РЕШЕНИЕ

1976
София, 22.02.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ ЯНКУЛОВА
МИРОСЛАВА КЕРИМОВА
при секретар Анелия Станкова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдиятаСОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело 4302/2015. Document Link Icon


Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община, [населено място], [улица] срещу Решение №215 от 13.01.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6339/2014 г.
С решението в обжалваната част съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №80 от 03.10.2012 г. на орган по приходите в Столична община, район „К. поляна“, с който на [фирма] са установени задължения за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2009 – 31.12.2011 г. съответно по години в размер на 2 296, 00 лв., на 2 072, 00 лв. и на 1 764, 00 лв. и съответните лихви за забава.
І.Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – директорът на Дирекция „Общински приходи“ в Столична община, счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно не кредитирал неоспорените от задълженото лице писмени доказателства, които установяват предоставянето на услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Неправилно съдът приел, че представените писмени доказателства доказват извършването само на услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Съдът не съобразил и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) като неправилно обсъждал и кредитирал факта дали имотите генерират или не битови отпадъци. Неверен счита извода на съда, че процесният имот не попада в урбанизирана територия на район „К. село“. Моли съда да отмени решението в обжалваната част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
2. Ответникът по касационната жалба – [фирма], счита същата за неоснователна. Излага подробно фактите по делото като сочи, че процесният имот е земеделска земя, попада в терен, находящ се извън регулация и в зона за озеленяване, поради което и с оглед на обстоятелството, че имотът не генерира битови отпадъци установената такса е недължима. Съдът правилно не ценил представените от касатора писмени доказателства, тъй като те не установяват задължения за конкретния имот, а са за общо предоставяне на услуги на територията на Столична община. Наред с това установените в тези писмени документи услуги са само за урбанизираните територии. Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Свилена Д., Адвокатска колегия, [населено място].
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не обсъдил всички доказателства (л. 10 – 97) и всички доводи на касатора. Не обърнал достатъчно внимание на представените актове за установяване на извършени работи, които доказват предоставянето на услугите. Не ценил заключението на вещото лице досежно местонахождението на имота и отреждането му за обществено обслужване и озеленяване, което допуска застрояване - Оз1, и е част от урбанизираната територия. С оглед на това необосновани са изводите на съда за неизвършване на услугите. При анализа на чл. 63, ал. 1 и чл. 71, т. 2 и 3 ЗМДТ се налага извода, че дължимостта на таксите за поддържане на териториите за обществено ползване и за обезвреждане са свързани с ползването на територията за обществено ползване и на обезвреждането от всички. Ако съдът бе изпълнил в цялост задължението си по чл. 224 АПК и чл. 202 и 236, ал. 2 ГПК вероятно би достигнал до противоположен на направения извод за законосъобразност на акта в оспорената му част. Решението е неправилно на всички основания на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а на основание чл. 227 АПК да се отхвърли оспорването срещу акта за установяване на задължения в оспорената му в настоящото производство част.
ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съден акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови решението в обжалваната част съдът приел от фактическа страна, че:
1. [фирма] е собственик на недвижим имот, планоснимачен №704, кадастрален лист 351, находящ се в м. „Падина“, кв. С., административен район „К. поляна“, планоснимачен район Западен район (ІІІ -83) – нотариален акт №87, том І1 рег. №4438, дело 74/2007 г.
2. На 23.05.2007 г. дружеството подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, вх. №11-00-09/000062, за имота, в която посочило вид на обекта – земя, отчетна стойност 280 000, 00 лв. и местонахождение – район „К. поляна“, Западен район (ІІІ-83).
3. За имота била открита данъчна партида №М0900062.
4. На 21.08.2008 г., със Заповед №РД-09-3917, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ кметът на Столична община определил служителите в общината, които да упражняват правомощията на орган по приходите между които и началниците на отдели в дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ в Столична община.
5. На 18.12.2008 г., със Заповед №РД-09-4670, издадена на основание чл. 24, ал. 3 и 6 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), кметът на Столична община допуснал пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за периода 01.01.2009 – 31.12.2009 г. за нежилищния имот на [фирма]. В заповедта е посочено, че за имота се дължи такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
6. На 29.01.2009 г., с Решение №34 по протокол №30, Столичният общински съвет определил размера на таксата за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане за нежилищни имоти на предприятия за 2009 г., при условията на чл. 24, ал. 6 от Наредбата – за имотите, за които е допуснато пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, на 4, 2 промила върху отчетната стойност за услугата обезвреждане и на 4, 00 промила върху отчетната стойност за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
7. На 17.12.2009 г., с Решение №765, Столичният общински съвет определил размера на таксата за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане за нежилищни имоти на предприятия за 2010 г., при условията на чл. 24, ал. 6 от Наредбата – за имотите, за които е допуснато пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, на 3, 2 промила върху отчетната стойност за услугата обезвреждане и на 4, 2 промила върху отчетната стойност за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
8. На 22.12.2009 г., със Заповед №РД-09-2971 издадена на основание чл. 24, ал. 3 и 6 от Наредбата, кметът на Столична община допуснал пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за периода 01.01.2010 – 31.12.2010 г. за нежилищния имот на [фирма]. В заповедта е посочено, че за имота се дължи такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
9. На 26.10.2010 г. [фирма] подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота.
10. На 11.12.2010 г., със Заповед №РД-09-2446, издадена на основание чл. 24, ал. 3 и 6 от Наредбата, кметът на Столична община допуснал пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за периода 01.01.2011 – 31.12.2011 г. за нежилищния имот на [фирма]. В заповедта е посочено, че за имота се дължи такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
11. На 27.01.2011 г., с Решение №33, Столичният общински съвет определил размера на таксата за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане за нежилищни имоти на предприятия за 2010 г., при условията на чл. 24, ал. 6 от Наредбата – за имотите, за които е допуснато пряко договаряне за извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, на 2, 8 промила върху отчетната стойност за услугата обезвреждане и на 3, 5 промила върху отчетната стойност за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
12. На 03.10.2012 г. орган по приходите в Столична община – началник на отдел „Местни данъци и такси – К. поляна“ в Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ в Столична община, издал Акт за установяване на задължения по декларация №80, с който установил на [фирма] задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2011 г. Таксата за битови отпадъци за периода 01.01.2009 – 31.12.2009 г. установил на 2 296, 00 лв. и 725, 30 лв. лихви, за периода 01.01.2010 – 31.12.2010 г. – на 2 072, 00 лв. и 392, 38 лв. лихви и за периода 01.01.2011 – 31.12.2011 – на 1 764, 00 лв. и 198, 11 лв. лихви.
13. [фирма] оспорил акта пред директора на Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“ в Столична община, който не се произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
14. В хода на съдебното производство, при първото разглеждане на делото, задълженото лице представило:
а) справка за имот, издадена от Столична община, Дирекция „Софийски кадастър“, в която имотът е посочен с планоснимачен №704, кадастрален лист 351, идентификатор 41201.3841.40, начин на трайно ползване: друг вид зелени площи с широко обществено ползване;
б) скица, №003235 от 24.11.2010 г., издадена от началника на общинска служба по земеделие, в която е посочена четвърта категория на земята;
в) удостоверение №ВС-01-1290 от 08.12.2010 г., издадено от началника на общинска служба „Земеделие – О. купел“, в което е посочено, че имот №084012 по картата на възстановената собственост на землището на кв. С., представляващ по начин на трайно предназначение нива, четвърта категория, м. „Падина“, е идентичен с поземлен имот №704, кадастрален лист 351.
15. В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото съдът приел заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесният имот е „със статут на типично земеделска земя, попадащ в терен, находящ се върху територия извън регулация, разположен непосредствено до околовръстен път“, като по общия устройствен план имотът „попада в зона за застрояване Оз1 с отреждане за обществено обслужване и озеленяване, прилагаща се в предимно градски райони“.
16. В хода на съдебното производство при второто разглеждане на делото органът представил извлечения от сметка 5013 относно начислените и изплатени средства от бюджета на Столична община за обезвреждането на битовите отпадъци в депо и за поддържане на чистотата на териториите за обществени ползване, с приложени месечни актове за разплащане и фактури, избрани на случаен принцип поради големия обем на същите.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и 3 ЗМДТ. Приел, с оглед на заключението на вещото лице, скицата и удостоверението, издадени от началника на общинска служба „Земеделие“, че процесният имот е земеделска земя. Приел, че тъй като имотът представлява земеделска земя и за него няма одобрен подробен устройствен план без значение е обстоятелството, че границите, в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, описани в посочените в мотивите на процесния акт заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, съвпадат с административните граници на район „К. поляна“. Приел, че дължимостта на таксата предполага направени разходи от общината за „извършени услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, доколкото не съществува спор, че имотът попада извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване“. Приел, че представените от органа документи „са диспозитивни по своя характер“ и „обективираните в тях услуги са само за урбанизирани територии, а както вече се посочи имотът не попада в тях“. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на акта в оспорената част и го отменил.
Този извод на съда е неправилен.
V. По съществото на спора:
Настоящото касационно производство е второ по ред и съдът, с оглед на чл. 227, ал. 1 АПК, е длъжен да реши спора по същество. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основната част от доводите, които излага обаче в подкрепа на твърдяните пороци, са за необоснованост на съдебното решение.
Преди да обсъди доводите на касатора досежно твърдяните пороци на съдебното решение и възраженията на ответника съдът счита за необходимо, с оглед на установеното по делото, мотивите на съда, доводите на касатора и възраженията на ответника да изложи следното:
Ноторно е, че таксата битови отпадъци не е данък. Нейната дължимост не се поражда само и единствено от наличието на установена в закон правна връзка между недвижим имот и съответния правен субект – чл. 11 ЗМДТ. Законодателят изисква, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, и фактическо престиране и ползване на услугата. С оглед обаче на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани.
Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ – услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставя от общината на конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността му отпадъци. В случая таксата за тази услуга не е предмет на оспорения акт.
Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е. достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно значи осигуряване на територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
С оглед на горното посоченото в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ ясно илюстрира съдържанието на услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места“. Що се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината – чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя такса не се дължи – чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване, както това е възможно за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
Третият вид услуга – обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане, завършва визираното в чл. 7, ал. 1 ЗУО задължение на лицата, при чиято дейност се образуват битовите отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Именно с оглед на това в Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Тъй като тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, досежно нея не е налице възможност предварително да се декларира неползването й.
За да бъде законосъобразен актът, с който на [фирма] са установени задълженията за таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане, е необходимо, първо, кметът на общината да е определил границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район. Второ. Общинският съвет да е приел решение, с което да е определил размера на таксата. И трето. Общината фактически да е престирала услугите.
Какво установяват фактите по делото?
В Акт №80 органът по приходите, за да обоснове дължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане, се позовал на чл. 24, ал. 6 от Наредбата и заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от Наредбата. Заповедите не са приложени по делото, но страните не спорят, че имотът на ответника не попада в границите (териториите) на район „К. поляна“, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Страните не спорят също, че със заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил, че за имотите, които попадат в границите на районите, в които не се предоставят услугите сметосъбиране и сметоизвозване, се предоставят услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане. Това обстоятелство е изрично посочено и в приложените по делото заповеди на кмета на Столична община, издадени на основание чл. 24, ал. 1, 3 и 6 от Наредбата, като то се съдържа изрично и в чл. 24, ал. 6 от Наредбата, редакция към процесния период.
Съдът приел, че имотът на ответника има характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделската земя (ЗСПЗЗ). Този извод на съда безспорно е правилен с оглед на представените по делото писмени доказателства - справка, издадена от орган на Столична община – директорът на Дирекция „Софийски кадастър“, и скица, издадена от орган на Министерството на земеделието и храните – началникът на Общинска служба по земеделие. С оглед на тези официални писмени документи не е било необходимо допускането и приемането на съдебно-техническа експертиза, която само повторила вече установеното по делото с официални писмени документи.
Съдът приел, че имотът на ответника не попада в регулационните граници на населеното място, тъй като за него няма одобрен подробен устройствен план. Този извод на съда също е правилен и не се оспорва от касатора. По делото е безспорно, че за територията, в която попада имота на ответника не е налице влязъл в сила подробен устройствен план, а само влезлият в сила подробен устройствен план, с оглед на чл. 14, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е планът, който определя регулационните граници. По делото не спори, че за територията, в която попада имота на ответника е налице само влязъл в сила общ устройствен план. Влезлият в сила общ устройствен план определя строителните граници на населеното място – чл. 7, ал. 1 във р. с чл. 104, ал. 1 във вр. с чл. 107 ЗУТ във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба №8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Но в строителните граници на населеното място могат да се включват територии, за които няма приети подробни устройствени планове и следователно, които не са регулирани.
Съдът приел, че след като имотът на ответника е земеделска земя, която не се намира в регулационните граници на населеното място, то ирелевантно е, че границите, в които общината извършва услугата сметосъбиране и сметоизвозване съвпадат с административните граници на район „К. поляна“. Този извод на съда е неотносим към предмета на спора, тъй като услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е предмет на оспорения акт. Значение има не територията, на която общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, а тази, на която общината предоставя услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане. Но факта, че имотът на ответника е земеделска земя, която не се намира в регулационните граници на населеното място не може да се обоснове извод за недължимост на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане при положение, че имотът попада в територия, в която общината предоставя двете услуги.
Първо. Територията на района, съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е част от територията, включена в строителните и землищните граници на града. Следователно в територията на административния район („К. поляна“), т.е. в неговите граници, може да има територия, която попада в землището на града (С.), която попада в строителните му граници, както и която попада в регулационните му граници.
Второ. Важното за предмета на спора е, че кметът на общината, със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил границите на районите (териториите), в които общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ в рамките на административните граници на района, т.е. в рамките не на границите на землището, не на строителните граници, не на регулационните граници, а в рамките на административно-териториалните граници на района - върху цялата (за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за услугата обезвреждане) и върху част от територията на района (за услугата сметосъбиране и сметоизвозване). Границите на административната територия на района са границите на териториалния обхват на властта на кмета на района, комуто кметът на общината възложил изпълнението на заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ – чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Границите на землището, строителните граници, регулационните граници са използвани за очертаване на районите (териториите), на които ще се предоставя съответната услуга в рамките на административната територия на района.
Трето. По делото е безспорно, че имотът на ответника попада в административните граници на район „К. поляна“. С оглед на това, и в съответствие със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и индивидуалните заповеди на кмета за ответника, факта, че имотът попада в неурегулирана територия от административната територия на района сам по себе си не може да обоснове недължимост на таксата за обезвреждане и за поддържане на териториите за обществено ползване.
Четвърто. Кметът на общината, със заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, определил районите (териториите), в които общината няма да предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но също така безспорно определил, че за тези имоти ще се дължи такса за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това обстоятелства изрично е посочено и в чл. 24, ал. 6 от Наредбата, както и в издадените въз основа на чл. 24, ал. 3 от Наредбата изрични заповеди на кмета на общината, с които а) разрешава пряко договаряне за извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване досежно имота на ответника, и б) изрично посочва, че по отношение на този имот е дължима таксата за обезвреждане и за поддържане на териториите за обществено ползване (виж по-горе т. ІІІ.5, 8 и 10).
И пето. Общинският съвет определил размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане за имоти, които попадат в район (територии), в които общината не предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
С оглед на горното по отношение на имота на ответника общинският съвет и кметът на общината са създали изискуемите от закона нормативни предпоставки за дължимост на таксата за услугите обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползван – заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ.
Но, за да е дължима таксата е необходимо да са налице не само нормативните (правните) предпоставки за дължимост на таксата. Необходимо е и общината да е престирала услугите. Доказването на престирането става с всички допустими по закон доказателствени средства, като се отчита факта, че законодателят, с оглед на спецификата на целите и задачите на двете услуги и на начина на тяхното осъществяване, е формулирал, за целите на таксата за битови отпадъци, кога услугата се дължи (предоставя) и кога – не.
Съгласно чл. 71, т. 2 ЗМДТ услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места не се дължи, когато услугата не се предоставя. Изискването обаче не е услугата да се предоставя по отношение на конкретния имот на задълженото лице. Нейният характер не е такъв – тя се предоставя за поддържане на териториите за обществено ползване не около имота на задълженото лице, а в населеното място, в районите, определени от заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. С оглед на това тогава, когато органът докаже, че услугата е престирана в тези рамки това за целите на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е престиране на услугата. От приложените по делото доказателства – извлечения от бюджетните сметки на общината, фактури за извършено лятно/зимно почистване на район „К. поляна“, акт за установяване завършването и заплащането на натурални видове дейности, в т.ч. събиране и транспортиране на отпадъци от уличните кошчета, ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи, тротоари, площади, миене с цистерна с маркуч, механизирано метене на улици и площади, ръчно почистване на платното от отпадъци, като наноси, пясък, пръст и други; механизирано почистване от натрупани отпадъци; механизирано обезопасяване на уличните платна чрез разпръскване на смеси; механизирано почистване от сняг на улични платна и площади; механизирано опесъчаване; ръчно обработване на тротоарите чрез разпръскване на смеси и др., всички в рамките на район „К. поляна“, безспорно се доказва престирането на услугата от общината.
Съгласно чл. 71, т. 3 ЗМДТ услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо или други съоръжения не се дължи, когато общината няма депо или друго съоръжение за обезвреждане. По делото е безспорно, че Столична община има депо и разходи за неговото поддържане. Представени са и писмени доказателства – фактури за заплащане на дейността сепариране на битовите отпадъци, актове за приемане на битови отпадъци за обезвреждане, извлечение от сметката на общината за извършените разходи за наем на площадки за съхранение, транспорт на депонирани отпадъци, депониране, сепариране, съхранение на отпадъци. За да е налице престиране на тази услуга от общината не е необходимо да е извършвано обезвреждане на отпадъци генерирани от конкретния имот (виж по-горе изложеното за характера на тази услуга).
Ответникът твърди и съдът приел, че представените писмени доказателства – фактури, актове за извършена работа, са диспозитивни документи. Безспорно тези документи материализират волеизявления на страните по една гражданскоправна сделка и имат качеството на частен диспозитивен документ. Но от това не може да се направи автоматичен извод за недопустимост на доказателственото средство. Законодателят не ограничава доказателствените средства, с които може да се доказва престирането на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Факта, че представените документи са частни диспозитивни не значи, че не се ползват с доказателствена сила. Те имат формална доказателствена сила – чл. 180 ГПК във вр. с §2 ДОПК, а доказателствената им стойност съдът цени по вътрешно убеждение в контекста на всички събрани по делото доказателства.
В случая представените по делото писмени доказателства, ценени в контекста на останалите доказателства по делото – нормативните предпоставки за предоставяне на услугата от общината, дават основание да се приеме за доказан факта на предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място и обезвреждане на битови отпадъци.
Основният мотив на съда, за да приеме за неотносими към предмета на спора представените писмени доказателства – че те се отнасят само за урбанизирани територии, а имотът на ответника се намира в неурбанизирана територия, с оглед на изложеното по-горе досежно територията, на която се предоставят от общината двете услуги и значението на характера на територията за фактическото предоставяне на услугите е неправилен. Отделно от това в представеното от самия ответник извлечение от общия устройствен план е видно, че имота на ответника попада в урбанизирана територия – територия за обществено обслужване, зона за обществени обслужващи дейности и озеленяване. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ именно общият устройствен план определя предназначението на съответната територия.
Неотносим към задължението за такса битови отпадъци за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане е факта генерира или не имота на задълженото лице отпадъци. От изложеното по-горе е видно, че законодателят не е обвързал дължимостта на таксата за тези два вида услуги с генерирането на отпадъци. Този факт има своето значение за задължението за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, но не и за други две услуги.
Видно от изложеното съдът не установил правилно фактическия състав, който поражда задължението за такса за битови отпадъци за услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане в резултат на което не приложил правилно материалния закон и не ценил правилно събраните по делото доказателства. Решението му е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. От така установеното съдържание на релевантната нормативна уредба и от съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва, че ответникът е задължено за таксата за обезвреждане и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места лице. Размерът на задължението е установен правилно, с оглед на разпоредбата на чл. 24, ал. 6 от Наредбата, редакция към процесния период – в промили, определени с решенията на общинския съвет (виж по-горе т.ІІІ.6, 7 и 11), от отчетната стойност на имота. С оглед на изложеното Акт №80 в оспорената част досежно установените задължения за такса битови отпадъци е законосъобразен и съдът следва да отхвърли жалбата на [фирма].
С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 АПК във връзка с тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на общото събрание на Върховния административен съд по тълкувателно дело №5/2009 г. съдът следва да осъди ответника да заплати на Столична община – юридическото лице, в чиято структура е органът-касатор, разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото обаче няма доказателства пред настоящата инстанция касаторът да е бил представляван от юрисконсулт, в т.ч. и касационната жалба и допълнението към нея не са подадени от юрисконсулт, а от органа, поради което съдът не следва да присъжда исканото юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал.1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТМЕНЯ Решение №215 от 13.01.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №6339/2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу Акт за установяване на задължения по декларация №80 от 03.10.2012 г. на орган по приходите в Столична община, район „К. поляна“, в частта, с която за периода 01.01.2009 – 31.12.2011 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци съответно по години в размер на 2 296, 00 лв. и лихви 725, 30 лв., на 2 072, 00 лв. и лихви 392, 38 лв. и на 1 764, 00 лв. и лихви 198, 11 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Особено мнение: