ОПРЕДЕЛЕНИЕ

10854
София, 11.07.2019

Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОБРИНКА АНДРЕЕВА
ТИНКА КОСЕВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаТИНКА КОСЕВА
по адм. дело 8114/2019. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.2 и сл. от АПК, във вр. чл.205, ал.7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Образувано е по частна жалба на Консорциум "Газово развитие и разширение в България", чрез пълномощник против определение №736/20.06.2019г. по преписка №КЗК - 501/12.06.2019г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е оставено без уважение искането на "Булгартрансгаз" ЕАД за допускане на предварително изпълнение на негово Решение №БТГ - РД - 07-76В/28.05.2019г. за изменение на Решение №БТГ - РД - 07- 76Б/03.04.2019г. за избор на изпълнител в частта за определяне на изпълнител в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране - фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо - сръбската граница", етап "Линейна част", Референтен номер 180 - 100, открита с Решение №БТГ - РД -07 - 76/21.12.2018г. на възложителя.
В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на определението, като постановено в нарушение на материалноправната разпоредба на чл.205, ал.4 от ЗОП, с твърдения че условия за поисканото предварително изпълнение на решението на възложителя са били налице, най - вече е че е налице особено важен държавен и обществен интерес като материална предпоставка за допускане на предварителното изпълнение.Счита, че КЗК неправилно приема, искането на възложителя за неподкрепено с доказателства, тъй като не е отчела, че твърдяните от възложителя обстоятелства имат характер на общоизвестни, ноторни факти, които не подлежат на доказване, съгласно чл.155 от ГПК по силата на препращащите разпоредби на чл.214 от ЗОП и чл.144 от АПК.Допълва ,че съгласно националното енергийно законодателство и европейските норми - Трети енергиен либерализационен пакет, задължение на възложителя "Булгартрансгаз" ЕАД е да осигурява пренос на природен газ, следвайки интересите на държавата и обществото.Тези задължения на възложителя са пряко свързани с неговата дейност и чрез провеждане на настоящата процедура за възлагане на обществена поръчка, "Булгартрансгаз" ЕАД изпълнява задълженията си залегнали в Енергийната стратегия на Репулика България за 2020г.Важността на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газапровод до българо - сръбската граница" е широко известен факт, като с Решение на МС №312 от 10.05.2018г. той е обявен за обект от национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §1 от ДР на Закона за държавната собственост.По изложените съображения и подробно развити доводи в частната жалба, твърди че от закъснението на изпълнението може да последва значителна и труднопоправима вреда.Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното определение и да допусне исканото от възложителя предварително изпълнение.
Ответникът по частната жалба - Консорциум "Аркад" в писмено становище оспорва подадената частна жалба с доводи за законосъобразност и правилност на оспореното определение, като постановено при липсата на доказателства от страна на възложителя, обуславящи предпоставките за допускане на предварително изпълнение по смисъла на чл.205, ал.4 от ЗОП.Прави се възражение за липсата на активна процесуална легитимация на частния жалбоподател да обжалва оспореното определение, постановено по искане на възложителя, на когото единствено съгласно чл.205, ал.1 от ЗОП е предоставена възможност да поиска предварително изпълнение на решението.Счита ,че жалбоподателят в качеството му на заинтересован участник не е активно легетимиран да обжалва определението на КЗК, постановено по искане на възложителя.Прави искане частната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът - "Булгартрансгаз" ЕАД в писмен отговор на частната жалба не изразява становище по основателността на жалбата.Обръща внимание, че с Решение №741 от 27.06.2019г. КЗК се е произнесла по същество на спора, като е отменила като незаконосъобразно Решение №БТГ - РД -07 -76В от 28.05.2019г. на "Булгартрансгаз" ЕАД.
Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срока по чл.205, ал.7 от ЗОП.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съборажения:
Производството пред КЗК по преписка №КЗК - 501/12.06.2019г. е образувано по жалба депозирана от Консорциум "Аркад" срещу Решение №БТГ - РД - 07 - 76В от 28.05.2019г. на ръководител на отдел "Възлагане на обществени поръчки" и пълномощник на изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" ЕАД за определяне на нов изпълнител на обществена поръчка с посочения по - горе предмет, открита с Решение №БТГ - РД - 07 - 76 от 21.12.2018г. на възложителя.Жалбоподателят е оспорил като незаконосъобразен този акт на възложителя, с който вместо него като класиран на първо място е определен нов изпълнител на обществената поръчка, а именно класираният на второ място участник - настоящият частен жалбоподател.В писмено становище възложителят направил искане, на основание чл.205, ал.1 от ЗОП, КЗК да допусне предварително изпълнение на неговото решение за определяне на изпълнител на обществената поръчка в обжалваната част.Възложителят обосновал това свое искане с оглед предмета на обществената поръчка, която изрично е предвидена в Енергийната стратегия и целта - изграждане до края на 2019г. на допълнителна линейна газопреносна инфраструктура на територията на Република България за посоченият обект.Навел съображения, че е сключил договори за резервиране на капацитет, като с оглед поетите ангажименти всеки ден забавяне на сключване на договора за "Доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране - фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: Разширение на газопреносната инфраструктура на Булгартрансгаз" ЕАД, води до неспазване на поетите ангажименти.Изложил аргументи, че всяко забавяне на изпълнението на поръчката реално намалява периода, през който може да се осъществява пренос на природен газ и съответно води до преки загуби от неполучени трансферни такси.
С обжалваното по настоящото дело определение КЗК оставила без уважение искането за допускане на предварително изпълнение на посоченото по- горе решение на възложителя.За да обоснове този резултат КЗК е съобразила нормите на чл.205, ал.4 и чл.203, ал.4 от ЗОП, като посочила, че с текста на чл.205, ал.4 от ЗОП е регламинтирано изключение от общото правило на чл.203, ал.4 от ЗОП, което е приложимо само при наличие на алтернативно уредените в текста предпоставки, като искането следва да е обосновано, включително чрез прилагане на съответни доказателства /чл.205, ал.2 ЗОП/.В тази връзка КЗК посочила, че искането е обосновано с фактите по предмета на обществената поръчка и неговата значимост за обезпечаване на доставките на природен газ не само за България, а и за Европа и региона за по - дълъг период, от друга страна съобразила,че за да се преодолее суспензивния ефект на жалбата срещу крайният акт в обжалваната му част, следва да е налице изключителност, каквато в случая приела ,че не е обоснована и доказана с искането на възложителя, предвид факта, че към настояищият момент в Република България е изградена и действа газопреносна мрежа, чийто комбиниран оператор е именно "Булгартрансгаз "ЕАД, а предмета на обществената поръчка касае нейното разширение.Обосновала извод, че изграждането на горецитираната инфраструктура не е свързано със запазването на живота и здравето на гражданите и не може да обуслови извод за наличие на особено важен държавен и обществен интерес, нито пък от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл.205, ал.4 от ЗОП.
Освен това КЗК счела,че не може да се изведе извод за наличие на неотложност по отношение реализирането на предмета на обществената поръчка, доколкото в тежест на възложителя е своевременното организиране и провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки.
Наред с това отчела обстоятелството, че възложителят не е представил надлежни доказателства в покрепа на искането си, т.е. не е спазил изискването на чл.205, ал.2 от ЗОП.По тези съображения КЗК преценила особеното искане за неоснователно и го оставила без уважение.
Определението е правилно.
Разпоредбата на чл.205, ал.4 от ЗОП изчерпателно посочва предпоставките, при наличието на които по изключение Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението на възложителя за избор на изпълнител.Това се налага при наличието алтернативно на някоя от следните предпоставки:когато следва да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или когато от закъснението на изпълнението може да последва значителна или труднопоправима вреда.
При обсъждане на искането органът по преразглеждане законосъобразно е тълкувал и приложил посочената по - горе норма, съобразно която за да се наложи претендираната привременна мярка, следва да се установи наличие на основателни мотиви с оглед избягване на сериозни негативни последици за обществения интерес.
Твърдението, че в случая е налице изключителен държавен и обществен интерес, обусловен от предмета на обществената поръчка е неоснователно.Оплакването в тази връзка в частната жалба, че КЗК е допуснала нарушение на материалния закон, не намира опора в данните по делото.Изложеното в частната жалба относно значимостта на обществената поръчка, респ. и неразривната и връзка със задълженията на "Булгартрансгаз" ЕАД залегнали в Енергийната стратегия на Репулика България за 2020г., важността на обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газапровод до българо - сръбската граница" , както и че с Решение на МС №312 от 10.05.2018г. той е обявен за обект от национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §1 от ДР на Закона за държавната собственост, противно на твърдяното не обосновава самостоятелни съображения за основателност на искането за допускане на предварително изпълнение на крайният акт на възложителя.В производството пред КЗК не са представени доказателства, обуславящи извода за наличие на изключителност за изпълнението на обществената поръчка, както и доказателства, че забавяне на изпълнението на решението или по - късното сключване на договора ще доведе до невъзможност за изпълнение на предмета на обществената поръчка.
Представените към частната жалба Енергийна стратегия на Република България до 2020г. за надеждна , ефективна и по - чиста енергетика, както и останалите писмени доказателства не водят до извод, различен от изведения.
Обстоятелството, че възложителят е сключил договори за резервиране на капацитет, като с оглед поетите ангажименти, всеки ден забавяне на сключването на договора по поръчката води до негативни последици за възложителя, имащи съществено финансово изражение, също не води до категоричен извод за наличие на неотложност по отношение реализирането на предмета на обществената поръчка, още повече, че по аргумент от чл.205, ал.5, т.1 от ЗОП, предварително изпълнение не се допуска, когато е мотивирано с икономически интереси, свързани с разходи за отлагане на изпълнението на договора.
Доводите в частната жалба за неотложност за допускане на предварително изпълнение, се опровергават от доказателствата по делото, а тези, че съображенията на КЗК за неналагане на временната мярка са необосновани, не отговарят на действителното положение.Преценката на КЗК, че искането за допускане на предварително изпълнение в случая не е доказано, е обоснована.
С оглед изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.205, ал.7, изр.второ от ЗОП във вр. с чл.236 и чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение №736 от 20.06.2019г. по преписка №КЗК -501/12.06.2019г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Определението е окончателно.