ОПРЕДЕЛЕНИЕ

3240
София, 11.03.2021

Върховният административен съд на Република България - Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателяГАЛИНА СОЛАКОВА
по адм. дело 1779/2021. Document Link Icon


Производството е по чл.166, ал.3 АПК във връзка с чл.53б, ал.9 ЗКИР, образувано по частна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв.Цанев срещу определение № 51 от 08.01.2021г., постановено по адм. дело № 46/2021г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се твърди незаконосъобразност на определението, като се излагат доводи по същество и такива за настъпване на значителни вреди от предварителното изпълнение на заповед № 18-10703-05.11.2020г. на началника на СГКК-Бургас и се претендира отмяна на определението със законните последици.
По реда и в срока по чл.232 АПК не е постъпило възражение от ответника по частната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК , но неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл.166 АПК на настоящия частен жалбоподател за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 18-10703-05.11.2020г. на началника на СГКК-Бургас, с която на основание чл.53б, ал.5, т.1 във вр. с ал.1 и ал.2 и чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на [населено място], одобрена със заповед на изп. директор на АГКК №РД-18-9/30.01.2009г. за имот с идентификатор 07079.831.94 и сгради с идентификатори 07079.831.94.2 и 07079.831.94.3. Определението е мотивирано с липса на доказателства и доводи за наличие на хипотеза по чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 АПК , тъй като твърденията на оспорващото дружество касаят значителните неудобства от изпълнението, които не съставляват „значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл.166, ал.2 АПК.
Определението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 АПК, а е по силата на законовата норма на чл.53б, ал.9 ЗКИР, а искането за спиране е по реда на чл.166, ал. 4 във вр.с ал.2 АПК. В случая не са представени доказателства, обосноваващи основателност на искането за спиране. Изложените доводи в частната жалба касаят евентуални неудобства за оспорващото дружество при стопанисване на сградите, които не съставляват „значителни или трудно поправими вреди“ и не попадат в приложното поле на горецитираната разпоредба. Освен това липсват доводи и доказателства за размера на евентуалните вреди, с оглед преценката за тяхната "значителност". Следва да се има предвид и характера на оспорената заповед, с която не се засягат пряко права и законни интереси на оспорващото дружество,тъй като изменението на КККР е с констативно, а не с конститутивно действие.
Доводите в частната жалба преимуществено са относими към съществото на спора, а не към правилността на обжалваното определение, която е предмет на настоящия съдебен контрол, поради което се явяват ирелевантни и не следва да се обсъждат.
При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта , както правилно е приел административният съд, тъй като предварителното изпълнение не би могло да „ причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед.
С оглед изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 51 от 08.01.2021г. по адм. дело № 46/2021г. по описа на Административен съд-Бургас.
Определението е окончателно.