РЕШЕНИЕ

1962
София, 16.02.2021

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Любка Стамова
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
по адм. дело 11405/2020. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Теленор България" ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Деянов, срещу решение № 3804 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12791/2019 г. от Административен съд София-град (АССГ), Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-309/29.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
В касационната жалба, поддържана в с. з. от юрисконсулт Гиздашка, са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел приложимост на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни (Регламента, Общ регламент за защита на личните данни, ОРЗД). Оспорва се изводът на съда, че се касае до продължавано нарушение, твърди се изтекла абсолютна погасителна давност за същото, съответно за неправилност на решението, с което е отхвърлена жалбата против решението на КЗЛД. Иска се отмяната му и вместо него да бъде постановено решение по същество, с което е отмени решението на КЗЛД, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 37 000 лева. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. В случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Н. Славчева не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против решение № Ж-309/29.07.2019 г. на КЗЛД, с което на основание 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 83, параграф 5, б. "а", във връзка с чл. 58, параграф 2, б. "и" от Регламента е обявена жалбата на Н. Славчева за основателна и на "Теленор България" ЕАД е наложено в качеството му на администратор на лични данни административно наказание - имуществена санкция в размер на 37 000 лева за обработване на личните данни на Н. Славчева в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, както и в нарушение на чл. 6, параграф 1 от Регламента.
Съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, събрани в рамките на административното производство и правилно е установил фактите по делото, по които не се спори понастоящем. Оспорват се изводите на съда относно правното значение на същите.
Установено е, че Н. Славчева е сезирала КЗЛД, като в жалбата си, подадена на 13.07.2017 г., е твърдяла, че на 31.01.2017 г. е прекратила договора си с мобилния оператор, но въпреки това е получила на 11.07.2017 г. извлечение от фактура за заплащане на сумата от 1594,75 лева. При разговор с оператора е разбрала, че договорът й не е прекратен, а е преподписан на 06.02.2017 г., като е взет и мобилен апарат от нейно име, съответно таксите за м. февруари не са заплатени.
КЗЛД е изискала становище от ответния оператор. На 08.09.2017 г. същият е представил становище, в което е посочено, че Славчева е абонат на мобилни услуги, като към договора са подписани на 06.02.2017 г. три допълнителни споразумения и два договора за лизинг на апарати, с двугодишен срок за услугите и за изплащане. В хода на производството пред КЗЛД е представена справка от оператора, от която се установява, че ответното дружество е преустановило събирането на дължимите сума на 01.04.2019 г., в рамките на производството пред КЗЛД, след получаване на заключението на изисканата почеркова експертиза. КЗЛД е назначила почеркова експертиза, но същата не е успяла да отговори на поставените въпроси, поради което административният орган е изискал материали от образуваното по случая досъдебно производство № 215/2017 г. по описа на РП Козлодуй, приложено по нохд № 39/2018 г. по описа на РС Козлодуй, в това число протокол за извършена почеркова експертиза. От експертното заключение се установява, че подписите върху сключените допълнителни споразумения и договор за лизинг от 06.02.1017 г. в графите "потребител", съответно "лизингополучател" не са положени от Славчева.
Въз основа на установеното, съдът мотивирани е приел, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт – постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия, в предвидената писмена форма, без извършени съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на материално правните разпоредби. Приел е, че правилно КЗЛД е счела, че е налице неправомерно обработване – събиране, употреба и съхранение на личните данни на Н. Славчева, тъй като същата не е сключила договорите за предоставяне на електронни услуги, както и за лизинг, съответно не е налице нито едно от основанията за допустимост на обработването по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм., ДВ,бр.17/2019 г.). Между нея и дружеството липсва каквато и да е връзка - облигационна или друга, същата не е дала съгласие за обработка на личните й данни. Съдът е посочил, че неправомерното обработване на данните е започнало на 06.02.2017 г., жалбата е подадена на 13.07.2017 г., а решението на КЗЛД е постановено на 29.07.2019г. Към първите два момента е действал ЗЗЛД, в редакцията от ДВ, бр. 81/14.10.2016 г., съответно правилно КЗЛД е квалифицирала нарушението като такова по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, а към момента на постановяване на решението, в сила е редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г. и правилно правната квалификация е по чл. 6, § 1 от Регламента. Съдът е посочил, че към момента от който се прилага Регламента - 25.05.2018 г. са продължили да съществуват фактическите обстоятелства, съставляващи изпълнителното деяние на процесното нарушение, а основен принцип в правото е, че преценката за съставомерност се прави в съответствие с действащите към момента на извършване на нарушението материално правни норми. Съдът също така е приел, че нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛК, в редакцията към момента на постановяване на административния акт, дава възможност на КЗЛД да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, б. "а" до "з" и "й" от Регламента или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламента, както и по глава девета. КЗЛД правилно е наложила на "Теленор България" ЕАД в качеството му на администратор на лични данни административно наказание - имуществена санкция в размер на 37 000 лева, след като подробно е обсъдила всички елементи по чл. 83, § 2 от Регламента. В съответствие със закона е обявена жалбата на Н. Славчева за основателна и наложеното административно наказание е определено правилно. Законосъобразно и обосновано е определен вида и размера на имуществената санкция, която е съобразена с тежестта на нарушението и с целта на закона. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви относно вида и размера на наложената санкция. По тези съображения е приел за неоснователна жалбата и след като е обсъдил всички възражения в нея я е отхвърлил.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене не е опровергана. Дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания на административния орган. Безспорно е установено, неправомерното обработване на личните данни на Славчева - в допълнителните споразумения за мобилната услуга, договора за лизинг, както и във фактурите и документите по събиране на вземанията фигурират името, ЕГН и адрес на жалбоподателката, които са обработени без нейното съгласие. Посоченото е прието от административния орган за нарушение на ЗЗЛД и Регламента, изразяващо се в действия по събиране, употреба и съхранение на личните данни на Славчева, без нейното съгласие за обработване, съответно при липса на основанията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД за допустимост на обработването, като тези изводи правилно са споделени и подробно мотивирани от решаващия съд.
Обработването е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и тъй като безспорно е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, за което е установено, че е извършено без съгласието на физическото лице и при липса на основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (отм.), същото правилно е прието за нарушение, съответно правилно е санкционирано като е наложено административно наказание - имуществена санкция.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че Регламента е приложим за настоящия случай. В касационната жалба се сочи, че нарушението е извършено преди 25.05.2018 г., т. е. Регламентът не е приложим. Възражението се свързва и с твърдение, че съдът е "дописал" административния акт като е приел, че извършеното нарушение е продължавано - започнало при действието на ЗЗЛД, а е довършено след 25.05.2018 г.
Възражението не намира опора в данните по делото. Административният орган в мотивите си при описанието на изпълнителното деяние изрично е посочил, че същото се изразява чрез действия по употреба на личните данни, за продължаване на договорните отношения с жалбоподателката и за купуване на мобилно устройство, както и чрез последващи действия по начисляване на задължения и изготвянето на фактури. Следователно, административният орган е приел, че нарушението е осъществено и чрез посочените действия по събиране на задълженията, при които също са обработвани личните данни и тъй като последните действия е установено, че са преустановени едва на 01.04.2019 г., административният орган е приел продължаване на нарушението до тази дата. КЗЛД е приела като краен момент на времевия период на нарушението дата след 25.05.2018 г., от който момент Регламентът е действащо право в Република България, както и в останалите държави членки на ЕС, съгласно чл. 99, т. 2 от същия. Освен това, административният орган е обсъдил този краен момент на нарушението - 01.04.2019 г. и в контекста на обсъждане на елементите по чл. 83, § 2 от Регламента, като по отношение обстоятелствата по б. "в" е посочил, че в хода на производството е представена извадка от електронната система на мобилния оператор, която свидетелства, че същият е преустановил събирането на всякакви взмания по договорите, след получаване на копие от извършената почеркова експертиза - на 01.04.2019 г., т. е. отново административният орган е очертал периода на нарушението, като обосновано с оглед данните по делото е приел, че същото е преустановено след 25.05.2018 г. В резултат, правилно е приета приложимост на нормите на Регламента. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, съдът не е "дописал" административния акт. Освен това, съдът в решението си не е въвел нови фактически установявания, за да се приеме, че е дописал и мотивирал недопустимо административния акт. Нарушението е продължено и след 25.05.2018 г., съответно са приложими и нормите на Регламента, както правилно е приел и решаващия съд. Същият правилно е съобразил и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението на КЗЛД е в сила редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., като нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД дава възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност да избере и да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, б. "а" до "з" и "й" от Регламента или тези по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламента, както и по глава девета. В изпълнение на тези правомощия КЗЛД е наложила административно наказание - имуществена санкция.
Не може да се възприеме и възражението в касационната жалба, че дружеството е действало добросъвестно от 06.02.2017 г. - датата на съставяне на допълнителните споразумения и договор за лизинг до момента, в който е узнало, че същите не са подписани от Славчева - момента на получаване на почерковата експертиза по време на производството през КЗЛД. Възражението е неоснователно и с оглед фактите по делото и с оглед нормативната регламентация. Жалбоподателката е прекратила договора си с дружеството на 31.01.2017 г., т. е. към момента на подписване на допълнителните споразумения и договора за лизинг, дружеството е дължало проверка, съгласно собствените си правила за защита на личните данни на клиентите, намерили израз така наречени Корпоративни политики, и в частност в Инструкция за работи с лични данни на клиенти, че същата няма договор, съответно не може да бъде подписано допълнително споразумение. Изрично са разписани правила за присъствие на съответния титуляр при сключване на каквито и да са договори или промяна на условията им, както и правила за контрол, съобразно процедурите на "Теленор България" ЕАД. Подобен контрол не е осъществен, поради което се е стигнало да неправомерната обработка на личните данни. Не е налице добросъвестно обработване, като не са налице основанията по чл. 180 от ГПК, както се възразява в касационната жалба, тъй като частните документи не са подписани от лицето.
Не може да се възприеме и възражението, че самото производство пред КЗЛД и пред съда прави обработката допустима. Обработката на личните данни на Н. Славчева, за която е прието, че осъществява състав на нарушение не е по повод образуваното административно и съдебно производство, съответно всички доводи, касаещи твърдението за добросъвестно обработване по повод установяването, упражняването и защитата на правни претенции е неотносимо.
Правилни са изводите на административния орган, съответно на съда, че е налице нарушение на ЗЗЛД и Регламента и правилно жалбата на физическото лице е обявена за основателна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Безспорно, вярно е посоченото в касационната жалба, че Регламентът е действащо право в Република България, считано от 25.05.2018 г., като в него липсва норма за придаване на обратно действие на материално правните му норми, съответно същият е приложим спрямо онези юридически факти, които са настъпили след влизането му в сила. Същият е приложим обаче и в случаите, когато тези факти продължават своето проявление в действителността и след влизането му в сила. Именно такъв е настоящия случай, в който е установено, че нарушението е продължило до 01.04.2019 г., т. е. далеч след влизането на Регламента в сила. Едва след 01.04.2019 г. обработката на личните данни е прекратена, като до този момент същите са неправомерно обработвани, чрез съхранение и употреба, без съгласието на лицето и без наличие на условия, които правят обработването допустимо. При тези данни правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че нормите на Регламента са приложими.Изпълнителното деяние, довело до неправомерно обработване на личните данни на Славчева е започнало на 06.02.2017 г., когато защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни е регламентирано от ЗЗЛД, но е продължило и след датата 25.05.2018 г., поради което правилно административният орган и решаващият съд са съобразили и приложили действащите към момента на извършване на нарушението материално правни разпоредби, като същото е квалифицирано като такова и по ЗЗЛД, в приложимата редакция, и по Регламента. В този смисъл правилна е и преценката на административния орган и съда и по отношение правното основание за налагане на съответното административно наказание. Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по вид и размер конкретна санкционна мярка – имуществена санкция. Административният акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност корективна мярка. Обоснован е размерът на имуществената санкция - 37000 лева, при определянето на която са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства с утежняващ характер, в това число и наличие на предходно наложени на администратора санкции за сходни нарушения, последното в размер на 21 000 лева. По тези съображения, като е приел, че решението на КЗЛД и в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата решаващият съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби. Избраната мярка е подходяща и съответна на предвидения с нейното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, със същата не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели, т. е. постига се целта на закона за осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни, а не се нарушава същата.
Неоснователно е и възражението за изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предмет на тълкуване и с ТР № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при изтичане на които не се образува административно наказателно производство не са приложими в настоящия случай, поради наличие на специални срокове за образуване на производство пред КЗЛД, визирани в специалния закон - чл. 38 от ЗЗЛД, дерогиращ общия текст на ЗАНН. В случая е приложим текста на § 44, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЛД, ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., съгласно които образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон (ЗИД на ЗЗЛД) производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред, (ал. 1), а съгласно ал. 2 за нарушения на закона и на Регламента, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл. 38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му, съответно не може да се говори за изтекла абсолютна погасителна давност.
Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съответно съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по касация не претендират разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3804 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12791/2019 г. от Административен съд София-град, Второ отделение, 58 състав.
Решението не подлежи на обжалване.



Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Теленор България" ЕАД, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. Деянов, срещу решение № 3804 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12791/2019 г. от Административен съд София-град (АССГ), Второ отделение, 58 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-309/29.07.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
В касационната жалба, поддържана в с. з. от юрисконсулт Гиздашка, са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел приложимост на нормите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни (Регламента, Общ регламент за защита на личните данни, ОРЗД). Оспорва се изводът на съда, че се касае до продължавано нарушение, твърди се изтекла абсолютна погасителна давност за същото, съответно за неправилност на решението, с което е отхвърлена жалбата против решението на КЗЛД. Иска се отмяната му и вместо него да бъде постановено решение по същество, с което е отмени решението на КЗЛД, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 37 000 лева. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ангелов, в писмено становище оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. В случай на уважаване на касационната жалба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, ако са претендирани такива. Не е заявена претенция за присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба – Н. Славчева не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните и след извършена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването на настоящия касатор против решение № Ж-309/29.07.2019 г. на КЗЛД, с което на основание 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 83, параграф 5, б. "а", във връзка с чл. 58, параграф 2, б. "и" от Регламента е обявена жалбата на Н. Славчева за основателна и на "Теленор България" ЕАД е наложено в качеството му на администратор на лични данни административно наказание - имуществена санкция в размер на 37 000 лева за обработване на личните данни на Н. Славчева в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, в приложимата редакция, както и в нарушение на чл. 6, параграф 1 от Регламента.
Съдът е обсъдил релевантните за спора доказателства, събрани в рамките на административното производство и правилно е установил фактите по делото, по които не се спори понастоящем. Оспорват се изводите на съда относно правното значение на същите.
Установено е, че Н. Славчева е сезирала КЗЛД, като в жалбата си, подадена на 13.07.2017 г., е твърдяла, че на 31.01.2017 г. е прекратила договора си с мобилния оператор, но въпреки това е получила на 11.07.2017 г. извлечение от фактура за заплащане на сумата от 1594,75 лева. При разговор с оператора е разбрала, че договорът й не е прекратен, а е преподписан на 06.02.2017 г., като е взет и мобилен апарат от нейно име, съответно таксите за м. февруари не са заплатени.
КЗЛД е изискала становище от ответния оператор. На 08.09.2017 г. същият е представил становище, в което е посочено, че Славчева е абонат на мобилни услуги, като към договора са подписани на 06.02.2017 г. три допълнителни споразумения и два договора за лизинг на апарати, с двугодишен срок за услугите и за изплащане. В хода на производството пред КЗЛД е представена справка от оператора, от която се установява, че ответното дружество е преустановило събирането на дължимите сума на 01.04.2019 г., в рамките на производството пред КЗЛД, след получаване на заключението на изисканата почеркова експертиза. КЗЛД е назначила почеркова експертиза, но същата не е успяла да отговори на поставените въпроси, поради което административният орган е изискал материали от образуваното по случая досъдебно производство № 215/2017 г. по описа на РП Козлодуй, приложено по нохд № 39/2018 г. по описа на РС Козлодуй, в това число протокол за извършена почеркова експертиза. От експертното заключение се установява, че подписите върху сключените допълнителни споразумения и договор за лизинг от 06.02.1017 г. в графите "потребител", съответно "лизингополучател" не са положени от Славчева.
Въз основа на установеното, съдът мотивирани е приел, че решението на КЗЛД е законосъобразен административен акт – постановен от компетентен орган в изпълнение на негови законови правомощия, в предвидената писмена форма, без извършени съществени нарушения на административно производствените правила, при спазване на материално правните разпоредби. Приел е, че правилно КЗЛД е счела, че е налице неправомерно обработване – събиране, употреба и съхранение на личните данни на Н. Славчева, тъй като същата не е сключила договорите за предоставяне на електронни услуги, както и за лизинг, съответно не е налице нито едно от основанията за допустимост на обработването по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД (отм., ДВ,бр.17/2019 г.). Между нея и дружеството липсва каквато и да е връзка - облигационна или друга, същата не е дала съгласие за обработка на личните й данни. Съдът е посочил, че неправомерното обработване на данните е започнало на 06.02.2017 г., жалбата е подадена на 13.07.2017 г., а решението на КЗЛД е постановено на 29.07.2019г. Към първите два момента е действал ЗЗЛД, в редакцията от ДВ, бр. 81/14.10.2016 г., съответно правилно КЗЛД е квалифицирала нарушението като такова по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, а към момента на постановяване на решението, в сила е редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г. и правилно правната квалификация е по чл. 6, § 1 от Регламента. Съдът е посочил, че към момента от който се прилага Регламента - 25.05.2018 г. са продължили да съществуват фактическите обстоятелства, съставляващи изпълнителното деяние на процесното нарушение, а основен принцип в правото е, че преценката за съставомерност се прави в съответствие с действащите към момента на извършване на нарушението материално правни норми. Съдът също така е приел, че нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛК, в редакцията към момента на постановяване на административния акт, дава възможност на КЗЛД да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, б. "а" до "з" и "й" от Регламента или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламента, както и по глава девета. КЗЛД правилно е наложила на "Теленор България" ЕАД в качеството му на администратор на лични данни административно наказание - имуществена санкция в размер на 37 000 лева, след като подробно е обсъдила всички елементи по чл. 83, § 2 от Регламента. В съответствие със закона е обявена жалбата на Н. Славчева за основателна и наложеното административно наказание е определено правилно. Законосъобразно и обосновано е определен вида и размера на имуществената санкция, която е съобразена с тежестта на нарушението и с целта на закона. В тази насока съдът е изложил подробни мотиви относно вида и размера на наложената санкция. По тези съображения е приел за неоснователна жалбата и след като е обсъдил всички възражения в нея я е отхвърлил.
Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилно първоинстанционният съд се е позовал на установената в административното производство и описана в оспореното решение на КЗЛД фактическа обстановка, която в хода на съдебното дирене не е опровергана. Дружеството-жалбоподател не е представило доказателства, които да оборят фактическите установявания на административния орган. Безспорно е установено, неправомерното обработване на личните данни на Славчева - в допълнителните споразумения за мобилната услуга, договора за лизинг, както и във фактурите и документите по събиране на вземанията фигурират името, ЕГН и адрес на жалбоподателката, които са обработени без нейното съгласие. Посоченото е прието от административния орган за нарушение на ЗЗЛД и Регламента, изразяващо се в действия по събиране, употреба и съхранение на личните данни на Славчева, без нейното съгласие за обработване, съответно при липса на основанията по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД за допустимост на обработването, като тези изводи правилно са споделени и подробно мотивирани от решаващия съд.
Обработването е неправомерно. Касаторът е администратор на лични данни и тъй като безспорно е доказано от фактическа страна действие по обработване на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, за което е установено, че е извършено без съгласието на физическото лице и при липса на основанията по чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД (отм.), същото правилно е прието за нарушение, съответно правилно е санкционирано като е наложено административно наказание - имуществена санкция.
Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът е нарушил материалния закон, като е приел, че Регламента е приложим за настоящия случай. В касационната жалба се сочи, че нарушението е извършено преди 25.05.2018 г., т. е. Регламентът не е приложим. Възражението се свързва и с твърдение, че съдът е "дописал" административния акт като е приел, че извършеното нарушение е продължавано - започнало при действието на ЗЗЛД, а е довършено след 25.05.2018 г.
Възражението не намира опора в данните по делото. Административният орган в мотивите си при описанието на изпълнителното деяние изрично е посочил, че същото се изразява чрез действия по употреба на личните данни, за продължаване на договорните отношения с жалбоподателката и за купуване на мобилно устройство, както и чрез последващи действия по начисляване на задължения и изготвянето на фактури. Следователно, административният орган е приел, че нарушението е осъществено и чрез посочените действия по събиране на задълженията, при които също са обработвани личните данни и тъй като последните действия е установено, че са преустановени едва на 01.04.2019 г., административният орган е приел продължаване на нарушението до тази дата. КЗЛД е приела като краен момент на времевия период на нарушението дата след 25.05.2018 г., от който момент Регламентът е действащо право в Република България, както и в останалите държави членки на ЕС, съгласно чл. 99, т. 2 от същия. Освен това, административният орган е обсъдил този краен момент на нарушението - 01.04.2019 г. и в контекста на обсъждане на елементите по чл. 83, § 2 от Регламента, като по отношение обстоятелствата по б. "в" е посочил, че в хода на производството е представена извадка от електронната система на мобилния оператор, която свидетелства, че същият е преустановил събирането на всякакви взмания по договорите, след получаване на копие от извършената почеркова експертиза - на 01.04.2019 г., т. е. отново административният орган е очертал периода на нарушението, като обосновано с оглед данните по делото е приел, че същото е преустановено след 25.05.2018 г. В резултат, правилно е приета приложимост на нормите на Регламента. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, съдът не е "дописал" административния акт. Освен това, съдът в решението си не е въвел нови фактически установявания, за да се приеме, че е дописал и мотивирал недопустимо административния акт. Нарушението е продължено и след 25.05.2018 г., съответно са приложими и нормите на Регламента, както правилно е приел и решаващия съд. Същият правилно е съобразил и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението на КЗЛД е в сила редакцията на ЗЗЛД от ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., като нормата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД дава възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност да избере и да приложи мерките по чл. 58, параграф 2, б. "а" до "з" и "й" от Регламента или тези по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламента, както и по глава девета. В изпълнение на тези правомощия КЗЛД е наложила административно наказание - имуществена санкция.
Не може да се възприеме и възражението в касационната жалба, че дружеството е действало добросъвестно от 06.02.2017 г. - датата на съставяне на допълнителните споразумения и договор за лизинг до момента, в който е узнало, че същите не са подписани от Славчева - момента на получаване на почерковата експертиза по време на производството през КЗЛД. Възражението е неоснователно и с оглед фактите по делото и с оглед нормативната регламентация. Жалбоподателката е прекратила договора си с дружеството на 31.01.2017 г., т. е. към момента на подписване на допълнителните споразумения и договора за лизинг, дружеството е дължало проверка, съгласно собствените си правила за защита на личните данни на клиентите, намерили израз така наречени Корпоративни политики, и в частност в Инструкция за работи с лични данни на клиенти, че същата няма договор, съответно не може да бъде подписано допълнително споразумение. Изрично са разписани правила за присъствие на съответния титуляр при сключване на каквито и да са договори или промяна на условията им, както и правила за контрол, съобразно процедурите на "Теленор България" ЕАД. Подобен контрол не е осъществен, поради което се е стигнало да неправомерната обработка на личните данни. Не е налице добросъвестно обработване, като не са налице основанията по чл. 180 от ГПК, както се възразява в касационната жалба, тъй като частните документи не са подписани от лицето.
Не може да се възприеме и възражението, че самото производство пред КЗЛД и пред съда прави обработката допустима. Обработката на личните данни на Н. Славчева, за която е прието, че осъществява състав на нарушение не е по повод образуваното административно и съдебно производство, съответно всички доводи, касаещи твърдението за добросъвестно обработване по повод установяването, упражняването и защитата на правни претенции е неотносимо.
Правилни са изводите на административния орган, съответно на съда, че е налице нарушение на ЗЗЛД и Регламента и правилно жалбата на физическото лице е обявена за основателна. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
Безспорно, вярно е посоченото в касационната жалба, че Регламентът е действащо право в Република България, считано от 25.05.2018 г., като в него липсва норма за придаване на обратно действие на материално правните му норми, съответно същият е приложим спрямо онези юридически факти, които са настъпили след влизането му в сила. Същият е приложим обаче и в случаите, когато тези факти продължават своето проявление в действителността и след влизането му в сила. Именно такъв е настоящия случай, в който е установено, че нарушението е продължило до 01.04.2019 г., т. е. далеч след влизането на Регламента в сила. Едва след 01.04.2019 г. обработката на личните данни е прекратена, като до този момент същите са неправомерно обработвани, чрез съхранение и употреба, без съгласието на лицето и без наличие на условия, които правят обработването допустимо. При тези данни правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд са приели, че нормите на Регламента са приложими.Изпълнителното деяние, довело до неправомерно обработване на личните данни на Славчева е започнало на 06.02.2017 г., когато защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни е регламентирано от ЗЗЛД, но е продължило и след датата 25.05.2018 г., поради което правилно административният орган и решаващият съд са съобразили и приложили действащите към момента на извършване на нарушението материално правни разпоредби, като същото е квалифицирано като такова и по ЗЗЛД, в приложимата редакция, и по Регламента. В този смисъл правилна е и преценката на административния орган и съда и по отношение правното основание за налагане на съответното административно наказание. Съобразно приложимото към случая право, в обстоятелствената част на решението на КЗЛД са изложени подробни съображения във връзка с определената по вид и размер конкретна санкционна мярка – имуществена санкция. Административният акт, като издаден при условията на оперативна самостоятелност, съдържа конкретни и ясни мотиви за направения избор на най-ефективна, целесъобразна и съобразена с принципа на пропорционалност корективна мярка. Обоснован е размерът на имуществената санкция - 37000 лева, при определянето на която са взети предвид изяснените по случая релевантни обстоятелства с утежняващ характер, в това число и наличие на предходно наложени на администратора санкции за сходни нарушения, последното в размер на 21 000 лева. По тези съображения, като е приел, че решението на КЗЛД и в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата решаващият съд е постановил законосъобразен съдебен акт, при правилно тълкуване и прилагане на материално правните разпоредби. Избраната мярка е подходяща и съответна на предвидения с нейното налагане санкционен, дисциплиниращ и предупредителен ефект, със същата не се надхвърля необходимото за постигането на тези цели, т. е. постига се целта на закона за осигуряване на ефективна защита при обработка и съхранение на личните данни, а не се нарушава същата.
Неоснователно е и възражението за изтекла абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), във вр. с чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), предмет на тълкуване и с ТР № 1 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, при изтичане на които не се образува административно наказателно производство не са приложими в настоящия случай, поради наличие на специални срокове за образуване на производство пред КЗЛД, визирани в специалния закон - чл. 38 от ЗЗЛД, дерогиращ общия текст на ЗАНН. В случая е приложим текста на § 44, ал. 1 и 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЗЛД, ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г., съгласно които образуваните до 25 май 2018 г. и неприключили до влизането в сила на този закон (ЗИД на ЗЗЛД) производства за нарушения на закона се довършват по досегашния ред, (ал. 1), а съгласно ал. 2 за нарушения на закона и на Регламента, извършени до влизането в сила на този закон, срокът за сезиране на комисията по чл. 38 е една година от узнаването на нарушението, но не по-късно от 5 години от извършването му, съответно не може да се говори за изтекла абсолютна погасителна давност.
Касационната жалба е неоснователна, не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, съответно съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по касация не претендират разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3804 от 13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 12791/2019 г. от Административен съд София-град, Второ отделение, 58 състав.
Решението не подлежи на обжалване.