Ново Р/О: Ново Р/О, 13550 / 30.10.2012 г.


РЕШЕНИЕ

4940
София, 04.04.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ АНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдиятаДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
по адм. дело 1060/2012. Document Link Icon


Производството е по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 на Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Образувано е по жалба на В. О. А. срещу решение на Висшия съдебен съвет (В.) по т.70 от протокол № 43 от 22.12.2011 г. относно дисциплинарно дело № 10/2011 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ на В. О. А., съдия в Софийски градски съд (СГС) – наказателно отделение, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми. Счита, че в решението липсват мотиви за съобразяване с критериите по чл.309 ЗСВ, както и че не са установени всички елементи от фактическия състав по чл.307, ал.3 вр. чл.307, ал.4,т.1 ЗСВ, и по конкретно наличието на виновно поведение. В молба от 12.03.2012г., подадена до съда излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на обжалвания акт. Навежда доводи за нарушено право на защита в производството по налагане на дисциплинарното му наказание от В., тъй като не е уведомен за датата на заседанието на В., не е изслушан. В същото време на заседанието е присъствала г-жа А. К. – вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, същата е била изслушана от В., преди вземане на решението за налагане на наказанието. В молбата се твърди нарушение на чл.6, § 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, чл.6 и чл.56 от Конституцията на Република България. Поддържат се оплакванията за немотивираност на решението. Излагат се съображения, че налагането на по-леко наказание”забележка” въз основа на същия АКТ на ИВСС, на магистрат с по-лоши показатели от неговите според акта, с повече просрочени наказателни дела, и заемащ по-висока длъжност от него- председател на СГС, всъщност опровергава мотивите на В. в обжалванато решение, за идентичност на наказанията при сходни случаи и игнорира напълно целите на генералната превенция и води до извод, че при определяне на дисциплинарното наказание В. взема в предвид не тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и поведението на нарушителя, а други, неясни обстоятелства. Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган не е съобразил всички факти и обстоятелства от значение за фактическия състав на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ. Претендира отсъствие на виновно неизпълнение на служебните му задължения. Не оспорва констатациите за просрочени решения, но счита, че е налице обективна невъзможност да спазва нормативно определените срокове за постановяването на съдебните актове, като забавянето се дължи на фактическата и правна сложност на част от разглежданите от него дела Според оспорващия при ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата не са отчетени фактическата и правна сложност на делата, техния обем, ежедневната текуща работа по движението на делата, подготовката и провеждането на заседания седмично, спецификата на първоинстанционните дела, въззивните дела, персоналната натовареност на съдията и други обективни фактори. Сочи, че по отношение на част от нарушенията е изтекъл давностният срок по чл. 310 ЗСВ. Моли за отмяна на атакуваното решение.
Ответникът - Висшият съдебен съвет чрез процесуалния си представител – юрк. К., оспорва жалбата. Депозира писмено становище. По подробно развитите в него съображения моли за отхвърлянето жалбата като неоснователна.
Заинтересованата страна - И. към Висшия съдебен съвет /ИВСС/, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата. Представя писмена защита.
Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна.
За да се произнесе по съществото им, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят В. О. А. е съдия в СГС, Наказателно отделение.
През периода 01.01.10г. – 30.06.2011 г. въз основа на заповед № СС-01-3/14.06.2011 г. на главния инспектор на ИВСС е извършена проверка по спазване на сроковете по НПК в СГС. За резултатите от проверката във наказателно отделение на СГС е съставен съответния акт от инспектор П. М. . Според отразените в акта констатации съдия А. за проверявания период е просрочил от и над 2 месеца до 1 година и 4 месеца изготвянето на решенията, както и мотивите по постановени присъди по наказателни дела, в нарушение на чл.308, ал.2 и чл.340, ал.1 НПК по 31 бр. наказателни дела , както следва ; забавил е изготвянето на мотиви по 3 бр. НОХД за период от 1г. до 1г.и 4месеца, по 1 бр. НОХД – до 7 месеца, по 1бр.НОХД- - до 3 месеца, по 1 бр.НОХД- до 2 месеца; забавил е изготвянето на решения по 6бр. ВНД - до 6 месеца, по 8 бр. ВНД – до 4 месеца, по 4 бр. ВНД- до 3 месеца и по 8 бр. ВНД – до 2 месеца. Прието е, че за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. съдия А. е разгледал 237 наказателни дела/НД/, като от тях: НОХД- 30 бр; ЧНД-първа инстанция-124бр.;въззивни наказателни дела /ВНД/-47 бр. и ЧНД-ІІ инстанция - 36 бр. Общо свършени дела за 2010г.-205бр., като от тях решени-197 бр. както следва: НОХД-13, ЧНД-Іва инстанция -121 бр., ВНД-30 бр. и ЧНД-ІІ инст.- 33 бр., прекратени производства- 8 бр., в.т.ч. – 2 споразумения.Останали висащи в края на годината- 32 дела, от тях НОХД-13бр., ЧНД-І-ва инст.- 2 бр., ВНД-15 бр., и ЧНД-ІІ инст.- 2 бр. За периода 01.01.2011г. -31.05.2011г. е разгледал 131 НД, от които -20 НОХД, ЧНД-І-ва инст.- 56; ВНД-35, ЧНД-ІІ-ра инст.- 20. Свършените дела през периода са 88 , като решени са 83, от които НОХД-5, ЧНД І-ва инст.- 56; ВНД-6 и ЧНД ІІ-ра инст.- 16, прекратени -5 бр. в това число 1 по споразумение.Останали висящи в края на периода 43 дела, от тях: НОХД-13, ЧНД І-ва инст.-0, ВНД- 26 и ЧНД ІІ-ра инст.- 4. Преценено е, че така установената натовареност е по ниска в сравнение с натовареността на 15 съдии от СГС, като дисциплинарният състав е стигнал до този извод преценявайки единствено броя разгледани дела от магистратите за проверявания период, но не и бр. приключени дела, нито фактическата и правната сложност на разглежданите през периода от магистратите дела. В срока по чл. 58, ал. 3 ЗСВ А. е подал възражение като не е оспорил констатациите. На основание чл. 312, ал. 1, т. 3 и чл. 316, ал. 1, вр. с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ главният инспектор на ИВСС е внесъл предложение до дисциплинарно наказващия орган за образуване на дисциплинарно производство срещу В. А. за извършени от него нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ , без да е предложено наказание.
С решение по т.11 на В. по протокол № 27 от 28.07.2011 г. е образувано д. д. № 10/2011 г. по предложението на ИВСС, за което жалбоподателят е надлежно уведомен. На същия е съобщено за насроченото заседание на дисциплинарния състав и за възможността да участва лично, както и да ползва адвокатска защита, изпратен му е препис от предложението, като му е предоставен 7-дневен срок за писмени възражения и посочване на доказателства. Видно от данните в административната преписка, дисциплинарният състав е изслушал вносителят на предложението и привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Възраженията на съдия А. са приети за неоснователни. Д. д. № 10/2011 г. по описа на В. е приключило с постановяване на решение № 10-00-023/14.12.2011 г., с което дисциплинарният състав на В. е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 З. "забележка" на В. А. за извършено от него нарушение по чл.307, ал.4, т.1 ЗСВ изразяващо се в забавяне изготвянето на решения, както и мотивите на постановени присъди по 31 бр. наказателни дела в нарушение на чл.308 и чл.340, ал.1 НПК, което представлява системно неспазване на предвидените в процесуалния закон срокове.
С оспореното решение с 14 гласа "За", 5 "Против" и 0 "Въздържали се", В. е наложил на жалбоподателя А. дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца". При индивидуализацията на наказанието не е отчетена изключителната натовареност на съдиите в СГС, условията, в които работят, естеството на съдийската професия и цялостното поведение на магистрата, фактическата и правна сложност на разглежданите и решените дела,неговата ангажираност с други допълнителни дейности в интерес на правосъдието, наложеното наказание е мотивирано с „трайно установената дисциплинарна практика на В.”, с това че „ трябва да се мери с един аршин по отношение на всички магистрати, иначе няма да има необходимия възпитателен ефект от наложеното наказание. Освен това няма да се осъществят изискванията на чл.309 и генералната превенция по отношение на останалите магистрати, които решават дела и преписки”/ изказване на В. В./. За мотиви на решението на В. относно индивидуализация на наказанието не могат да се използват мотивите на дисциплинарния състав, защото същият е обосновал и предложил налагането на по-леко наказание „забележка”.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, като извърши служебна проверка за валидност и законосъобразност на обжалвания административен акт и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира, че решението на В. за налагане на дисциплинарно наказание на съдия В. А. е незаконосъобразно, т.к. е постановено при нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице по следните съображения:
Видно от представеното по делото препис извлечение от пълен стенографски протокол № 43 от заседанието на В., проведено на 22.12.2011 г. в същото заседание е присъствал главният инспектор на ИВСС – А. К.. Привлеченото към дисциплинарна отговорност лице съдия В. А. не е уведомен за датата на заседанието на В., на което ще бъде взето решение относно наличието на основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност и определяне на дисциплинарното наказание по вид и тежест съобразно правилата за индивидуализация въз основа на фактическите обстоятелства в конкретния случай, и не му е дадена възможност да присъства на заседанието.
Видно от направените в протокола обсъждания от членове на В., разгледани в контекста на предложението на главния инспектор на ИВСС за образуване на дисциплинарно производство и налагане на дисциплинарно наказание, главният инспектор на ИВСС е изразил своето становище по решението на ДС. Обърнал е внимание на членовете на В. върху предишни проверки на Инспектората и е посочил констатирани просрочия на съдия А. по предходни Актове за извършена проверка на ИВСС. Прави сравнение на работата и натовареността на съдия А. с натовареността на съдия Р. И. от Сливенски окръжен съд. Изразява становище, че " делата в С. се въртят по бързо, за разлика от С.", както и че съдиите в С. също следва да спазват процесуалните срокове, независимо от натовареността им. Обръща внимание, че някои от просрочията са за над 1 година.
Главният инспектор А. К. е участвала в заседанието на основание чл. 60, ал. 2 ЗСВ, съгласно който главният инспектор на ИВСС участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването. ЗСВ не разписва съдържанието на понятието "участва", т.е. в съдържателно отношение не е ясно какви права има главният инспектор на ИВСС в административното производство по специалния ЗСВ, съответно по общия АПК, който по отношение на дисциплинарните производства съгласно чл. 328 ЗСВ се прилага, доколкото в глава Х. "Дисциплинарна отговорност" на ЗСВ няма особени правила.
Дисциплинарното производство пред В., независимо че завършва с решение на Съвета, което в теорията и практиката се приема за индивидуален административен акт и се обжалва по реда на АПК, представлява по същността си производство за изследване на предпоставките за ангажиране на отговорност и налагане на наказание. Дисциплинарнонаказващ орган е В., комуто единствено е предоставено правомощието да взема решение за налагане на дисциплинарно наказание или да освободи привлеченото към дисциплинарна отговорност лице от налагането на такова. При всички случаи, когато е налице несъобразяване от страна на В. с предложението на дисциплинарния състав, както и когато е налице различие в мотивите за решението на В. от фактическа или правна страна от това на състава, мотивите на В. следва да са изложени съобразно изискванията за обосноваване на дисциплинарното наказание и да се съдържат в протокола от обсъжданията, или да са обобщени в него, независимо дали се касае до фактическата страна на нарушението, правната му квалификация, наличието на вина или изменение във вида на наказанието или освобождаване от дисциплинарна отговорност. Това изискване е основна предпоставка за възможността на съда да извърши пълна и правилна съдебна преценка за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, съответно да разгледа жалбата на вносителя на предложението и да прецени основателността й от гледна точка на предпоставките на закона за налагане на наказание (или по-тежко такова) и целта на дисциплинарната отговорност.
В., в производствата по дисциплинарни дела, подобно на дисциплинарния съвет, действа като арбитър, в рамките на едно квазисъстезателно производство, подобно на всеки един дисциплинарен съвет или комисия, оправомощен безпристрастно и обективно да прецени основанията за налагане на дисциплинарна отговорност по отношение на лица, които по статут са независими и не са част от вътрешнослужебната структура на дисциплинарнонаказващия орган, каквито по силата на Конституцията и с оглед принципите на правовата държава, безспорно са членовете на магистратурата (съдии, прокурори и следователи); за сравнение, подобно например на адвокатурата, където важат аналогични принципи и правила на дисциплинарното производство, която от гледна точка на основния устройствен принцип на независимост на съсловието, заложен в Конституцията, както и магистратурата, функционира ефективно в правовата държава в интерес на обществото и на правата и законните интереси на гражданите благодарение на възможността професията да бъде независимо упражнявана в конституционните и законови рамки във всеки конкретен случай.
Това означава, че основните процедурни принципи и правила, които гарантират правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, като непосредственост и устност, при решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност са валидни на общо основание поради санкционното естество на производството. От тези общовалидни принципи следва, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице следва да бъде редовно уведомено за заседанието (същото следва и от общите правила на АПК, когато се издава утежняващ административен акт) и да му бъде дадена възможност да изложи защитната си теза лично или чрез процесуален представител.
Необходимостта привлеченият към дисциплинарна отговорност съдия, прокурор или следовател да упражни ефективно правото си на защита във всеки един случай непосредствено пред дисциплинарнонаказващия орган В. следва пряко по силата на непосредственото действие на чл. 56 от Конституцията на Република България.
Цитираната разпоредба урежда основно всеобщо, лично право на гражданите, което е средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси, тълкуване, дадено на цитираната конституционна разпоредба с решение № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 1/94 г. С цитираното решение на КС, постановено по искане за задължително тълкуване на чл. 56 от Конституцията на Република България, във връзка с правото на защита на българските магистрати при режима на тогава действащия Закон за Висшия съдебен съвет (отм.), при липсваща изрична разпоредба в цитирания отменен закон да обжалват решенията на В., КС е приел, че при наличието на тази празнота магистратите се ползват от правото на защита по чл. 56 от Конституцията и могат да обжалват актовете на В., които засяга техни права.
В мотивите на цитираното решение на КС, задължителни за правоприлагащите и правораздавателните органи (предвид изключителната тълкувателна компетентност на КС относно разпоредбите на Конституцията) е дадено тълкуване относно естеството на правото на защита, характера, обема и основанията, единствено на които подлежи на ограничение правото на защита по чл. 56 КРБ: "Правото на защита по чл. 56 от Конституцията е основно, всеобщо и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено). Следователно разпоредбата на чл. 56 от Конституцията не прогласява обема на правата, а е гаранция и способ за осъществяването на правото на защита на личността, на нейното свободно развитие и защита на нейните основни блага: живот, достойнство, чест и сигурност (чл. 4, ал. 2 от Конституцията)." По-нататък в мотивите се казва, че "Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията действа съвместно с други норми на Конституцията и законите, но тя може да действа самостоятелно като последна защитна възможност, щом други не са предвидени. В същото време задължава законодателя да предвиди процесуални норми за охрана на различни права и законови интереси." КС приема, че "проявните форми на правото на защита на гражданите по чл. 56 от Конституцията, когато са застрашени или нарушени техни права и законни интереси, могат да бъдат различни в зависимост от това, къде правото на защита се реализира", в това число изрично е изброено и правото на възражения, обяснения и изслушване.
Въз основа на горните мотиви на КС незаконосъобразна е административната практика на В. по дисциплинарни дела привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да не бъде изслушвано (или да се защити чрез писмени обяснения или като се представлява от защитник), т.к. противоречи на чл. 56 от Конституцията. Тази практика има за резултат нарушение на самото право на защита като основно право на гражданите, както е тълкувано в цитираното по-горе решение на КС № 3 от 17.V.1994 г. на Конституционния съд на РБ по конст. д. № 1/94 г., с оглед на което обжалваното решение е постановено в противоречие с материално-правното съдържание на цитираната конституционна разпоредба, ето защо следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 4 АПК.
Предвид върховенството на Конституцията в йерархията на нормативните актове в националната правна система, аргументът, че ЗСВ не съдържа разпоредба, която да дава право на участие на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, е правно невалиден. От цитираното тълкувателно решение следва също така, че правото на защита не е ефективно упражнено в пълен обем, независимо че съдията, прокурорът или следователят е имал възможност да го упражни пред дисциплинарния състав на основание и в обема, предвиден в чл. 313, ал. 1 ЗСВ. Напротив, по аргумент за по-силното основание от същата разпоредба и от нейната ал. 2, В. е длъжен да даде възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да участва в заседанието и да упражни ефективно правото си на защита поне чрез процесуалните способи и в обема, предоставени му в производството пред дисциплинарния съвет.
Правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице чрез лишаването му от възможност да участва на заседанието на В. е съществено нарушено на още едно основание, а именно правото на участие на главния инспектор на ИВСС във всяко заседание на В., дадено му със законова норма. Главният инспектор на ИВСС има право да участва в заседанието на В., независимо дали той е вносителят на предложението за образуване на дисциплинарно производство или не. Административният ръководител, който също има качество "вносител на предложение за образуване на дисциплинарно производство" и също може да предлага вида на дисциплинарното наказание, няма право на участие в заседанието на В.. Главният инспектор на ИВСС има право на участие в заседанията на В. освен по дисциплинарните производства, и във всеки един случай, независимо от предмета на решенията, които взима В., т.е. той участва в заседанията на съвета при упражняване на целия обем от правомощията на В., в това число и при провеждане на конкурс за назначаване, повишаване и преместване в органите на съдебната власт, независимо от това, че ИВСС няма правомощия в тази сфера от дейността на В.. Липсата на яснота на употребения в закона термин "участва" относно процесуалното му съдържание дава възможност за широко тълкуване, което в дисциплинарните производства пред В., нарушава равнопоставеността между участника, поддържащ дисцилинарнонаказателната (санкционна) теза, и защитната теза на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, и без това нарушена чрез лишаване на последното от правото му на защита пред В.. Особено тежко е нарушен принципът на равни процесуални възможности когато вносител е главният инспектор на ИВСС.
В конкретния случай, главният инспектор на ИВСС е изразил становище в подкрепа на направеното предложение, изложил е допълнителни съображения, допълнителни факти, които не са проверени и доказани , непосредствено преди гласуването, които не са част от дисциплинарната преписка и от дисциплинарното решение, по отношение на които дисциплинарнопривлеченото лице не е взело и не е могло да изрази становище и които по-всяка вероятност са повлияли или биха могли да повлияят при вземането на обжалванато решение. Правото на участие на главния инспектор на ИВСС, т.к. не е обусловено от компетентността (правомощията) на ИВСС, изчерпателно предвидени в ЗСВ, и не произтича от тях, може да бъде фактически упражнено ефективно или не, в обема и съдържанието, в един случай или друг, единствено по усмотрение на неговия титуляр. Такова всеобхватно по съдържание право на участие в заседанията на В. без право на глас има само министърът на правосъдието като представител на изпълнителната власт, чието участие е еманацията на концепцията за принципа на разделение на властите в КРБ. Участието в заседанията на В. на ИВСС, като помощен орган на В., представляван от главния инспектор, или главният инспектор в това му качество, не може да бъде обосновано юридически със законовата логика на устройство и функциониране на В., на структурата и дейността на органите на съдебната власт, нито с принципа на разделението на властите. Още по-малко аргумент за такова всеобхватно право на главния инспектор на ИВСС на участие в заседанията на В. се намира в Конституцията, в това число и в разпоредбите относно Инспектората на В., с които Конституцията беше допълнена.
При абстрактно формулираното право на участие на главния инспектор на ИВСС в чл. 60, ал. 2 ЗСВ, правото на главния инспектор на ИВСС или на негов представител на участие следва да се тълкува стеснително в смисъл на право на присъствие на заседанията на В., а не в смисъл на равно по обем право на участие в обсъжданията и мотивиране на крайния акт, каквото право имат само членовете на В. по силата на ЗСВ. Право на участие в дебатите главният инспектор на ИВСС може да упражни само при условие, че В. предварително е уведомил привлеченото към дисциплинарна отговорност лице за заседанието и за обстоятелството, че в него ще участва главният инспектор на ИВСС или негов представител, при което се гарантира правото на защита на съдията, прокурора или следователя, привлечен към отговорност, и се съблюдава конституционният принцип на равенство пред закона. По аналогичен начин, с оглед спазването на равни процесуални възможности, когато главният инспектор прецени, че няма да участва в заседанието лично или чрез представител, а правото му на участие бъде упражнено само чрез депозирането на писмено становище до В. за обсъждане на датата на заседанието от Съвета във връзка с решаването на въпроса за дисциплинарната отговорност, това писмено становище задължително следва да се изпрати на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в разумен срок за отговор с право да бъдат приложени доказателства или да бъде поискано лично изслушване при мотивиране на необходимостта от това. Такъв е и принципът на участие на съдията, прокурора и следователя в случаите, в които същият се уведомява за заседанието на В. при вземане на решение за оценката от проведено атестиране (чл. 205 ЗСВ). Нито Конституцията, нито ЗСВ дават правно основание за различно от изложеното тълкуване на чл. 60, ал. 2 ЗСВ, т.к. се касае до упражняване на най-общо казано административни правомощия, поради което процедурното съдържание на правото на участие на главния инспектор на ИВСС следва да съответства на материалното съдържание на компетентността му. Съдържанието на власт в тези правомощия не позволява различно от изложеното стеснително тълкуване на правото на участие по чл. 60, ал. 2 ЗСВ с оглед принципа на равенство.
По делото е налице и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, т.к. дисциплинарното наказание е наложено въз основа на неясни критерии, без да са изследвани и взети предвид всички относими за ангажиране на дисциплинарната отговорност на привлеченото към дисциплинарна отговорност факти, поради което дисциплинарното нарушение с неговите елементи деяние, резултат, причинно-следствена връзка между деянието и резултата, и елемента вина не са доказани.
В конкретния случай дисциплинарното нарушение е квалифицирано по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ „ системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони”. Изводът, че нарушението е налице, е обоснован само с безспорния факт, че за периода от началото на 2010 г. до 30.06.2011 г. съдия А. е забавил изготвянето на решенията, както и мотивите на постановени присъди по 31 бр. наказателни дела, в нарушение на чл.308 и чл.340, ал.1 НПК. Тъй като се касае за 31 случая в решението на ДС е прието, че се касае за системно неспазване на предвидените процесуални срокове. При индивидуализацията на предложеното наказание от ДС са изложени мотиви, но тъй като В. е наложил по - тежко наказание, мотивите в решението на ДС, които са относими към предложеното наказание „забележка”, не могат да се приемат за мотиви на обжалванато решение, с оглед на което същите не следва да се обсъждат от настоящата съдебна инстанция. Като мотиви в тази насока служат единствено изказванията на членовете на В. и по-конкретно изказването на В. В., цитирани по-горе в решението и това на П. С.. С оглед пълнота на мотивите на обжалванато решение следва да се цитира и част от това изказване” аз ще се присъединя към това, което каза г-н В. и ще се присъединя не затова, защото също не познавам съдията, но съм чувал само добри думи за него, че е умен човек и много добър юрист, но това което говори преди малко г-н В.- възпиращият ефект.Колко пъти трябва да отиде Инспектората и да даде предписания да си изпълни задълженията, за които този човек получава трудово възнаграждение! И си мисля, че господин В. претегли най-точно и предложи най-точното наказание, което би изиграло ролята, която има дисциплинарното наказание.” Единствено в изказванията на В. В. и П. С. се съдържат са мотивите на решението, свързани с определянето на вида и размера на наложеното наказание. В своето изказване П. С. е възприел безрезервно и без наличието на каквито и да е доказателства, изложените от главния инспектор факти за наличие на предходни просрочия и нарушения на съдията, констатирани в резултат на предходни проверки от Инспектората, които факти, липсват като констататации както в Акта, въз основа на който е направено предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, така и в самото предложение, а също и в решението на ДС. Доказателства за тези факти липсват и представената дисциплинарна преписка. Съдия А. не е могъл да оспори тези факти или да изрази становище по тях. Както в изказването на В. В., така и в изказването на П. С. не са взети предвид предпоставките, визирани в чл.309 ЗСВ- тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя.
Върховният административен съд счита, че оплакванията в жалбата и в подадената молба на съдия В. А. са основателни. На първо място, проверката е направена, без да е ясен критерият "натовареност" и неговите фактически рамки, както по отношение на Софийския градски съд в частност, така и конкретно за проверяваното отделение. Общоизвестен е фактът, че съдиите в Софийския градски съд работят в условията на огромна натовареност и в същото време тази натовареност е неравномерно разпределена между отделните състави на отделенията. Ето защо, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9 ЗСВ, за осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, В. ежегодно анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт. Това законово задължение, видно от текста на цитираната разпоредба е предпоставка за законосъобразно упражняване на правомощията на В.. Наличието на критерии, изработени по ясна и прозрачна методология е от съществено правно значение за налагането на дисциплинарно наказание, съответстващо на изискването на закона, т.к. тези критерии са въведени в ЗСВ като изискване от фактическа и правна страна като стандарт при правоприлагането на В. при обосноваване на дисциплинарна отговорност. Въвеждането на тези критерии, освен, че е законово изискване, гарантира последователната и предвидима практика на Съвета в тези производства, равнопоставеността на магистратите при привличането им към дисциплинарна отговорност за сходни по вид и тежест неизпълнения на служебните задължения, правилната преценка за наличието на вина във всеки конкретен случай, налагането на законосъобразно и справедливо дисциплинарно наказание, което осигурява постигането на мобилизиращата цел на дисциплинарната санкция в индивидуалния случай и на превантивния дисциплиниращ ефект върху останалите магистрати. Посочените критерии имат същото значение на правна предпоставка за законосъобразното и правилно прилагане на ЗСВ при определянето на оценката от атестацията на магистрата, което осигурява кадровото развитие на отделния магистрат и на органите на съдебната власт като отделни структури при спазването на ясни и съответни на фактическото положение професионални стандарти, от което пряко зависи и развитието на правораздаването като качество, бързина и достигането на европейския модел на функциониране. Освен да бъдат изработени, тези критерии подлежат на публикуване (публично оповестяване), подобно на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и всички правила и методики, които В. приема в изпълнение на правомощията, предвидени в ЗСВ. Последното изискване гарантира, че принципът, установен в чл. 6 АПК административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както и спазването на задължението за последващо оповестяване на промяната при изменението на тези критерии при необходимост от тяхното актуализиране, което задължение следва от чл. 13 АПК, въведен за гарантиране на последователността и предвидимостта в практиката на административните органи, приложим на общо основание за производствата пред В. именно с оглед постигането на целите на специалния ЗСВ.
Принципът на последователност и предвидимост, по аргумент за по-силното основание има определяща правна тежест при санкционното дисциплинарно производство, т.к. то не съдържа въпроси, предоставени на свободната преценка на административния орган. Именно такава е логиката на ЗСВ, която изисква отчитането на определени показатели и въвеждането на критерии като този за натовареността, защото те позволяват посредством константната практика на административния орган, в това число и чрез промяната й в рамките на закона, въз основа на промяна на подлежащите на отчитане показатели (данни), да се постигнат целите му, като чрез критерии, изработени при правоприлагането се "нормира" в общоприетия смисъл, а не в юридическия смисъл на тази дума фактическо положение, което не е предвидено да бъде уредено с нормативен акт.
Тези заложени в ЗСВ изисквания към дисциплинарната практика на В. и ИВСС, са продиктувани от изискването за правна сигурност в интерес на първо място на обществото и отделния индивид или юридическо лице, на интегритета на съдебната власт и не на последно място, гарантират ефективното упражняване на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Към настоящия момент дисциплинарната практика на В. е непоследователна и хаотична. Непредвидимостта на критериите, при които съдия, прокурор или следовател, може да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност, както и непредвидимата административна практика на В. правят невъзможна за реализиране крайната цел на дисциплинарната отговорност, а именно, да бъде мобилизиран наказаният магистрат и да бъде предотвратено последващо дисциплинарно наказание и да бъде реализирана дисциплинарна превенция.
Въвеждането на такива критерии, което е законова предпоставка за материална законосъобразност на практиката на В., е призната като крайно належаща необходимост и от В., видно от обсъжданията на членовете на Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт към В. на заседание на комисията, проведено на 7 декември 2011 г., отразени в Протокол № 16 от заседание на цитираната комисия (единствено решение на тази комисия, публикувано на Интернет страницата на В., раздел "Решения на постоянните комисии на В.").
Дисциплинарните производства пред В. не са производства за издаване на административни актове в класическия смисъл на АПК, поради което е изключена дискрецията (оперативната самостоятелност) на В. по смисъла на административното право. Решението на дисциплинарнонаказващия орган се издава само при законовите предпоставки на ЗСВ, без възможност за преценка по усмотрение, нито усмотрението на дисциплинарнонаказващия орган с оглед висши интереси може да мотивира налагането на дисциплинарна санкция, когато няма установени критерии, поради което от фактическа страна и правна страна не е ясно, налице ли са основания за дисциплинарна отговорност и какво да е по вид и размер наказанието.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях.
Предвид горното, основателен е доводът на жалбоподателя съдия В. А., че липсват мотиви при налагането на дисциплинарното наказание дали е налице виновно поведение- т.е дали е било обективно възможно да не се допусне забавянето на конкретните 31 наказателни дела, с оглед конкретните условия на работа, личната натовареност, която е същественият критерий за установяване на дисциплинарно нарушение предвид личното естество на отговорността, а не натовареността на състава; в конкретния случай не е фактически констатирана неговата лична заетост (натовареност) като съдия, в това число не е взето предвид фактическата и правна сложност на конкретните дела, не е сравнена с фактическата и правна сложност и обемността на делата, приключени от останалите магистрати в законоустановения срок, не са отчети и останалите ангажименти на съдията, които са в интерес на правосъдието – преподаване в Н., експерт във В., наставник на младши съдии и др.
От горното следва изводът, че е прието наличие на дисциплинарно нарушение въз основа на обективния факт за просрочване на 31 броя дела през проверявания период, без да е изследван въпросът за вината. Нито в решението на дисциплинарния състав, нито в изказванията на членове на В., нито в решението на В. е обсъждан въпроса за липсата или наличие на виновно поведение от страна на съдия А..
В чл. 307, ал. 3 от ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието „дисциплинарно нарушение” като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Безспорно е, че неспазването на процесуалните срокове по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ е проявна форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба. Вменените нарушения на дисциплинарно отговорния магистрат касаят действия и бездействия, извършени в периода 01.01.2010г. до 30.06.2011г., установени при проверка на инспектората. Деянията му обаче, макар и от обективна страна да осъществяват признаците на дисциплинарно нарушение, по същество не представляват такива, както от гледище на обема на свършената от него работа през 2010г. и 2011г., така и с оглед на фактическата и правна сложност на разгледаните дела, сравнени с броя на забавените дела. През процесния период съдия Астраджиев е разгледал 368 наказателни дела, от които 50 - НОХД и 82-ВНД, дела с най-голяма тежест и сложност, което го прави един от най-натоварените състави, заедно със съставите на съдиите Д. С., Е.К., М.М. и П. К., в най-натоварения сред окръжните съдилища съд - С. Градски съд, и е много над средната натовареност за страната. През проверявания период съдия А. е приключил 293 наказателни дела, от тях 20 бр.-НОХД, ВНД 46 бр.останалите са ЧНД. Следва да се отбележи установената и неоспорвана от никого изключителна прецизност на изготвените от магистрата актове, неговата задълбоченост при подготовката на съдебните заседания, изключително добро проучване на делата, големия обем, изключително голямата фактическа и правна сложност на някои от разгледаните и приключени през периода дела, като например НОХД 218/2009г.-125 тома досъдебно производство, 77 разпитани свидетели, 8 комплексни експертизи, веществени доказателства, събрани в 34 кашона, мотивите към присъдата възлизат на 45 страници; НОХД 894/2008г.- 180 тома от следственото дело, обвинителният акт е 601 страници, без приложенията, с 9 подсъдими, с повече от двадесет отделни престъпления, с 330 свидетели по делото, като по време на проверявания период по това дело са проведени 15 целодневни съдебни заседания. По време на проверявания период магистратът е имал общо 126 заседателни дни/ от 350 работни дни/, 47 дни- дежурства, положил е извънареден труд в 29 почивни и празнични дни. Извън тази дейност, свързана с разглеждането и решаване на дела, съдия А. е имал и други служебни ангажименти, които са свързани с работата му и са в интерес на правосъдието – преподаване в Н., представяне на Република България в редица международни прояви, участие в дейности на В. /конкурс за назначаване на младши съдии, експерт по ОПАК/, участие в работни групи за проекти за промени в ЗЗЛД и ЗПП, участие в групата за изработване на нов А., организиране на обучения в СГС, съдия наставник на трима младши съдии, разпределение на дела за определен период от време. По време на проверката от инспектората е констатирано, че А. е извършил действия, които са довели до системно неспазване на сроковете в процесуалните закони, изразяващи се в неизготвени в срока по чл.308 и чл.340 съдебни актове и мотиви към постановени присъди.
Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото не установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 от Закона за съдебната власт. Напротив, те доказват, че са били налице обективни причини за конкретния резултат. Фактическата и правна сложност на делата, разгледани от магистрата в проверявания период, техният брой , съотнесен към дните на проверявания период, при отчитане на другите задължения на магистрата, показва натовареност, която обективно е довела до невъзможност да бъдат спазени визираните в чл.308 и чл.340 ал.1 НПК срокове за постановяване на съдебни актове.
В правосъдната система не съществува стандарт за оптималната натовареност на магистратите с оглед вида и характера на разглежданите дела, която би позволила приключването им в рамките на разписаните законови срокове, респективно в разумен срок. Следователно преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови съдебните си актове в срок следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база се изведе извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане. Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на магистрата експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. Разглеждането на делата в разумен срок е пряка и непосредствена последица от „разумното” натоварване на конкретния съдия. При подобно натоварване като на А. безспорно е налице конкуренция между законовото изискване за качество на постановените правораздавателни актове и същото такова за постановяването им в разумен срок.
Изложеното обуславя извода, че поведението на съдия В. А. не е противоправно и е обусловено от желанието за постановяване на прецизни, обосновани и приемливи за страните съдебни актове, поради което липсват основания за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за виновно неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл. 307, ал.3 ЗСВ. Дисциплинарнонаказващият орган не е отчел, че формалното нарушение на служебните задължения се дължи на причини, които не е имало как да бъдат преодолени с лични усилия и в рамките на отредената на съдия А. служебна компетентност. Това обосновава незаконосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. В случая забавянето се дължи на обективни причини и не би могло да се вмени във вина на магистрата: броят, обемът, фактическата и правна сложност на делата, наличието на допълнителна ангажираност на съдията във връзка с работата му и в интерес на правосъдието, сочат недвусмислено за физическа невъзможност и при най-добро желание да се спазват законовите срокове при постановяване на съдебните актове. При обсъждането на данните за служебната ангажираност на магистрата във връзка с разглеждането и произнасянето по разпределените му дела се налага извода, че при подобна като неговата натовареност е обективно невъзможно да се спазят в повечето случаи не само инструктивните срокове, предвидени в НПК, а и разумния срок.
В този контекст, изводът на дисциплинарния състав възприет от кадровия орган, се явява незаконосъобразен. Като е приел противното и не е констатирал, че не е налице извършено от съдия А. дисциплинарно нарушение поради липсата на елемент от фактическия състав – виновното неизпълнение, довело до незаконосъобразно налагане на наказание, В. е интерпретирал неправилно данните по делото и е приложил неправилно материалния закон.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон, както и поради нарушение на правото на защита на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице в противоречие с чл. 56 КРБ и поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила с оглед липсата на мотиви при индивидуализацията на наложеното наказание, съобразно изискванията на разпоредбата на чл.309 ЗСВ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет (В.) по т.70 от протокол № 43 от 22.12.2011 г. относно дисциплинарно дело № 10/2011 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ на В. О. А., съдия в Софийски градски съд (СГС) – наказателно отделение, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца" за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.




Особено мнение: