РЕШЕНИЕ

9370
София, 28.06.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ЕЛЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ТОДОРОВ
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретар Росица Тодорова
и с участието
на прокурора Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдиятаТОДОР ТОДОРОВ
по адм. дело 2399/2012. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - В. против решение № 2967 / 15.12.2011 г. по адм. дело № 777 / 2011 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл. 209,т.2 и т.3 от АПК. Касаторът счита, че недопустимо в диспозитива на решението е отменена не Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (Наредбата), а решението на Общински съвет В., с което са приети спорните разпоредби. Претендира също, че съдебното решение е недопустимо в частта му, с която е отменен актът на общинския съвет досежно изменението на чл. 18 от Наредбата, тъй като визираната разпоредба в определени свои части няма действие по отношение на жалбоподателите в първоинстанционното производство и за тях не е налице правен интерес от проведеното оспорване. Основанията за неправилност са дефинирани като нарушение на материалния закон във връзка с установено от съда противоречие на спорните текстове от Наредбата с чл. 67, ал.1 и ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ); допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствени правила, изразяващи се в неназначаване на експертиза за установяване на пълните разходи на [община] по предоставяне на услугите и създаване на условия на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество във връзка с таксите за битови отпадъци (ТБО) и необоснованост в преценката на събраните по делото доказателства.
Ответните по жалбата страни, Сдружение с нестопанска цел (С.) „Гражданска инициатива Справедливост”, [населено място] и К. Д. Ж., от [населено място] изразяват, чрез своите процесуални представители становище за неоснователност на същата. Ответниците – Д. К. М. и Г. И. Г. и двамата от [населено място] не вземат отношение по касационното оспорване.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на съдебна практика на Върховния административен съд по дела със сходни правни хипотези и счита съдебното решение за валидно и правилно. При оценка допустимостта на съдебния акт намира, че същият е произнесен плюс петитум досежно разпоредбите на чл. 18, ал.1, т.3 и ал.2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община].
Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. При служебната проверка на атакувания съдебен акт Върховният административен съд намира, че същият е частично недопустим.
С обжалваното решение Административен съд Варна е отменил решение № 2825 – 3 по протокол № 29 от заседание на Общински съвет В., проведено на 15-16.12.2010 г., с което е изменен чл. 18 и допълнена с чл. 18а Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изготвеното от кмета на [община] мотивирано предложение за изменение на подзаконовия нормативен акт не покрива изискванията на чл. 28, ал.2 от Закона за нормативните актове. Посочил е, че не е спазена и разписаната процедура по чл. 26 от същия закон поради неизготвяне на писмен доклад, с което са нарушени принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Установил е, че не са извършени законово регламентираните действия по оповестяване на проекта.
Нормативният административен акт в отменените части има следното съдържание:
чл. 18 (В сила от 01.01.2011 г.) ал.1 – Размерът на таксата за битови отпадъци се определя както следва:
т.1 За не жилищни имоти на предприятия – в левове според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със заповед на кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на недвижимите имоти.;
т.2 За жилищни и не жилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия – пропорционално върху данъчната оценка на имота, изчислена по норми честота на извозване, определена със заповед на кмета.;
т.3 За предприятия, притежаващи разрешение за събиране и транспортиране на битови отпадъци, издадено по реда на чл. 37, ал.1, т.16 от Закона за управление на отпадъците, се дължи само такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.
ал.2 – Таксата за битови отпадъци се събира от общинската администрация.
Чл.18а (В сила от 01.01.2011 г.) Когато не може да се установи количеството битови отпадъци по чл. 18, ал.1, т.1 и т.2 за определен недвижим имот, таксата се определя пропорционално върху отчетната стойност (за имотите по чл. 18, ал.1, т.1), съответно върху данъчната оценка (за имотите по чл. 18, ал.1, т.2).
С подадената пред първоинстанционния съд жалба са атакувани разпоредбите на чл. 18, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 18а. Произнасянето по законосъобразността на цялата разпоредба на чл.18 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] сочи наличие на основания по чл. 218, ал. 2 вр. с чл. 221, ал. 3 вр. чл. 209, т. 2 АПК и налага обезсилване на обжалваното решение в тази му част. Произнасянето без да е налице оспорване, обуславя недопустимост на обжалваното решение в частта му, с която се отменя решение 2825-3 /протокол 29 на Общински съвет – В., в частта му, с която е изменен чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги.
В останалата му част съдебното решение е правилно.
Обосновано и законосъобразно решаващият състав е приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК, регламентиращ правото на оспорване на подзаконов нормативен акт при засягане или възможност за засягане на правата и законните им интереси. В този смисъл жалбоподателите, като притежаващи право на собственост върху жилищни недвижими имоти в [населено място], не са ограничени да придобият право на собственост и други права и върху имоти от посочените в чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, а относно сдружението-жалбоподател, след съобразяване на предмета му на дейност и целите му, административният съд законосъобразно се е позовал на Тълкувателно решение № 2 / 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4 / 2009 г. на Върховния административен съд (задължително съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт), приемайки че този жалбоподател същото е надлежно легитимирана страна, при наличен правен интерес за оспорване.
След изпълнение на задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК първостепенният съд, обосновано е приел, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията и сроковете по чл. 26, ал. 2 ЗНА, регламентиращ публикуването на проекта за издаване или изменение на нормативен акт на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, респ. доклада и предоставяне на 14-дневен срок за предложения и становища. Обосновани са и изводите за това, че мотивите на проекта за изменение на Наредбата не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 1 и 2 ЗНА. Неспазването на императивните разпоредби на чл. 77 АПК и чл. 26 и сл. ЗНА е основание за отмяна на нормативен административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В чл. 28, ал. 3 ЗНА законодателят изрично е постановил, че проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 АПК е въвел задължително обсъждане на проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Посочените разпоредби имат императивен характер и с тях се цели да се спазят принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Целта на законодателят е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересованите лица и обсъждането им преди приемането на нормативния административен акт. Разпоредбата на чл. 77 АПК с оглед редакцията на нормата, е относима към всички предложения и възражения и предполага спазване не само на чл. 27 и 28, а и на чл. 26 ЗНА.
Съгласно чл. 67, ал.1 и 2 ЗМДТ определянето на размера на таксата върху битови отпадъци може да стане по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ само когато не може да се установи количеството битови отпадъци и да се приложи способа по ал. 1. Това обстоятелство следва да бъде надлежно мотивирано и доказано от Общинския съвет. В тази връзка обосновано административният съд е приел, че тезата на органа на местна власт не е мотивирана, съобразно изискванията на ППВС 4/76 г. и ТР 4/2004 г. на ВАС.
Налага се извод, че обжалваното решение в частта му относно произнасяне на решение № 2825-3 от 15.12.2010 г., с което са изменени чл. 18, ал. 1, т. 1 и 2 и е приет чл. 18а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на [община], не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, и следва да се остави в сила, а касационната жалба се остави без уважение като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2967 / 15.12.2011 г. по адм. дело № 777 / 2011 г. на Административен съд – Варна в частта му, с която са отменени измененията на чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на [община] (съгласно решение № 2825 – 3 по протокол № 29 от заседание на Общински съвет В., проведено на 15 - 16.12.2010 г.) и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2967 / 15.12.2011 г. по адм. дело № 777 / 2011 г. на Административен съд – Варна в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: