РЕШЕНИЕ

4553
София, 16.04.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СИБИЛА СИМЕОНОВА
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Даниела Божкова
изслуша докладваното
от председателяРОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело 8445/2019. Document Link Icon


Производство по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на РИОСВ-Монтана и „Пътинженеринг М“АД, ЕИК 111001688, седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Граф Игнатиев“ № 24, чрез юрисконсулт Д. Симеонова, срещу решение № 216 от 16.05.2019 г. по адм.дело № 559/2018 г. на Административен съд-Враца, с което е отменено Решение № МО-2-7/2017 г. от 4.12.2017 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на кариера за добив на строителни материали в концесионна площ "Езерото " разположена в землищата на с.Мартиново и гр.Чипровци, община Чипровци, Област Монтана по Алтернатива 2 за разработка на находището, преписката е върната на директора на РИОСВ-Монтана за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания, и са присъдени разноски.
В касационната жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите-Монтана се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Поддържа, че е оценено въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда и изложената информация в Доклада за оценка на степента на въздействие/ДОСВ/ е пълна, качествена и достатъчна за вземане на решение. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт.
В касационната жалба на процесуалния представител на „Пътинженеринг М“АД се поддържат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че съдебно-техническата експертизата на вещото лице Джонова не следва да се обсъжда, тъй като същата съдържа хипотези и не дава отговор на поставените въпроси, а съдебно-екологичната експертиза на доц. В. Делов е непълна и с неточности. Претендират се разноски.
Ответникът- Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие-ЧАР“ чрез пълномощника адвокат И. Велов изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът – Община Чипровци не изразява становище по касационните жалби.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховен административен съд, шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни. Разгледани по същество за неоснователни.
Производството пред административния съд е образувано по жалби на Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие-ЧАР“, ЕИК 175990777, седалище и адрес на управление гр.Чипровци, и Община Чипровци, представлявана от кмета П. Петков, против Решение № МО-2-7/2017 г. от 4.12.2017 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Изграждане на кариера за добив на строителни материали в концесионна площ "Езерото " разположена в землищата на с.Мартиново и гр.Чипровци, община Чипровци, Област Монтана по Алтернатива 2 за разработка на находището.Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, като издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалноправните норми. Съдът е разгледал по същество жалбите, които приел за основателни.
Установено е от фактическа страна, че производството пред РИОСВ - Монтана е образувано във връзка с уведомление за инвестиционно намерение с вх. № 3458/27.08.2015 г. от „Пътинженеринг М“АД за ивестиционно предложение /ИП/ „Изграждане на кариера за добив на строителни материали в концесионна площ “Езерото“ /728.4дка/, разположена в землищата на село Мартиново и гр. Чипровци, община Чипровци, област Монтана. „Пътинженеринг-М“ АД гр.Монтана е извършвал проучване в границите на проучвателната площ, като с протокол № НБ-18/14.05.2004г.,СЕК на МОСВ е утвърдила запасите и ресурсите в находище „Езерото“ и „Пътинженеринг-М“ АД гр.Монтана е придобило удостоверение за търговско откритие № 0138/17.05.2004г. и е сключило договор с МРРБ на 29.10.2007г. за пряко предоставяне на концесия по чл.2, ал.5 Закон за подземните богатства /ЗПБ/ за добив на строителни материали от находището „Езерото“ за срок 25 години
С писмо, изх.№ 592/30.09.2016г. от „Пътинженеринг М”АД до РИОСВ-Монтана е внесено задание за обхват и съдържание на доклад за оценка на въздействието /ДОВОС/ върху околната среда на ИП, като съответните ведомства са били информирани за така внесеното уведомление за ИП, видно от писмо изх. № 2571/30.09.2016г. Директорът на РИОСВ-Монтана е уведомил „Пътинженеринг М”АД, че ако не представи повече от 12 месеца доклад за ОВОС за оценка на качеството му, в противен случай процедурата по ОВОС ще бъде прекратена. „Пътинженеринг М”АД е поискал издаване на решение по оценка на въздействието върху околната среда и със същото е поискано да бъде оценено качеството на представения доклад за ОВОС на инвестиционното предложение, като същият е приложен към искането. По така направено искане е дадена положителна оценка главен експерт в направление „БРЗТЗ” в РИОСВ-Монтана до направление „Превантивна дейност“ на 10.07.2017г.
Директорът на РИОСВ-Монтана е насрочил заседание на Експертния екологичен съвет /ЕЕС/ при РИОСВ-Монтана за обсъждане на Доклад за оценка за въздействието върху околната среда /ДОВОС/, с приложена към него ДОСВ за инвестиционното предложение, за което е съставен протокол №7 /2017г., с който е взето решение № МО II- 7/2017г. и е предложено на Директора на РИОСВ-Монтана да издаде решение за одобряване на процесното инвестиционно предложение, с направените предложения за промени в проекта на решение.
По делото са приети като доказателства материалите, съдържащи се в образуваната преписка пред РИОСВ-Монтана, приложена по делото. Приложен е приетият като доказателство доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение „Изграждане на кариера за добив на строителни материали в концесионна площ „Езерото“, разположена в землището на с.Мартиново и гр. Чипровци, общ. Чипровци, обл. Монтана, с възложител „Пътинженеринг М“ АД гр.Монтана от м.юни 2017г. Докладът е бил публикуван на интернет страницата на Общината, както и в местен ежедневник и са били проведени съответните процедури по обсъждане със съответните ведомства и заинтересовани страни. Отрицателно становище във вр. с изготвения доклад за ОВОС и проект на Решение по ОВОС за ИП е изразено от Областен управител на област Монтана, видно от писмо № РД-36-128-1/24.11.2017г., както и от Община Чипровци, видно от писмо изх.№ СР-05-71/17.11.2017г.
От Басейнова дирекция „Дунавски регион” е дадено становище относно ИП, както и становище относно заседание на ЕЕС при РИОСВ-Монтана за разглеждане на ДОВОС на ИП, в заключението на което е отразено, че направените заключения в т.IV от него, следва да бъдат отразени, като допълнителни условия в предложения проект на Решение № МО-2-7/2017г. по ОВОС, изготвен във вр. със заседанието на ЕЕС.
Становище по доклада за ОВОС е изразено и от ОД“Земеделие“-Монтана, РДГ-Берковица и РЗИ-Монтана, проведено е било и обществено обсъждане с населението в село Мартиново и община Чипровци. Министерство на културата е удостоверило, че на територията на находище „Езерото“ към момента не са били регистрирани архелогически паметници на културата. Исторически музей-Чипровци е удостоверил, че в района се намират рупи, като една от най-интересните рупи е Синята вода, и те трябва да бъдат защитени като паметник на културата от местно значение.
С Решение № МО-2-7/2017г. от 4.12.2017г. на Директора на РИОСВ–Монтана е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение ”Изграждане на кариера за добив на строителни материали в концесионна площ „Езерото“ разположена в землищата на с. Мартиново и гр. Чипровци, община Чипровци, обл.Монтана по Алтернатива 2 за разработка на находището, като възложител на ИП е бил касаторът „Пътинженеринг М”АД, гр. Монтана.
Административният орган е посочил правно основание за издаване на оспорения акт разпоредбите на чл.99, ал. 2 ЗООС, чл. 19, ал. от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, чл. 31, ал.1, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 39, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения /НУРИОСППИП/. В решението е направено кратко описание на инвестиционното предложение, разгледаните две алтернативи за разработка на находището, вкл. и нулевата алтернатива. Обсъден е изготвеният доклад за ОВОС, становище изх. № 4051/20.07.2017г. на БД“Дунавски регион“, извършените процедури от страна на възложителя, проведените консултации със заинтересованите ведомства и със заинтересованите страни и дадените от тях становища. По делото е приложена и приета като доказателство и копие от цифрова фото-карта, изготвена по самолетно заснемане от 2015г., върху която са изобразени имоти от КВС.
По искане на страните са били допуснати и изслушани съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ -основно и допълнително заключение и съдебно- екологична експертиза. В СТЕ са посочени имотите, попадащи в обхвата на ИП за с. Мартиново и за землище Чипровци, местоположението на рупите /старите римски и саксонски галерии/, направен е оглед на местоположението на част от тях, прието е, че в имотите в землище Мартиново и Чипровци няма санитарно охранителни зони на В и К Монтана, попадащи в инвестиционната площ.
В изготвена СТЕ с допълнително поставени задачи се установява наличието на водни тела, ръкави на Чипровска Огоста. В кадастралната карта не са нанесени всички водни обекти, но са нанесени в горскостопанския план и са действащи. От заключението е видно, че на територията на ИП няма речни водохващания за водоснабдяване на гр.Чипровци. Дадено е заключение за водните течения, нанесени в КВС и водни течения, нанесени в Горскостопанския план от 2012г., като същите са отразени и е посочено къде се намира воден обект „Езерото“, като разстоянието от източния край по права линия до границата на ИП е около 125м. Дадено е заключение, че водните тела се намират сред гори, както и предвидената сеч и териториите, които обхваща, вкл. и инвестиционното предложение, като същото е отразено в приложение №2 към СТЕ. Вещото лице е пояснило, че всички водни обекти, които са нанесени от него на КВС, минават през инвестиционното предложение и се вливат в река Чипровска Огоста. Посочено, че две водохващания се намират на около 5 км. юг, югозапад от територията на инвестиционното предложение, като между тях се намират множество водни обекти течащи под различен наклон, чието изследване по обем и време, както и технически е невъзможно да се извърши по експертизата. Приложено е копие от картите на възстановената собственост на землище Мартиново и Чипровци, на които със са нанесени очертанията и площта от 50м. от бреговете на реките, както и очертанията и площта от 500м. от същите водни обекти. Посочено е, че тези обекти се намират сред гори.
От съдебно-екологичната експертиза се установява, че територията на ИП не попада в границите на защитени територии по см. на Закона за защитените територии, но попада в защитена от НАТУРА 2000 зона по Директива 79/409 на ЕИО за опазване на дивите птици “Западен Балкан“ с код BG000002 и се намира в непосредствена близост, само на няколко стотин метра от „Западна Стара планина и Предбалкан” BG0001040 - защитена зона по Директива за местообитанията 92/43 ЕИО, създаването и управлението на които се регламентира от Закона за биологичното разнообразие. Според ВЛ изводите на експертите, изготвили ДОВОС и дали заключение, че разработването на находището по алтернатива 2 е допустимо, комплексно с препоръчаните смекчаващи мерки, поради липсата на значителни въздействия върху птиците и техните местообитания в защитената зона, са направени въз основа на непълна, некачествена и недостатъчна за вземане на решение информация за орнитофауната в обхвата на инвестиционното намерение. Според вещото лице е необходим едногодишен орнитологичен мониторинг за събирането на актуална информация за реално присъстващите в обхвата на ИП видове и количества птици, за да може да се извърши оценка на въздействието върху популациите им в зоната. Също така се посочва, че не е извършен никакъв анализ и оценка на видовете и местообитанията, обект на опазване на намиращата се в непосредствена близост защитена зона „Западна Стара планина и Предбалка.“ BG0001040. Прави се заключение, че прецизността на извършените оценки намалява и поради това, че е използвана неактуална кадастрална карта на имотите. С оглед на направените констатации ВЛ в заключението си отговаря, че не може да се даде коректен отговор на въпрос 1 „какви са възможните негативни въздействия върху околната среда като цяло при реализиране на инвестиционното предложение“, поради това че в ДОВОС и ДОСВ не са разгледани и оценени възможните негативни въздействия върху местообитанията и видовете предмет на опазване в близко разположената до ИП защитена зона BG0001040, както и по въпрос 2 “какви са възможните негативни въздействия, в това число и върху птиците, поради това че в ДОВОС и ДОСВ направените заключения се базират на оскъдна и некачествена информация.
При така установените факти, Административен съд - Враца е изложил мотиви за законосъобразност на оспореното пред него решение по ОВОС, като издадено от компетентния орган, в предвидената от закона форма, съдържащо реквизитите по чл. 99, ал. 3 от ЗООС и оповестено по предвидения в чл. 99, ал. 4, т. 2 от ЗООС ред, при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че с оглед на събраните доказателства административният акт е постановен в нарушение на материалния закон.
Решението на Административен съд – Враца е постановено при правилно прилагане на закона, като съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, заключения на назначените съдебно-екологична и техническа експертизи, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
По делото не се спори между страните, че концесионната площ „Езерото” попада изцяло в границите на защитена от НАТУРА 2000 зона по Директива 79/409 на ЕИО за опазване на дивите птици „Западен Балкан”, с код BG 000002.
Административен съд - Враца е разгледал основния спорен въпрос по делото, а именно установено ли е безспорно дали реализацията на процесното инвестиционно предложение би довела до значително увреждане на предмета и целите на опазване на защитената зона, в която е разположена концесионната площ за осъществяване на ИП, както и тези на намиращата се в непосредствена близост /на 530 м./ - зона „Западна Стара планина и Предбалкан”, с код BG0001040 – защитена от НАТУРА 2000 зона по Директива 92/43/ЕИО за запазването на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Съгласно §1, т.31а от ДР на Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/, „предмет на защитените зони” са природните местообитания и местообитанията на видове, които се опазват в съответната защитена зона. В оспорения акт на Директора на РИОСВ-Монтана не е обсъден конкретният предмет на споменатата съседна защитена зона -„Западна Стара планина и Предбалкан”, която е естествено местообитание на редица животински и растителни видове, сред които мечка, европейски вълк, европейски лалугер, някои видове прилепи, земноводни влечуги и др., включително растения от защитените видове.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай, освен разпоредбите на ЗБР, Директорът на РИОСВ- Монтана - в нарушение на материалния закон, не е изложил изрични и подробни мотиви дали ще се спазят изискванията на общностното право по опазване на околната среда, сред които и чл.6, §2 от Директива 92/43/ЕИО, изискващ държавите-членки да предприемат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени територии на влошаването на състоянието на естествените местообитания на видовете, за които са определени териториите, т.е. очевидно в цитираната разпоредба е залегнал принципът на превенцията и предвидимостта.
Състоянието на „запазане на дадено естествено местообитание” се определя от чл. 1, буква „д” от Директивата като съвкупност от въздействия върху естественото местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции и на дългосрочното оцеляване на характерни видове в рамките на на територията, посочена в чл. 2, като състоянието на запазване се счита за благоприятно, ако неговият естествен район на разпространение /в рамките на територията, която тази област заема/ е постоянен и се разширява, и са налице необходимата структура и функции за дългосрочното му поддържане и предпоставките за по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще. В процесния административен акт не са посочени конкретни мерки, които да са „подходящи” в горния смисъл и които в случая ще бъдат предприети, с оглед благоприятното запазване на естествените местообитания на дивата флора и фауна, предмет на защита в разположената само на 530м. от територията на ИП съседна защитена зона. Под „подходящи” мерки следва да се разбират такива, които са пропорционални на преследваната цел – опазване на биологичното разнообразие, което ЗБР определя като неразделна част от националното богатство, приоритет и задължение за държавните, общинските органи и гражданите. Видно от заключението на експертите, изготвили Доклада за оценка за въздействието върху околната среда, в конкретния казус, с реализацията на ИП ще бъде засегнат предметът и целите и на защитена зона „Западен Балкан”, с код BG 000002, в която се намира концесионната площ „Езерото” /място на реализация на ИП/, макар за нея засягането да е оценено като незначително. Предмет на защитена зона по Директива 92/43/ЕИО за опазване на дивите птици- „Западен Балкан” са именно обитаващите зоната диви птици, като и за тази зона важи казаното по-горе относно изискването за посочване на консервационни мерки, които да отговарят на екологичните изисквания на местообитанията. В чл.6, §1 от Директивата за местообитанията и чл. 4, § 1и 2 от Директивата за дивите птици се изисква не само приемане на мерки за опазване, които са необходими за поддържане на благоприятното състояние на запазване на защитените местообитания и видове в рамките на съответната територия, но също така и най-вече предвиждане на механизъм за тяхното ефективно прилагане, тъй като в противен случай тези разпоредби биха се оказали лишени от всякакво полезно действие.
В конкретния случай, в доклада на експертите за въздействието върху околната среда е посочено, че очакваните въздействия в ЗЗ „Западен Балкан” са загуба на местообитания на дивите птици, механично увреждане на местообитания, унищожаване на трофични и гнездови местообитания,безпокойство, като ИП ще има въздействие върху целите на опазване на защитена зона Натура 2000, свързани с увеличаването на антропогентното въздействие и загуба на местообитания.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай, по отношение на защитена зона „Западен Балкан”, в оспореното пред него решение, липсва произнасяне и детайлна, изчерпателна преценка от Директора на РИОСВ-Монтана дали ще бъде увреден предметът на опазване – дивите птици, обитаващи зоната. Налице е само заключение, че при реализацията на ИП няма значително да бъде увреден предметът и целите на защитена зона BG000002. Неоснователно е възражението на касаторите, че проучванията върху орнитофауната в конкретния казус са достатъчни, за да се извърши правилна преценка на въздействието върху птиците и техните местообитания, тъй като в случая са извършени наблюдения на терен през месец септември 2016г.
Видно от приетата по делото съдебно-екологична експертиза, вещото лице е посочило, че изводите на Регионалния експертен съвет са основани на непълна и некачествена информация за орнитофауната в обхвата на процесното ИП, недостатъчна за вземане на решение, тъй като не е посочена ясна и актуална информация за вида и броя на гнездящите там двойки птици. Вещото лице посочва, че за обстойно обследване на орнитофауната е бил необходим по-дълъг период - едногодишен такъв, за да се извърши мониторинг на дивите птици, като минимално изискване за качествена оценка, отговаряща на мащабите на ИП и обществените очаквания. Вещото лице отбелязва, че мониторингът, обхващащ 4 сезона, ще осигури пълна информация относно реално присъстващите в обхвата на ИП видове и брой птици, за да се оцени въздействието върху популациите им в зоната.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на адекватна оценка за степента на въздействие върху местообитанията на предмета на опазване в защитената зона „Западен Балкан”. Теренните проучвания, проведени от експертите при РИОСВ-Монтана през септември 2016 г. не са били достатъчни за категорично и точно отразяване на гнездовата, мигриращата и зимуващата орнитофауна в района на ИП. Правилно вещото лице е посочил в изготвената от него експертиза, че тъй като точно през септември повечето от дивите птици мигрират, административният орган е трябвало да изърши прецизна и всеобхватна проверка за въздействието на предвидените дейности в ИП върху дивите птици, предмет на защита в защитената зона, част от Натура 2000. Експертният съвет при РИОСВ-Монтана е следвало обстойно да проучи и да се произнесе дали реализацията на ИП би могла да доведе до отнемане на известни площи, предоставящи благоприятни условия за гнездене на определени видове птици, някои от които биха могли да бъдат предмет на опазване в разглежданите защитени зони, да обследва намаляват ли се площите за гнездене, хранене и почивка на тези птици.
Административният орган е следвало да направи заключенията си като удължи периода на пряко наблюдение и анализ на орнитофауната в зоната на ИП, както за осигуряване на максимално голям обем информация в тази връзка, освен теренни проучвания на природните местообитания, на целевите видове и техните местообитания е следвало да използва и различни литературни източници, с цел осигуряване на обективност и пълнота на заключението си. Такива източници биха били напр. „Червената книга на България“, „Орнитологично важните места в България и Натура 2000” и др.
Същите методи и подходи, заедно със специфични /допълнителни/ други, са могли да бъдат използвнаи от Регионалния експертен съвет в конкретния случай и за извършването на необходимия анализ и оценка на видовете и местообитанията, обект на опазване и в защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан”, находяща се в непосредствена близост до площта, на която ще се реализира ИП. Административният орган е пропуснал да се произнесе в конкретния казус дали напр. предвидените за реализацията на ИП взривни дейности за добив на подземни богатства в концесионната площ, свързани с повишаване нивото на запрашеност, са съобразени с размножителния период на обитаващите съседната защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” уязвими видове /чувствителни на човешко присъствие/, сред които – Европейски лалугер /Spermophilis citellus/, защитен от Директивата вид, като не е изследвал дали и в какво количество от тях, защитените животински видове ще бъдат евентуално прогонени.
За оценка състоянието на дивата фауна в тази зона експертите от РИОСВ-Монтана са могли да използват основни методи и подходи за преки теренни изследвания на земноводни, влечуги, бозайници и птици. Това са маршрутният или трансектен метод (Line transects) и методът на точковото броене (Point counts) (Bibby et al., 1992). Всеки от тях има определени предимства и зависи от поставените цели и характера на местността. Местоположението на установените индивиди би могло да се отбелязва с помощта на GPS устройство.
На следващо място, както резонно отбелязва вещото лице, в оспорения административен акт липсва оценка за съвместимост на дейността по ИП по отношение на включените в предмета на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” прилепи относно шумовото въздействие върху популацията им, особено в периода на роенето им, което въздействие може да е негативно, водещо до невъзможност за ориентацията им, с оглед предвидените взривни работи при експлоатацията на находището по ИП. Общите методи за събиране на данни за прилепите, обитаващи съседната на ИП защитена зона, следват общоевропейските методики за изследвания на видовете на тази група за целите на оценката на въздействие върху околната среда по препоръките на EUROBATS, които е следвало да бъдат приложени от административния орган в конкретния случай. Следва да се държи сметка и за незначителното отстояние /530 м/, на което се намира ИП от границите на защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан”, с оглед на което трябва да се изследва и възможността на защитените видове /напр. прилепи, бозайници, земноводни и др./ от зоната лесно да преодолеят границите й и да попаднат в рамките на концесионната площ, в която ще се реализира ИП.С оглед на изложеното по-горе, обосновано вещото лице е посочило в заключението си по съдебно-екологичната експертиза, че поради непълнотата на изготвения от експертите доклад на ОВОС не може да даде категоричен отговор на поставените му въпроси за всички очаквани и възможни негативни въздействия.
Настоящата инстанция споделя изводите, до които правилно първоинстанционният съд е достигнал в оспореното пред настоящата инстанция решение, относно факта, че липсата на оценка на съвместимост на процесното ИП с предмета и целите на опазване на двете /съседни/ защитени зони от Натура 2000 предполага наличието на опасност от увреждане или унищожаване на засегнатите защитени зони или части от тях. Целта на процедурите по оценка за съвместимостта е дефинирана в чл.6 §3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно в чл.31, ал.1 от ЗБР. Визираните текстове в Директивата посочват важен аспект във връзка с този процес, а именно, че компетентните органи следва да пристъпят към одобряване на даден проект (план), само след като те са се убедили, че целостта на защитените зони няма да бъде увредена.
Основен принцип при прилагането на тези процедури е принципът на предпазливостта, произтичащ, както от текстовете на чл.6 § 3 на Директива 92/43/ЕИО, така и от тълкуванията на Директивата от Съда на ЕО: „Следователно е очевидно, че даден план или проект може да бъде окончателно одобрен само при условие, че компетентните национални органи са убедени, че той не вреди на целостта на съответната територия. Така че, когато остава съмнение за неблагоприятни въздействия върху целостта на територията, свързани с плана или проекта се счита, че компетентният орган трябва да откаже разрешение.”
Критерият за разрешението, предвиден във второто изречение на член 6, § 3 на Директивата за местообитанията, интегрира принципа на предпазливостта и прави възможно най-ефективно предотвратяване на неблагоприятните въздействия върху целостта на защитените територии, в резултат на прилагането на планове и проекти. По силата на чл.6, §3 на Директива 92/43/ЕИО и съгласно тълкуванията на Директивата от Съда на ЕО, вероятността за значително отрицателно въздействие се пораждаща от момента, в който възложителя извърши уведомление към компетентния орган за своите намерения за извършване на дейности, засягащи защитени зони по силата на Директива 92/43/ЕИО и Директива 2009/147/ЕИО. Компетентният орган, провеждащ процедеура по чл.31 от ЗБР, при спазване на принципа на предпазливостта, независимо дали процедурата е съвместена по чл.31, ал.4 или самостоятелна по чл.31, ал.5, може да издаде решение, само ако е убеден в липсата на значително отрицателно въздействие на проекта върху предмет на опазване в защитена зона или зони. При липса на яснота относно степента на въздействие, компетентният орган прекратява процедурата на основание чл.31, ал.13 от ЗБР.
С оглед посочената презумпция за предпазливост и приемането на всеки проект като такъв с възможно значително отрицателно въздействие, още при стартирането на процедурата, компетентният орган не спира само онези проекти, за които е категорично доказано значително отрицателно въздействие, а разрешава само онези проекти, за които категорично /без оставащо съмнение/ е доказана липсата на значително отрицателно въздействие.
Обосновано първоинстанционният съд е посочил, че в оспорения пред него административен акт е налице и друго нарушение, изразяващо се в несъобразяване с представеното по административната преписката второ /последващо/ становище, с изх.№4051/27.11.2017г. на Басейнова дирекция „Дунавски район”, в което ясно е посочено, че следва да бъдат съобразени изброените мерки от Плана за управление на речните басейни /ПУРБ/ 2016-2021г. Басейновата дирекция е указала, че посочените в становището й забрани трябва да се включат като изрични условия, което, обаче, не е сторено от административния орган, съобразил единствено предходното становище на на тази дирекция, посочвайки, че следва да се съблюдава само забраната за добив на инертни материали на по-малко от 50м от бреговете на реките. Основна цел на заложените в ПУРБ конкретни мерки е именно предотвартяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап „инвестиционни предложения”, с оглед постигането на добро екологично състояние на водите и екосистемите в тях.
Видно от приетото по делото заключение на СТЕ, вещото лице е посочило, че на територията на ИП, както и в радиус на 500м от границите му, има водни обекти; констатирана е и забрана за извеждане на голи сечи в райони, отстоящи на по-малко от 500 м от водните обекти, което покрива концесионната площ „Езерото”. Това означава, че на територията на концесионната площ се забранява извършването на гола сеч, както и такива сечи, които обезлесяват повече от 3 дка. В тази връзка първоинстанционният съд е установил още едно несъответствие на оспореното пред него решение на Директора на РИОСВ –Монтана със забраните на ПУРБ 2016-2021г., изразяващо се в предвидени голи сечи в концесионната площ за осъществяване на добива на строителните материали.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е обосновал противоречието на одобреното ИП, предвиждащо смяна на предназначението на имоти и извършване на минни дейности в защитената зона „Западен Балкан” със забраната за залесяване на ливадите, пасищата и мерите, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни засаждения, която забрана е предвидена в т.6.1 от Заповед №РД-119/0.02.2012г. на Министъра на околната среда и водите за обявяване на защитената зона. Съдът обосновано е направил извода, че предвидената в т.3.4.1. от ДОВОС промяна на предназначението се отнася до всички посочени земи-като ливади, пасища и мери и следователно противоречи на целите на защитената зона за опазване, поддържане и възстановяване на местообитанията на птиците.
Аргументирано съдът е приел, че в конкретния казус, в мотивите на решението на Директора на РИОСВ-Монтана и в административната преписка, не са налични писмени доказателства за изпълнение на изискванията за чл. 15 и чл. 16 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони. Административният орган не е разгледал и обсъдил конкретно всички планове и програми, които могат да имат вероятна степен на въздействие върху защитената зона, от гледна точка на значимост в комбинация с въздействие от други планове. Когато компетентният орган установи допустимост, той е задължен да провери вероятната степен на въздействието му върху конкретните местообитания и/или видове –предмет на опазване на в защитените зони. Липсата на извършена цялостна оценка на кумулативния ефект от реализация на ИП води до незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Освен изложеното административният орган не е обследвал пълно и находящите се в територията на ИП рупи - от гледна точка на значението им като културно-историческо, вкл. археологическо наследство, свързано с обредните традиции на местното население, като изложи заключение дали с реализацията на ИП има вероятност за негативно въздействие върху тези рупи.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на сочените от оспорващите го лица касационни основания за отмяна.
С оглед изхода от спора, неоснователно се явява предявеното от „Пътинженеринг-М”АД искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Процесуланият представител на касатора –Директора на РИОСВ-Монтана, е направил възражение за неприсъждане на разноски в полза на ответника по касация - Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР”. Искането е неоснователно - съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, страната има право на разноски, които в случая са своевременно заявени, а видно от представените доказателства са и извършени. Страната е представила доказателства за сторени разноски в общ размер на 700,00 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Същите се дължат на ответника по касация, като следва да бъдат разпределени по равно между жалбоподателите. РИОСВ- Монтана и „Пътинженеринг-М”АД, с ЕИК 111001688 следва да бъдат осъдени да заплатят на Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР” сума в размер на по 350 лв. всеки един от тях, представляваща хонорар за един адвокат в касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 16.05.2019 г., постановено по административно дело № 559/2018 г. от Административен съд- Враца.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана да заплати на Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР”, с ЕИК 175990777, гр. Чипровци деловодни разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА „Пътинженеринг М”АД, с ЕИК 111001688, със седалище и адрес на управление в гр. Монтана да заплати на Сдружение в обществена полза „Чипровци, алтернатива и развитие - ЧАР”, с ЕИК 175990777, гр. Чипровци деловодни разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.