РЕШЕНИЕ

11136
София, 05.09.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНЕТА ПЕТРОВА
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретар Десислава Александрова
и с участието
на прокурора Маринела Тотева
изслуша докладваното
от съдиятаГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
по адм. дело 16571/2011. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от Директора на РИОСВ –гр.Б. срещу решение № 1328 от 26.09.2011 год., постановено по адм.дело № 1214/2011 год. по описа на Административен съд - Бургас.
Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на община - Ц. срещу издадения административен акт.
Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не изпраща представител и не представя писмени бележки по същество.
Ответникът, община – Ц., редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е предявена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на [община] № РД-50/25.05.2011 год. на директора на РИОСВ-Б., с която на основание чл.158, т.3, чл.159, ал.2 и чл.160 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и с цел предотвратяване възникването на непосредствена опасност от замърсяване или увреждане на околната среда е наредено да се пломбира входа на обект „депо за неопасни отпадъци - А.”, находящо се в имот № 000494 по КВС, местност „Бурнолови каби”, землището на [населено място], собственост на [община].
За да стигне до този резултат, АС - Бургас е приел, че макар издадена от компетентен административен орган в изискуемата от закона писмена форма, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 159, ал.2 от ЗООС предвижда два вида принудителни административни мерки (ПАМ) – спиране производствената дейност на собствениците или ползувателите и спиране достъпа до територии на собствениците или ползувателите, като всяка една от тези ПАМ съгласно същата законова разпоредба може да се налага чрез пломбиране или запечатване. Доколкото с влязлата в сила Заповед № РД-72/06.07.2009 год. на община – Ц. е наложена ПАМ по чл.101, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) - спиране експлоатацията на депо за неопасни отпадъци – А. ( ПАМ, различна според съда от двата вида ПАМ по чл.159, ал.2 от ЗООС ) и предвид това, че с обжалваната заповед е наредено пломбиране входа на същото депо, съдът е приел, че при издаване на административния акт е допуснато съществено процесуално нарушение – непосочване на вида ПАМ по чл.159, ал.2 от ЗООС, каквото е изискването на чл.160 от същия закон. Това процесуално нарушение от своя страна води според съда и до постановяване на акта в нарушение на материалните разпоредби. Отделно от това в конкретния случай пломбирането на входа на депото според съда следвало да се постигне в производство по изпълнение на влязлата в сила заповед за спиране на експлоатацията му, а не чрез издаване на нова заповед за налагане на нов ПАМ по друг закон. Недопустимо било да се прилага общия ЗООС, а не специалния ЗУО, който единствен начините за предотвратяването, намаляването и ограничаването на вредното въздействие върху околната среда и човешкото здраве, причинено от опериране с отпадъци, какъвто е конкретния случай.
Решението на АС – Бургас е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл.159, ал.2 от ЗООС предвижда два вида ПАМ – спиране производствената дейност на собственик или ползувател на територии и спиране достъпа до тези територии, като и двете ПАМ могат да се налагат чрез способите пломбиране или запечатване. Неправилен, обаче, е изводът на съда, че, при наложена ПАМ по ЗУО - спиране експлоатацията на процесното депо и при наличната формулировка на диспозитива на обжалваната заповед - нареждане да се пломбира входа на същото депо, не ставало ясно коя от двете ПАМ по чл.159, ал.2 от ЗООС е наложена чрез пломбиране – дали спиране производствената дейност на депото или спиране достъпа до него. По своето съдържание и характер наложената по ЗУО ПАМ „спиране експлоатацията на депо” съставлява частен случай на първата, предвидена в чл.159, ал.2 от ЗООС ПАМ – спиране производствената дейност върху определени територии. Независимо, че в диспозитива на обжалваната заповед непрецизно е посочено, че с нея се нарежда пломбиране входа на депото, от мотивите на същия акт, в т.ч. и от позоваването в него на вече наложената ПАМ ”спиране експлоатацията на депо”, от цялата административна преписка по издаване на заповедта и в светлината на горните разсъждения, се извлича недвусмислено изводът за налагане на нов ПАМ- ограничаване достъпа до територия ( в случая депо за отпадъци ) чрез пломбиране.
Неправилно АС-Б. е приел,че, след като е наложена ПАМ по чл.101, ал.2, т.3 от ЗУО, спирането на достъпа до депото следва задължително да се осъществи като изпълнителен способ в рамките на производството по изпълнение на влязлата в сила Заповед № РД-72/06.07.2009 год. от органа по изпълнението, а не чрез налагане на нова ПАМ, при това по общия ЗООС.
Законът не ограничава административния орган в преценката му кога, колко и какви ПАМ да наложи спрямо един и същи обект и адресати, нито разпорежда, че преследваните от административния орган цели – в случая спиране достъпа до обекта (депото в А.), следва да се постигнат само с едно средство – привеждане в изпълнение на влязла в сила ПАМ, а не и чрез налагане на друг вид ПАМ, предвиден в закона. Изборът на това средство е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол по АПК.
Обстоятелството, че обект на ПАМ е депо за битови отпадъци, чрез експлоатацията и достъпа до което се замърсява околната среда, не задължава административния орган да налага само принудителни административни мерки,предвидени в специалния ЗУО. Същият има правомощията да наложи и ПАМ, предвидени в общия ЗООС, доколкото целта на закона е да се предотврати, преустанови или възстанови всяко замърсяване на околната среда, независимо от характеристиките на територията, производствената дейност върху която и достъпа до която биха или вече генерират това замърсяване.
Като е приел, че заповед № РД-50/25.05.2011 год. е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби, Административен съд – Бургас е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него ВАС следва да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на община – Ц. срещу заповед № РД-50/25.05.2011 год. на директора на РИОСВ – Б..
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение


РЕШИ:



ОТМЕНЯ решение № 1328 от 26.09.2011г. на Административен съд – Бургас, постановено по адм.д. № 1214/2011г. по описа на АС-Бургас и, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [община] срещу заповед № РД-50/25.05.2011 год. на директора на РИОСВ – Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: