Ново Р/О: Ново Р/О, 8235 / 6.7.2015 г.


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

5767
София, 20.05.2015

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДОНКА ЧАКЪРОВА
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИАНА СЛАВОВСКА
по адм. дело 4399/2015. Document Link Icon


Производството е образувано по частна жалба на Председателя на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация „Българско Ч.” (сдружението) със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Б. срещу решение № 40 от 25.02.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, с които на основание чл. 88, ал.1, т.2 във вр. с ал. 2 и 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу преценка с изх. № 5624 от 18.08.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Б. относно изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за поземлен имот № 07079.618.136 (УПИ ІV- 2449, кв. 1А по плана на Ц. градска част (ЦГЧ) [населено място] за изграждане на смесена многофункционална сграда със З., хотелска и жилищна част” с възложител [фирма] и преценка с изх. № 5624/01.12.2014 г. на директора на РИОСВ –Б. за същия план като недопустима. И производството пред МОСВ по глава Шеста от АПК е прекратено.
С разпореждане от 22.04.2015 г., получено от частния жалбоподател на 28.04.2015 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е дал указания в 7-дневен срок да представи доказателства за членовете на сдружението, както и за наличие на предпоставките по § 1, т. 25 от ДР на Закона за опазване на околната среда за тях (ЗООС).
В указания срок частния жалбоподател е представил списък на учредителите на сдружението, които са и негови членове към настоящия момент и копия от протокол от учредителното събрание на сдружението, проведено на 03.04.2013 г. от устава на същото и удостоверение за актуално състояние от 21.03.2015 г., издадено от ОС Бургас по ф.д. №38/2013 г. В молбата са изложени твърдения, че актът е неблагоприятен за сдружението, предвид основната му цел – устойчиво развитие на Българското Ч. с чиста и зелена околна среда, с развита инфраструктура, включително създаване на среда за предприемачество и иновации, за укрепване и развитие на регионалната икономика с осъзната отговорност към социалните и екологични аспекти на устойчивия туризъм и съпътстващите го услуги; изграждане на мрежови връзки между местни власти, научни звена, предприятия и дружества от екологичния сектор за насърчаване на съвместни иновационна активност между тях и повишаване на екологичната и туристическа култура чрез популяризиране на най-добрите практики.
Изложени са и твърдения, че членовете на сдружението – физически лица, граждани на РБ са предприемачи, които оценяват значимия потенциал и уникалните природни дадености на Българското Ч., които желаят и са приели да работят за неговото устойчиво развитие, опазване на социално икономическия просперитет.
Съгласно разпоредбата на §1, т. 24 ЗООС „общественост е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното законодателство, а съгласно т. 25 "засегната общественост" е обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната, или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство.
В случая сдружението е регистрирано в съответствие с националното законодателства, но доколкото е за извършване в частна полза същото, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗЮЛНЦ може да осъществява дейност единствено в личен интерес на членовете си. Действително всеки от тях попада в категорията на §1, т. 24 ДР ЗООС, но по делото въпреки дадените изрични указания не са представени доказателства, че за всяко от тях е налице правен интерес да оспорва акта по смисъла на §1, т. 25 ДР ЗООС – т.е. да са засегнати или да има вероятност да са засегнати от плана. Не са представени доказателства и за наличие на правен интерес за който и да е от членовете на сдружението от одобрението на плана. В случая следва да бъде отчетен и факта, че предмет на административния акт е имот намиращ се в централна градска част на [населено място], а от представените доказателства не се установява нито един от членовете на сдружението да е жител на този град или да осъществява там дейността си.
Следователно в случая по отношение на членовете на сдружението не са налице предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК, както и тези по § 1, т. 25 ЗООС, при което частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата пред съд, а отделно това е въведена и в специалния закон – ЗООС , за да очертае кръга на заинтересованите лица, които могат да оспорват актовете по този закон. При липсата й, както е в конкретния случай жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, П. отделение
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Председателя на Управителния съвет на Сдружение с нестопанска цел „Национална асоциация „Българско Ч.”, със седалище и адрес на управление [населено място], обл. Б. срещу решение № 40 от 25.02.2015 г. на Министъра на околната среда и водите, като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 4399/2015 г. по описа на Върховния административен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Петчленен състав на Върхавния административен съд с частна жалба.

Особено мнение: