РЕШЕНИЕ

3054
София, 12.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Георги Христов
изслуша докладваното
от съдиятаЕМАНОИЛ МИТЕВ
по адм. дело 12716/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К. от [населено място], против решение № 3612 /27.05.2016 г. по адм. д. №8751/2015 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Ж-49/2015 от20.07.2015 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/, в частта с която на [ЮЛ], [населено място] и [ЮЛ], [населено място] - на основание чл.38,ал.2 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/- са дадени задължителни предписания за предприемане необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхранение на служебната документация.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението му. Иска се отмяната му в оспорваната част.
Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на личните данни, представлявана от юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба - [ЮЛ], [населено място] и [ЮЛ], [населено място] , не изпращат представители.
Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.
С Решение №3612/27.05.2016г., постановено по адм. дело №8751/2015г. по описа на Административен съд – София–град е оставена без разглеждане жалбата на К. срещу решение №Ж-49/2015г. от 20.07.2015г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена него жалба рег. №Ж-49 от 13.02.2015г. срещу [ЮЛ] [населено място] и [ЮЛ], [населено място], в частта с което на същите на основание чл.38, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) са дадени задължителни предписания да предприемат необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхранение на служебната документация. За да постанови определението си съдът е счел, че касационният жалбоподател няма правен интерес от оспорване и КЗЛД се е произнесла по искането му. Прието е, че по отношение на избора на приложените мерки за отстраняване на нарушението – дали даването на предписания или налагането на санкция комисията се произнася в рамките на оперативната си самостоятелност, поради което в тази част решението се постановява по целесъобразност и не подлежи на контрол за законосъобразност пред съда.
С Определение, постановено по адм. дело №2989/2016г. тричленен състав на Върховния административен съд - е отменил прекратителното определение на АССГ като е приел, че за К. е налице правен интерес да оспори решението на КЗЛД във всички негови части.
Съобразявайки се със задължителните мотиви на ВАС -АССГ постановил решение по същество на спора.
Съдът, изхождайки от факта, че КЗЛД на основание чл.38,ал.2 ЗЗЛД разполага с оперативна самостоятелност да издаде решение , с което може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Изводът на първоинстанционния съд е, че законосъобразно административния орган е взел решение за констатираните нарушения от страна на училищните власти да им бъдат дадени предписания, но не и да им бъде налагано административно наказание.
Обоснован е извода на първоинстанционния съд,че законосъобразна е преценката на КЗЛД. Касае се за нарушения , което първо за всяко от училищата; личните данни, макар и неправомерно , са разкрити на държавен орган РУП на МВР, който по закон , на самостоятелно основание, разполага с личните данни на гражданите , поради което и нарушението не разкрива степен на тежест , която да обоснове налагането на най- тежката мярка.
Изводи, споделени изцяло от настоящият съдебен състав. Избраната от административния орган форма на контрол - вземане на решение за отправяне на задължителни предписания, с оглед конкретиката на разглеждания спор, в пълна степен осъществяват целите на закона и способстват личните данни на физическите лица съхранявани и обработвани да бъдат защитени от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, респективно от неправомерен достъп.
С оглед изложеното решението като правилно следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административно процесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение



РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3612 /27.05.2016 г. по адм. д. №8751/2015 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.