РЕШЕНИЕ

6905
София, 22.05.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдиятаМАРИЕТА МИЛЕВА
по адм. дело 12011/2013. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – В. против решение № 14 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 116/2013 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена заповед № 5 от 22.01.2013 г. на същия административен орган, с която е наредено да не се извършва производствена дейност в: инсталацията за трансестерификация на растителни масла и превръщането им биодизел; инсталацията за производство на сурово нерафинирано растително масло; инсталацията за рафиниране на нерафинирано масло, получено от пресов цех и инсталацията за производство на екопелети на площадката на [фирма], [населено място] и да се ограничи достъпа до инсталациите чрез пломбиране на електрозахранването им до изменение на комплексно разрешително № 320-НО-ИО - АО/ 2008 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като са налице основания за прилагане на мярката по реда на чл. 158, т. 4 и чл. 159, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Моли да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което протеста на прокурора при Окръжно прокуратура – В. против заповедта да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Враца е постановено в противоречие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 5/ 22.01.2013 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 158 от ЗООС орган - разпоредбата овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки при изброените в закона случаи.
Заключението, че заповедта следва да бъде отменена поради допуснати съществени нарушения на формата, обаче не кореспондира с нормативната уредба. Заповедта е издадена на основание чл. 158, т. 4 от ЗООС и в нея са посочени административни нарушения, свързани с липсата на годишен доклад, с промяна на оператора и с наличието на инсталация за екопелети, която не е включена в комплексното разрешително, създаващи възможност за негативно въздействие върху околната среда. Поради това следва да се приеме, че заповедта е издадена след посочване на фактическите и правни основания, обосноваващи прилагането на мярката.
Изводът на съдебния състав, че оспорената заповед е издадена при отсъствие на материалноправните изисквания на чл. 158, т. 4 от ЗООС също не кореспондира със закона. Съгласно посочената разпоредба компетентният орган прилага принудителна административна мярка за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и за предотвратяване и/ или за отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Мярката може да бъде и с превантивен характер и да се приложи и в случаите, когато е налице вероятност от извършване на нарушение или е възможно да настъпят вредни последици. В случая, с оглед фактите по делото, следва да се приеме, че изброените в текста предпоставки са изпълнени. При проверка на органите на РИОСВ - В. е установено, че [фирма], титуляр на комплексното разрешително и оператор на инсталациите за трансестерификация на растителни масла и превръщането им биодизел; за производство на сурово нерафинирано растително масло и инсталацията за рафиниране на нерафинирано масло, получено от пресов цех не е представил доклад за изпълнение на дейностите за 2011 г. , налице е промяна в собствеността, като инсталациите и терена са собственост на [фирма], а не на титуляра на комплексното разрешително, имотът, в който са инсталациите, е даден под наем на [фирма], [населено място], както и че на същата площадка се намира инсталация за производство на екопелети, която не е включена в комплексното разрешително. При така установените факти изводът на съдебния състав, че не са налице основания за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 159, ал. 2 от ЗООС - ограничаване на достъпа до инсталациите чрез пломбиране на електрозахранването, тъй като не са установени административни нарушения, които следва да бъдат предотвратени, преустановени или чиито вредни последици да бъдат отстранени, е направен в противоречие с нормативната уредба. Липсата на доклад за изпълнение на дейностите за 2011 г. и промяната на собственика на инсталациите, обстоятелство, за което в нарушение на чл. 14, ал.1 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, компетентният орган не е уведомен, препятстват осъществяването на контрол върху дейността на инсталациите, нарушават нормативно установените изисквания на издаденото комплексно разрешително и създават възможност за допускане на нарушения, оказващи влияние върху околната среда. Наличието на същата площадка на инсталация за екопелети, която не е включена в комплексното разрешително, е акт нарушаващ изискванията на разрешителното и е основание да се направи извод за възможно разширение на дейността, представляващо промяна на производствената дейност по смисъла на т. 40 от ДР на ЗООС, което може да окаже негативно въздействие върху околната среда. Обстоятелството, че в момента на проверките инсталациите не извършват дейност не обосновава различен извод, тъй като производствената дейност винаги може да бъде възобновена. С оглед направените констатации и за да се избегне възможността за допускане на административни нарушения, да се гарантира осъществяването на контрол и да се отстранят извършените нарушения, като се измени издаденото комплексното разрешително в съответствие с изискванията на наредбата и на закона, правилно е преценено, че са налице основания за спиране на производствената дейност и ограничаване на достъпа до инсталациите чрез прилагане на мярката по чл. 159, ал. 2 във връзка с чл. 158, т. 4 от ЗООС. Ето защо като приема обратното и отменя атакувания административен акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен.
Съдебният акт е постановен в противоречие със събраните доказателства. Не са взети предвид доказателствата за липсата на доклад за дейността за 2011 г., на оператора на инсталациите, нотариалният акт, договорът за наем и анекса към него, установяващи промяната на собствеността и ползването на същите, както и представените констативни протоколи, установяващи наличието на нова инсталация, която не е включена в издаденото комплексно разрешително. Формално всички доказателства са изброени в съдебния акт, но липсва анализ на същите и направените правни изводи за липса на административни нарушения и отсъствие на основания за прилагане на принудителната административна мярка са направени в противоречие с тях.
Липсата на анализ на всички доказателства и отсъствието на мотиви, обосноваващи причините, поради които съдът не се съобразява с тях, представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които с оглед липсата на касационен довод в този смисъл, не следва да бъдат обсъждани.
Съобразно всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Налице са посочените от касатора и изброени в текста на чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна и същото следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който протеста на прокурора при Окръжна прокуратура – В. да бъде отхвърлен.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 14 от 05.07.2013 г. по адм. дело № 116/2013 г. на Административен съд- Враца и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – В. против заповед № 5/ 22.01.2013 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – В..
Решението е окончателно.

Особено мнение: