РЕШЕНИЕ

5458
София, 25.04.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЮЛИЯ КОВАЧЕВА
при секретар Валерия Георгиева Георгиева
и с участието
на прокурора Македонка Поповска
изслуша докладваното
от съдиятаЮЛИЯ КОВАЧЕВА
по адм. дело 14183/2016. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 6238 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 1189/2015 г. на Административен съд – София-град. В нея се правят оплаквани за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – А. Н. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави в сила обжалваното решение.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] против решение № Ж-453 от 06.01.2015 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е обявена за частично основателна жалба рег. № Ж-453/29.11.2013 г. на А. Н. К. против [фирма] за неправомерно обработване на личните данни на К. и на основание чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД е наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 15 000лв. за нарушение по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД.
Съдът е установил следните фактически обстоятелства:
Производството пред Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба на А. Н. К. относно обработването на личните му данни от [фирма] във връзка с предоставена от дружеството услуга на адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] партиден номер [номер].
Комисията за защита на личните данни е уважила жалбата на К. по отношение на неправомерното обработване на негови лични данни в обем от три имена, телефонен номер, адрес и размер на задължението, в качеството му на абонат на [фирма] относно доставяне на услуги на посочения адрес, чрез предоставянето им на [фирма] – колекторска фирма, за целите на събиране на натрупани задължения по партида [номер]. Задължението е предоставено на [фирма] с възлагателен протокол, съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЗЛД – с договори за събиране на просрочени вземания на длъжници на [фирма].
Съдът правилно е приел за законосъобразни изводите на Комисията, че по преписката не е доказано наличието на договорни отношения между [фирма] и А. К.. Посочил е, че съгласно относимата нормативна уредба – Наредба № 9 за ползване на водоснабдителните и канализационни системи от 1998 г. (отм.) и действащата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е необходим писмен договор между дружеството и ползвателите на услугите. В случая [фирма] не е представила договор с А. К.. Според представена по делото справка за състоянието на партиден номер [номер] задълженията по същия са начислявани на А. К. от 2002 г. - до 2014 година. Като основание за това е заявка за пломбиране на водомери в имота, която не е приложена по делото. Съдът е констатирал също, че посочването на А. К. в издадените от [фирма] карнети за процесния клиентски номер на А. К. като нов собственик на имота не кореспондира с установяванията по представените по делото съдебни решения, с които са отхвърлени претенциите за собственост върху описания по-горе недвижим имот на наследодателя и на ответника по касация.
При правилно установяване на релевантните факти, съдът е достигнал до правно обосновани изводи за това, че отсъствието на договор между юридическото лице и К. изключва основанията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 4 ЗЗЛД за обработване на личните данни на ответника по касация – изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данни и/или необходимост да се защитят живота и здравето му. Правилно е приел, че не са налице и останалите основания, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД за правомерно обработване на личните данни на А. К..
Следва да се споделят правните съображения на съда, че [фирма] не е изпълнила задълженията си на администратор на лични данни по чл. 19, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 20 ЗЗЛД, след като е събирала и съхранявала личните данни на жалбоподателя, да му предостави информация, че личните му данни ще бъдат предоставени на трето лице, с оглед събиране на задълженията, натрупани по посочения партиден номер. Правилно съдът е посочил, че личните данни на К. са събрани по неустановен начин, за да бъде водоснабден имотът и да се извърши пломбиране на водомерите, и след като са събрани за точно определена цел, в нарушение на правилото по чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД дружеството е обработило допълнително същите за други цели. Това обстоятелство сочи на нарушение на принципа за съразмерност при обработване на личните данни.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за преклудиране правото на жалба от физическото лице поради изтичане на сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД към момента на сезиране на комисията – едногодишен от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Видно от данните по делото, оплакванията на ответника по касация визират период от 2011 г. до м. ноември 2013 година. Жалбата до комисията е от 29.11.2013 година. В обжалваното пред първата инстанция решение комисията е обсъдила относимите към спора факти и е установила, че задължението по посочената по-горе партида и данните на физическото лице като абонат на „Софийска вода“ са предоставени на [фирма], в качеството му обработващ лични данни, с възлагателен протокол от 22.10.2013 година. При това положение, комисията правилно е приела, че е сезирана в сроковете по чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД и разгледала по същество оплакванията на А. К.. Не могат да бъдат споделени също доводите, че съдът не е отчел обстоятелството, че комисията се е произнесла извън предмета на жалбата на А. К.. Ответникът по касация е описал в жалбата си общо фактическите обстоятелства, свързани с неправомерно обработване на личните му данни от дружеството, при което административният орган е извършил цялостно проучване на релевантните факти и е установил конкретните нарушения на правилата за събиране и предоставяне на лични данни от администратора на лични данни. Фактическите и правни констатации на комисията са релевантни към спорния въпрос и в рамките на предмета на административното производство, очертан с жалбата. Съдът е проверил законосъобразността на оспорения административен акт и е достигнал до правилния извод, че същият не страда от пороците по чл. 146 АПК.
Не намират опора в доказателствения материал възраженията на касатора за наличие на договорни отношения между страните. Както правилно е приел решаващият съд, на първо място - липсва писмен договор между дружеството и физическото лице и на следващо – не са изпълнени изискванията на Общите условия на [фирма] за откриване на партида по реда на чл. 56, ал. 2 от същите, съответно – за промяна на открита партида при условията на чл. 58, ал. 2 – при смърт на потребител физическо лице. По делото са представени надлежни доказателства за това, че както наследодателят, така и ответникът по касация не са собственици на недвижимия имот, за който е посочен по-горе партиден номер. При това положение, с оглед визираните по-горе фактически и правни обстоятелства, съдът правилно е приел за законосъобразен извода на комисията, че дружеството, в качеството на администратор на лични данни е допуснало неправомерно обработване на личните данни на физическото лице. За допуснатото нарушение на [фирма] е наложена имуществена санкция по чл. 42, ал. 1 ЗЗЛД в размер, който е близък но минималния. Съдът правилно е отчел, че решението на комисията относно вида и размера на санкцията е мотивирано и съответно на тежестта на допуснатото нарушение.
Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.
Пълномощникът на ответника по касационната жалба е претендирал разноски, но доколкото по делото не са представи доказателства за направени такива в касационното производство, не следва да се присъждат.
Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6238 от 13.10.2016 г. по адм. дело № 1189/2015 г. на Административен съд – София-град.
Решението не подлежи на обжалване.