РЕШЕНИЕ

5715
София, 02.05.2018

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМАНОИЛ МИТЕВ
ЕМИЛ ДИМИТРОВ
при секретар Николина Аврамова
и с участието
на прокурора Чавдар Симеонов
изслуша докладваното
от съдиятаЕМАНОИЛ МИТЕВ
по адм. дело 11663/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му представител юрк. Вл. В. и по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Д. срещу решение № 5449/28.07.2016 г. постановено по адм. дело № 12034/2015 г. от Административен съд София-град (АССГ).
Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като противоречащо на приложимия материален закон и необосновано – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Претендира се отмяната му, решаване на спора по същество и присъждане на понесените по делото разноски.
Ответните страна – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. П., изразява становище за неоснователност на касационните жалби на двете търговски дружества.
Ответната страна – И. С. С. /името И. е по данни на личната карта, копие от която е приложена по делото – л.73/ не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационните жалби.
Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
С обжалваното решение АССГ е отхвърлил оспорването по жалбите на [фирма] и на [фирма] срещу решение № Ж-179/06.11.2015 г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на [фирма] е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т.т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 от ЗЗЛД, а на [фирма] - имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение по смисъла на чл. 42, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 1, т.т. 1 и 2 от ЗЗЛД поради това, че в качеството им на администратори на лични данни са извършили незаконосъобразно обработване на личните данни на И. С. С.. Със същото решение двете търговски дружества са осъдени да заплатят на КЗЛД разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лева.
От фактическа страна съдът е приел, че И. С. е сезирала КЗЛД за това, че [фирма], без нейно съгласие, неправомерно, е предоставила на [фирма] данни, с които е разполагала по договор за потребителски кредит, сключен през 2007 г., по който са останали непогасени задължения, а именно: три имена, адрес, единен граждански номер и мобилен телефон. Вземането на банката е прехвърлено с договор за цесия на [фирма], което дружество е обработвало личните данни на С. по силата и за целите на договора за цесия от 08.07.2014 г.
От правна страна съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е съображения, че кредитополучателя не е дал съгласието си личните й данни да бъдат предоставени на трето лице - [фирма]. В случая интересите на кредитната институция, свързани със събирането на вземането й, посредством института на цесията, не надделяват над интереса на защитеното от ЗЗЛД лице, тъй като за банката съществува и друга възможност да реализира вземането си. ЗЗЛД е специален закон, чиято цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените отменителни основания.
Фактическата обстановка е правилно установена от съда. Събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Въз0 основа на това съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав.
Не е спорно, че между [фирма] и И. С. на 08.12.2007 г. е бил сключен договор за кредит /л.71-72/, в изпълнение на който е изразила изрично съгласието си личните й данни да бъдат обработвани от [фирма] и/или нейни партньори „само за целите на застраховка „Сигурност на плащанията“, Полица № 001337“ /л. 71-на гърба/.
При така установените факти е налице неправомерно обработване на лични данни както от страна на [фирма], при предоставянето им на - [фирма], така и при обработване на личните данни на С. от страна на - [фирма], независимо от наличието на договор за цесия, за който е уведомена. Двете търговски дружества са в нарушение на нормата на чл. 4, ал. 1 ЗЗЛД и в конкретния случай не са спазили изискванията за допустимост на обработването на личните данни, тъй като не е налице изрично съгласие от страна на длъжника
Разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД, и на чл. 7, б. "а" от Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995 г. за защита на физическите лица при обработване на лични данни и за движение на тези данни, изискват изрично, недвусмислено и информирано съгласие на физическото лице, предоставило своите данни на администратор на лични данни, за всяко предоставяне на данните му на трето лице. То следва да е предварително информирано от администратора за това по какъв повод и с каква цел ще се предоставят данните му на третото лице, за да може да извърши информирана преценка и да даде съгласие или да откаже. От това следва, че за всеки конкретен случай е необходимо изрично съгласие на физическото лице, каквото съгласие в настоящия казус не се установява да е давано от И. С..
В процесния случай, изводът на решаващия съд, че не е налице нито едно условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, обуславящи допустимост на обработването на лични данни на И. С. от страна на [фирма] в хипотезата на предоставянето им на [фирма], съответно [фирма] е обработвало личните данни на С. в нарушение предвидените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД условия, включително и в конкретната хипотеза приета от административният орган /при липса на установяване от страна на дружеството за изразено съгласие на С. за предоставяне на личните й данни/ е обоснован и законосъобразен.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда обработването на лични данни да е допустимо при наличието на някое от изброените условия, които в случая не са осъществени. В нарушение на чл. 4, ал. 1, т.т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 обработването не е извършено в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора; не е необходимо за защита на живота и здравето на физическото лице, нито за изпълнение на задача в обществен интерес или за упражняване на правомощия, предоставени на администратора със закона, както и за реализиране на законни интереси на администратора, пред които интересите на физическото лице нямат приоритет.
Същевременно не са налице условията по чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане. С. не е страна по договор със [фирма], поради което не е възможно да се приеме, че за изпълнение на нейно задължение, породено от друг договор /в случая договора за кредит/ е допустимо обработване на нейните лични данни от лице, с което тя не е в договорни отношения.
Договорът за цесия, както и факта че цесионера също е администратор на лични данни не променят горните изводи. Цедирането на вземане като облигационно правоотношение е непротивопоставимо на задълженията на администратора на лични данни да ги обработва само в предвидените от закона случаи. Без значение е възникналото вземане на [фирма] към И. С. и неговото цедиране на [фирма], предвид факта, че тя предварително не е дала изрично съгласие конкретно за предоставяне на нейните лични данни на [фирма] за целите на изпълнение на нейно задължение по договора с [фирма], т.е. липсва изрично съгласие на лицето, за което се отнасят данните и съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Да се приеме, че всеки администратор на лични данни може да ги предостави на друг за обработване, без да спазва условията на закона, означава осигуряване на достъп на практически неограничен кръг лица до личните данни, което е в противоречие с целта на закона личните данни да се обработват само от оторизирани лица при нормативно установените условия и цели.
В този случай наложените имуществени санкции на [фирма] и [фирма] законосъобразно са определени от административния орган в размер близък до минималния, предвиден в чл. 42 ЗЗЛД .
С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5449/28.07.2016 г. постановено по адм. дело № 12034/2015 г. от Административен съд София-град.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], ж.к. [жк],[адрес], сгр. [номер] и [фирма], ЕИК [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплатят на Комисия за защита на личните данни, разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.