ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1026
София, 28.01.2015

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АДЕЛИНА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
БИСЕРКА ЦАНЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяАДЕЛИНА КОВАЧЕВА
по адм. дело 972/2015. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл.229, ал.1, т.1 АПК.
Образувано е по частна жалба от кмета на [община] против определение № 5979 от 13.12.2014 година по адм.дело № 10997/2014 година на Административен съд – София град. С него е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата му против писмо изх.№ 08-00-2437 от 20.10.2014 година на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година” и производството по делото е прекратено. Правят се доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила.
Ответната страна не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по жалба от кмета на [община] против писмо изх.№ 08-00-2437 от 20.10.2014 година на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година”. С него е отправена покана за доброволно изпълнение и възстановяване на сума в размер 92112 лева. Възраженията са, че изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ е приключено още през 2011 година, поради което са извършени всички плащания до 12.12.2011 година, без забележки или констатации за нарушения. На 10.06.2014 година на общината са наложени финансови корекции в размер на 10%. Въпреки оспорените констатации в тях, общината е получила покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че тя съставлява индивидуален административен акт, издаден в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразна.
На базата на приложените доказателства от страните по делото, съдът е извършил служебна проверка за процесуалната допустимост на жалбата. Приел е за установено, че между страните е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда” за проект „Подготовка на интегриран инвестиционен проект за изграждане на ПСОВ, разделна канализация и водопроводна мрежа в [населено място]”. За констатирани нарушения на бенефициента е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на договора. В изпълнение на договорените правила в чл.70, ал.1-3 от договора, той е поканен доброволно да възстанови сумата.
При тези данни по делото, съдът е счел, че сключеният договор определя характера на взаимоотношенията, като облигационни, а не като административни. Поради това и възникналия между страните по него спор е от гражданскоправен характер. Направил е извод, че поканата за доброволно изпълнение не съставлява индивидуален административен акт, поради което не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Приложил е разпоредбата на чл.159, т.1 АПК и е оставил жалбата без раглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратил. Така постановеното определение е правилно.
Възраженията по частната жалба за формирано властническо волеизявление в поканата за доброволно изпълнение, не намират опора в доказателствата по преписката. Безспорно установени между страните са следните обстоятелства:
1.На 29.12.2008 година между тях е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС. Договарящият орган – Министерство на околната среда и водите е предоставил чрез оперативната програма на общината, като бенефициент, безвъзмездна помощ за изпълнението на описания проект. Той се съфинансира от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд.
2. Съгласно чл.3, т.1 от договора, неразделна част от него са посочените приложения, между които и Приложение № 2 – Общи условия за сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ. В него има специален раздел № ХІІ, регламентиращ отговорността на бенефициента. В чл.66, ал.1 от него е предвидено задължението му да възстанови всички неправомерно изплатени суми и дължимите суми, в резултат на установени нередности. В ал.5 на същата клауза е предвидено, че и след приключване на проекта, ако на базата на констатации на Договарящия орган бъдат поискани финансови корекции, Б. се задължава да му възстанови посочената сума в указания размер и срок.
3. В чл.70 от общите условия на договора е уговорено между страните, че в случаите, при които няма последващи плащания, Договарящият орган отправя покана за доброволно изпълнение до Бенефициента.
4. В раздел ХVІІІ от Общите условия да дефинирани, понятията за нередности. В чл.120 от този раздел, страните са се договорили, че в случай на установена нередност, Б. е длъжен да възстанови всички неправомерно изплатени суми, заедно с дължимите лихви по реда, предвиден в раздел дванадесети от Общите условия.
5. С допълнително Споразумение № 1 към договора, сключено на 13.05.2010 година, пар.28, ал.4 и 5, точно са детайлизирани съдържанието на поканата и срокът за доброволно изпълнение.
6. С писмо от 9.06.2014 година, кметът на общината е уведомен за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на договор за № Д-425 от 22.12.2010 година. Към писмото е приложена констатация № 3 от окончателен доклад на ИА ОСЕС с писмо от 23.05.2014 година.
7. На 25.06.2014 годин, кметът е изразил несъгласие с изводите и констатациите на ръководителя на УО на ОПОС и е поискал преразглеждане на становището.
8. На 15.07.2014 година, управляващият орган на оперативната програма е издал уведомително писмо за регистрирана нередност по програмата. В него са отразени всички детайли, в това число: характер на нередността; сума на нередността и дата на регистрирането й в ИСУН – 19.06.2014 година.
9. На 20.10.2014 година ръководителят на управляващия орган е отправил до бенефициента на основание чл.70, ал.1-3 от Общите условия на ДБФП писмена покана за доброволно изпълнение и възстановяване на сумата.
Установените факти по делото налагат извод, че поканата за доброволно изпълнение не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК. В този смисъл е формирана постоянна съдебна практика на Върховния административен съд, пример за която са: определение № 5037 от 18.07.2914 година по адм.дело № 3359/2014 година на ВАС; определение № 12968 от 10.12.2011 година по адм.дело № 12316/2011 година; определение № 6442/2012 година по адм.дело № 8068/2011 година, оставено в сила с определение по адм.дело № 8437/20123 година на петчленен състав; определение № 6765 от 20.05.2014 година по адм.дело № 6225/2014 година; определение № 10803 от 16.07.2013 година по адм.дело № 8596/2013 година; определение № 1095 от 23.01.2013 година по адм.дело № 819/2013 година; определение № 1236 от 25.01.2013 година по адм.дело № 997/2013 година; определение № 12968 от 10.12.2011 година по адм.дело № 12316/2011 година и др. В тези съдебни актове подробно са изяснени характеристиките на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като административни договори и характера на взаимоотношенията между сключилите ги страни. Последователно и безпротиворечиво съдът е приемал, че при отправяне на искане до съконтрахент за възстановяване на сума, поради неизпълнение на договора или констатирана нередност, ОУ на ОПОС не действа, като административен орган и не упражнява властническа функция. Задълженията на бенефициента за връщане на получена безвъзмездна помощ, както и начините за уреждане на споровете между страните по договора, не следват от еддностранно властническо волеизявление на административния орган, а от постигната договореност между страните по него.
По тези съобръжения частната жалба е неоснователна. Обжалваното прекратително определение е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 5979 от 13.12.2014 година по адм.дело № 10997/2014 година на Административен съд – София град.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: