Предишно Р/О: Предишно Р/О, 5035 / 27.4.2016 г.


РЕШЕНИЕ

10686
София, 13.10.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ МИТКОВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
АГЛИКА АДАМОВА
ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
при секретар Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора Лилия Маринова
изслуша докладваното
от съдиятаСВИЛЕНА ПРОДАНОВА
по адм. дело 9045/2016. Document Link Icon


Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 5035/27.04.2016г., постановено по адм. дело № 15540/2014г. по описа на Четвърто отделение на Върховния административен съд. В касационната жалба и писмена защита по нея, подадени от процесуалния представител адв. Мариян Христов, се развиват оплаквания за материална незаконосъобразност, както и за необоснованост на обжалваното решение. Претендира се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът в касационното производство – Комисия за земеделските земи /КЗЗ/ към Министерство на земеделието и храните, чрез юрск. Ненова, оспорва основателността на подадената жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по изложени съображение в устната пледоария.
Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба като допустима. Същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №5035/27.04.2016г. ВАС, тричленен състав на Четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на [фирма] [населено място] срещу решение №КЗЗ-12/27.06.2013г. на Комисията за земеделските земи по чл.17,ал.1,т.2 ЗОЗЗ, в обжалваната му част по т.134. Правният интерес на жалбоподателя [фирма] е свързан с определения за инвеститора на обекта размер на таксата в размер на 164 047,68лв. по чл.30,ал.1 ЗОЗЗ вр. с чл.6,т.2 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС №112/2002г. на МС. Таксата е определена поради одобрена промяна на предназначението на 103 223 кв.м. земеделска земя, собственост на [фирма], имот с № [номер], местност „Г.“у [населено място], [община], област Ш., при граници, съгласно влязъл в сила ПУП-ПЗ.
Фактическата обстановка е безспорно установена от съда. Процесният имот е придобит от [фирма] с договор за покупко-продажба от 06.07.2012г., след проведен публично оповестен конкурс. Проведена е процедура за одобряване на ПУП-ПЗ за имота , с предназначение“ Предимно производствени дейности – производство на пелети“ като с решение от 04.03.2013г. ОбСъвет В. одобрява ПУП-ПЗ за имота, а с необжалвано решение от 29.01.2013г. КЗЗ утвърждава площадка за проектиране за имота и трасе за ел.захранване и водопровод. [фирма] подава на 10.05.2013г. предложение до Министъра на земеделието и храните като председател на КЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди на основание чл.40 ППЗОЗЗ, чл.24,ал.2 и чл.29,ал.4 и чл.30,ал.2 ЗОЗЗ. Искане е подадено и от кмета на [община] за имот ПИ № [номер], публична общинска собственост,2 съседен на процесния имот с № [номер].
С обжалваното си решение КЗЗ одобрява исканата промяна на предназначението на земеделските земи като определя такса за промяната по реда на чл.30,ал.1 ЗОЗЗ за [фирма] и по реда на чл.30,ал.2 ЗОЗЗ за имота, публична общинска собственост. Таксата за [фирма] е определена в размер на 164 067,68лв. по чл.6,т.2 от Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделските земи, одобрена с ПМС №112/2002г. на МС. Според приетото неоспорено заключение на СТЕ определената такса за имота, собственост на [фирма] в размер на 164 047,68лв. е правилно изчислена в този си размер като размерът на таксата , за същия имот, но определена по реда на чл.30,ал.2 ЗОЗЗ вр. с Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на [община], приета от ОбСъвет В., би била в размер на 43 392,11лв.
При така установената фактическа обстановка, по която не се спори, съдът правилно е счел, че постановеният пред него спор е правен. Спорно е правното основание, въз основа на което следва да се определи заплащането на таксата за промяна предназначението на имот с № [номер], собственост на [фирма], съответно оттам и дължимият размер на таксата.
За да приеме законосъобразност на обжалваният пред него административен акт, съдът е отчел наличие на предпоставките, съответно по чл.30,ал.1 и чл.30,ал.2 ЗОЗЗ, относно дължимите такси при промяна на предназначение на земеделски земи. В първата хипотеза, когато земеделската земя, за която се иска промяна на предназначението не е от общинския поземлен фонд, таксата е дължима по цитираната по-горе тарифа, а при втората хипотеза- когато земята е от общинския поземлен фонд – се заплаща местна такса, определена от общинския съвет.
За да отговори на постановения правен въпрос съдът е изходил от установената собственост на процесния имот. Приел е, че при безспорно установената собственост върху имота от страна на [фирма], към релевантния момент на подаване на искането до КЗЗ за промяна на предназначението на имота, тази земя като собствена на ЮЛ не е част от общинския поземлен фонд, поради което при определяне на дължимата такса, е приложима хипотезата, предвидена в разпоредбата на чл.30,ал.1 ЗОЗЗ. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен, приет в съответствие с пълно установената фактическа обстановка по спора и при съобразяване на приложимите разпоредби на чл.29,ал.4, чл.18 и чл.24,ал.2 ЗОЗЗ, при тълкуване и прилагане на които се достига до извод, съответстващ и на целта на закона, че с приключване на ФС по промяна на собствеността върху земя, публична общинска собственост, тази земя вече не е част от общинския поземлен фонд. В случая, към релевантния момент на подаване искането и издаване на оспорения административен акт, ФС по промяна на собствеността, по одобряване на ПУП-ПЗ, по утвърждаване на площадки за проектиране, са били приключени. Ето защо наведените в касационната оплаквания за материална незаконосъобразност не са налице. При приетата фактическа установеност и приложимата правна уредба обстоятелството, че придобитият от [фирма] имот е бил част от общинския поземлен фонд към момента на конкурса и продажбата му, се явява ирелевантно във връзка с последващата процедура по промяна предназначението на земята, вкл. и относно определянето на дължимата такса, предвид настъпилата междувременно промяна в собствеността върху имота.
По изложените съображения касационният съд намира за правилни изводите на тричленния състав на Върховен административен съд, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и на ответника по касация предвид липсата на заявено изрично искане.
Воден от тези съображения, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5035/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 15540/2014г. по описа на Върховния административен съд, Четвърто отделение.
Решението е окончателно.