РЕШЕНИЕ

12699
София, 14.10.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ЕМИЛ ДИМИТРОВ
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Цветанка Борилова
изслуша докладваното
от председателяЗДРАВКА ШУМЕНСКА
по адм. дело 4003/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Кичашки, Б. Цеков и Р. Георгиев, чрез процесуалните им представители адв.М. Узунова и адв.Г. Иванов срещу решение № 493 от 23.01.2019 г. по адм.дело № 8380 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град. С него е отхвърлена жалбата им срещу решение № Ж-450#6 от 10.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта, с която са обявени за основателни жалбите на М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева и им е наложена глоба за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД).
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява касационно отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспореното решение, а в условия на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Касационният жалбоподател Р. Георгиев в хода на съдебното производство оттегля упълномощаването по отношение посочените адвокати като процесуални негови представители.
Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Гладникова. Претендира присъждане на съдебни разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационните жалбоподатели.
Ответните страни - М. Мусова, С. Енчева, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева не ангажират становище по касационната жалба.
Ответната страна - С. Иванов оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.Д. Балджийски. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. За същото не е направено възражение за прекомерност на размера му.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № Ж-450#6 от 10.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която са обявени за основателни жалбите на М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева и е наложена глоба за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД на касационните жалбоподатели. Същото е постановено по повод сезиране на КЗЛД с жалбите на посочените лица, с изложени в тях твърдения, че личните им данни - име и единен граждански номер са включени в списък на лицата, подкрепящи регистрацията на Инициативен комитет "ИК П. Кичашки" за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 06.11.2016 г., без те да са се подписвали в подкрепа на същия и да са давали съгласие за използването на тези лични данни.
В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по повод образуването на административното производство, на конституирането на страните в него и конкретно на настоящите жалбоподателите, понеже данните на лицата, подали жалбите пред КЗЛД са събирани от тях, на уведомяването им за него. За да се обоснове в преценката си за тези процесуални действия в него, съдът се е позовал конкретно на чл.320, ал.3 от Изборния кодекс (ИК), както и на приетото, че тези лица понеже са членове на ИнК и имат качествотото на администратор на лични данни по силата на тази норма, следва да носят отговорност за допуснатото обработване на лични данни. Съдът е обсъдил възлагането, изготвянето и изслушването в това производство на почеркова експертиза, респ. на направеното заключение, според което декларациите под съответните листове от подписката, където се съдържат данните на заинтересованите страни, са събирани от жалбоподателите в съдебното производство.
Съдът в мотивите си е обсъдил и приетото от правна страна от административния орган, че лицата като членове на ИнК и имащи качествотото на администратор на лични данни по силата на чл.320, ал.3 от ИК, и след като от фактическа се доказва, че подписите на заинтересованите страни в подписката не са положени от съответното лице, от чието име изхождат, то следва да носят отговорност за допуснатото обработване на лични данни. При това допуснатото нарушение е неотстранимо, понеже списъците са подадени в ЦИК и въз основа на тях тази комисия се е произнесла, като процесът по събиране, обработка и употреба на личните данни е бил завършен.
Административният съд е преценил събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно съдебно-почеркова експертиза, според чието заключение конкретно може да се направи категоричен извод за изпълнителя на ръкописните текстове в таблиците с имената, адресите и ЕГН-а на заинтересованите страни и въз основа на копие, т.е. относно авторството на съответния документ.
Административният съд е обосновал извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените правомощия, съгласно чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, като същият е материално законосъобразен и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Този извод се обуславя от неправилния извод на административния съд, че при издаване на административния акт не са нарушени административнопроизводствените правила от административния орган. Изложените в касационната жалба съображения за допуснати такива по повод образуването и провеждането на административното производство се явяват основателни с известно уточнение. Не може обаче да бъде споделен аргумента, че постановеният административен акт е нищожен, като същият се явява само унищожаем. От представената административна преписка не се установява административният орган да е изпълнил задължението си по чл.34 от Правилник на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (отм., ДВ, бр.60 от 30.07.2019 г.), приложим към обсъжданото производство. Не може да бъде споделено съображението на съда, че жалбоподателите в съдебното производство, като заинтересовани страни в административното, са били уведомени за него чрез уведомяването им за резултатите от назначената почеркова експертиза и дадена възможност да вземат становище, чрез писма от 03.07.2018 г. По делото няма данни, че е проведено заседание по реда на чл.38 от посочения Правилник. Проведено е първо и единствено публично заседание на 06.07.2017 г., за което е съставен протокол № 42, в което е прекратено производството по отношение на Инициативния комитет и като ответни страни по жалбите са конституирани посочените негови членове, които се явяват правосубектни с оглед изискванията на чл.3 и чл.4 (отм.) от ЗЗЛД и посочената разпоредба на чл.320, ал.3 от ИК. Възражението в касационната жалба, че административният орган е осъществил незаконосъобразни процесуални действия при това конституиране на страните е частично неоснователно. Същите е следвало да бъдат реализирани по начин неограничаващ правото на защита на така определените ответни страни, включително и чрез своевременното им уведомяване за провеждане на производството, съгласно чл.39, ал.1 от Правилника (отм.) и при съобразяване с чл.38, ал.3 от същия. По делото не са ангажирани категорични доказателства за това последно процесуално действие, а се посочва, че това е станало чрез сайта в Интернет на Комисията, като няма данни уведомяването да е персонализиране. Този макар и формален извод цели обезпечаване на процесуалната защита на страните, още повече, че е проведено едно заседание, в което това процесуално действие е осъществено, а на основание чл. 42, ал.1 от ЗЗЛД на всеки от жалбоподателите пред съда е наложена глоба в размер на 10 000.00 лв. за първите двама от тях и 10 500.00 лв. за третия от тях за нарушение по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Неоснователно е възражението за неправилната преценка относно допустимостта на жалбата пред административния орган.
Съгласно общите административнопроизводствени правила на чл.26 и чл.35 АПК, административният орган е длъжен да уведоми заинтересованите страни за образуваното административно производство, да им осигури право на участие в процеса и гарантира спазване правото им на защита и да издаде административния акт след изясняване на релевантните обстоятелства и обсъди доводите и възраженията на участниците, ако такива са представени. В обсъждания случай Комисията е постановила обжалваното решение в нарушение на визираните административнопроизводствените правила. Поради това правата на касационните жалбоподатели са били нарушени, нарушението е съществено и представлява основание за отмяна на обжалваното решение. На основание чл.168, ал.4 и ал.5 от АПК решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за защита на личните данни и да се върне административната преписка за ново разглеждане от административния орган. При новото разглеждане от комисията следва да се обсъдят и наведените в съдебното производство доводи и възражения на страните по съществото на спорния предмет и наложената административнонаказателна санкция.
При този изход от спора и след като същият излиза от подведомствеността на съда и правилото на чл.226, ал.3 от АПК не намира приложение, на касационните жалбоподатели П. Кичашки и Б. Цеков следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете производства, представляващи такива за адвокатско възнаграждение, за държавни такси и вещо лице в размер на 1 990.00 лв. за всеки един от тях, а на Р. Георгиев сумата от 1 080.00 лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Възражението по реда на чл.78, ал.5 от ГПК с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото е неоснователно.
Съобразно изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд


РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение № 493 от 23.01.2019 г. по адм.дело № 8380 по описа за 2018 г. на Административен съд - София град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № Ж-450#6 от 10.11.2017 г. на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която са обявени за основателни жалбите на М. Мусова, С. Енчева, С. Иванов, А. Аршинкова, П. Гачев и К. Рачева, и на П. Кичашки, Б. Цеков и Р. Георгиев е наложена глоба за нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.
ВРЪЩА административната преписка на Комисията за защита на личните данни за ново разглеждане.
ОСЪЖДА Комисията за защита на личните данни да заплати на П. Кичашки и на Б. Цеков сумата от по 1 990.00 лв. за всеки от тях, а на Р. Георгиев сумата 1 080.00 лв., съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.