Предишно Р/О: Предишно Р/О, 9028 / 22.6.2012 г.


РЕШЕНИЕ

13453
София, 29.10.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА
МАРУСЯ ДИМИТРОВА
МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
при секретар Светла Панева
и с участието
на прокурора Елена Енчева
изслуша докладваното
от съдиятаМИЛЕНА ЗЛАТКОВА
по адм. дело 9276/2012. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационните жалби на Министерския съвет, подадена чрез процесуалния му представител юрк. В., на министъра на вътрешните работи, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Л. и на министъра на околната среда и водите, подадена чрез процесуалния му представител юрк. П., срещу решение № 9028/22.06.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1951/2012 г., с което е отменен чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн. ДВ бр. 53/10.06.08 г. в частта му : „3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15 – то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец”.
В касационните жалби се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които се свеждат до следното: 1. Неправилно съдът е приел, че материалната компетентност, очертана в чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да разпределя вторично приходите от продуктова такса, нито предвижда при условията на оперативна самостоятелност МС да конкретизира начина на тяхното разходване. 2. Съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл. 2, ал. 8 следва систематично да се тълкува във връзка с чл. 9 от наредбата и с оглед това тълкуване продуктовата такса, заплащана от лицата, пускащи на пазара МПС, включва два компонента – първият по чл. 2, ал. 8, който се превежда по сметка на МВР и вторият, който се формира на базата на броя пуснати на пазара МПС и единичния размер на продуктовата такса за МПС по Приложение № 2, който се превежда по сметка на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (П.) към Министерството на околната среда, съгласно чл. 2, ал. 1; 3. Съдебното решение е постановено в нарушение на чл. 94а, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗУО, вменяващи задължение на министъра на вътрешните работи да осъществява контрол над обекти и дейности по третиране на отпадъци; 4. Административното обслужване, срещу което се заплаща продуктовата такса по сметката на Министерството на вътрешните работи, се изразява в съпоставяне на документите, визирани в чл. 3 от наредбата при първоначална регистрация, обработка на документи, свързани с прекратяване регистрацията на МПС и контрол на осъществявания трансграничен превоз по чл. 39, ал. 3, т. 2, б. „б” от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от моторни превозни средства /НИТОМПС/. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли оспорването от [фирма]. В касационните жалби на Министерския съвет и на министъра на вътрешните работи се заявява и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационните жалби – [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица] оспорва същите чрез процесуалния си представител адв. Г. и заявява претенция за присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които решението е неблагоприятно, имащи право на касационно оспорване, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, са допустими, а разгледани по същество – неоснователни, поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, първо отделение по реда на чл. 185 – чл. 196 от АПК е била оспорената от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] част от разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн. ДВ бр. 53/10.06.08 г. в частта му : „3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15 – то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец”.
За да отмени оспорената част от разпоредбата, тричленният състав на Върховния административен съд е приел следното:
ПМС № 120 от 30.05.2008 г., с чийто чл. 1 е приета наредбата, е било оспорено пред Върховния административен съд, четвърто отделение. С влязло в сила решение № 1555/04.02.09 г., постановено по адм.д. № 8958/2008 г., жалбата е отхвърлена. Съдебното решение, според чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички, т.е. и по отношение на настоящия жалбоподател. Приложимият процесуален ред за приемане на постановлението е идентичен с този за приемане на наредбата, поради което обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на постановлението обхващат и основанията по чл. 164, т. 1 и т. 3 от АПК вр. чл. 196 от АПК за оспорване на процесната разпоредба от наредбата. С оглед на което следва да се приеме, че същата е приета от компетентен орган и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
ЗУО в чл. 11, ал. 1 и ал. 4 и чл. 36 урежда дължимостта на продуктовите такси и дефинира кръга на задължените лица. В чл. 35, ал. 1 и 3 е посочено, че сумите от таксите по чл. 36 постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /П./. Начинът на разходване на тези средства също е регламентиран в закона. Обхватът на делегираната с чл. 36, ал. 1 от ЗУО изключителна компетентност на МС е ограничен до неуредените от закона обществени отношения – определяне размера на продуктовите такси и реда на тяхното заплащане и не включва правомощието на органа на изпълнителната власт да разпределя вторично с подзаконовия нормативен акт приходите от продуктова такса, нито предвижда при условията на оперативна самостоятелност МС да конкретизира начина на тяхното разходване. Законът не съдържа норма, установяваща такса за административно обслужване от страна на МВР. Организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС са търговски дружества, които са длъжни да заплащат продуктова такса по чл. 36, т. 4 от ЗУО, но не дължат според нормите на този закон насрещна престация на МВР за административно обслужване. Дори да се приеме, че оспорената част от разпоредбата на наредбата е приета по законовата делегация на чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси и с нея МС е определил държавна такса по чл. 4, б. „о” то атакуваната норма противоречи на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА. Оспорената част от чл. 2, ал. 8 от наредбата противоречи пряко на чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО и на целта на закона, определена в чл. 1, ал. 3 вр. чл. 35, ал. 3. Разпоредбите на чл. 94а, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗУО, установяващи задължение на министъра на вътрешните работи за контрол не могат да обосноват възмездяването на МВР за осъществено административно обслужване, регламентирано в чл. 2, ал. 8 от наредбата, тъй като е недопустимо изпълнението на законови задължения да се квалифицира като административна услуга.
Така постановеното решение е правилно.
В мотивите на решение № 1555/04.02.09 г., постановено по адм.д. № 8958/2008 г., на Върховния административен съд, четвърто отделение е прието следното: Естеството на регулираната материя е наложило определянето на изискванията; реда и начините за разделно събиране, многократна употреба, рециклиране, оползотворяване и /или обезвреждане на продуктите, образуващи масово разпространени отпадъци, да се извърши на подзаконово нормативно ниво с наредби на Министерския съвет. По силата на законовата делегация, предвидена в чл. 24, ал. 2 ЗУО, тези наредби са приети. Отделно от това в нормата на чл. 33 ЗУО са посочени и двата начина на финансиране на разходите за третиране и транспортиране на отпадъците. Те са за сметка на две категории лица: притежателите на отпадъци, които са обслужвани от лицензираното лице и втората категория - лица, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. За втората група лица изрично е уточнено, че разходите ще се извършват по реда на чл. 36 ЗУО. По силата на ал. 1 от цитираната норма те заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Доколкото се касае за нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби на закон, то по правилото на чл. 7, ал. 2 ЗНА законосъобразно това е извършено с "Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци". Препращането във втората алинея на чл. 36 към наредбите по чл. 24, ал. 2 от закона ясно показва взаимната връзка и зависимост между подзаконовите нормативни актове по чл. 24, ал. 2 и настоящата наредба по чл. 36, ал. 1. Предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, поради което и на основание препращащата разпоредба на чл. 80 АПК, е необходимо да се провери спазването на специалните изисквания за издаване, уредени в ЗНА. Обсъдени са регламентираните в чл. 26 и 27 от ЗНА изисквания, както и нормата на чл. 77 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение е приел, че ПМС № 120 от 30.05.2008 г., с чийто чл. 1 е приета наредбата, на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗНА е издадено от компетентен орган в съответствие с делегиращата разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗУО при спазване на специалните изисквания за издаване, уредени в ЗНА и на изискването на чл. 77 от АПК. Правилно е прието в обжалваното решение, че решение № 1555/04.02.09 г., постановено по адм.д. № 8958/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, според чл. 193, ал. 2 от АПК има действие спрямо всички, включително и по отношение на жалбоподателя [фирма] и с него е решен със сила на пресъдено нещо въпросът относно наличието на основанията за оспорване по чл. 146, т. 1 т. 3 вр. чл. 196 от АПК.
Правилен е и изводът на съда, че оспорената част от разпоредбата на чл. 2, ал. 8 от наредбата е материално незаконосъобразна поради това, че противоречи на разпоредбите на чл. 36, чл. 35, ал. 1 и 3 от ЗУО и на целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 3. Съгласно чл. 12 от ЗНА актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден. Чл. 15, ал. 1 от ЗНА изисква нормативният акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на наредбата същата е приета на основание чл. 36, ал. 1 от ЗУО. Чл. 36 от закона делегира компетентност на МС да регламентира с подзаконов нормативен акт размера на продуктовата такса и реда, по който същата се заплаща от лицата, изброени в т. 1, 2, 3 и 4. Според чл. 36, т. 4 организациите по оползотворяване, които не са доказали по безсъмнен начин пред министъра на околната среда и водите, че са изпълнили задълженията и целите по т. 1 на лицата по чл. 11, ал. 4, т. 2, членуващи в тях. Таксите по чл. 36, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 постъпват в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и се разходват за проекти и обекти за третиране на отпадъци, съгласно чл. 35, ал. 3.
Според чл. 11, ал. 1 от закона лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл. 24, ал. 2, отговарят за разделното им събиране и постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. Според ал. 4 тези лица изпълняват задълженията си: 1. индивидуално или 2. чрез колективни системи, представлявани от организация по оползотворяване. § 1, т. 26 от ДР на ЗУО определя организацията по оползотворяване като юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, което не разпределя печалба и което управлява дейностите по разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на масово разпространени отпадъци. По аргумент на чл. 36, т. 3 от закона, лицата, членуващи в организацията, заплащат на същата договореното възнаграждение. Правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, че това възнаграждение не е продуктова такса. "Продуктова такса" съгласно § 1, т. 2 от наредбата е такса по смисъла на чл. 36, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, която се заплаща за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Обхватът на делегираната на МС с нормата на чл. 36 компетентност е ограничен до това да регламентира размера на продуктовата такса и реда, по който организациите по оползотворяване я внасят в П. в хипотезата на дължимост на тази продуктова такса, регламентирана в чл. 36, т. 4 от закона. Както беше посочено по-горе, приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове не представляват продуктова такса и по отношение на тях МС няма компетентност, съгласно чл. 36 от закона, в наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса да разпореди определена част да се превежда по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване.
Правилна е и преценката на съда, че нормите на чл. 94а, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от ЗУО, установяващи задължение на министъра на вътрешните работи за контрол, в т.ч. по отношение на трансграничния превоз на отпадъци, не дават основание да заплащат от посочените организации суми на министерство на вътрешните работи във връзка с изпълнението на така вмененото му със закона задължение. Не намира законова упора и твърдяното в касационната жалба на министъра на околната среда и водите, че това е 3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове представлява вторият компонент от продуктовата такса, която се дължи от лицата, пускащи на пазара МПС. Неоснователен е наведеният в касационната жалба на министъра на вътрешните работи, че административното обслужване, срещу което се заплаща продуктовата такса по сметката на Министерството на вътрешните работи, се изразява в съпоставяне на документите, визирани в чл. 3 от наредбата при първоначална регистрация на МПС, обработка на документи, свързани с прекратяване регистрацията на МПС и контрол на осъществявания трансграничен превоз. Ако срещу посоченото административно обслужване организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС трябва да заплащат такса на Министерство на вътрешните работи, то това тяхно задължение не може да се регламентира с наредбата, издадена от МС на основание чл. 36 от ЗУО, която според посочения законов текст трябва да регламентира само и единствено размера и реда на внасяне на продуктовите такси от лицата, които по закон ги дължат и по отношение на които отново в самия закон е регламентирано, че се внасят в П..
С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК решението на Върховния административен съд, първо отделение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9028/22.06.2012 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 1951/2012 г., с което е отменен чл. 2, ал. 8 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета с ПМС № 120 от 30.05.2008 г., обн. ДВ бр. 53/10.06.08 г. в частта му : „3 на сто от приходите, постъпващи в организациите по оползотворяване на отпадъци от МПС от техните членове, се превеждат по сметка на Министерството на вътрешните работи за административно обслужване до 15 – то число на текущия месец въз основа на постъпленията за предходния месец”.
ОСЪЖДА Министерски съвет, Министерство на вътрешните работи и Министерство на околната среда и водите да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица] разноски за касационната инстанция в общ размер 180 лв. /сто и осемдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.



Особено мнение: