Предишно Р/О: Предишно Р/О, 10810 / 16.10.2015 г.


РЕШЕНИЕ

8167
София, 04.07.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
АНГЕЛ КАЛИНОВ
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ТАНЯ РАДКОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното
от съдиятаНАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
по адм. дело 355/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Гражданско сдружение „Хармония“ със седалище [населено място], представлявано от председателя на Управителния съвет Д. И. И., срещу решение № 10810 от 16 октомври 2015 година, постановено по адм. дело № 12730/2014 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което са отхвърлени жалбите на Гражданско сдружение „Хармония“ - [населено място] и Сдружение „Е. С. 2000“ - [населено място] срещу решение № 8-ПР/2014 година от 19 септември 2014 година за преценяване на необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда (О.) на министъра на околната среда и водите. Със същия съдебен акт са осъдени двете сдружения да заплатят на Министерството на околната среда и водите разноски по делото в размер на 300 лева.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители юрк. Татяна Кирева и юрк. Антоанета Пенева, оспорват касационната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Останалите ответници - Сдружение „Е. С. 2000“ - [населено място] и кметът на [община], не са заявили становищата си по подадената касационна жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалби на Гражданско сдружение „Хармония“ - [населено място] и Сдружение „Е. С. 2000“ - [населено място] срещу решение № 8-ПР/2014 година от 19 септември 2014 година за преценяване на необходимостта от извършване на О. на министъра на околната среда и водите, издадено на основание чл. 93, ал. 2 и 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредба за О.), чл. 31, ал. 4 и 6 от Закона за биологичното разнообразие (З.), чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на плановете, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС), представена документация от възложителя по Приложение № 2 към чл. 6 от Наредбата за О. и по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОС, както и получени становища от Министерство на здравеопазването и Басейнова дирекция за управление на водите “З. район“ – [населено място], с което е прието да не се извършва оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение „Външен водопровод и напорен водоем с обем 250 куб. м. в землището на [населено място], [община], област Б.. Съдът е установил, че оспореният пред него административен акт е постановен от компетентния по чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗООС орган – министърът на околната среда и водите, и е издаден в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 99, ал. 3 от ЗООС – реквизити и форма, както и че е мотивиран. Прието е също така, че издаването на акта на министъра на околната среда и водите не са допуснати противоречия с материалноправни разпоредби. По наведените пред тричленния състав оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила също не са установени основания, водещи до отмяна на акта на ресорния министър. Също така съдът е приел и че решението е издадено в съответствие и целта на закона. Като е достигнал до извода за законосъобразност на административния акт, с оглед основанията за оспорване по чл 146 от АПК, тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил предявеното пред него оспорване по жалбите на двете сдружения.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно е установено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на ЗООС, се извършва чрез процедура по екологична оценка, съответно чрез процедура по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и при спазване на специалните разпоредби на З. и Наредбата по чл. 31а от цитирания закон. От друга страна, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗООС, оценка на въздействието върху околната среда се извършва задължително на: 1. инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 1; 2. инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, съставена в ЕСПО (Ф.) на 25 февруари 1991 година, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1995 година), (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 година, попр., бр. 89 от 1999 година). Случаите, при които на компетентния орган е предоставено да прецени необходимостта от извършване на О. са посочени в текста на чл. 93, ал. 1, т. 1 до 5 от ЗООС.
В разглеждания казус, инвестиционното предложение на [община] предвижда изграждане на нов подпорен водоем (резервоар) с обем 250 куб. м в имот № 001223 в землището на с. долно Д., [община]: каптирани естествени извори (К.) „Б.“ – горен и „Б.“ – долен, като целта е изграждането му ще бъде изравнител на разликата между притока и променливия разход на вода и с него ще се поддържа необходимото налягане във водоснабдителната мрежа, а също така и да се използва при аварийни нужди. В другата си част представлява реконструкция на външен водопровод от съществуващи каптажи „Б.‘ – горен и „Б.“ – долен в землището на [населено място], [община] до резервоара на [населено място], [община], с обща дължина на реконструиране 6 930 м. Следователно правилен е изводът на решаващият съд, че инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение № 2 – т. 10, буква „з“ от ЗООС, което прави предложението подлежащо на процедура по преценяване на необходимостта от извършване на О.. Съдът законосъобразно е преценил, че в случая не е налице необходимост от извършване на О., като е определил степента на значимост на въздействието върху околната среда въз основа на представената от възложителя информация и на основание критериите, заложени от законодателя в чл. 93, ал. 4 от ЗООС и на получените становища от компетентните помощни органи по чл. 7 от Наредбата за О.. В съответствие с разпоредбата на чл. 93 от ЗООС тричленният състав обосновано е приел, че ресорният министър разполага с оперативна самостоятелност за да прецени дали да извърши О. или – като е приел, че не е необходимо извършването на подобна оценка.
Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по неговите доводи за наличието на кумулативен ефект от съвместното въздействие на вредни влияния на други стратегически проекти в съседство с процесното инвестиционно предложение – железница, магистрала, пречиствателни съоръжения, процедирани от същия министър за срок от една календарна година. С оглед нормата на чл. 16 във връзка с чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС са преценени изброените в посочените разпоредби критерии и е отчетен кумулативният ефект на инвестиционното предложение, като съдът доказателства е установил, че не се очаква кумулативно въздействие със значителен отрицателен ефект, поради което няма да е налице съществена загуба на местообитания на видове, предмет на опазване и влошаване на природозащитното им състояние при реализацията на инвестиционното предложение, спрямо одобрените до момента други планове, програми, проекти и други инвестиционни предложения в границите на защитена зона BG0001030 „Р. – Западни“. В съответствие с доказателствата по делото са отчетени и други факти, касаещи цялостното заключение за липса на значително въздействие върху процесното инвестиционно предложение върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в тази защитена зона. В този смисъл следва да се отбележи, че изграждането и реконструкцията на водопровода не предполага генериране на отпадъчни води при експлоатация на водопроводните съоръжения, както и няма да възникне риск за здравето на населението при неговата бъдеща експлоатационна дейност.
Неоснователно е и другото оплакване на касатора, че съдът не е изследвал подробно процедурата по издаване на решението на министъра, която следва да включва информационна кампания, мнения и становища на заинтересованите страни, обществеността и населението, регламентирани в ЗООС и Наредбата за О.. В оспореното решение съдът е разгледал и обсъдил тези възражения, изложени повторно и пред настоящата касационна инстанция. Процедурата по чл. 93, ал. 2 от ЗООС не включва обществено обсъждане. Законодателят изрично е разделил провеждането на два вида процедури, като настоящата е различна от тази по чл. 92 от ЗООС. Право на министъра на околната среда и водите е да издаде решение със съдържание като оспореното, след преценка относно необходимостта от извършване на О. за всеки конкретен случай съобразно критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, като в тези случаи процедурата не включва обществено обсъждане, а само отчитане на обществения интерес към инвестиционното предложение, ако такъв изобщо е проявен. Въз основа на представените поделото доказателства тричленният състав е направил обоснования извод, че при издаването на оспореното решение не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Следва да се отбележи, че представените разпечатка от интернет страницата на [община] и на интернет страницата на МОСВ, писма от възложителя, изпратени до кметовете на другите населени места за съобщаване на предстоящото инвестиционно предложение, както и съобщения до останалите заинтересовани организации, установяват обстоятелството, че обществеността, в това число и заинтересованите лица, не са били лишени от възможността да изразят становищата си по отношение на предстоящата реконструкцията на водопровода и доизграждането му, поради което са спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 9 от Наредбата за О. за осигуряване на обществен достъп до информацията по Приложение № 2 от ЗООС.
На последно място следва да се подчертае и факта, че касаторът не е ангажирал никакви доказателства в развилото се двуинстанционно съдебно производство, като оплакванията му се свеждат единствено до непотвърдени твърдения.
С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно изразената претенция на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то касаторът ще следва да бъда осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – ІІ колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10810 от 16 октомври 2015 година, постановено по адм. дело № 12730/2014 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение.
ОСЪЖДА Гражданско сдружение „Хармония“ със седалище [населено място], представлявано от председателя на Управителния съвет Д. И. И., да заплати в полза на Министерство на околната среда и водите разноски в размер на 300 (триста) лева за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.