РЕШЕНИЕ

3989
София, 28.03.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Георги Камбуров
изслуша докладваното
от съдиятаДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 13937/2016. Document Link Icon


Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуален представител против решение № 6477 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5603/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-194/27.04.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С това нейно решение е уважена като основателна жалба с рег. № Ж-194/26.05.2015 г., подадена от С. Н. Ч. срещу [фирма] за нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, предвид липсата на което и да е от посочените в същата разпоредба условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на дружеството, извършено в хипотезата на събирането им, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД във връзка с т. 1 от решението на [фирма] е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 11000 лева.
Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Основните оплаквания на касатора, наведени в касационната жалба и в съдебно заседание, са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като при определяне на санкцията не е приложен чл. 327, ал. 3 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който закон е специален по отношение на ЗЗЛД. Освен това, като е приел за установено, че липсва договор за предоставяне на услуги и следователно липсва съгласие за обработка на личните данни на клиента, съдът не е взел под внимание разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗЛД и е прехвърлил доказателствената тежест за съществуването на договор на касатора.
Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка, съдът е отговорил на доводите на оспорващото търговско дружество и е направил заключение за наличие на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - обработка на лични данни без съгласието на лицето, за което те се отнасят.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна по отношение на извършеното нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД:
В мотивите на решението на КЗЛД е посочено, че жалбоподателят Ч. твърди, че не е сключвал договор № Ч 0589465 от 15.01.2015 г., въз основа на който [фирма] е събирало негови лични данни. От своя страна [фирма] твърди, че такъв договор е сключен и е прекратен със заявление за прекратяване на договор от 25.06.2015 година. С писмо № П-10920/22.12.2015 г. КЗЛД е изискала от [фирма] да представи сключения договор, но това не е направено. С оглед разпределянето на доказателствената тежест между страните, Комисията е приела, че мобилният оператор не е доказал сключването на договор между страните и поради това събирането на лични данни за С. Ч. е в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД, т. е. при липса на законово основание за обработването им.
При така изяснената фактическа обстановка в мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че спорът между страните е дали договорът е бил подписан от Ч. и дали има неправомерно използване на негови лични данни по смисъла на ЗЗЛД.
Съгласно т. 3 от Раздел I на Общите условия за взаимоотношенията между [фирма] и абонатите, договорът, който се сключва за предоставяне на далекосъобщителната услуга е писмен, което е общоизвестен факт. Неговото съществуване и автентичност могат да бъдат установени само когато този договор бъде представен и бъдат използвани допустимите доказателствени средства. В касационната жалба неоснователно се твърди, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, според която след постигане целта на обработване на личните данни или преди преустановяване на обработването им администраторът е длъжен да ги унищожи, поради това договорът бил унищожен и не може да бъде представен. Унищожаването на личните данни не е идентичен процес с унищожаването на писмен договор, поради което това възражение срещу обжалванато решение не може да бъде възприето.
Настоящият състав споделя заключението на АССГ, че не е установено процесният договор да е сключван, за да има правомерно обработване на лични данни при наличие на съгласие и/или в изпълнение на договорно задължение. Доказателствената тежест за неговото съществуване и идентичност на подписалите го страни се носи от [фирма], а такова доказване не е извършено.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно, защото вместо специалният е приложен общият закон. Разпоредбата на чл. 327, ал. 3 от ЗЕС предвижда административнонаказателна санкция от 1000 до 10000 лева за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължение, свързано с осигуряване защита на лични данни в областта на електронните съобщения. АССГ правилно е приел, че тази законова разпоредба не е относима към процесния случай и визира нарушение при предаване на електронни съобщения. Освен това нарушението очевидно е свързано с неизпълнение на задължение по вече сключен договор, какъвто в настоящия случай не е доказано да съществува.
Що се касае до размера на наложената имуществена санкция, правилно АССГ е посочил, че същият е съобразен с характера и степента на извършеното нарушение и е близо до минимума, установен в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД.
Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила.
При този изход на делото в полза на КЗЛД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за заплащането на което да се осъди [фирма].
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6477 от 26.10.2016 г., постановено по адм. дело № 5603/2016 г. на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 100 (сто) лева разноски.
Решението е окончателно.