РЕШЕНИЕ

8420
София, 29.06.2020

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИАНА СЛАВОВСКА
ТИНКА КОСЕВА
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Емил Дангов
изслуша докладваното
от съдиятаТИНКА КОСЕВА
по адм. дело 2565/2020. Document Link Icon


Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от адв.К. Бончева, пълномощник на Е. Тодорова и И. Тодоров срещу решение №7086 от 20.11.2019г. на Административен съд София - град, постановено по адм.дело №7974/2019г., с което е отхвърлена жалбата им срещу решение №ППН- 01 - 694/2018 от 23.05.2019г. на Комисията за защита на личните данни за наложени на всеки един от жалбоподателите административни наказания - глоба в размер на 5000лв., за непредоставане на достъп в нарушение на чл.58, §1, б"е" от Регламент 2016/679.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - противеричето му с Регламент (ЕС) 2016/679, чл.7 от ХОПЕС и чл.8 от Конвенцията, както и практиката на ЕСПЧ. Твърди се неправилност на решението, поради нарушение на принципите на ефективност и равностойност, чл.83 §2 от Регламента и принципа на пропорционалност, както и неправилност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - липса на мотиви и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение, както и отправяне на преюдициално запитване до СЕС от настоящата съдебна инстанция по посочени в касационната жалба въпроси. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Ответникът - А. Цунева в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на касаторите срещу Решение №ППН - 01 - 694/2018 от 23.05.2019г. на КЗЛД, с което на основание чл.58, §2, б"и" от Регламент 2016/679 във вр. с чл.83, §5, б"д", предл. последно е наложено административно наказание "глоба" в размер на 5000лв. на И. Тодоров и "глоба" в размер на 5000лв. на Е. Тодорова за непредоставяне на достъп в нарушение на чл.58, §1, б"е" от Регламент 2016/679.
За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна, че КЗЛД е сезирана с жалба, подена от А. Цунева, съдържаща твърдения,че касаторите са монтирали камери на постройката си, като едната камера е насочена към входната врата на имота и постройката й. Камерите били монтирани без съгласието на нейното семейство, като същите ги заснемат ежедневно и счита че не са защитени, поради което се противопоставя и не желае да бъде фотографирана и снимана с камери, насочени срещу входната й врата.
Съдът е проследил провеждането на административното производство пред КЗЛД, като е установил, че с писмо от 15.11.2018г. касаторите са уведомени за образуването му по реда на чл.26 от АПК и е предоставен 7 - дневен срок за писмено становище и представяне на относими доказателства. Със същото писмо са предупредени, че за неспазване на разпоредбите на КЗЛД може да им бъде наложена глоба по реда на чл.83, §5, б "е" от Регламент 2016/679. Писмото е върнато на КЗЛД като непотърсена пратка, изготвено е ново писмо от 04.01.2019г. с идентично съдържание, отново върнато като непотърсена пратка. На същата дата е публикувано съобщение до касаторите за образуваното производство на интернет страницата на КЗЛД, като на 28.01.2019г. И. Тодоров е уведомен по телефона за образуваното производство, видно от представеният протокол и по пощата със съобщение, получено на 04.02.2019г.
На проведено заседание на КЗЛД на 27.02.2019г. е прието,че жалбата на А. Цунева е допустима за разглеждане, конституирани са страните в производството и е назначена проверка на място за изиясняване на случая. За насроченото заседание и назначената проверка, Тодоров е уведомен по телефона, видно от протокол от 20.03.2019г., като със заповед №РД -15 -91/21.03.2019г. е назначен провяряващ екип от КЗЛД със задача да установи изградена ли е система за видеонаблюдение и какви са нейните технически параметри на адрес в [населено място], като за конкретната дата и час И. Тодоров отново е уводемен по телефона на 01.04.2019г. За извършената проверка е съставен констативен протокол от 02.04.2019г. и изготвен Констативен акт №ППН - 02 - 208/12.04.2019г., в който е констатирано,че на обекта е изградена система за видеонаблюдение от 6 броя видеокамери, като една от тях е насочена към прилежащия двор и друг съседен имот и липсва информационна табела, предупреждаваща за извършване на видеонаблюдение в обекта. В протокола е записано, че И. и Е. Тодорови не са осигурили достъп за извършване на проверка от назначената комисия и проверяващия екип е бил възпрепятстван да установи всички факти и обстоятелства във връзка с изградената система за видеонаблюдение.
С последващи съобщения от 12.04.2019г. касаторите са били уведомени за опита за извършване на проверка и, че при повторен отказ, ще им бъде наложено административно наказание "глоба" по реда на регламент 2016/679. На 17.04.2019г. е проведено заседание на КЗЛД, видно от протокол №18, на което касаторите са присъствали лично, като същите са заявили, че отказват да допуснат членове на КЗЛД до жилището си за извършване на проверка. В решение по т.1 е назначена нова проверка, а в т.4 е прието, че на основание чл.83, §5, б"д" от Регламент (ЕС) 2016/679 налага административно наказание за неоказване на съдействие на Е. Тодорова и И. Тодоров "глоба" в размер на 5000лв. С оспореното пред първоинстанционният съд решение на КЗЛД е наложено административното наказание "глоба" в размер на 5000лв. на касаторите.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изложени са мотиви, че е нарушено правомощието на КЗЛД по чл.58, §1,б"е" от Регламент 2016/679 да получава достъп до всяко оборудване и средство за обработване на данните, поради което правилно е наложена принудителна административна мярка, с цел предотвратяване или преустановяване извършването на нарушение, като по този начин се постигне дължимото поведение в областта на защита на личните данни. Прието е, че наложената глоба е в размер близък до минималния, като има за цел да санкционира неправомерното поведение и да дисциплинира ответната страна / в случая касаторите/ да окажат съдействие на КЗЛД при извършване на повторна проверка.
По тези съображения, първоинстанционният съд е приел,че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно и е отхвърлил жалбата на касаторите срещу него.
Така постановеното решение е правилно.
Комисията за защита на личните данни, е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД. Комисията има правомощия да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защита на личните данни, да извършва проверки и издава задължителни предписания на администраторите на лични данни, да разглежда жалби срещу техни актове или действия. Производството по жалби срещу актове или действия на оператор на лични данни е разписано в чл.38 от ЗЗЛД и в случая законосъобразно е образувано по жалба от А. Цунева с твърдения за неправомерно обработване на личните им данни от касаторите за това,че са монтирали камери на постройката си, като едната камера е насочена към входната врата на имота и постройката й. Камерите били монтирани без съгласието на нейното семейство, като същите ги заснемат ежедневно и счита че не са защитени, поради което се противопоставя и не желае да бъде фотографирана и снимана с камери, насочени срещу входната й врата.
По делото не се спори и от представените по делото доказателства се установява, че в имота на касаторите е изградена система за видеонаблюдение, състояща се от 6 броя видоекамери, както и че Е. и И. Тодорови не са осигурили достъп за извършване на проверка от назначената от председателя на КЗЛД комисия и проверяващият екип е бил възпрепятстван да установи всички факти и обстоятелства и да се произнесе по същество на подадената жалба.
Правомощието на КЗЛД за извършване на проверки е регламентирано изрично в чл.12 от ЗЗЛД, съгласно който Председателят и членовете на комисията или упълномощени лица от администрацията й, осъществяват контрол чрез проверки за спазване на Регламент(ЕС) 2016/679 . В случая проверката е възложена по жалба на заинтересовано лице, в сътоветствие с чл.14, ал.4 от ЗЗЛД. Основанието за извършване на проверката е по чл.10а, ал.1 от ЗЗЛД във вр. с чл.58, §1, б"е" от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно които Комисията за защита на личните данни в качеството й на надзорен орган има правомощие при разследване за получава достъп до всички помещения на администратора и обработващия лични данни, включително до всяко оборудване и средство за обработване на лични данни, в съответствие с правото на Съюза или процесуалното право на държавата - членка. В чл.12а, ал.1 ЗЗЛД е скрепено и задължението при поискване администраторът и обработващият личните данни да оказват съдействие на комисията при осъществяване на нейните задачи и правомощия.
В случая това дължимо поведение и съдействие е отказано категорично от касаторите и отразено в протокола от проведено заседание на КЗЛД, което е обусловило и санкциониране им за непредоставяне на достъп до камерите като средство за обработване на лични данни. Както правилно е изложил в решението си първоинстанционният съд, действията по записване и съхраняване с автоматично средство - система за видеонаблюдение, попада в понатието "обработване" по смисъла на чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като данните от системата позволяват лицата да бъдат идентифицирани.
Съдът е обсъдил възражението на касаторите за неприложимост на разпоредбите на чл.2, §2,б"в" от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл.9, ал.1 от ЗЗЛД /отм./ при обработване на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични и домашни дейности, каквато в случая е поставянето на камери от касаторите с цел защита на здравето, живота и имуществото им и е извършил задълбочен анализ на разпоредбите, както и даденото тълкуване от СЕС в решение от 11.12.2014г. по дело С - 212/13. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд, че когато системата за видеонаблюдение, покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване изцяло на лични и домашни занимания по смисъла на чл.3, §2, второ тире от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995г. и не е нообходимо да ги препотваря, още повече повдигнатия от касаторите въпрос касае съществото на подадената жалба.
В случая наложеното административно наказание в оспореното решение е наложено за нарушение на правомощието на КЗЛД по чл.58, §1, б"е" от Регламент (ЕС) 2016/679 да получи достъп до всяко оборудване и средство за обработване на лични данни, каквата е системата за видеонаблюдение, монтирана от касаторите. Правомощията по чл.58, §2 имат характера на принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати или преустанови извършването на нарушението, като по този начин се постигне дължимото поведение в областта на защита на личните данни.
Правилно при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е стигнал до извода, че касаторите не са осигурили достъп на КЗЛД за извършване на необходимата проверка, поради което и проверяващият екип и бил възпрепятстван да установи всички факти и обстоятелства във връзка с изградената система за видеонаблюдение, поради което административният орган законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.58, §2, "и" от Регламент 2016/679 да наложи административно наказание "глоба", съгласно чл.83, §2 в зависимост от обстоятелствата на конкетния случай. При обсъждане на посочените в цитираната разпоредба обстоятелства, КЗЛД е стигнал до извода,че следва да наложи на касаторите административно наказание "глоба" в размер близък до минималния, който има за цел да санкционира неправомерното им поведение и да ги дисциплинара да окажат съдействие на КЗЛД при извършване на повторна проверка. При определяне размера на наложената глоба, административният орган и съобразил обстоятелствата по чл.83, §2 от Регламент 2016/679, като е изложил подробни съображения за наличие на следните елементи: "б."а" - с нарушенито се засягат правомощията на надзорния орган, без упражняването на които не може да се изясни преписката от фактическа страна, което води до отлагане на разглеждането й по същество, както и засягане правата на лицето сезирало с жалба КЗЛД с оплаквания за неправомерно обработване на личните му данни. Органа се е обосновал и с наличието на елемента по б."б" по чл.83, §2 - нарушението е извършено умишлено - налице е изричен отказ за предоставяне на достъп от страна на касаторите. Изложените съображения от административния орган за наличието на посочените по - горе елементи, безспорно се установяват от събраните по делото доказателства, видно от които, касаторите категорично отказват предоставянето на достъп на КЗЛД за извършване на необходимата проверка. Поведението им е трайно, видно от водените разговори и кореспонденция, както и протокола от проведеното заседание на КЗЛД, поради което същото е безкритично и целенасочено.
Наложеното наказание и неговият размер е обективно обоснован с посочените в чл.83, §2 от Регламента критерии, взето е предвид, че нарушението е извършено умишлено и поведението на касаторите е безкритично. Настоящата съдебна инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба за нарушение на принципа на пропорционалност при налагане на административното наказание и явна несправедливост на наложените глоби, както и липсата на изложени мотиви от страна на съда за възможността за замяна на глобата с порицание, поради маловажност на извършеното нарушение от жалбоподателите.
При постановяване на оспорения административен акт, административният орган е изложил последователни, логични и съответстващи на тежестта на нарушението мотиви. Същото както беше посочено по - горе в решението се изразява в отказ на касаторите да съдействат на КЗЛД за реализиране на контролните й правомощия чрез осигуряване на достъп до средствата за обработване на лични данни - нарушение по чл.58, §1, б."е" от Регламент 2016/679. Поначало съдебния контрол върху акта за налагане на НАП включва проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, а именно - принципа на съразмерност при упражняването на правомощията на административните органи. При формалонот наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесното решение, прилигане на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса дали с акта и неговото съдържание се засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава, дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагане на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по - благоприятни за лицето правни средства.
В случая от данните по преписката е видно, че при постановяване на оспорения акт, административният орган е обосновал подробно индивидуализиращите обстоятелства и съразмерността на наложените наказания. Целта на наложената мярка е да предотврати или преустанови извършването на нарушение, като по този начин се постигне дължимото поведение в областта на защита на личните данни, като наказанието по чл.58, §2 от Регламента има санкционен характер. При прилагането му административният орган е взел предвид естеството, тежестта и последиците от нарушението, а именно нарушаване интересите на лицето сезирало КЗЛД с жалба и невъзможността на независимия орган да я разгледа по същество. Следва да бъде отбелязано, че поведението на касаторите е трайно безкритично и последователно в отказа им да осигурят достъп до системата за видеонаблюдение, с което са препятствани контролните правомощия на надзорния орган за извършване на необходимата проверка. Санкцията от 5000лв. е определена към законовия минимум предвид размерите посочени в чл.83, §5 от Регламент (ЕС) 2016/679., а именно до 20 000 000 EUR. С определяне на санкцията в посочения размер е постигната и целта на закон, тъй като наказанието следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, без да засяга интересите на лицето, допуснато нарушението, повече от необходимото. В случая това условие е налице. Не може да се приеме, че допуснатото нарушение не предполага налагането на глоба, тъй като това е възможност предвидена в закона и е спазено законовото изискване за излагане на мотиви за избора именно на тази възможност. Посочени са фактическите и правни основания за налагане на наказанието, с което е спазено изискването на чл.159, ал.1, т.4 АПК. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване по СЕС:
Касационният съдебен състав намира, че с оглед фармулираните въпроси, посочени в касационната жалба и предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС и чл.268 ГПК, вр. с чл.144 АПК до Съда на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл.628 от ГПК съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба на правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата както и разпоредбата на чл.629, ал.3 ГПК налага извода ,че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуване на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последица от същото е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.
В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване на противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в поставените въпроси/, а се иска тълкуване от СЕС на нормата на чл.2, §2, б"в" от Регламент 2016/679, която е част от националното право тъй като се прилага директно по силата на Регламента. С останалите поставени въпроси се иска тълкуване на правни въпроси въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение - предмет на контрол от настоящата инстанция.
По изложените съображения обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.Същото е постановено при липсата на посочените в жалбата касационни основания за отмяната му.
Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение


РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Тодорова и И. Тодоров, чрез процесуален представител адв.К. Бончева за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №7086/20.11.2019г., постановено по адм.дело №7974/2019г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА Е. Тодорова с [ЕГН] и И. Тодоров с ЕГН: [ЕГН] да заплатят на Комисия за защита от дискриминация сума в размер на 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.