от оспорване на акта, с който е уведомена, че започналата от МОСВ процедура, предмет на която е бил и процесния имот е приключена с решение да не се издава заповед. Ето защо настоящият състав намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че следва да бъде проведена и преключена с надлежен акт процедурата по Глава трета от Закона за защитените територии и е върнал преписката на административния орган.
    Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
    По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9640 от 03.07.2012 г., по адм. дело № 12312/2011 г. по описа на Върховния административен съд .
Решението е окончателно.

Особено мнение: