РЕШЕНИЕ

4992
София, 18.04.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
МИЛЕНА СЛАВЕЙКОВА
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Илиана Стойкова
изслуша докладваното
от председателяДИАНА ДОБРЕВА
по адм. дело 698/2017. Document Link Icon


Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по касационна жалба на [фирма] ([фирма]), подадена чрез процесуален представител, против решение № 7021 от 11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6973/2016 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-11/09.06.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С това нейно решение е уважена като основателна жалба с рег. № Ж-11/12.01.2016 г., подадена от П. Д. Х. за извършено нарушение от страна на [фирма] на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, предвид липсата на което и да е от посочените в същата разпоредба условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на дружеството, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД на дружеството е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 10000 лева.
Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Основните оплаквания на касатора, наведени в касационната жалба, са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обработката на личните данни е извършена при наличие на договорно основание - договор за предоставяне на пакетна далекосъобщителна мобилна услуга и договор за възлагане на трето лице събирането на вземания, в който предмет попада и задължението, което П. Х. е имал след прекратяването на договора за предоставяне на далекосъобщителната услуга към [фирма]. В случая следвало да намери приложение разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД, която допуска обработка на личните данни от името на администратора на личните данни и поради това в случая няма неправомерно предоставяне на лични данни на трето лице. Изтъкнати са и съображения за нарушение на съдопроизводствените правила, които според касатора се изразяват в потвърждаване на немотивиран административен акт, в който липсва съразмерност на наложеното наказание с установените факти и непосочване на конкретното законово нарушение.
Ответникът КЗЛД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответниците П. Д. Х. и [фирма] не са взели становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:
За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка съдът е отговорил на доводите на оспорващото търговско дружество и е направил заключение за наличие на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - обработка на лични данни без съгласието на лицето, за което те се отнасят.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна по отношение на извършеното нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД:
В мотивите на решението на КЗЛД и в това на АССГ е посочено, че личните данни на Х., предоставени за обработка на [фирма] в качеството му на администратор на лични данни по силата на договор за предоставяне на пакетна мобилна далекосъобщителна услуга, са прехвърлени от [фирма] на [фирма] на 03.09.2015 г. на основание сключен договор за възлагане събиране на вземания. Към тази дата договорът на Х. с [фирма] е бил прекратен, считано от 20.05.2015 г. и в съответствие с договорените между страните условия Х. е нямал никакви задължения по прекратения договор. Същият не е дължал парични суми, а оборудването е било върнато на 25.05.2015 г., като неправилно е начислена неустойка за невърнато оборудвано, впоследствие сторнирана от [фирма]. С прекратяването на договора, по който Х. е дал съгласие за обработка на личните му данни и при неналичието на задължения по прекратения договор от страна на ползвателя на далекосъобщителната услуга е отпаднало и отлагателното условие за обработка и предоставяне на лични данни на лица, действащи от името на администратора.
Изхождайки от легалното определение, съдържащо се в т. 13 на ДР на ЗЗЛД на понятието „съгласие на физическото лице“ Комисията е приела, че събирането и обработването на лични данни за П. Х. е в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД, т. е. при липса на законово основание за обработването им.
Настоящият състав споделя заключението на АССГ, че в случая липсва правомерно обработване на лични данни при наличие на съгласие и/или в изпълнение на договорно задължение. Съдът правилно е приел също така, че оспореният индивидуален административен акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да опорочат административния акт и да обусловят неговата отмяна.
Що се касае до наложената санкция, същата е определена в минимален размер съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД, като в решението си Комисията е изложила изрични мотиви защо в рамките на оперативната си самостоятелност съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД счита, че с оглед характера на нарушението налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно.
Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че решението е незаконосъобразно, защото са нарушени съдопроизводствени правила при постановяването му.
Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7021 от 11.11.2016 г., постановено по адм. дело № 6973/2016 г. на Административен съд София - град.
Решението е окончателно.