РЕШЕНИЕ

4258
София, 23.03.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛКА ПАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АТАНАСКА ДИШЕВА
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
при секретар Мариана Салджиева
и с участието
на прокурора Тодор Мерджанов
изслуша докладваното
от съдиятаАТАНАСКА ДИШЕВА
по адм. дело 11930/2011. Document Link Icon



Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от Общински съвет [населено място], представляван от председателя И. А. Ч., чрез пълномощника адв. Д. В., против решение №1286/22.07.2011г., постановено по адм. дело № 383/2011г. по описа на Административен съд [населено място], с което е отменено решение №8, взето по протокол №1/25.01.2011г. на общински съвет П., в частта по т. VІ. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт.
Ответникът по касационната жалба – Р. И. М. от [населено място], представляван от пълномощника адв. И. Д., оспорва жалбата. В писмени бележки излага съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт.
Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:
С обжалваното решение на Административен съд – [населено място] е отменено по жалба на Р. И. М. решение №8, взето по протокол №1/25.01.2011г. на Общински съвет П., в частта по т. VІ, гласяща ”Не освобождава от такса битови отпадъци за 2011г. имотите, за които има подадени молби от граждани и фирми”.
За да постанови този акт съдът е приел, че оспореното решение на общинския съвет представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като същият има еднократно правно действие – само за 2011г., непосредствено засяга правата на неопределен брой лица /физически и юридически/, които са собственици/ползватели на недвижими имоти, находящи се на територията на [община] и са подали декларации /молби/ за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване поради неползване на съответния имот през цялата година. Съдът е посочил, че съгласно чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА и чл. 9 ЗМДТ, общинският съвет е овластен да определя размера на местните такси, като приеме съответна наредба, в която съгласно чл. 8, ал. 5 и ал. 6 ЗМДТ следва да определи реда, по който лицата неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса, както и да определи реда, по който може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси. Освобождаването от такса битови отпадъци на конкретни недвижими имоти е предоставено в компетентността на общинския съвет и затова оспореното решение на общински съвет – П. е взето от компетентен орган, наред с това е взето при изискуемия кворум, мнозинство и начин на гласуване, предвидени в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА. По тези съображения съдът е направил извода, че оспореното решение е валиден общ административен акт.
В съответствие с извода си относно естеството на оспорения акт като общ административен акт, съдът е направил извода, че същият е издаден в противоречие с процесуалния и материалния закон. Изложил е съображения, че при издаването на акта са нарушени изискванията по чл. 66, ал. 1 АПК за публично оповестяване на откриването на процедурата по издаване на общ административен акт; за определяне и публично оповестяване на една или повече от посочените в чл. 69 АПК форми на участие на заинтересовани лица в производството по издаване на акта; по чл. 71 АПК за издаване на акта след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане на предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации; за съобщаването на акта след неговото издаване. Обоснован е извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 73 АПК за издаване на общ административен акт при неотложни случаи. Съдът е направил извода, че задължение на административния орган е да докаже, че е изпълнена предвидената в закона процедура по издаване на акта и след като в случая това не е направено, то е налице основание за отмяна на акта.
Съдът е приел, че актът е издаден и в противоречие с материалния закон, поради това че с него е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4, предложение второ от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] /НОАМТЦУ/, в която е предвидено, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, когато за имотите, които няма да се ползват през цялата година е подадена декларация по 31 ноември на предходната година. Според съда, предвид тази разпоредба освобождаването от заплащане на таксата не зависи от волята и усмотрението на общинския съвет и доколкото се касае до императивна разпоредба, то следва да се приеме, че при наличие на предпоставките посочени в нея, общинският съвет не разполага с правна възможност да откаже съответния имот да бъде освободен от такса за тази услуга. Общинският съвет не може да дерогира приложението на коментираната разпоредба от наредбата с последващо приемане на решение, което по своята правна същност не е нормативен акт. По съображения в този смисъл съдът е отменил оспореното решение но общински съвет – П..
Настоящият касационен състав на съда намира следното по така постановеното решение:
Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на Р. И. М. против т. VІ от решение №8 по протокол №1/25.01.2011г. на общински съвет П., което има следното съдържание: ”Не освобождава от такса битови отпадъци за 2011г. имотите, за които има подадени молби от граждани и фирми”. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че жалбоподателят има правен интерес от оспорването, тъй като в качеството си на собственик на недвижим имот, находящ се на територията на [община] е подал молба за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за този имот за 2011г. Въпреки че в самото решение на общинския съвет не е изрично посочено това обстоятелство, то по делото не съществува спор между страните, че решението е постановено по подадените молби от физически и юридически лица за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011г. за притежаваните, респективно – ползвани от тях недвижими имоти, находящи се на територията на [община], които няма да се ползват през годината. По делото е представена докладна записка с вх. № 109/14.01.2010г., до председателя на общински съвет – П., изготвена от кмета на [община], като вносител на предложенията за вземане на решения по въпросите, включени в дневния ред на заседанието на общинския съвет на 25.01.2011г., сред които и въпросът за освобождаването от такса за сметосъбиране и сметоизвозване на лицата, които са подали молби за това. На стр. 4 от тази докладна записка е посочено, че са подадени 56 молби от граждани и 6 от фирми за освобождаване от такса битови отпадъци за 2011г., поради неползване на имотите целогодишно или липсата на сметосъбиране, като кметът на общината е предложил на общинския съвет да вземе решение кои от молбите да бъдат уважени и е приложил списък на подадените молби на граждани и форми. Въпросният списък, озаглавен „Списък на лицата, подали заявления за освобождаване от ТБО”, представлява приложение към докладната записка от кмета, същият списък е представен и по делото и от съдържанието му е видно, че в него в табличен вид са посочени: пореден номер; собственик на имота /три имена на физическото лице, респективно – фирмено наименование на търговец/; входящ номер и дата на подадената молба; адрес на имота/имотите; предвидена е и графа „данъчна оценка”, която не е попълнена за нито един от имотите. Подателят на жалбата до съда Р. И. М. фигурира под номер 34 в този списък, като е посочено, че същият е подал заявление с вх. № 1904/02.11.2010г. за имот, находящ се на [улица]. С административната преписка е представено посоченото заявление и от съдържанието му е видно, че то е подадено от Р. И. М. и Д. И. Мрянова като собственици на 1/2 ид. част от парцел от 400 кв.м., находящ се на посочения адрес; в молбата същите заявяват, че няма да ползват този имот през календарната 2011г., съответно няма да генерират отпадък, за което молят да бъдат освободени от такса смет, на основание чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и чл. 19, ал. 4 от общинска наредба за администриране на местните данъци и такси.
Предвид изложеното се налага извода, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно естеството на оспорения акт като общ административен акт. Съгласно определението, дадено в чл. 65 АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. С оспорения пред съда административен акт се засягат права и законни интереси на определен кръг лица и това са лицата, които са подали молби за освобождаване от заплащане на такса за битови отпадъци за 2011г., като тези лица са поименно посочени, съгласно списъка, представляващ приложение към докладната записка на кмета на общината, която е послужила като основание за постановяване на оспореното пред съда решение на общинския съвет. Поради това че лицата, по чиито молби /заявления или декларации/ е постановено решението, са посочени изрично в документ, съпровождащ административния акт, с достатъчно индивидуализиращи признаци, включително имена, респективно фирмено наименование, то не може да става въпрос за определям кръг правни субекти /т.е. такива, които могат да бъдат впоследствие индивидуализирани по определени критерии или качества/, а още по-малко може да се приеме, че кръгът на тези лица е неопределен. Тъкмо обратното - адресатите на оспореното решение са конкретно и изчерпателно посочени. С акта се засягат права и законни интереси на лицата, които са посочени в списъка на лицата, които са подали молби за освобождаване от такса битови отпадъци. Поради това оспореният акт не е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. По своето съдържание и правна същност оспореният акт представлява съвкупност или множество от индивидуални административни актове, тъй като по отношение на всяко конкретно лице от списъка актът съдържа изрично властническо волеизявление на административен орган /орган, овластен с административни функции/, с което непосредствено се засягат права или законни интереси на тези граждани или организации. Според тези си характеристики актът отговаря на определението по чл. 21, ал. 1 АПК за индивидуален административен акт, а фактът, че адресати на този акт са няколко лица, които са конкретно посочени, а не едно единствено лице, не може сам по себе си да определи акта като общ административен акт. Съществената разлика между индивидуалния и общия административен акт е именно в определеността на неговите адресати, като общия акт е адресиран до неопределен кръг правни субекти, докато индивидуалния има конкретно определен адресат или адресати.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената т. VІ от решение №8 по протокол №1/25.01.2011г. на общински съвет - П., представлява съвкупност от индивидуални административни актове и за неговата законосъобразност не са приложими правилата за издаване на общите административни актове, регламентирани в раздел ІІ – „Общи административни актове”, глава пета – „Издаване на административни актове” от дял втори на АПК /чл. 65-74 АПК/. В този смисъл съображенията, изложени в първоинстанционното решение за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаването на акта, са неотносими за оспорения акт, поради което и неправилни.
Оспореното пред съда решение обаче страна от порок, който обуславя неговата нищожност. Както правилно е посочено в първоинстанционното решение, в чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса. Според чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава определени категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни видове такси, по ред, определен с наредбата по чл. 9. От съдържанието на разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ се налага извода, че на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определи реда, по който лицата, неползващи услугата, се освобождават от заплащане на съответната такса. Правото на лицата да бъдат освободени от заплащане на такса за определена услуга, когато не ползват тази услуга през годината или през определена част от нея, е предвидено в самия закон, а на общинския съвет е делегирано само правомощието да оредели реда, по който да бъде упражнено това право на освобождаване. На общинския съвет не е предоставено правомощието при приемане на наредбата по чл. 9 ЗМДТ да прецени дали да освободи или не от заплащане на такса лицата, които не ползват услугата, тъй като такова право е предвидено в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Като подзаконов нормотворец общинският съвет следва да се съобрази с предоставените му по делегация правомощия и да приема съответния подзаконов нормативен акт в съответствие с разпоредбите на нормативните актове от по-висок ранг, защото в противен случай нормативният акт подлежи на отмяна или следва да бъде оставен неприложен от правораздавателните органи, като бъде приложен нормативния акт от по-висока степен /чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА/. Изводът, че с чл. 8, ал. 5 ЗМДТ на общинския съвет е предоставено единствено правомощието да определени реда за освобождаване от заплащане на такса при неползване на услугата, а и не самата възможност за освобождаване, се налага и при сравнителното тълкуване на тази разпоредба с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. От съдържанието на последната недвусмислено се установява, че с нея на общинския съвет е предоставено правомощието да прецени дали да регламентира /да предвиди/ с наредбата по чл. 9 ЗМДТ правото на отделни категории лица за освобождаване от заплащане на отделни видове такси, както и да регламентира реда, по който да бъде упражнено това право. В текста на чл. 8, ал. 6 ЗМДТ е използван израза „ ... общинският съвет може да освобождава ... по ред, определен с наредбата по чл. 9”, за разлика от текста на ал. 5, в който е предвидено „ ... общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата ... се освобождават”. Като обобщение на изложеното се налага извода, че правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ е само да определи реда за освобождаване от заплащане на определена местна такса, когато услугата, за която се дължи тази такса не се ползва.
В конкретния случай общински съвет – П. в приетата от него наредба по чл. 9 ЗМДТ – Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], в изпълнение на законовата делегация по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ относно таксата за битови отпадъци, като вид местна такса, определена по закон в чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, е регламентирал в чл. 19, ал. 4, предложение второ от наредбата, че такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се събира за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за което е подадена декларация от собственика или ползвателя до 31 ноември на предходната година /датата 31 ноември очевидно е фактическа грешка, доколкото месец ноември никога няма 31-во число/. Таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е една от трите услуги, за които според чл. 62 ЗМДТ се дължи такса битови отпадъци и за която се определя отделен размер на таксата по реда на чл. 66 от същия закон. За освобождаване от заплащане на тази такса в наредбата на общинския съвет е предвидено условието имотът да не се ползва през цялата година, а относно реда, по който това право да бъде упражнено е предвидено единственото условие собственикът, респективно ползвателят на имота, да подаде декларация до края на месец ноември на предходната година. В наредбата не са предвидени допълнителни условия като например за представяне на доказателства към декларацията, които да удостоверяват определени факти или обстоятелства и по-конкретно, които да доказват, че имота няма да се ползва през годината. Следва да се отбележи, че представянето на подобни доказателства е невъзможно, тъй като за неосъществен още факт в обективната действителност /неползване на имота през цялата следваща година/ не би могло да съществува доказателство през м. ноември на предходната година. Предвид това към момента на подаване на декларацията е достатъчно лицето, което я подава да заяви /да декларира/, че няма да ползва имота през годината. Доколкото няма изрично изключване на декларацията като доказателствено средство за случая, то съгласно чл. 43 АПК следва да се приеме, че декларирането е достатъчно, още повече че в самата наредба по чл. 9 ЗМДТ не е предвидено друго изискване.
Наред с това в наредбата не е предвидено изискване за издаване на административен акт, с който лицето, подало декларация, да бъде освободено от заплащане на таксата, не е предвиден и орган, който да се произнесе по подадената декларация. Такова регламентиране и не е необходимо, съгласно изложените по-горе съображения за това, че правото на освобождаване е предвидено в самия закон, а общинският съвет следва само да определи реда, по който това да стане. Всъщност в чл. 19, ал. 4, предложение второ от наредбата на общински съвет – П. правилно е изпълнена законовата делегация на чл. 8, ал. 5 ЗМДТ за регламентиране на реда за освобождаване. Именно този ред за освобождаване, регламентиран от самия общински съвет предвижда като единствено изискване подаването на декларация от собственика, респективно – от ползвателя на имота. Произнасянето по тази декларация стои извън правомощията на общинския съвет, тъй като на същия по закон е делегирано единствено правомощието да определи реда за освобождаване.
Декларацията за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци, когато е подадена съгласно изискването в наредбата на общинския съвет, следва да бъде взета предвид при изчисляване на размера на конкретното задължение за такса битови отпадъци на лицата за годината за целите на уведомлението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ. Така, ако декларацията за освобождаване от такса е подадена в срок и от надлежно лице /собственик или ползвател на имота/, съответният общински служител, който изчислява задълженията за такса битови отпадъци и е натоварен със задължението да съобщи на лицето /да го уведоми/ за размера на дължимата такса, следва да се съобрази с подадената декларация и да не включва в съобщението такса за сметосъбиране и сметоизвозване /доколкото в случая освобождаването е само за таксата за тази от трите услуги по чл. 62 ЗМДТ/. За надлежното администриране на подадените декларации и за своевременното им съобразяване при изчисляване на задълженията и при изготвяне на съобщенията по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, в общината и по-конкретно в съответното звено за местни приходи, следва да бъде създадена необходимата организация. Поради това че със съобщението по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не се установява задължение за такса за битови отпадъци, а само се уведомява задълженото лице за размера и сроковете за плащането й, то това съобщение не представлява индивидуален административен акт /в този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС, първо и шесто отделения, като подробни съображения са изложени, например в определение №2195/14.02.2012г. по адм. дело № 13120/2011г. на ВАС, шесто отделение/.
Преценката, респективно – меродавният извод дали таксата се дължи от лицето, което е подало молба за освобождаване на основанието по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, принадлежи на органа, който е компетентен по закон да установи и събере съответната местна такса. Съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ това са служителите на общинската администрация, които са определени със заповед на кмета на общината по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ да изпълняват функциите /да имат правата и задълженията/ на органи по приходите в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ – производствата за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Тези правила са прилагат при установяването, събирането и обезпечаването и на местните такси, съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б ЗМДТ. Следователно, преценката дали лицето, което е подало декларация по чл. 19, ал. 4, предложение второ от наредбата на общински съвет – П. за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011г., дължи тази такса, се прави в производството по установяване на задължение за такса за битови отпадъци.
Относно производството за установяване на такса битови отпадъци разпоредбата на чл. 4, ал. 1, вр. чл. 9б ЗМДТ препраща към реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните такси /и данъци/ са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. При издаване на някой от посочените актове за установяване на задължение за такса битови отпадъци следва да бъде преценено дали са осъществени всички елементи от фактическия състав за освобождаване от такса, така както е регламентиран в чл. 8, ал. 5 ЗМДТ и в чл. 19, ал. 4, предложение второ от наредбата на общинския съвет - имотът да не е ползван през цялата година и от собственика респективно – ползвателя му, да е подадена декларация в срок до 30 ноември на предходната година. Именно в производството по установяване на задължение за такса битови отпадъци следва да се направи преценка дали действително имотът не е бил ползван, като в тази връзка са допустими всички доказателствени средства при прилагане на общите процесуални правила за доказването, като може да бъдат установявани факти и обстоятелства, например: с протокол от нарочна проверка от общинските служители, които изпълняват правомощията на органи по приходите по чл. 4, ал. 3, вр. ал. 4 и ал. 1 ЗМДТ, с протоколи от проверки на други държавни органи по различни поводи, данни за адресна регистрация на адреса на имота, за осъществяване на определена дейност на този адрес /например получаване на кореспонденция, регистрация на фирма на адреса, отдаване на имота под наем или ползване от трети лица, извършване на ремонтни дейности на адреса, извършване на търговска дейност на адреса и др./, данни за потребяване на електрическа енергия, вода, телефон и т.н. от имота, свидетелски показания за ползването на имота и т.н. От своя страна задълженото лице /собственик или ползвател на имота/ може да представя и да иска събирането на всички допустими доказателства и доказателствени средства за установяване на твърдяния от него правнорелевантен факт за неползване на имота.
Предвид всички изложени съображения се налага извода, че общинският съвет не е компетентен да се произнася по подадените декларации по чл. 19, ал. 4, предложение второ от наредбата по чл. 9б на общински съвет – П. за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване за 2011г., на основанието по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ – за това че имотът не се ползва през цялата година. Затова оспореният пред съда административен акт е нищожен като издаден извън материалната компетентност на органа, който го е издал. Това налага актът да бъде прогласен за нищожен в оспорената част, т.е. в частта, отнасяща се до отказа за освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци от Р. И. М. за притежавания от него недвижим имот, съгласно подадената декларация с вх. № 1904/02.11.2010г. по регистъра на [община].
Решението на първоинстанционния съд, с което актът е отменен поради допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон следва да бъде отменен, по изложените по-горе съображения, и поради това че спорът е изяснен от фактическа страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде прогласена нищожността на т. VІ от решение № 8 по протокол № 1/25.01.2011г. на общински съвет – П., в частта, с която е отказано освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци по декларацията, подадена от Р. М.. Следва изрично да се отбележи, че с това разрешение на правния спор не се нарушава принципа за невлошаване положението на обжалващия, тъй като с първоинстанционното решение оспореният административен акт е отменен, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на обжалваното решение с материалния закон и на основание чл. 168, ал. 3 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От представените по делото доказателства се установяват направени разноски в размер на 450 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 015073 от 29.08.2011г. Поради това следва да бъдат присъдени разноски в този размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №1286/22.07.2011г., постановено по адм. дело № 383/2011г. по описа на Административен съд [населено място], и вместо него ПОСТАНОВАВЯ:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на т. VІ от решение № 8 по протокол № 1/25.01.2011г. на общински съвет – [населено място], в частта, с която е отказано освобождаване от заплащане на такса битови отпадъци за 2011г. на Р. И. М. за притежавания от него имот в [населено място], [улица], по подадена декларация за освобождаване с вх. № 1904/02.11.2010г. по регистъра на [община].
ОСЪЖДА общински съвет [населено място], представляван от председателя И. А. Ч. да заплати на Р. И. М. от [населено място], [улица], сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за производството пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: