РЕШЕНИЕ

13026
София, 09.10.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
при секретар Мадлен Дукова
и с участието
на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното
от съдиятаИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
по адм. дело 15109/2012. Document Link Icon


Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община], против решение № 170 от 15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2012 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Ответникът – [община] не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд [населено място] е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост” против решение № СЗ-7ІЕО/2012 г. на директора на РИОСВ [населено място], с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на „Актуализация на Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2008 г. – 2013 г. на [община]” с възложител [община].
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма и същият е в съответствие с материалния закон са незаконосъобразни и необосновани.
Неправилен е изводът на съда, че независимо, че по отношение на актуализираната общинска програма за управление на отпадъците, съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) извършването на екологична оценка е задължителна, то нормата следва да се тълкува и систематично с оглед разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ЗООС, с която се дава възможност на компетентния орган да преценя необходимостта от извършване на екологична оценка, поради което е направен извод, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е да извърши или не такава оценка при преценка на законовите критерии.
Административното производство е започнало по искане на [община], депозирано на 08.05.2012 г. за издаване на решение за преценяване на необходимостта от екологична оценка на Актуализация на общинската програма за управление на дейностите по отпадъците и плана за действие. В искането е посочено, че актуализацията се налага и поради промени в компонентите на околната среда, а като характеристиката на плана е посочено – инвестиционни предложения по приложение № 1 и 2 към чл. 81, ал. 1 от ЗООС и/или други с предполагаемо въздействие върху околната среда.
Оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е постановен на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, чл. 31, ал. 1 и 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Като характеристика на програмата в решението е посочено, че актуализацията на програмата е и във връзка с изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.. Като фактически основания в административния акт са изложени подробно целите на програмата и предвижданите мерки за ефективно прилагане на законодателството. Посочено е, че за инвестиционното предложение „Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.” е проведена процедура по О., завършила с решение по О. № 10-2/2002 г., презаверено през 2005 г. и издадено Комплексно разрешително през 2008 г. от министъра на околната среда и водите. Констатирано е, че в резултат на прилагането на Общинския план за управление на отпадъците се очаква благоприятно въздействие върху компонентите на околната среда, включително и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение №10-2/28.10.2022 г. на директора на РИОСВ – Стара Загара по О. е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект „Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”. На 24.04.2008 г. е издадено комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлени дейности по Приложение 4 от ЗООС, а именно Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Я., Нова З., Т., С. и С.. С решение № КОС-01-1645-ПРК/07.02.2012 г. е прекратена процедура по извършване на О. на инвестиционно предложение „Изграждане на регионален център за управление на отпадъците, регион Я., обслужващ общини Я., Нова З., Т., С. и С.”.
Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС императивно регламентира, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. В оспореният административен акт в частта му описваща характеристиката на програмата е посочено, че актуализацията на програмата е във връзка с изграждането на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.”. Това инвестиционно предложение в зависимост от капацитета му попада в приложение 1 и 2 от ЗООС, поради което планът подлежи на задължителна екологична оценка. Обстоятелството, че правилото на чл. 85, ал. 4 от ЗООС дава възможност на компетентния орган да прецени необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение е относимо към случаите, когато екологичната оценка е за план или програма извън изброените области в чл. 85, ал. 1 от ЗООС или когато същите са в посочените области, но не очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения, които са включени в приложения № 1 и 2. Ето защо и изводът на съда, че във всички случаи директорът на РИОСВ има право да прецени дали планът или програмата подлежат на екологична оценка или не, са незаконосъобразни.
Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма.
Съгласно изискването на чл. 85, ал. 4 от ЗООС необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение се извършва по конкретни критерии за определяне значимостта на въздействието им, а именно-характеристиките на плановете и програмите по отношение на: степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите; значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие; екологични проблеми от значение за плана или програмата; значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда; характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита; степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия. В случая в административния акт не са изложи мотиви по така описаните законови критерии, обосноваващи преценката за извършване или не на екологична оценка. В решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, не е включена и задължителната обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89 съгласно изискването на чл. 88, ал. 1 от ЗООС. Ето защо решението на директора на РИОСВ е постановено в нарушение на предписаната от закона форма, без излагане на законоустановените фактически основания за издаване на акта, а изводът на първоинстанционния съд за противното е незаконосъобразен.
Неправилно административният орган е обосновал преценката си за неизвършване на екологична оценка с обстоятелствата, че за инвестиционно предложение „Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Я., Нова З., Т., С. и С.” е проведена процедура по О., завършила с решение по О. № 10-2/2002 г. на директора на РИОСВ Стара З., презаверено през 2005 г. и издадено комплексно разрешително. Както бе посочено по–горе по делото е приложено решение №10-2/28.10.2002 г. на директора на РИОСВ – Стара Загара, но с него не е извършен О. на инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо за отпадъци от населените места, обхващащи пет общини, а е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект „Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”, поради което и постановяването и презаверяването му е неотносимо към екологичната оценка на процесната общинска програма. Издаденото комплексно разрешително също не може да обоснове преценката да не се извършва екологична оценка. От една страна законодателят не е поставил зависимост между извършването на екологична оценка и издаване на комплексно разрешително. От друга страна съгласно легалното определение в § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗООС „комплексното разрешително” е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Екологичната оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват (чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС). Следователно издаденото комплексно разрешително с оператор [община] е неотносимо към преценката за извършване или не на екологична оценка.
С оглед на изложеното следва, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Поради това обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора следва да се осъди РИОСВ Стара З. да заплати на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община] сумата 1415 лв. представляваща направени по делото разноски, от които 15 лв. заплатени държавни такси и 1400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170 от 15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2012 г. по описа на Административен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № СЗ-7ІЕО/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на „Актуализация на Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2008 г. – 2013 г. на [община]” с възложител [община].
ВРЪЩА преписката на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място] за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място] да заплати на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община] сумата 1415 лв.(хиляда четиристотин и петнадесет лева) представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение:
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община], против решение № 170 от 15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2012 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Ответникът – [община] не е изразил становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд [населено място] е отхвърлил жалбата на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост” против решение № СЗ-7ІЕО/2012 г. на директора на РИОСВ [населено място], с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на „Актуализация на Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2008 г. – 2013 г. на [община]” с възложител [община].
Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.
Изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма и същият е в съответствие с материалния закон са незаконосъобразни и необосновани.
Неправилен е изводът на съда, че независимо, че по отношение на актуализираната общинска програма за управление на отпадъците, съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) извършването на екологична оценка е задължителна, то нормата следва да се тълкува и систематично с оглед разпоредбата на чл. 85, ал. 4 от ЗООС, с която се дава възможност на компетентния орган да преценя необходимостта от извършване на екологична оценка, поради което е направен извод, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е да извърши или не такава оценка при преценка на законовите критерии.
Административното производство е започнало по искане на [община], депозирано на 08.05.2012 г. за издаване на решение за преценяване на необходимостта от екологична оценка на Актуализация на общинската програма за управление на дейностите по отпадъците и плана за действие. В искането е посочено, че актуализацията се налага и поради промени в компонентите на околната среда, а като характеристиката на плана е посочено – инвестиционни предложения по приложение № 1 и 2 към чл. 81, ал. 1 от ЗООС и/или други с предполагаемо въздействие върху околната среда.
Оспорения пред първоинстанционния съд административен акт е постановен на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 вр. чл. 85, ал. 4 от ЗООС, чл. 14, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, чл. 31, ал. 1 и 4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Като характеристика на програмата в решението е посочено, че актуализацията на програмата е и във връзка с изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.. Като фактически основания в административния акт са изложени подробно целите на програмата и предвижданите мерки за ефективно прилагане на законодателството. Посочено е, че за инвестиционното предложение „Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.” е проведена процедура по О., завършила с решение по О. № 10-2/2002 г., презаверено през 2005 г. и издадено Комплексно разрешително през 2008 г. от министъра на околната среда и водите. Констатирано е, че в резултат на прилагането на Общинския план за управление на отпадъците се очаква благоприятно въздействие върху компонентите на околната среда, включително и опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.
От събраните по делото доказателства е установено, че с решение №10-2/28.10.2022 г. на директора на РИОСВ – Стара Загара по О. е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект „Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”. На 24.04.2008 г. е издадено комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлени дейности по Приложение 4 от ЗООС, а именно Регионално депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Я., Нова З., Т., С. и С.. С решение № КОС-01-1645-ПРК/07.02.2012 г. е прекратена процедура по извършване на О. на инвестиционно предложение „Изграждане на регионален център за управление на отпадъците, регион Я., обслужващ общини Я., Нова З., Т., С. и С.”.
Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС императивно регламентира, че екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси и промишленост, включително добив на подземни богатства, електронни съобщения, туризъм, устройствено планиране и земеползване, когато тези планове и програми очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения по приложения № 1 и 2. В оспореният административен акт в частта му описваща характеристиката на програмата е посочено, че актуализацията на програмата е във връзка с изграждането на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общините Я., Нова З., Т., С. и С.”. Това инвестиционно предложение в зависимост от капацитета му попада в приложение 1 и 2 от ЗООС, поради което планът подлежи на задължителна екологична оценка. Обстоятелството, че правилото на чл. 85, ал. 4 от ЗООС дава възможност на компетентния орган да прецени необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение е относимо към случаите, когато екологичната оценка е за план или програма извън изброените области в чл. 85, ал. 1 от ЗООС или когато същите са в посочените области, но не очертават рамката за бъдещото развитие на инвестиционни предложения, които са включени в приложения № 1 и 2. Ето защо и изводът на съда, че във всички случаи директорът на РИОСВ има право да прецени дали планът или програмата подлежат на екологична оценка или не, са незаконосъобразни.
Незаконосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е постановен в предписаната от закона форма.
Съгласно изискването на чл. 85, ал. 4 от ЗООС необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение се извършва по конкретни критерии за определяне значимостта на въздействието им, а именно-характеристиките на плановете и програмите по отношение на: степента, до която планът или програмата определя рамката за инвестиционни предложения и други дейности според тяхното местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия или съобразно предвижданията им за разпределението на ресурсите; значението на плана или програмата за интегрирането на екологичните съображения особено с оглед насърчаването на устойчиво развитие; екологични проблеми от значение за плана или програмата; значението на плана или програмата за изпълнението на общностното законодателство в областта на околната среда; характеристиките на последствията и на територията, която е вероятно да бъде засегната по отношение на: вероятност, продължителност, честота, обратимост и кумулативен характер на предполагаемите въздействия; потенциално трансгранично въздействие, потенциален ефект и риск за здравето на хората или за околната среда, включително вследствие на аварии, размер и пространствен обхват на последствията (географски район и брой на населението, които е вероятно да бъдат засегнати), ценност и уязвимост на засегнатата територия (вследствие на особени естествени характеристики или културно-историческото наследство; превишение на стандарти за качество на околната среда или пределни стойности; интензивно земеползване), въздействие върху райони или ландшафти, които имат признат национален, общностен или международен статут на защита; степента, до която планът или програмата влияе върху други планове и програми, включително тези в дадена йерархия. В случая в административния акт не са изложи мотиви по така описаните законови критерии, обосноваващи преценката за извършване или не на екологична оценка. В решението, с което е преценено да не се извършва екологична оценка, не е включена и задължителната обосновка за предпочитаната алтернатива от гледна точка на околната среда и мерките по чл. 89 съгласно изискването на чл. 88, ал. 1 от ЗООС. Ето защо решението на директора на РИОСВ е постановено в нарушение на предписаната от закона форма, без излагане на законоустановените фактически основания за издаване на акта, а изводът на първоинстанционния съд за противното е незаконосъобразен.
Неправилно административният орган е обосновал преценката си за неизвършване на екологична оценка с обстоятелствата, че за инвестиционно предложение „Изграждане на Регионалното депо за неопасни отпадъци от населените места в общини Я., Нова З., Т., С. и С.” е проведена процедура по О., завършила с решение по О. № 10-2/2002 г. на директора на РИОСВ Стара З., презаверено през 2005 г. и издадено комплексно разрешително. Както бе посочено по–горе по делото е приложено решение №10-2/28.10.2002 г. на директора на РИОСВ – Стара Загара, но с него не е извършен О. на инвестиционното предложение за изграждане на регионално депо за отпадъци от населените места, обхващащи пет общини, а е разрешено реализацията на инвестиционен проект за обект „Актуализация на проект за разширение на депо за твърди битови отпадъци на [населено място]”, поради което и постановяването и презаверяването му е неотносимо към екологичната оценка на процесната общинска програма. Издаденото комплексно разрешително също не може да обоснове преценката да не се извършва екологична оценка. От една страна законодателят не е поставил зависимост между извършването на екологична оценка и издаване на комплексно разрешително. От друга страна съгласно легалното определение в § 1, т. 39 от допълнителните разпоредби на ЗООС „комплексното разрешително” е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Екологичната оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. Екологична оценка на планове и програми се извършва едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните предложения, които тези планове и програми включват (чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗООС). Следователно издаденото комплексно разрешително с оператор [община] е неотносимо към преценката за извършване или не на екологична оценка.
С оглед на изложеното следва, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, а изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл са незаконосъобразни и в противоречие със събраните по делото доказателства. Поради това обжалваното решение следва да се отмени като се постанови друго решение по съществото на спора, с което оспореният административен акт се отмени, а преписката се върне на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора следва да се осъди РИОСВ Стара З. да заплати на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община] сумата 1415 лв. представляваща направени по делото разноски, от които 15 лв. заплатени държавни такси и 1400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 170 от 15.10.2012 г., постановено по адм. д. № 241/2012 г. по описа на Административен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № СЗ-7ІЕО/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място], с което е преценено да не се извършва екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони на „Актуализация на Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2008 г. – 2013 г. на [община]” с възложител [община].
ВРЪЩА преписката на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място] за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите [населено място] да заплати на сдружение с нестопанска цел „Движение с екологична насоченост”, със седалище [населено място], [община] сумата 1415 лв.(хиляда четиристотин и петнадесет лева) представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: